Какво скри Тодор Живков от досието си?

Автор: Иван Беловски (4 коментара)

Между тях не липсват и предани на партията функционери. Единият от милиционерските началници, явно ръководител на операцията, с ехидна усмивка се обръща към последния доведен задържан: "Ах, точно вие ми трябвате, другарю Калчев! С вас имам стари сметки за уреждане..."

След което отива при колегата си и започва оживено да обяснява нещо. В това време арестуваният Иван Калчев успява да прошепне на новоназначения (от 12.ІХ.1944 г.) комендант на Банкя: "Другарю Милев, ако ме предадете на този човек, той ще ме убие още тази вечер, за да няма свидетел, защото през 1934 г. бяхме в една партийна организация в Ючбунар, той ни предаде и ние по-късно го изключихме от партията като агент на Никола Гешев."

Набеденият тогава в партийно предателство е Тодор Живков-Янко. На споменатата дата 23.ІХ.1944 год. той и колегата му Мирчо Спасов отделят тридесет от задържаните 150 души в Банкя, закарват ги в столицата и вечерта те са разстреляни без съд и присъда.

Това, което разказахме дотук, не е част от любимата на българите политическа митология с водеща тема - бил ли е или не Тодор Живков дългогодишен и активен агент провокатор на полицай №1 Никола Гешев, а част от спомените на Кирил Милев - бивш партизанин от отряда "Чавдар", който доживява до демокрацията, но умира при странни обстоятелства.

Твърдението, че Живков е специален агент в отделение "А" на политическата полиция (Обществена безопасност) се гради на странното му поведение и многото провали, допуснати в нелегалната дейност, несъвместими с наложената в онези революционни години строга партийна дисциплина. Злополучните партизански акции и зачестилите арести на нелегални, чиято свръзка е бил Живков, са сериозно обвинение, както и мотивираните обяснения в спомените на негови колеги печатари, ремсисти и партийни деятели, станали свидетели на ненадейни срещи и неочаквани обрати.

След 9.ІХ.1944 г. немалък брой законспирирани агенти на полицията, на Обществена безопасност, на службите РО-1, РО-2 и др. вземат дейно участие във формиране структурите на МВР и Държавна сигурност. Още тогава тези т.нар. репресивни органи лягат в пирамидалната основа на изграждащата се нова държава. Внедрените в силовите звена бивши полицейски шпиони с успех реализират няколко неща - придобиват служебен имунитет и не заминават на фронта, грижливо почистват останалите полицейски архиви от смъртоносно компрометиращите ги агентурни досиета и лични картони, и вече почувствали се освободени от бремето на престъпното си минало, започват да катерят с настървен кариеризъм един след друг етажите на партийната пирамида.

Веднага след 9.ІХ.1944 г. в столичния хотел "Славянска беседа" (който е превърнат в щаб на партизаните) се сформира Народна милиция, чийто заместник-директор става неизвестното на повечето присъстващи партизани селянче от Правец Тодор Живков, произведен направо в чин подполковник. За началник на Софийското областно управление на Народната милиция е определен Добри Джуров (Лазар).

До ушите на Димо Дичев (тогавашен началник на Държавна сигурност) достига информацията, че новоназначеният милиционерски зам-директор Т. Живков имал странния навик да рови непрекъснато из архивите на бившата Дирекция на полицията. Но и той, и останалите отговорни служители от Държавна сигурност не обръщат достатъчно внимание на този факт. През цялото това време подполковник Живков, необезпокояван от никого, търси уличаващите го в сътрудничество с полицейските служби документи, но попада на такива за други комунисти, неиздържали изтезанията при разпитите и подписали декларации за сътрудничество.

Всичко това той старателно прибира и укрива, създавайки си лична картотека от имена на доносници, които шантажира и използва като специални сътрудници в годините на дългото си царуване. Всъщност, за да се запази на власт цели 33 години, освен тези вербувани сътрудници човекът от село Правец е използвал почти всички структури на създадената Държавна сигурност. След като изпълнява брилянтно мисията си във вътрешното министерство, Живков изненадващо го напуска, но само формално, защото в книгата си "Вторият етаж" неговият политически помощник Костадин Чакъров споменава: "Тридесет и пет години Тодор Живков работеше еднолично и на никого не позволяваше да надникне в работата на армията и на органите за сигурност."Много честни и почтени хора са били трън в очите на "човека от народа", който започва безмилостна атака срещу тях, обявявайки ги за "врагове с партиен билет.

Излиза, че доста "народни" (лични) врагове е имало в партията не само тогава, но и в по-късни периоди. Командирът на Втора партизанска бригада Стефан Халачев-Велко (знаещ за тандема Гешев - Живков), заминавайки за фронта, на всеослушание заявява, че ако се върне жив и здрав, лично ще потърси с оръжие в ръка сметка от Живков и "бойните" му другари: Д. Джуров, Здравко Георгиев, Стамо Керезов, д-р Хариев и др., за предателството на чавдарци и разгрома на Първа Софийска партизанска бригада под връх Мургаш и манастира над Елешница, станал на 3 май 1944 г. На фронта Стефан Халачев загива при странни обстоятелства - убит е не от германцие, а от своите.

Дългата ръка на Гешевата полицейска агентура достига навсякъде. По подобен начин намират смъртта си Жельо Демиревски и Чапай от Чепинския партизански отряд. Тоне Переновски дори удря плесница на др. Янко пред немалко присъстващи, в резултат на което е свален като командир на "Чавдар", заменен е от Джуров и изпада в жестока немилост.

Партизанинът Кирил Милев е предаден от агента Янко и е арестуван от Гешевите полицаи пред кино "Европа Палас" на 18 юли 1944 г. Осъден е и излежава присъда в Софийския централен затвор, където открива и други предадени от същия провокатор.
Живков перфектно се справя с враговете си, комбинирайки различни йезуитски техники и методи. При инсценирани злополуки в страната и чужбина са ликвидирани: Ангел Гешков - първият комисар на бригада "Чавдар", Иван Бонев (Витан) - командир на Шопския партизански отряд, генералите Копчев и Бъчваров. В резултат на тежък психически тормоз умира партизанинът от Втора бригада "Чавдар" полковник Тодор Георгиев Тодоров - Иван Зеления, тъй като е знаел за организираното на фронта покушение срещу срещу Стефан Халачев-Велко.

Изредените жертви са били отлично информирани за тайните срещи на др. Янко с полицейския шеф Никола Гешев, провеждани при изключителна секретност в кабинета на директора на Държавната печатница Димитър Кокошков (който е бил бивш кмет на град Самоков).

Личният шофьор на Гешев, роденият през 1921 г. Благой Недялков, споменава: "Гешев наистина е работил с доста от членовете на ЦК и Политбюро. Познаваше ги и всичко знаеше. Имало е случаи, когато той лично ги събираше. Но когато убиха полковник Пантев, вече пенсионер, Гешев се ядоса: "Пенсионери ли ще трепете?" От Никола Гешев се страхуваха всички."

Полицаят Гешев успял да внедри свой информатор дори в българската секция на Коминтерна, който освен че му давал сведения почти до самия 9 септември 1944 година, е неразкрит и до ден днешен.

Категоричен в оценките си е партизанинът чавдарец Кирил Милев, който в спомените си твърди, че на 31 май 1984 г. на тържествата в местността Жерково, когато непоканен минал покрай трибуната, Тодор Живков го посочил на генерал Кашев с думите: "Ама този още ли е жив? Аз какво ви наредих!?"

През 1960 г. седем членове на БКП и активни борци против капитализма и фашизма изпращат протестно писмо до ЦК на БКП, в което критикуват политиката на Живков. Седемте комунисти са разбити и изключени от партията. По-късно се появява на политическата сцена Иван Тодоров-Горуня и неговата група, чиято главна цел е свалянето на диктатора Живков. След разкриването на заговорниците Горуня се самоубива, а останалите участници в тайния план - генерал Цветко Анев, генерал Любен Динов и Цоло Кръстев са арестувани и държани в изолация. Три години след провала на Горуня следва втори заговор срещу Живков, предприет от журналистите Михаил Докторов и Борис Темков. И този подобно на първия заговор е също неуспешен.

Зачестилите атаки на някои изявени комунисти срещу политиката на "човека от народа" го принуждават да отреагира, създавайки със заповед №3728 от 17 ноември 1967 г. прословутото Шесто управление, като част от Комитета за Държавна сигурност. Политическата полиция т.нар. Шести отдел на Шесто управление фактически е преобразуваният Тринайсети отдел на Второ главно управление на ДС, занимаващ се с контрареволюционни, националистически и други от този род прояви. Изграждането на Шесто управление (подчинено единствено на Живков) става след решение на ЦК на БКП от 18.ХІІ.1966 г. за борба с идеологическата диверсия на противника. Използвайки рационално тази репресивна машина, боравейки с подаваната по специалните канали информация, Живков успя да се справи с враговете си и с тези, които знаят неговото минало и представляват опасност за едноличната му власт.

А що се отнася до миналото му на полицейски агент провокатор, което той приживе наричаше "идиотска лъжа", някои от останалите още живи политически затворници, нелегални и репресирани, познаващи отблизо нравите на Тато, могат да кажат истината за него. Пък и не само за него но и за брат му Георги Христов Живков (назначен след 9.ІХ.1944 г. в Столичното комисарство) и за Мирчо Спасов.

За огромно съжаление делото на Тодор Живков от архива на Гешев съдържа само четири листа. В него се намират снимките му в профил и анфас, снети отпечатъци от пръсти, няколко протоколи за разпит и едно донесение. Доста оскъдна информация и нищо чудно всичко това да е писано със задна дата и подхвърлено в полицейските архиви, когато другарят Янко е бил милиционерски зам.-директор. А може би и по-късно...

По в-к Труд

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.org//kakvo_skri_todor_zhivkov_ot_dosieto_si_-h-834.html

2014-09-14 11:40:03 От: Чърчил

Претакана зелева чорба са тези писания... От години се говори и нищо не се доказа, уви.Може би, целенасочено изкарваха Кирил Милев, че е луд, не е на себе си. Огромна част от т.н. "чавдарци" го мразеха. Но историята за Тоне Переновски - първия командир на "Чавдар" е вярна, опердашил е Т.Ж. на бърза ръка. Има нещо гнило при Т.Ж., може би съветските архиви, дето Путин и Русия не ни ги дават,ще хвърлят яснота.

2014-09-15 18:35:09 От: Анонимен-читател

За Тодор Живков се пише във вестник Марица,чее бил незаконен син на цар Фердинанд,които преспал в манастир в Ботевградско с послушницата Маруца-майката на Т.Живков.Цар Борис Трети е бил брат на Т.Христев Живков.Никола Гешев е пазил Т.Живков,като агент на полицията...Имат дума руските архиви...

2014-09-15 18:38:38 От: Анонимен-читател

С изв.за неволн.писм.грешка,който преспал е думата

2014-09-16 20:45:44 От: И слаа боу

Ако беше некой антибългарин като Г.димитров или друг интернационалист и продажник сега щяхме да сборуваме сръбски или руски а Бай Тошщо така го нареди че да не ни рачат руснаците ,а сърбите тихомълком въпреки качествената им агентура ги срита в Пиринско.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот