Иван Кръстев, политолог: Удобният противник е по-важен от съюзника
Изборите в Европа показаха, че хората са гневни, но още повече са объркани. Това, което наблюдаваме, е някаква “обърната 1968-а”. И тогава, и сега се говори за криза на капитализма, и тогава, и сега по улиците на Западна Европа има протестиращи млади хора, но тогава протестиращите се борeха за правото си да не живеят в света на родителите си, а днес протестът е за това да могат да останат в света на родителите си.
Днес младите се борят за това да не се увеличава пенсионната възраст, а не за това да се увеличи първата заплата. Днес в Европа протестът не е срещу статуквото, а срещу това, че то си отива. И това определя факта как хората гласуват и дали гласуват.
Правителствата, които не могат да обещаят, че утре ще прилича на днес, си отиват - Португалия, Ирландия, Гърция. Правителствата, които успяха да убедят избирателите, че кризата е временна - Швеция, Полша..., печелят.
Не левите, а радикалната десница се оказа големият печеливш от кризата. Недоверието в елитите достигна застрашителна форма, но поне засега не виждаме нови лидери.
Източна Европа не се чувства виновна за тази криза. Общото усещане е, че страни като Гърция преживяват тава, което ние преживяхме през 90-те. У нас крайният национализъм е големият губещ на тези избори. Но не защото обществото е станало по-толерантно, а защото националистическите партии са партии, а новите радикали презират партийната политика.
У нас улицата продължава да си стои вкъщи, но както показаха протестите, свързани с Катуница, това лесно може да се промени. Никой не харесва как живеем, но никой не казва, как да живеем по различен начин. Опитът на БСП да убеди Европа, че Борисов е Орбан, се провали. И европейската криза и кризата на капитализма не присъстваха в политическия дебат.
Европейската криза дори не беше фон на тези избори. Нещо повече, изглежда през последните 20 години самата дума “криза” е изгубила значението си, ние непрекъснато сме в криза и затова никога не сме в криза.
Но изборите откроиха две тенденции - първата е временното изчерпване на привлекателността на чистия протестен вот. Това, че не си доволен от живота, вече не значи автоматично, че гласуваш за “новите” или за опозицията, и второ, появи се нова “партия на властта”.
ГЕРБ не просто консолидира “вертикала на властта”, тя измести БСП от позицията на естествена партия на властта. В годините на прехода, независимо че реалността беше друга, голяма част от местните елити вярваха, че другите само идват на власт, а БСП управлява. Бизнес елитите гравитираха към БСП, защото бяха убедени, че тя и нейните мрежи могат да им помогнат дори, когато са загубили изборите. Това е вече история.
Днес БСП вече не е естествената партия на властта. Тя е просто една средно голяма партия, която успя да съхрани лоялността на по-възрастните си избиратели и на която й предстои тежка вътрешно-партийна борба. Когато трябва да изберат за кого да се вържат, местните елити избраха ГЕРБ. Защото сега това да можеш да получиш подкрепа от центъра е по-важно отпреди. В този смисъл преминаването на Кирил Йорданов от БСП в ГЕРБ бележи най-ясно този символически преход.
ГЕРБ избра да подкрепи Йорданов не защото харесва десните му идеи, а защото прецени, че той ще спечели. Йорданов избра Борисов, защото прецени, че в новата ситуация най-добре е да победи като ГЕРБ. Трансформацията на ГЕРБ от партия на “генералната промяна” в партия на “работещото статукво” е най-важното, което се случи на тези избори, защото то очертава какво ГЕРБ ще се стреми да постигна на следващите парламентарни избори.
В България ЕС няма алтернатива. И това беше потвърдено на тези избори. Хората загубиха илюзията, че самото членство в ЕС означава непременно по-добро управление и просперитет, но това да си срещу ЕС означава да искаш да се премахне бъдещето време от българския език.
Представете си за миг, че днес ни съобщават, че ЕС вече не съществува. Ако това стане, България ще трябва да говори само в минало време. В този смисъл кризата на ЕС повече от успехите на ЕС ни убедиха, че нямаме друг избор. Преди България искаше да бъде Гърция, днес не искаме да бъдем Гърция, но всичките ни искания и неискания са свързани с ЕС.
И това се видя на тези избори. Интересно е да си спомним, че преди пет години избирахме между Георги Първанов и Волен Сидеров, на тези избори избирахме между Росен Плевнелиев, Ивайло Калфин и Меглена Кунева - това вече е драматична промяна.
Изборът на Росен Плевнелиев бележи и една промяна в отношението ни към Европа. Плевнелиев е първият български президент, за когото Европа не е външнополитически приоритет, а вътрешна политика.
Това, което се случва, не е връщане към двуполюсния модел на 90-те, защото това беше модел на силна политизация на обществото. Тогава съществуваха граници, които политическите партии не можеха да прекрачат, защото избирателите не биха им позволили това. Тези граници вече не съществуват.
Вчера Яне Янев искаше да уволнява Борисов, днес се моли да бъде назначен от него. Между вчера и днес са минали 24 часа, но по-важното е, че активистите на РЗС не напускат масово партията и не дават интервюта, че това е предателство. Те са влезли в РЗС не защото харесват или не харесват Борисов, а защото им е обещано, че когато се уволнява или назначава, те ще са наоколо.
До следващите избори има цели две години. Но ако тенденцията е тази, която наблюдаваме сега, то бъдещите коалиции няма да са идеологически.
ГЕРБ нагледно демонстрира, че това, което ти помага да успееш, не са съюзниците, а удобни противници. Защото удобният противник е и най-естественият коалиционен партньор - този, който има свой твърд електорат, но различен от твоя, и с когото имате общ бизнес.
По в-к Труд ( със съкращения )
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Тъпи словесни еквилибристики, имащи за цел да не се търси и сочи правилната за българите посока на действие и развитие.
Демографският срив ни затрива 
Митът за окаяното положение на Българина 
Режисьорът Светослав Овчаров: Нито една война не може да бъде спечелена 
Трудовак, кашик, герой 
Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите 
