Един умиращ култ в полите на Витоша

Автор: Светлозар Кирилов


Един умиращ култ в полите на Витоша

Учудващ е култът към Бали Ефенди, в който има преплитане на християнски и ислямски елементи...

Става дума за мюсюлманска гробница, тюрбе, на Бали Ефенди, ислямски мислител, живял през XVI в. Тюрбето се намира зад църквата „Св. Илия“ в софийския квартал Княжево, недалеч от последната спирка на трамвай номер пет.

 

Гробницата е била обект на поклонение на българи, турци и роми, на християни и мюсюлмани, в продължение на векове. Съжителството на християнски храм и мюсюлманска гробница в един двор е изненадващо. А на хълма над тюрбето има и оброчен камък, посветен на Св. Георги, на който едва личи издълбаният някога кръст.

 

Култът е запазен най-вече сред софийските роми, които почитат Бали Ефенди (наричан от тях Али Баба), като първо минават през църквата, вземат свещи, някои дори се кланят пред иконите, а после палят свещите при тюрбето. Илинден, 2 август, е бил най-важният ден за отдаване на почит към „Али Баба“ – тогава стотици роми от София са се събирали за целодневен пикник на поляната край гробницата. Но вече все по-малко хора посещават мястото, дори и на Илинден.

 

Кой е бил Бали Ефенди?

 

Името на Бали Ефенди обраснало с толкова много легенди, че реалният човек, починал вероятно през 1553 г., придобил съвсем различни тълкувания през по-късните векове. Истинският Бали Ефенди е бил член на влиятелния ислямския халветийски орден, от който произлезли много султани. Духовникът бил привърженик на ислямското мистично учение суфизъм.

 

Османската империя бързо се разраснала по неговото време – на запад турците превземали Унгария и заплашвали Виена в сърцето на Европа, а на изток нанесли поражение на персите (иранците). Борбата с шиитска Персия довела и до борба между сунитския ислям, подкрепян от Османската империя, и шиитския ислям, чиито версии по нашите земи са свързани с алианите (алевитите, къзълбашите).

 

Бали Ефенди бил влиятелен в София и остро критикувал религиозните практики на някои направления на алевитите в Делиормана като отклонение от исляма в писмата си до тогавашните управници на империята. След смъртта му на това място се оформил цял религиозен комплекс – джамия, гробница, хан, баня.

 

Легендите

 

По-късните предания описват Бали Ефенди като толерантен, закрилник на християните, който завещал богатството си по равно на мюсюлманите и християните. Такъв е и в представите на Кеазим, който се грижи за гробницата: „Бил е много добър. Грижел се  е за християните, не е давал да ги убиват, да ги вземат еничари“. Хората вярвали, че гробът му има чудодейна сила, че лекува болести и предпазва от зло.

 

Опитът на султан Сюлейман Великолепни да се срещне с духовника край София, на път за Унгария, най-вероятно е измислен. Разказан е от османския пътешественик Евлия Челеби, посетил София век след смъртта на Бали Ефенди. Султанът потърсил мъдреца, но той не поискал да се срещне с него и се скрил в околните вековни гори.

 

Други легенди го описват като покровител на овчарите, който всяка нощ излиза от гробницата си, пасе овцете си из Витошките поляни и преди изгрев се връща в гроба си. Хората, посетили тюрбето сутринта, виждат износените му обувки от обикалянето нощем по горите и чукарите. Затова и оставят в гробницата обувки, чорапи и чехли.

 

Етническият му произход също е обект на спорове в легендите, където е представян като турчин, българин или юрук.

 

Култът към Бали Ефенди е все още жив сред софийските роми, макар и не в мащабите от близкото минало. Едно от вярванията е, че ако човек се закълне пред гробницата, Бали Ефенди става свидетел и гарант на обещанието и наказва този, който не го изпълни.

 

Мъж, който казва, че е от „турските цигани“ и живее в софийския квартал „Гоце Делчев“, говори за неформалната взаимоспомагателна каса (лонджа) сред тази общност и ролята на „Али Баба“ като гарант, че този, у когото са парите, няма да злоупотреби с тях: „Едно време събирахме по пет лева всяка седмица... Който има нужда – взема от тези пари, за ремонт. И тук се заклеваме, че няма да пипаме от парите“.

 

Софийските цигани в миналото са били мюсюлмани, но постепенно, през XX в., започнали да се идентифицират с християнството, а в последните години протестантските църкви са много активни в махалите и техните обитатели забравят някогашната си връзка с исляма.

 

Ромите все още вярват, че „Али Баба“ сбъдва желания – необходимо е човек да върже цветен конец, най-често червен, или панделка на металната решетка на гробницата, да си пожелае нещо и „Али Баба“ ще го осъществи.

 

Превратностите на съдбата

 

Джамията и гробницата били разрушени след Освобождението.

 

Не е било време на религиозна толерантност: доскорошните раи имали горчиви спомени за османското владичество, срутили много от джамиите, а други обърнали в църкви – така както преди „Св. София“, дала името на сегашния град, и ротондата „Св. Георги“ (между хотел Шератон и президентството), са били преправени на джамии.

 

Църквата „Св. Илия“ в Княжево била построена върху руините на джамията, а гробницата на Бали Ефенди била възстановена в края на XIX или началото на XX в. И реконструкцията на тюрбето става жертва на посегателство – палеж в първите години след демократичните промени, вероятно нелепа проява на национализъм или търсене на митичното имане на светеца.

 

 „Идват да търсят на Али Баба богатството. На такива хора богатството не се пипа – нито да пипаш тюрбе, гроб, църква, джамия. Чувал съм един взел пари от гроб и после, след три-четири месеца, починал“, казва турчинът Хабиб Хабиб, който е от Родопите, но живее в София и дошъл да види гробницата.

 

И все пак християнският храм и мюсюлманската гробница остават заедно, в един двор, без ограда между тях. Но все по-малко хора идват да почетат тюрбето, дори и на Илинден.

 

Споменът за Бали Ефенди остава жив само сред най-възрастните българи от Княжево и сред все по-намаляваща част от софийските роми. В късния следобед на 2 август последните години дворът зад църквата е пуст. Мястото, където са се събирали стотици хора, сега остава празно и тихо.

 

Светлозар Кирилов е социолог, преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Факултета по журналистика и масова комуникация.Текстът е написан във връзка с проект, подкрепен от фонд „Научни изследвания“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

 

По сп. "Либерален преглед"

 

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече