Голямата тайна на Българската православна църква

Автор: Иван Петрински (8 коментара)


Голямата тайна на Българската православна църква Равнораменен кръст, (тегло 336 г.), откраднат от някоя от преславските църкви при превземането на града от войската на император Йоан Цимисхи през 971 г. - похитителят е прегънал дискоса за по-удобно носене.

Целият висш клир, епископите, всички свещеници и даже иноците за новата църковна организация са внесени от Византия...

Не може да има никакво съмнение, и това изобщо не се оспорва, че първите предстоятели на Българската православна църква са избрани и поставени начело лично от княз Борис-Михаил. Освен това и авторът на "Чудото на св. Георги с българина" също е пределно ясен, княз Борис-Михаил пак лично се заема не само с устройството на църквата, но и с материално-техническото й обезпечаване.

 

Държавна грижа са строителството на църкви и обители, от митрополитските до малките квартални църквици (археологическите данни за това строителство са неоспоримо ясни). Държавна грижа, при това преди всички други, изглежда, е и строителството на седалището на архиепископа около Голямата базилика в Плиска.

 

Впрочем дори не е възможно да е иначе, поне първоначално. Целият висш клир, епископите, всички свещеници и даже иноците за новата църковна организация са внесени от Византия, където съвсем немногочислените църковни прояви на независимост само потвърждават основното правило.

 

Византийският дворцов церемониал е обичайно толкова точен, че няма начин да пренебрегнем сведенията му. Според Клиторология на Филотей, написан през 899 г., патриархът на Цариград сяда, разбира се, на масата за хранене на императора. Освен него тази привилегия имат още петима близки на императорското семейство аристократи, най-висш по ранг сред тях е кесарят.

 

Както е видно, патриархът е споменат на първо място, наистина, но в една редица от висши титлоносци. Той е близо до императора, но далеч не е равен нему по власт.

 

Църковниците-мигрантите очевидно били събирани с голям труд от всички краища на империята. Трябвало да бъдат толкова много, че "били призовани из планините и из земните пещери и били изпратени там [в България] от императора" (Продължителя на Теофан, Летописи). Ясно е съвсем кой е началникът, нали?

 

Макар по-голяма част от иноците да са останали в приграничните области все пак, несъмнено значителна част от клира е равномерно разпределен по цялата българска земя. Като пример може да ни послужи областта Загора, която пак според Продължителя на Теофан била "пуста по това време". Многобройните обители в Западна Странджа, Сакар, а и на север вероятно са именно от това време главно.

 

Та е ясно, щом българската църква е изградена първоначално изцяло от пришълци, приучени в родината са на съответния ред, пълното върховенство на светската власт не е било удивително за никого.

 

Може да изглежда, че оправданието, което цариградският патриарх Фотий измисля в края на 879 г., за да отложи разглеждането на българския въпрос на Цариградския събор (края на 879 - началото на 880 г.), е съвсем невероятно. На искането на папските представители да започне разглеждането на въпроса за подчинението на българската църква, Фотий съвсем недвусмислено отговаря, че разглеждането на този въпрос е в правомощията на императора.

 

Извилата се буря от негодувание у папските представители остава без последствия - представителите на Рим не успяват да схванат как така императорът ще има последната дума за разглеждането на чисто църковните дела.

 

Подчинението на българската църква е всъщност само политически и дипломатически въпрос. Не е измъкване оправданието на патриарх Фотий, никой никога не е оставял църквите на Изток да взимат решения по въпроси, които се отнасят до държавната политика. Няколкото изключения само потвърждават това правило.

 

Вярно, Българската архиепископия (патриаршия) става бързо независима от Цариградската църква, но никога не е независима от българските владетели.

 

Предстоятелите на българската църква, които следват архиепископите Йосиф (Стефан) и Георги, са споменати на практика само в Синодика на цар Борил от 1211 г. (вж. Извори). Обичайно се приема, че Леонтий, Димитрий, Сергий и Григорий следват един след друг, точно в този ред, в който са споменати в извора. Там те категорично са означени като "преславски патриарси", но дори днес ние изобщо не можем да сме сигурни, че това е точно така.

 

Въпреки значителните научни усилия (В. Златарски, 1924, В. Гюзелев, 1969, 2006, Б. Николова, 1997 и др.) поради недостиг на ясни изворови сведения времето, в което предстоятелят на българската църква става патриарх, остава несигурно. Изглежда превръщането на българските архиепископи в патриарси ще да е твърде продължителен процес, който започва след българската победа при Ахелой (917 г.). Няма как В. Златарски да не е прав, като пише, че Симеон Велики, вече могъщ владетел, ще да е имал нужда от патриарх, който да го коронова за цар.

 

Изглежда това все пак е станало, макар и едното, и другото - и патриаршеският сан и царският титул, да остават непризнати още дълго време. Един списък на българските архиепископи, съставен от Йоан Комнин, твърди (вж. Извори), че първият български патриарх е Дамян. Това събитие трябва да е станало най-късно до 934-944 г., и това е най-късната възможна дата, на която българската църква става патриаршия.

 

Нека видим съвсем набързо каква работа трябва да е вършила Българската православна църква, щом вземането на най-важните политически и дипломатически решения не са нейна задача поради подчиненото й положение спрямо светската власт. Значителен брой извори разказват за тази дейност, която църквата има да върши, някои от тях са посочени по подробно по-долу.

 

Ако епископите и свещениците имат за задача да следят за дейността на миряните, да ги наставляват, да ги женят и погребват (от IX в. насетне, макар цар Самуил дори в началото на XI в. сам да венчава дъщеря си, както е обичаят дотогава) и без съмнение да следят за проявите, които се смятат за отклонение от правилната религиозна практика, то архиепископът (по-сетне патриархът), понеже е най-близо до владетеля, има същите задачи, но към владетелското семейство и най-висшата аристокрация.

 

До времето, в което църквата се отделя от държавата (средата на ХХ в.), Българската православна църква съвсем не остава без средства за въздействие върху обществените процеси.

 

 

Свързани текстове:

 

http://www.segabg.com/article.php?id=622991

 

http://www.segabg.com/article.php?issueid=2985§ionid=5&id=0001301

 

 

Извори

 

". . . С даденото ти от светия дух дръзновение да посъветваш бащински вашия владетел, сиреч възлюбленото наше чедо, когато той по човешки се разгневи някому, и със свещенослужителско дръзновение да го поучиш да знае мяра на гнева, повече усърдно да побеждава гнева с човечност и да пренебрегва наказанието, като знае, че за всеки човек е много по-добре да прощава, отколкото да наказва, особено за онези, които са получили началство и власт от бога . . ."

 Из писмо на цариградския патриарх Николай Мистик до българския архиепископ, 912 г.

 

"На епископа и на свещеника подобава да поучава и да наставлява поверените му люде. Самият епископ или свещеник трябва да отбягва всякакво зло . . . Защото . . . епископът като божи разпоредник трябва да бъде непорочен, да не бъде високомерен, нито гневлив, нито пияница, нито зъл, нито алчен за гнусна печалба, но [да е] страннолюбив, справедлив, да се държи в истинското слово . . . да бъде силен утешител в здравото учение и да изобличава ония, които се противят, като във всичко се показва като образец на добри дела . . ."

 Из "Поучение към епископите и свещениците" на Климент Охридски, преди 916 г.

 

". . . Преславски патриарси. На Леонтий, Димитрий, Сергий, Григорий - преславски патриарси, вечна памет . . ."

 Из "Синодик на цар Борил", 1211 г.

 

"5. Дамян, светителствал в Доростол [Дръстър, днешната Силистра], сега наричан Дриста. При него и България бе почетена за автокефална [самостойна]. Той по заповед на император Роман Лакапин [(920-944)] биде провъзгласен за патриарх от императорския съвет [sic!], а после биде низвергнат от [император] Йоан Цимисхи [(969-976)].

 

6. Герман, наричан и Гаврил, светителствал във Воден и в Преспа. 

7. Филип светителствал в Лихнида [днешния Охрид], в древността наричана Сасарипа, а сега Ахрида.

 

8. Йоан [Дебърски], и той светителствал в Ахрида. Той бил от Дебър, от село Агноандики [неизвестно; вероятно се е намирало някъде в околностите на града Дебър], игумен на тамошната обител на св. Богородица." 

Из "Списък на българските архиепископи", съставен от охридския архиепископ Йоан Комнин, средата на XII в.

 

От в. "Сега"

 

 

Коментари
2012-11-15 21:54:30 От: Коко Боко

Естествено, че църквата се подкрепя от държавата през цялото средновековие( пък и след това) - строежи на храмове, дарения на манастири и т.н. и т.н. Кой е построил най-големите храмове на елини, римляни,мюсулмани, ацтеки, инки и още, и още.?

И да знаеш г-н Петрински, че Вярата няма НИЩО общо с религията!!!

2012-11-15 21:56:17 От: щурчо

Изобщо, ако ще си говориме за релегиозни "тайни", променили развитието на отделни нации, поради капризите на техните владетели има нещо, доста по-убедително:
"...Това е един от най-скандалните владетели в европейската история. Той е Хенри Осми с шестте съпруги, той е Хенри Осми, който скъсва с Римокатолическата църква, той е Хенри Осми, чиято дъщеря става една от най-прочутите кралици – Елизабет Първа...
Още първият брак на Хенри, уреден когато той е 12 годишен, и все още не е крал, е не съвсем обикновен. Съпругата се казва Катрин от Арагон и всъщност първо е жена на по-големия брат на Хенри. Явно двамата братя са били привързани и са си делили всичко... Не, всъщност братът умира скоро и едва след това, през 1509, Катрин става първата съпруга н...прочети целия

2012-11-15 21:58:03 От: ruff

има няколко факти, които авторът е пропуснал, но потвърждават тезата му. това, че БГ владетелят зазидал владиците в една църква и рекъл, че няма да ги пусне, докато не изберат Фотий за патриарх. после БГ евреите през ВСВ били спасени от римският папа, който предрешен в дрехи на православен владика прескочил оградата на училището в Кюстендил и извикал на събраните там за депортация евреи: "където сте вие, там съм и аз". после отишъл в Италия и направил същото за тамошните евреи. даааа, и Боянската църква е един от многобройните примери /вероятно е нямал място автора, та в статията е посочил 0 - НУЛА/ за тези, построени от държавата църкви.

2012-11-15 21:59:38 От: ttanchev

Добрутро. Доказахме, че Цар Борис не е бил идиот, като е наложил религия, която да не му се бърка във властта.

2012-11-15 22:00:55 От: бонго-бонго

Всъщност "голямата тайна" на БПЦ е, че тя е зачената през Възраждането в ереста на филетизма и е учредена с ферман на един султан-халиф на една мюсюлманска теократична империя.

2012-11-15 22:03:02 От: Федаин

Само не разбрах каква е тайната. Ами нали затова е големия сблъсак между богомилите - старите христиани и новоизлюпените - на царската копаня.

ясно е че византийска агентура е назначена начело на новата държавна ългарска църква .Ясно е обаче че пак по същата причина ,заради която избива феодалите които искат смърта му щото е некадърен военачалник-да запази само за себе си власта над българите ,дори ако това е остатъчна българия,Борис некадърни прави опити да отцепи новата българска църква от Византия.Е това е довършено от цар Симеон защото е кадърен военачлник......................................................................................................АКО КАЗВАТЕ ЧЕ БОРИС НЕ Е ПРЕДАТЕЛ СЪМ СЪГЛАСЕН!НО ТОЙ ОПРЕДЕЛЕНО ПРОМЕНЯ БЪЛГАРСКИЯЯТ ОБИЧАЙ ВЛАСТА ДА СЛУЖИ ЗА ПРОСПЕРИТЕТ НА НАРОДА И СЪЗДАВА НОВАТА ЕГОИСТИЧНА ЦЕЛ -ВЛАСТА ДА СЛУЖИ НА ЛИЧНОСТА.ТОВА НЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛО ДО СЕГА И СИ Е НАЧАЛО НА...прочети целия

2012-11-16 20:58:19 От:

Дааа!Стабилна и сравнитено богато държава и беден измиращ народ!?!....................................................................................................ТА КАКВА БЕШЕ ФУНКЦИЯТА НА ДЪРЖАВАТА?

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече