Когато те сърби липсващият крак на стола
Диана Найденова, НТВ: Искам да си представите как 600 000 работещи българи, които произвеждат, правят нещо в тази икономика... тези хора - хора като мен, като вас, вземат 400 лева на месец. Хайде представете си - как ще живее Горанов с 400 лева на месец.
Владислав Горанов, МФ: Затова се съгласихме да направим правителство в толкова неконсистентна политически среда и между 4 партии, които, като изключим ГЕРБ и Реформаторския блок, се намират в много различна геометрия на политическото пространство.
ДН: Политическо говорене, което не дава никакъв отговор на въпроса как би живял Владислав Горанов, ако не беше Стопанската академия в Свищов, докторат на УНСС и след това член на ГЕРБ?
ВГ: Той преди това е завършил Математическата гимназия в Плевен. Българските деца трябва да разберат, че комунизмът приключи много отдавна. Всеки трябва да инвестира в себе си и българското общество трябва да си подреди отделните социални системи, заради които съществува, за да подготви хората за новите реалности. Защото ако преди 25 години държавата искаше да взема 100% от решенията вместо хората - къде да учат, след това къде да отидат да работят...
ДН: Днес хората са свободни да вземат решенията за себе си - в това сте прав.
ВГ: Тук Данчо Цонев теологично би го разказал така.
ДН: Защо пък Данчо Цонев? Хайде, пак ще ви вържат с ДПС.
ВГ: Защото е доктор по теология. Нищо, доктор по теология е.
ДН: Друг пример нямате ли?
ВГ: Не познавам други доктори по теология. Йордан Цонев - народният представител.
ДН: С него така ли се познавате, както с Пеевски пихте кафе?
ВГ: Не, с Цонев не сме пили кафе.
ДН: Какво би казал докторът по теология Данчо Цонев?
ВГ: Докторът по теология Цонев ще ви разкаже, че единствено на хората Господ, за да ги превърне подобни на себе си, им е дал възможността да разбират и да разсъждават.
ДН: Това не е задължително да си доктор по теология, за да го знаеш. Един работлив, но човек, който не е завършил висше образование, човек на наемния труд, който живее с 400 лева на месец, Горанов, как да ги разпредели?
ВГ: Ярослав Хашек, който е написал "Швейк", му взимат интервю - не Диана Найденова, но друг журналист, и той един трикрак стол - той всъщност е четирикрак, но е счупен, го подпира на стената, за да не се клати. И в този момент журналистът, но не Диана Найденова, го пита: Добре де, защо толкова аскетично се отнасяте към материалните неща? Нямате ли друг стол? Този не виждате ли, че единия му крак липсва и се клати? Той тогава шеговито се обръща и казва: - Не го гледай, че този стол е с три крака, единият липсва и се клати, той можеше без два.
ДН: Това е една чудесна история, но ако вие трябваше да живеете с 400 лева?
ВГ: Щях да положа всички усилия и това полагам по отношение на тези, които носят непосредствена отговорност за моето семейство, за моите деца, да им обясня, особено на децата, и затова ходим на курсове, примерно, в Софийската математическа гимназия всяка сутрин в съботния ден, за да им покажа, че само с труд може да се постигне.
ДН: Как се живее с 400 лева? Вие не се опитвате да ми разпределите тези пари.
ВГ: Трудно. Е, как да ви разпределя малкото? Ето, вижте моята роля да разпределям професионално един малък бюджет.
ДН: Събирайте си приходите, Горанов!
ВГ: Работим, работим, Найденова. 5 милиона имаме повече януари и февруари 2015 спрямо 2014.
ДН: какво ще е първото плащане, което ще направите, ако живеехте с 400 лева сега, когато навън вали сняг?
ВГ: Какво бих платил? Бих платил, както и повечето българи биха го направили, бих платил курса по математика на големия син - това бих платил.
ДН: А тока, парното?
ВГ: Бих опитал да си платя всички сметки, докъдето остане.
ДН: А, тоест вие първо курса и след това ЧЕЗ, така ли?
ВГ: Първо на Столичната математическа гимназия.
ДН: А ако ви дръпнат шалтера? Ако нямате ток?
ВГ: Невинаги е имало ток.
ДН: Леле, какъв аскет стои срещу нас!
ВГ: Не, но вие ме бутате в посока да ви дам отговор какви са ми приоритетите - аз ви ги дадох.