Кой и защо прави втори събор на българите в Украйна?
Тежки упреци и обвинения в присвояване на правото за провеждане на всеобщ български събор при гроба на кан Кубрат в Украйна се разрази през изтеклите няколко дни в социалните мрежи. Това съобщава от мястото на събитието специалният пратеник на в. "Труд" Цветан Томчев.
Скандалът е заради организирането на втори, алтернативен събор на българите, обявен, че ще се проведе на 16 и 17 септември на мястото край село Малая Перешчепина, където от 2001 година вече се провежда събор на българите.
Организатори на алтернативното събитие са частен фонд, регистриран в Украйна и са с намерение да направят място за поклонение, което да стане като "Българската Мека". Новият инициативен комитет иска да стори мемориален комплекс, да развива поклоннически туризъм и търговска дейност със сувенири около гроба на обединителя на българите кан Кубрат.
Досегашният събор се провежда без прекъсване в началото на юни от 2001 г. с подкрепата на българските и украинските власти от местните българи. Той е създаден по идея на историка проф. Пламен Павлов и реализиран с помощта на украинския депутат от български произход Никола Габер, от организации на бесарабските българи, общественици като Дора Костова, редактор на вестник „Роден край“ в Одеса и др.
В събора всяка година участват близо 3000 българи от Украйна и гости от България, Молдова, Румъния, Татарстан и другаде.
Организаторите на алтернативния „световен” български събор на гроба на Кубрат обвиниха досегашните организатори на традиционния събор в обсебване на събитието. Разразиха се бурни спорове между привърженици и противниците на новото събитие. Споровете преминаха добрия тон и се стигна се до заплахи и обиди във фейсбук срещу издателката на вестник „Роден край” в Одеса, Дора Костова. Българи от България размахаха пръст на българи от Украйна.
Във фейсбук-дебатите се включи и г-н Красимир Минчев, посланик на България в Украйна. Той написа, че апелът за подкрепа на кампанията на фонд „Кан Кубрат” за набиране на средства за мемориал на кан Кубрат в Малая Першчепина е заблуда. Подкрепа за набиране на средства от страна на българското посолство е имало, но тя била за честванията през 2012 г., уточнява посланика.
Специално за в. "Труд" посланик Минчев каза:
„Заради новия събор се създаде напрежение и между местните хора, които не го приемат, както не го приемат и в българската и в украинската църква. Между двете църкви има единно становище, че не приемат пари и намеса на частен фонд при строителството на храм край Малая Перешчепина. Организаторите на новия събор разделят диаспората, а по-голямата част от хората не го одобряват. Аз лично за себе си също реших да не участвам в този събор.
Великият кан Кубрат и самото място имат особено място в историята и на Украйна и на България и всичко, което се организира трябва да бъде мероприятие и на двете държави, а не на частни организации. Трябва да бъдат включени и българската и украинската църква, да участва и българската диаспора, а за този събор те реално не са включени."
На запитване от в. "Труд" към Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) как ще участват в събора на 16 и 17 септември, категорично бе отговорено, че ДАБЧ няма да вземат участие и не подкрепят идеята за алтернативен събор на българите в Украйна.
Открихме по телефона в Украйна, главният организатор на събора "Към завета-Кубрат 105", г-н Румен Спасов, но той отказа да коментира разразилите се спорове и че чак след провеждането на събитието ще говори за възникналите проблеми.