И честта, майко, юнашка
Паметникът е на Околчица, говорело се е за Вола, но Ботев е бил разположил щаба си именно в Йолковица.
От там цял ден са притичвали четници, разнасящи заповедите му, натам е било насочено вниманието на турците – те добре са виждали човека в гълъбовосива униформа, командващ битката.
И привечер, след тръбата, оповестяваща оттеглянето на турците, черкези заемат пусия срещу купищата камъни.
Съвещанието е било кратко, прекъснато от сигнал на тръба – по всяка вероятност провокиращ.
Изправил се, Ботев е бил улучен точно от скрития стрелец – говори се, че това е прочутият Джамбалаз /Джамбулез/, паднал убит по-късно до Искъра, чиято гибел споменава Вазов в “Една българка”.
Никакви самоубийствени конфликти не е имало в щаба. Да, спорели са накъде да поемат, но никому не е дошла и на ум мисълта да убива войводата.
Просто с леката ръка на национал нихилисти, на духовни мазохисти, се разпространява поредната натибългарска гадна клевета.
А Ботев…
Представете си – опитните, старите войводи отказват да поемат ръководството на четата. Именно заради опита и здравото си мислене.
Песимизмът е до такава степен силен, че бунтовниците опират до покана към Христо Ботев – поет, журналист, никога не стъпвал с чета в Балкана или поне служил войник.
Той им е трябвал като знаме – военен ръководител е имало.
И изобщо – четата е тръгнала с определена цел. Не освобождението на България. Те много добре са знаели какво става там, разбирали са, че след разгрома на въстанието е абсурдно да се вдига ново толкова скоро.
Но и не са искали да стоят със скръстени ръце. И тръгнали на смърт.
Съзнателно. Надали е имало човек измежду тия 200 българи, който да е бил романтично-нереалистично настроен и очакващ с шепа мъже да победи империята.
Не! Знаели са, че отиват да мрат – заради честта си и името българско.
В това именно се състои героизмът на Ботев и дружината му – в изпълнението на дадената дума. Свобода или смърт!
Здравомислещите ще ги нарекат авантюристи. Българите ще ги разберем – със завист и преклонение.
Историята не се гради само с големите батальони – градят я мъжете.
Което прави 2 юни не ден на помен, а ден на преклонение.
Разликата е огромна.
Бел. ред. - Авторът се подписва като genek, други негови текстове могат да се прочетат в http://genek.info - Р. С
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Демографският срив ни затрива 
Митът за окаяното положение на Българина 
Режисьорът Светослав Овчаров: Нито една война не може да бъде спечелена 
Трудовак, кашик, герой 
Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите 
