Имигрантите задушават Гърция
Имигранти чакат на опашка за безплатни хранителни пакети пред сградата на Червения кръст в Атина
До 1990 г. България и Гърция бяха несравними икономически.
България създаваше могъщо стопанство с разностранно производство, развиваше космически технологии, а селското ни стопанство можеше да изхрани точно три Българии. Гърция бе насочвана да гради средновековно стопанство, основано на няколко световноизвестни счупени антични зида, пране на употребявано спално бельо, дребна търговия и производство на бисквити.
От 20 години постоянно ни натрапват за пример Гърция, която изгради някакво благосъстояние за населението си с немислими външни заеми.
Невежи доморасли политици
ни обясняват вулгарно как цел на археологическото проучване било довеждането на туристи, та и ние да си имаме повечко за пране.
Що се отнася до производството ни, то вече е подобно на гръцкото - вафли, бисквити и лютеница, вместо зехтин. Остана ни много малко време, наистина малко, само няколко летни месеца, за да се поучим поне от гръцкия опит с имигрантите. Ако не го направим, сме загубени.
Българската емиграция след 1989 г. поразително прилича на гръцката дори като абсолютни стойности.
До 1980 г. около 2 милиона гърци напускат малката си бедна страна, за да търсят препитание в Германия, в САЩ и Канада, в Южна Африка, в Австралия и Нова Зеландия. Днес те са толкова здраво вкопани на новите си местожителства, че не би могло и да се мисли за връщането им назад, ще им останат още известно време само гръцките имена.
А българите, които емигрираха през последните 20 години, колкото и голяма да е надеждата да се върнат в България, децата им даже не знаят български...
През 80-те и 90-те години на миналия век, отначало контролирано и държавно регулирано, започва
внос на черноработници от Египет
и на непрестижен среден медицински персонал от Филипините. Тези имигранти, разбира се, трябваше да запълнят оголените от мощната емиграция работни места.
Същевременно започва мащабна програма за приближаване на доходите в страната до средното за напредналите вече в интеграцията си страни от Западна Европа, което трябваше да спре обезлюдяването на Пелопонес и на големи части от Северна Гърция. До това време за благоденстващи места емигрираха цели села.
Особено след създаването на Европейския съюз с неговите механизми за безмерно практически безконтролно наливане на пари с чисто политически решения, нерядко лишени от стопанска логика, в Гърция централизирано и необосновано започват да растат работните заплати, придружени от
мощно разрастване на чиновническия апарат
А в добавка и едни свръхскъпи олимпийски игри през 2004 г., като похарчените назаем 6 млрд. евро едва ли някой е правил сметка да връща.
В същото време, бавно и полека, Гърция се превърна във все по-любимо място за мигрантите от Азия и Африка, а по-сетне - и от Балканите. На практика Гърция с нейното безкрайно крайбрежие и безбройни острови не може да бъде отбранявана от имигранти. Проектите за стена по границата с Турция ще затворят може би само една-единствена пробойна в надупчения като миризливо сирене гръцки кораб.
Имигрантите ще нахлуват в страната, докато смятат, че това е в тяхна изгода и няма сила, която да ги спре. За преминаването на турско-гръцката граница днес има твърди тарифи, те ще се увеличат многократно за по-скъпите канали за влизане в Гърция. Това ще бъде резултатът от построяването на стената по течението на Марица, нищо друго.
Днес имигрантите задушават Гърция, изсмуквайки и без това недостатъчните й жизнени сокове. Общият брой на пришълците е неизвестен дори на гръцките власти, доста свободни пресмятания ги изчисляват на почти 3 милиона, което прави
почти 30% от населението на Гърция
В празничен ден в Атина е пусто, открояват се само стадата улични кучета, изхранвани от Атинската община, и пълчищата имигранти, излезли да търсят храна.
Некрозата на градския организъм обхваща все по-често цели карета от сгради в централните и западните квартали на Атина. По улиците на квартал "Метаксургиу" (на изток до централната атинска гара), който от почти век е център на културния живот в града, са налягали наркомани, които поглъщат и си вливат това, което са решили, посред бял ден, на открито, напълно необезпокоявани. В горещи дни миризмата е ужасяваща.
Театрите, галериите и музикалните клубове затварят един след друг, а цените на жилищата гонят тези в Габрово, и пак няма купувачи.
Миналата есен на юг от площад "Омония" в късните вечерни часове имигранти убиха етнически грък заради дребна сума пари. Спокойната и сигурна атмосфера в града, пазена зорко от хиляди въоръжени с къси автомати служители на реда, вече е в историята.
Ако замръкнете на Омония, в околните заведения ще ви посъветват да оставите романтичната разходка до Акропола за светлата част на деня задължително.
Имигрантите в Гърция са в по-голямата си част
предимно млади мъже, жените са в пъти по-малко,
напълно неприспособими са, неспособни са да се интегрират, хващат се на работа само в краен случай и по изключение, поне в големите градове. Казват, че значителна част от тях работят все пак в селското стопанство. Министерството на здравеопазването ги лекува безплатно в микробуси, в които всекидневно дежурят по двама лекари с различна специалност. Често им организират раздаване на храна.
В останалото време имигрантите продават незаконно внесени контрабандно стоки направо върху чаршаф на улицата или върху дървени подноси. При появата на полицаи свиват стоката в бохчите или хлопват капаците на подносите, бягството е задължително.
Дори безумно ниските ни доходи не са толкова страшни, колкото предвижданото влизане на България в Шенгенската зона. Най-малко у нас има кой да спре пълчищата азиатски и африкански бежанци. Дори още днес софийските улици между Халите и Централна гара са всекидневно изпълнени с мургави, неговорещи български имигранти, търсещи храна и някоя и друга незаконна далавера.
Ако някога все пак ни набутат в Шенген, милиони имигранти ще се добавят към все по-агресивните ни местни цигански маси, както и към хлъзгавите като подводни пясъци български турци и българомохамедани.
По в. "Сега"
|
Българи, съдействайте на "Българи"!
Виж повече- Мястото на България в „Кратка история на Европа“
- Ст.н. с. Божидар Димитров: Стремежът ни трябва да бъде към запазване цeлостта на Македония
- 110 години от Втората южнославянска изложба в София
- Кои са македонците?“ – писмо на английски археолог до вестник „Таймс“
- Идва ли краят на европейския път за Турция?