Какво се крие зад гнева на акушерката
Един милион седемстотин седемдесет и шест часа, или 74 хиляди дни. Толкова време са работили българските лекари, медицински сестри, акушерки и изобщо медицински персонал над законната норма през 2014 г. Това показват официалните данни на Главната инспекция по труда за извънредния труд за миналата година.
Като се направи по-голяма разбивка, числото вече не звучи толкова фрапиращо - часовете са поделени между 34 773 медицински служители и възлиза средно на 51 часа на човек. Това е дори по-малко от един допълнителен час на седмица за годината. Обаче вече от горчив опит знаем, че не става дума за един допълнителен час на седмица, а за 24- и дори 36-часови дежурства без прекъсване при някои от тях.
Миналата седмица по време на второто си 12-часово дежурство за денонощието, акушерка в столичната болница "Софиямед" изля умората и напрежението си върху 4-дневно бебе с удари, защото плачело силно. Версиите на психолозите за случая, който иначе никой здравомислещ човек не можеше да си представи, са два - че жената е имала (не съвсем прикрито) психично личностно разстройство, или че е станала жертва на един от най-честите синдроми сред болничните служители - синдромът на емоционалното прегаряне или "бърн аут".
Извънредният труд в България е забранен в Кодекса на труда с изключения за някои професии, включително на медицинските служители, а също и на охранителите и органите за национална сигурност, служителите на градския транспорт и др.
Фактът, че работата на медиците е свързана с нужда от денонощна грижа за пациентите, позволява на работодателите им да им дават максималния размер на допустимото дежурство - от 12 часа. След това законът е категоричен, че трябва да има поне 12 часа почивка преди следващата смяна. И понеже е забранено, поемането на двойни дежурства се прави тихо, като служителите се уговарят помежду си за размяна.
Другата, при това по-честа причина за претоварването според акушерката Емилия Казълова, председател на Алианса на българските акушерки, е работата на длъжност и половина в една болница или на две места, за да се заработват повече пари и това е масовата практика при акушерките според изчисленията на Алианса. Средната заплата на акушерките в България е около 600 лева, а "нощният труд е смешен като пари - в порядъка на 90 стотинки на час", уточнява Казълова.
По закон положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50% върху договореното трудово възнаграждение - за работа през работните дни, 75% – за работа през почивните дни и 100% за работа през дните на официалните празници.
При сумираното изчисление на работното време, каквото има при медицинските служители, и което позволява редовното надхвърляне на нормата на работните часове в болниците - възнаграждението за извънреден труд трябва да е не по-малко от 50%. Освен това допълнителното възнаграждение се изплаща, едва когато се установи наличие на извънреден труд при отчитането от работодателя на работното време, като това изчисление се прави на не повече от 6 месеца. С други думи, ако работодателят е недобросъвестен, дори може да не изплаща допълнителните часове на служителите си в продължение на няколко месеца.
За да опита да предотвратява злоупотреби с времето на служителите, Главната инспекция по труда изисква от работодателите да водят документация за положения в повече труд от работниците и служителите им чрез издаване на заповеди и утвърждаване на графици. Тези документи обаче не винаги отговарят на истината. За пръв път от тази година декларирането на извънредният труд ще става само веднъж за годината, докато преди това се правеше два пъти.
Личното отношение
Една от най-отчетливите прояви на чувството за безперспективност и преумора в професията на акушерките е липсата на отношение към работата и пациентите. Когато се съчетят факторите на стрес от отговорната работа, недостигът на хора и лошите условия на труд, тогава всяка дейност се превръща в рутина, към която може да се развие неприязън, а в случая на акушерките - и изпълнена с неблагодарност.
"Жените не познават акушерката си, те не се срещат преди раждането, те не знаят какво могат да очакват от нея, те нямат отношение към нея и когато няма отношение към нея, не могат да очаква отношение и насреща", коментира акушерката с 37-годишен стаж Емилия Казълова. Според нея професията е загубила същинското си значение и сега е почти административна задача - с много бумащина и задължения извън длажностната характеристика. Вместо в подкрепа на майките, акушерките са прикрепени като помощници на лекарите, което е наопаки на всички западни практики.
Освен това по сметките на Алианса около 40% от акушерките у нас са в предпенсионна възраст или са работещи пенсионерки, т.е. са по-далеч от новите методи и практики за неонатална грижа, за които бъдещите майки са чели и очакват. Заедно с това рутината при тях отдавна е настъпила и благородната идея да помагаш на жени да дадат живот, отдавна е загубила блясъка си.
На Запад
Случаят в "Софиямед" повдигна въпроси като тези не е ли редно медицинските служители да се набират след психотест и периодично да се оценяват от психолози за емоционално прегаряне, и също - възможно ли е служител да работи 24 часа без почивка и да е адекватен в грижата си.
Българска медицинска сестра в най-голямата университетска болница в Берлин "Шарите" разказа за "Дневник", че макар и център на здравеопазването в Европа, в Германия има същите проблеми като у нас. Персоналът не достига, затова 24- или 36-часовите дежурства са нещо обичайно и е напълно стандартно да има само по един дежурен за цяло отделение.
"Прегарянето е нещо, което много често можеш да видиш тук и е признато заболяване, което се лекува, организират се терапии и рехабилитация. Но психотестовете като цяло не са стандарт за всяка болница и персоналът не се следи за бърн аут, макар че според мен трябва да се прави навсякъде", коментира младата жена.
"Ако колегите забележат симптомите у някого, говорят с него, но ситуацията е много деликатна. Никой няма да отиде при шефа и да каже "ХХ е доста претоварен и има нужда от помощ". Обикновено се чака докато не се стигне до грешка... както и в България", казва още имигрантката в Германия. Според Емилия Казълова в българските болници изобщо липсва културата колегите да се наблюдават взаимно и дори когато се проявяват симптоми се отписват като "черта на характера".
Като оставим настрана грижата за психичното здраве на медицинските служители на запад, ясно е че награда за труда им и перспективите за развитие са далеч над тези в България. Това е и основната причина за изтичането на кадри от тук. Огроммна част от акушерките в България заминали веднага щом се отворил трудовия пазар на ЕС за българи, припомня Казълова. В момента те са около 3500 - наполовината на това, което са били само допреди две десетилетия.
Освен това раждането на Запад изглежда по съвсем различен начин. Акушерката води процеса и лекар се вика само, ако има усложнения, докато у нас присъствието му е задължително във всички случаи. Уважението и търпението към пациентките там е закон, а удобствата които им се осигуряват - невиждани и непознати за нашето здравеопазване. Например - осигуряване на всички необходими принадлежности за престоя в болницата, след това и при отглеждането на бебето, включително и помпа за кърма за целия период на кърменето, също и свободния достъп на бащата до процеса (вместо да се таксува като вип услуга, както тук) и т.н.
Но това, в което най-много се разминават българските и съвременните практики е отношението към новороденото и майката. Тук все още битува остарелият и според съвременната неонатология - грешен подход бебето да се вземе от майката веднага след раждането и да бъде изкъпано и положено отделно. В някои болници у нас за да бъде с бебето си, майката трябва да плати допълнителна такса, иначе ще го вижда като "на свиждане" на всеки три часа за кърмене. Това е в абсолютен разрез с Конвенцията за правата на детето на ООН и препоръките на Световната здравна организация, които са категорични, че бебето не трябва да се отделя от майката.
Вместо това жени, раждали в чужбина, разказват как веднага след раждането бебето се оставя на гърдите им, за да почувства познатата топлина, сърдечен ритъм и аромат и да се успокои след стресиращото преживяване. Никой дори не помисля да го отнеме от майката в първите часове, ако всичко с него е наред и след бързо почистване и измерване остава до леглото на майка си за целия престой в болницата.
В порочния кръг всички са жертви
Тази статия не е единствено за акушерката от "Софиямед", защото покрай случая форумите се препълниха със спомени на жени, раждали в български болници - предимно за унижение, подигравки, пренебрежение и страх около раждането си заради отношението на акушерките. Но жертвите на порочния кръг в тази картина са всички.
Жените отиват да раждат със страх, защото всички са чували ужасни истории от българските родилни отделения. Влизат с негативни очаквания и нерядко опасенията им се потвърждават. Част от акушерките са раздразнителни и заядливи, защото работата им е нещо средно между санитарски и административни задължения, а може би вече са работили 12 часа и им предстоят още (поне) толкова. Те отвръщат с това, което "се очаква" от тях, и порочният кръг продължава.
Психично разстройство или емоционално прегаряне в тежък стадий - няма значение. И в двата случая става дума за дълбока преумора и отчаяние, за загуба на усет и умение да се контролираш, за обезличаване на съществата, които са възложени на грижата ти. И в двата случая става дума за работа без почивка в продължение на 24/36 часа, за мизерен живот с ниска заплата, за липса на уважение към труда ти и безперспективност, при това натрупвани с години.
По Дневник
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Демографският срив ни затрива 
Митът за окаяното положение на Българина 
Режисьорът Светослав Овчаров: Нито една война не може да бъде спечелена 
Трудовак, кашик, герой 
Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите 
