Каквато свободата, такова и словото

Автор: Милена Бойчева


Каквато свободата, такова и словото

Служим ли си с арсенала на словото, като отбраняваме свободата му

С наближаващия 9 май и предстоящите чествания в Москва на 70-годишнината от края на Втората световна война телевизиите започнаха подгряващи предавания. Устройват сблъсъци на кинжали от средите на т.нар. русофоби и т.нар. русофили за развлечение на широката публика. При тези словесни дуели неизбежно влиза в употреба и цитат на популярния стих "Кат Русия няма втора". Така е от години, но по случай кръглия юбилей се надявахме ораторите да се подготвят подобаващо и най-сетне да се осведомят кой е авторът на апологичната творба. Обаче не би!

В неделната утрин на 3 май известен водещ в национална телевизия и неговият сведущ в руско-българските отношения събеседник единодушно преписаха тези христоматийни строфи на Иван Вазов, като почтително го именуваха "патриарха". Да, ама заслугата не е “патриаршеска”, а на дядо владика Петко Р. Славейков. И да се въвежда системно в заблуждение милионният зрител е, меко казано, безотговорно. В крайна сметка бива ли и на хвърковатите цитати за шир потреба да им бъркаме авторите.

Полезно е да се знае и друго - въпросният стих е изваден от едно изключително некоректно политически произведение, озаглавено: "Вярата и надеждата на българина към Русия". То наброява цели 10 куплета, в които се казва, че "руский цар е наший спас - / никой друг не ни поглежда, / не помисля зарад нас." И което е кощунствено спрямо евроатлантическите ценности, авторът сочи, че "Немци, френци, англичани / наши са враждебници, / дружни с нашите тирани, / наши са изедници." И хлевоустието не спира дотук. Свидните ни евроатлантически събратя са наречени "спекуланти омразни", "интриганти" с "дела проказни" и "чифутски лъжи"! (Ужас! На това му се вика език на омразата. Шшшт! Тихо, да не чуе Лютви Местан...)

Че дядо Петко Рачов няма юзда на езика си, е ясно. Не друг, той отсъжда: "Не сме народ, не сме народ, а мърша". Собственият си народ не щади, камо ли чуждите. На всичкото отгоре творчеството му най-нахално демонстрира какво значи свобода на словото, така адмирирана днес.

Абе, публичното слово освен свободи няма ли и задължения? Да не е невежествено, да не е оскъдно или скудоумно като в дамските тв формати заран. Ето, даже при полицейската интервенция в ТВ7 журналистите, които най-основателно отбраняваха свободата на словото, с какви слова си служеха? Час и нещо коментиращият повтаряше едни и същи думи и изрази. Като глаголът "случва се" (байгън от него!) и производните му бяха употребени стотина пъти - поне до 47 броих, докато ми писна. Вярно, ситуацията беше свръхстресова и на човек не му е до речникови подборки, но все пак, отбранявайки словото, не е ли редно да си служим с неговия арсенал? Той поне е далече по-богат и по-бронебоен от полицейските снаряжения и съдебните разпореждания. Иначе какво излиза? Каквато свободата, такова и словото.

По в-к Труд

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот