Изненада! Българинът не разбира от ракия

Автор: Деси Боцева (3 коментара)


Изненада! Българинът не разбира от ракия

"Попадали сме на проби от домашна ракия с висока концентрация на разтворители на ръжда. Ако допуснатите вещества могат да разтварят ръжда, как ще влияят на нашите органи?..."

Бранимир Ботев, председател на Асоциацията на производителите на спиртни напитки в България, пред интернет-изданието Всеки ден:

 

- Г-н Ботев, наскоро от Винената партия обявиха, че ще направят наръчник за пиене на вино. Нуждае ли се българинът от един такъв наръчник?

 

- Българите се нуждаем от много неща. На първо място трябва да разберем, че не всичко ни е ясно и сме номер едно във всичко. Това, че дядовците ни и бащите ни са правили домашна ракия, не ни прави най-големите познавачи на вино и ракия. Както и това, че преди век в семейството е имало по 10-12 деца, не ни прави най-големите любовници.

 

От тази гледна точка ние наистина се нуждаем от всичко, което ще ни помогне да оценим виното и алкохолните напитки и качеството на техния подбор и отношение, с което пием. Не случайно европейският принцип е - "Пий отговорно и с наслада". Тоест хем трябва да се наслаждаваш на пиенето, хем да го правиш с мярка.

 

- Ценител на алкохола ли е българинът, или по-скоро го приема като начин да разпусне?

 

- Най-общо казано, в исторически и географски план има два модела на пиене на алкохол в Европа. Казвам Европа, защото исторически виното и алкохолът като цяло тръгват именно от този континент.

 

Единият модел на пиене е северният. Към него се причисляват скандинавските страни, Русия, Полша, където алкохолът се пие предимно, за да се постигне определено състояние на духа и тялото, тоест да се разпусне.

 

Другият модел е средиземноморският, който датира от по-отдавна. Тук трябва да отбележим, че основният принос към този модел е на траките и ние трябва да се гордеем с това. Той оценява виното като божествена напитка, която трябва да присъства в ритуалите, при посрещането на празници и гости. Тоест виното се превръща във форма на общуване.

 

Не случайно в средиземноморските страни с бутилка вино се сяда на хубава трапеза, с приятели. Това се пренася в кулинарията, има значение с каква храна пиеш определен вид вино. Тук вече говорим за друг тип пиене. В случая се наслаждаваш на тази напитка и на алкохола като цяло.

 

- Исторически и географски ние спадаме към втория моде

 

- Да, и това не го казвам аз, а Омир в „Илиада". Там ясно се казва броят на корабите, които трябва да доставят тракийско вино на жадните гръцки войски. Става въпрос за невероятна винена индустрия и огромни насаждения по земите на Древна Тракия.

 

- В тази връзка смятате ли, че има поле за развитие на винената култура у нас?

 

- Да, разбира се. Ние сме още първолаци в това отношение. Истината е, че малко сме се отдалечили от нашите предци в тази насока. Те са превърнали виното в култ, като този култ преминава след това и в християнството. При всички ритуали виното се използва като символ на кръвта на Христос. Така че много неща трябва да си припомним.

 

Виното не е напитката, с която ще си преглътнем последния залък. То е много повече.

 

- Какви са особеностите при пиенето на различните алкохолни напитки?

 

- На първо място трябва да кажем, че няма задължителни норми, има условни такива. Алкохолните напитки са като човешката красота. Например всеки мъж харесва различен тип жена. Като се започне от Рубенсовия тип жена и се стигне до Кейт Мос, която беше на границата на анорексията. Това са различен тип красоти. Така е и при алкохола.

 

Белите вина трябва да се пият свежи, млади. Сухо бяло вино резерва не би трябвало да съществува. Докато червените вина са различни. Някои от тях са тежки. Те предполагат богата маса, студ, огън, дебели меса и не може да се пие просто така.

 

Напоследък модерно стана розето. В исторически план розето е компромис при направено недобре червено вино. Освен това мнозина искат да пият през лятото червено вино, което пък допринася за популяризирането на розето.

 

Напоследък тенденцията е да се търсят свежи плодови вина, в които дъбът не присъства.

 

Що се отнася до високоалкохолните напитки, също има някои особености. Анасоновите напитки от типа на узото не би трябвало да се пият, като се изстудява самата бутилка. Течността трябва да бъде на стайна температура, като в чашата може да се сложи лед. Но най-правилно е, след като се сипе в по-висока чаша, да се добави ледено студена вода на тънка струя. По този начин се събужда пълният обем от аромати на анасоновата напитка.

 

Има определен тип чаши за определени питиета. Например водката не може да се пие в чаша за коняк, която трябва да е тип "лале" и да се подгрява в ръце. От друга страна шотландската традиция при уискито е да не се слага лед. Слагането му е измислено от американците. Шотландците прибавят към уискито няколко капки вода, които да събудят ароматите.

 

Между другото класическото турско кафе преди също се е правело с няколко капки ледена вода. Тази операция се прави два или три пъти, докато накрая каймакът става много плътен.

 

- Напоследък България доста се рекламира като дестинация за алкохолен туризъм. Това гордост ли е според вас?

 

- Това твърдение е относително. Алкохолът не е част от българския туризъм, но по силата на обстоятелствата страната ни се посещава от много млади хора, които идват тук заради по-евтините цени. Младите хора, разбира се, търсят алкохол. Тук могат да купят сравнително качествен алкохол за малко пари.

 

Лошото е, че безочливи търговци започнаха да наводняват хотелите с нелегални напитки, които не се знае с какво качество са. Това е бомба със закъснител. Напълно е възможно случилото се в Чехия с жертвите на алкохол менте да се случи и в България.

 

Като цяло нещата тук с алкохола и определянето ни за алкохолна дестинация са като сексуалната дестинация Швеция. Там хората са просто с по-свободно мислене. Това веднага ги слага в графата - страна за секс туризъм, което не е вярно и коректно.

 

- Доскоро голям проблем беше нерегламентираното производство на алкохол в селски казани. Продължава ли да е така?

 

- Това остава сериозен проблем. И досега няма единен орган, който да контролира производството и търговията на високите алкохоли. Виното се контролира от Агенцията за лозата и виното. Но никой не контролира другите напитки.

 

До момента няма утвърден стандарт за съдове, в които може да се изварява алкохол при домашни условия. Което означава, че всеки може да вари каквото си поиска във всякакви съдове. Ние сме попадали на проби от домашна ракия, в които имаше висока степен на концентрация на разтворители на ръжда. Ако допуснатите вещества могат да разтварят ръжда, как ще влияят на нашите органи? Пагубно.

 

За да се избегнат опасностите за човешкото здраве, трябва нещата да са регламентирани и да има контрол.

 

 

По електронното издание Всеки ден - vsekiden.com

 

 

Коментари
2012-11-13 20:10:47 От: Васко

Ние не сме се отдалечили от нашите предци в култа към виното.Отдалечиха ни такива производители като този всезнайко.Вижте само какво вино се предлага в магазините.Трета или четвърта промивка.И това ако е вино.В него дали има следа от грозде? Затова народа ще си прави вино у дома. Маже да не е точно по технология на винарните, но е в пъти по-добро от което и да е вино в магазина, което се предлага на цена около 5-7 лв.Само не ми казвайте , че при цена на гроздето 50-70 стотинки литър качествено вино трябва да струва 20 - 25 лева.

2012-11-13 20:11:45 От: Карловец

Този нашенски локмазанин откъде го намерихте? Аслъ бая време се беше изгубил, та не знам как е живял без медийна слава. Язък, че бастърдиса хубавата изба в Карлово, няма го вече оня хубав карловски мискет, откакто я купи този.

2012-11-15 20:47:13 От: Иванов

Този е винарин колкото аз съм космонавт.И кой е казал че е купил избата за да прави вино,просто пере пари.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече