След края на Студента война и окончателната победа на „Запада”, светът се превърна от двуполюсен (САЩ и СССР) в еднополюсен ,с пълна доминация  на Сащ и верните им партньори от ЕС.  Тази победа беше и подкована с тежката икономическа и социална криза в бившите държави от Съветския блок , които след 89-та година нямаха никаква възможност да противостоят на „Океания” .

В западното пространство започна постепенна доминация на либерализма в обществения , политическия и икономически живот на държавите. Така успя да се формира политически консенсус по темите за защита на човешките права,  мултикултурализмът и свободният пазар.

От гледна точка на програмност и политическо поведение позициите на основните партии в ЕС следват своеобразен консенсус ,който всъщност е пълно подчинение на „Американската идея” . Така дори и класическата  консервативна идеология  беше  смачкана  от либералния ботуш , който приобщи към себе си „дясното” и „лявото” . Евроатлантическата идея обаче не спря дотук. 

На по-късен етап към западното пространство бяха приобщени и  страни , които преди това поддържаха тесни икономически и политически връзки с Русия , като по този начин ударът срещу Русия беше на практика окончателен.  С течение на времето обаче европейската идея малко по малко започна да губи популярност.

Призивите за единна свръх държава , ограниченият (или липсващият) суверенитет на държавите-членки доведе мощна националистическа вълна , която започна да набира още повече сили особено след финансовата криза .

От друга страна пък Русия успя да излезе от тежката криза , която налегна страната след 1989-та година и даде ясни признаци,че в близък (или дългосрочен) план ще бъде основен фактор не само в „Евразийската” зона , но и в континентална Европа.

И докато западните лидери крепяха властта си главно с информационна пропаганда и клиширани евро-идеи , то Русия успя да започне да действа активно на евразийската „шахматна дъска”, дефинирайки по този начин геополитическите си приоритети на континента.

Евразийската идея буквално възкръсна и започна да намира последователи не само в близките до Русия страни , но и в  доста европейски партии , предимно националистически. 

Благодарение на своята умна и търпелива политика, Владимир Путин съумя да възстанови руската хегемония във вътрешна Евразия и да доминира в тази зона не толкова заради военната си мощ , колкото заради ключовото си географско положение между Черно и Каспийско море, което и позволява да контролира важните газо- и петролопроводи, както и достъпа до съответните енергоносители.

На конференцията в Мюнхен през 2007, чрез своя президент Путин, Русия декларира претенциите си да бъде самостоятелен играч в многополюсния световен ред. Освен всичко това , руските интелектуални кръгове , водени от традиционния си патриотизъм , силно подкрепят идеята за нов Евразийски съюз , противостоящ икономически и политически на ЕС и САЩ.  Но какво точно представлява евразийството ?
 

За основател на Евразийското движение се счита Лев Гумильов, руски историк и археолог (син на Анна Ахматова - бел.ред.).Негова е тезата за взаимовръзката и приемствеността между културите и цивилизациите на Азия и Европа от дълбока древност. 

В днешни дни тази теория се доразвива и издига до философско-политическа доктрина от Александър Дугин , руски общественик и лидер на т.нар „Евразийско движение” . Той лансира идеята за формирането на единно евразийско пространство от испанското пристанище Кадис до Владивосток, на тихоокеанското крайбрежие на Русия.

По принцип това означава силно сближаване на континентална Европа с Русия , а дефакто – изолация на САЩ. 

Всичко това бива подкрепено и от идеята на Александър Дугин за „научен патриотизъм” , което автоматично превръща евразийската идея в  притегателен център за всички мащабно мислещи националисти , които по принцип са против силната намеса на САЩ във вътрешните работи на държавите , а и изобщо към настоящия момент са единствената опозиция на американските стремежи за глобално надмощество. 

Идеята на Дугин едва ли би била толкова силна , ако не беше приета и от руския президент Владимир Путин , който води силна консервативна политика , с ясен акцент върху православието. Нещо , което на Запад не се случва. 

В геополитически план , идеята за евразийството се допълва и от близките на Русия икономически силни държави като Китай и Индия . Освен всичко това , Русия търси и подкрепа от страните в Латинска Америка , които не подкрепят политиката на САЩ.

Сред руската общественост , настроена традиционно националистически , евразийството се възприема равнодушно. Всъщност Евразийството изцяло се вписва в руската мисловна традиция, търсеща спецификите и ролята на особената руска нация и черпеща  сили от западните модели на национална рефлексия.

Специфичното отношение към Запада играе основополагаща роля в изясняването и разбирането на евразийската концепция.

 В руската национална доктрина от векове е залегнало надмоществото и независимостта , респективно евразийската идея е просто една историческа крачка към осъществяването на националния идеал на Русия. Най-общо казано , евразийството е националистическа идея . Доказателство за това е силният консерватизъм , огромното влияние на църквата , традиционните ценности , семейството и изобщо националната идея.

Интересна подробност, доказваща националистическия характер на тази идея е запазването на икономически суверенитет на всички държави , възприели евразийската идея. Това означава , че всяка държава ще има възможност да води национална икономика , с участието на държавата в много сфери , редом с частната инициатива.

Модел , който се изключва от либералният капитализъм.

В културен план , евразийската идея цели максимална независимост на националните култури , без външно културно влияние. За мнозина тази идея е втори план на СССР  , който изненадващо възкръсна от гроба , не без съдействието на западният провал в много сфери и силната националистическа вълна , целяща не наднационални и наддържавни политически институтции , не федерализация , а суверенитет и равнопоставеност.

Идея , която към настоящия момент в ЕС звучи невъзможна .

Дали Евразийската идея ще се реализира ?  Тук еднозначен отговор не може да се даде. САЩ все още проявяват силно надмощие в международните отношения , дори и след войната в Ирак и кризата в Сирия.

От друга страна обаче в ЕС партии , със силно националистически възгледи набират скорост и дори една от тях управлява в Унгария – партията на Виктор Орбан. Всички те, до голяма степен гледат с добро око на възраждащата се Русия , а някой дори подкрепят изцяло политиката на Владимир Путин. 

Едно е ясно обаче , в краткосрочен , а и в дългосрочен план , Евразийската идея ще бъде фактор. Тя ще бъде алтернатива на всяко действие на САЩ , алтернатива на икономическия модел , а и алтернатива за всяка държава.

Също така е ясно ,че всяка грешка на САЩ ще дава нови сили на тази идея , всяка криза , независимо дали икономическа , социална или политическа ще дава нов тласък на света. Тласък , който изцяло би променил „статуквото” .

Засега България не може да вземе еднозначни решения в посока радикална промяна на своя външнополитически курс. Това може би е оправдано от краткото членство на България в ЕС и очакванията , които има част от българския народ .

Разочарованието на друга , при това голяма част от българския народ не бива да се подценява. Исторически близките отношения с Русия също! Като прибавим и провалът на всички партии , възпяващи европейската идея едва ли не като нещо божествено и неповторимо , то картинката в родните ни земи далеч не изглежда ясна.

Защото едно силно социално недоволство би сменило не само една власт с друга , но и статуквото. А зад това статукво прозира именно Евразия.

Статията е пратена от автора специално за "Българи"