Джоко Росич: Аз съм балкански националист
Снимка: Иван Васев, сп. "Българи"
Кинолегендата Джоко Росич:
Създаден съм от добрите отношения между народите
Джоко Росич не се нуждае от представяне. Но нали всеки е с визитка, да покажем и неговата. Роден е на 28 февруари 1932 г. в сръбския град Крупан. В България е от 1951 г. През 1956 г. завършва ВИИ “К. Маркс”. И 18 години е журналист в БНР. Владее пет езика, пише поезия (според познавачите хубава), вае миниатюри на камък, събира колекции от ножове и ятагани. Докато един ден някой казва на режисьора Любомир Шарланджиев, който търси изпълнител за новия си филм, да погледне човека, който седи срещу него. И се започва... 120 роли в киното, 30 от тях за унгарското. Живот пред камерата. “Без любов няма нищо”, твърди големият артист. Освен ролите има две деца, четирима внуци и един правнук. И Лиляна. С нея прекарват дните в онзи кът от райската градина, наречен село Бойковец в Етрополския Балкан.
Та в един промеждутък между Бойковец и Будапеща (нова роля, разбира се) Джоко Росич намери няколко часа за “Българи”. В редакцията беседвахме надълго и нашироко, но не за кино.
С Джоко Росич разговаря Иван Васев
- Казват, че Джоко Росич е истински мъж. Самият Джоко Росич твърди, че истинският мъж трябва да има три неща - добър кон, красива жена и елитно оръжие. Какъв трябва да бъде истинският мъж в днешно време и изобщо днес има ли истински мъже?
- Винаги ми е трудно да отговарям на въпрос, които е изваден от предишни мои интервюта. Но понеже задавате конкретен въпрос, веднага ще ви кажа, че България е пълна с истински мъже.
Просто когато човек ходи, когато се среща с хората, трябва да отвори широко окото и да гледа. Има една наложила се приказка – всички са маскари, всичко пропада, нищо не е добре. Аз другояче гледам на страната си. Непрекъснато се срещам с хора и не виждам лош човек. Сигурно има, как да няма, навсякъде има. То ако няма, Америка например, към която се стремим, ще закрие затворите. На нас постоянно ни натякват, че тук има престъпност, че тук е...
Не разбирам защо трябва да бъдем черногледи. Около мен има хора с най-различни професии, които си вършат добре работата, гледат си семействата, децата, къщите им са на място.
- И все пак какви качества трябва да притежава един мъж, за да бъда признат?
- Това, което съм казал, е по друг повод. Понеже много пъти е говорено за мен и продължава да се говори, че аз съм бил каубоят на България. Тогава отговорих, че в последна сметка, ако говорим за каубои, това сме ние. Защото американска нация като такава не съществува. Преди няколко века в Новия свят са отишли ирландци, поляци, англичани, руснаци, германци, българи, черногорци, сърби – всякакви. Те са гонили стадата. И ако са могли да станат каубои там, те са били преди това каубои тук. Затова казах, че да бъде мъжът истински каубой до него трябва да стои красива жена, да може добре да борави с оръжие и да има добър кон. Тогава всичко се намества. Иначе, когато става дума за истински мъже – всичко зависи от гледната точка. Дали истински мъж е оня, за който използват това идиотско, кретенско понятие – секссимвол? Какво значи секссимвол? Аз това не мога да си го обясня. Другояче ли ходи, гол ли ходи? Или пък за някоя от моите колежки казват - тя е секссимвол. А аз я виждам – жена като жена, гледа си работата и я върши максимално добре.Ако някой си гледа много добре работата, ако си гледа дома – това не ли истински мъж?
- Имаше преди време една песен с ваше участие – “Йовано, Йованке”, дето хваща за гърлото. И други такива песни има. И стихотворения за българчета и бели къщурки с две липи. Има неща, с които човек е закърмен. Те лягат в темелите на личността. Те са корените на човека. Днес обаче се множат гражданите на света, които твърдят, че не ги свързва корен с даден регион.
- Аз съм категорично против това. Човек е свързан със земята, откъдето му е коренът. Да, срещал съм хора, които казват – на мен ми е добре там, където ми плащат добре. Толкова по-зле за тези хора. Преди време участвах в едно предаване на Хачо Бояджиев – “Полет над нощта”. Предава се по сателита, може да го следиш от всяка точка на планетата. Обаждат се по телефона, по интернет се свързват от различни страни и аз говоря с тях. Обажда се някаква жена, май беше от Австралия, и аз я попитах: “Не ви ли е малко мъчно за вкъщи, за България?” Каза: “Да, ама в България е неуредено, в България е мръсно, има много проблеми. Ако някога се пооправят нещата, мога и да си дойда.” Казвам: “Вие чувате ли се какво говорите? Значи ние, които сме тук, да се впрегнем в каруцата, да я теглим, да я измъкваме от калта, да оправим всичко и вие после да дойдете на метеното? Не ви ли е малко неудобно питам?”
Преди да стана актьор и преди да стана журналист аз завърших икономическо образование. Аз съм икономист, дипломиран. Затова, когато говоря по икономически въпроси, аз не говоря празни приказки, знам какво говоря. Казвам ви – ние се движим добре. Ако човек малко по-широко си отвори очите, то се вижда. Погледнете през прозореца – виждате неща, които ги нямаше преди две години. България се променя непрекъснато. Разбира се, би могло да бъде по-бързо. Би могло да бъде по-ефективно. Би могло и ние по-възрастните да поживеем в един по-друг свят.
- Списанието ни се казва “Българи”. В него говорим за патриотизъм, национализъм, родолюбие. В днешния глобален и интегриращ се свят това не са ли малко архаични понятия? Някои млади хора, с които съм разговарял, твърдят, че това са понятия от вчерашния ден.
- Не, това са вечни понятия. Били са, днес са и ще бъдат и утре. Защото светът може да се обединява, да се интегрира, но в този интегриран свят никой не забравя откъде е. Никога. Нито аз, нито който и да е. Имал съм възможност да посетя много страни, не като турист, такава ми е работата. Няма такава страна, в която някой да каже, “ние нямаме минало, нямаме своя култура, ние сме в общата култура и минало на Европа или света”. Няма такова нещо. Няма такъв филм и никога не е прожектиран. Човек и да иска да избяга от корените си, не може. Затова и се казват корени, защото от тях не може да се бяга.
Първият урок по патриотизъм съм чул от нея. И не така – “деца, днес ще ви говоря за патриотизма”. Беше много студена зима. Беше ужасен студ, пукаше дърво и камък. Равнина, континентален климат. Зиме са жестоки студове, лете – убийствен пек. В класната стая бумтеше печката, госпожата влезе (вкъщи беше мама, а тук – госпожата) и каза: “Деца, станете от чиновете и застанете до прозорците”. Отидохме до прозорците. “Кажете ми какво виждате?” Висулки от покривите, сняг, всичко побеляло. А долу на пътя – врабчета. Минавали волове, коне и оставили своите биологични отпадъци. И врабчетата ровят. Всичко друго е под снега. Тя каза: “Днес бих искала да поговоря с вас за тези врабчета. Погледнете ги! Страшно им е студено. Много им е студено. Но те стоят тук. Тук и ще останат. Има и други птици. Които идват, стоят при нас през лятото и след това си отиват. А тези стоят тук и зима, и лете. Защото това е тяхна земя, те тук са се родили.” Тя не ни говореше нито за царе, нито за крале.
- Майка българка, баща сърбин. Някъде бяхте казали, че сте закърмен с българско мляко от майка си, сръбско – от леля си и циганско – от дойката. А и в Унгария Ви имат за свой. Скоро прочетох в интернет форум мнение за вас: “Джоко Росич е голям българин. Хубаво е, че го има. Жив и здрав да е.”
- Никога не ми е било неудобно да кажа, че баща ми е сърбин. Роден съм в Сърбия, учил съм там. Средното си образование съм завършил там. Това е нещо, което не можеш да вземеш гумичка и да го изтриеш. То стои. То стои в мен. Но когато с мен провеждат интервюта – в Унгария, Полша, Германия винаги на журналиста казвам: “И след името ми да не забравите да сложите чертичка и да пишете “български актьор”. Толкоз. Български актьор. А онова, което понякога ми е криво, е, когато отношенията между двете страни се влошават. Криво ми е. Радвам се, когато се подобряват. Животът ми е такъв, че е направен от добрите отношения между двете страни.
- Имате едно изказване, в което твърдите, че сега в Европа всички се обединяват, “само ние, кретените на Балканския полуостров, се разединяваме”.
- Неведнъж, много пъти съм казвал, че сега във времето на глобализацията, на стремежите за обединяване, падат граници, а тук на Балканите се дробим. Първо, не е добре в икономически план. Това беше един вече проходен икономически механизъм. И работеше добре. Сега, ако тръгнете с кола от София до Виена, през колко граници трябва да минете? А от Виена до Лисабон граници няма.
Когато Югославия беше кралство до Втората световна война, административната единица беше бановина, а управителят – бан. Те не бяха направени по национален признак. Кралят е бил по-умен. Бановините са по вододелите на реките. Например Савска бановина, която обхваща поречието на р. Сава. Дунавска, Моравска, Вардарска, Дринска... След войната най-комунистическата страна беше Сърбия. По понятни причини, Йосип Броз Тито беше съветски възпитаник и той направи страната по съветски модел с републики и автономни области. В конституцията беше записано, че всяка република има право на самоопределение до отцепване. В Хърватско от 4,5 млн. жители 2 млн. са сърби, но автономните области са в Сърбия – Войводина, Косово и Метохия. Сега за Метохия изобщо не се говори. Там е българското малцинство, гораните са най-много. Всичко се гради на икономическа основа. Тогава беше постановено, че Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина са богати на залежи и те ще развиват “добивна индустрия”, а “елитарна промишленост” ще развиват Хърватска и Словения. После идва ден, в който едните казват: ние си отиваме. И става взрив.
- В нашата история, общо взето, след Стамболов почти няма български управници, които да отстояват националните интереси. В Европейската общност гърците имат своя политика, да не говорим за поляците, сега и Румъния има различно отношение. Сервилността във външната политика унижава цялата нация и то задълго...
- Има нещо такова, но в момента за сервилност... не бих бил толкова краен. Когато слушам г-н Калфин, мисля, че той говори доста умерено. Премиерът също... Нещата никак не са прости. Макар че, ето Гърция е в НАТО от десетилетия, те не разрешиха през тяхно небе да прелитат американски самолети и да бомбардират Сърбия. Те са основатели на НАТО, но казаха, че това е техен съседен и приятелски народ. За нито една страна, за нито една нация не е излишно отвреме навреме да покаже инат, зъби и характер. За Бога, господа, та нали и затова съществуваме, да си браним бащиното!...
- Да разширим въпроса – съществува ли понятие като национален характер? И ако го има, кое е доброто и лошото в българския характер?
- Съществува. Но знаете ли, когато се определя характерът на една нация не може да се каже, че той е добър или лош.
- Защо? И хората, и народите имат добри и лоши черти.
- Не! Не е така. Ще ви дам пример. Присъствах в Полша, Варшава, на едно събитие. Точно в 12,00 часа градът умря. Всички коли спряха. Кой където се намираше, заключи колата си и си тръгна. Бях в центъра, във висок хотел и наблюдавах. На другия ден питам колегата (снимахме филм) какво става. Каза, “вдигнаха цената на бензина и...” Поляците протестираха и свалиха тази цена. Добре, казвам, ако трябва да мине линейка, пожарна, полиция? Няма да мине! Ама този в линейката? Той ще умре! Ами ако точно днес е трябвало да умре, ще умре, ми отговарят. Ние това не можем да направим. В ранните години на нашата демокрация, ако си спомняте, СДС направи барикада на Орлов мост. Но пускаха градския транспорт, линейки и полиция. Значи барикада не са направили! Ние правим барикада, но тя не е съвсем барикада.
Та ако ме питате – това, което направиха поляците във Варшава и ние на Орлов мост – кое е по-добро, аз не мога да ви отговоря. Българинът е съобразителен човек, съобразява много неща, петимен е доста да помисли, преди да предприеме нещо. Не му пада лесно черното перде преди да предприеме нещо. Сърбинът е кибритлия. Падне ли му пердето, не го интересува майка, баща, хладилник, кола – нищо не го интересува! Българинът не е такъв. Но аз не мога да кажа, че онова е по-доброто! Зависи кога, къде, по какъв повод, при какви обстоятелства.
- И все пак – посетили сте доста страни, работили сте с различни хора, видели сте различни народи...
- Как да ви кажа... Аз съм балкански националист. Стотици пъти съм го казвал – Балканският полуостров го няма никъде по света. Най-доброто място за живеене и създаване на култура и ценности е този полуостров, на който живеем. Никъде другаде не може да се живее така. Никъде няма такава близост между хората. Няма такова приятелство, този комшулук. Всъщност от това човек живее. Дъщеря ми е в Канада. Беше актриса, сега е медицинска сестра. Никои от нашите актьори и актриси, които по време на ранната демокрация напуснаха страната с убеждението, че ще направят чудеса, никой не направи нищо. Работят по ресторанти, карат таксита, разхождат кучета.
- Някои ходиха и се върнаха...
- Е! Моята дъщеря беше добра актриса в Плевенския театър, играеше всяка вечер, градът я обичаше. После – изчезна! Не ме пита. Ако ме беше питала, нямаше да отиде. Сега ми казва, че живее добре, че е материално осигурена. Но е трябвало да се преквалифицира, стана медицинска сестра. Тя живя с мъжа си 8-9 години в Америка. Не можа да издържи там, защото там не може да се живее. Все пак тя е закърмена тук, познава човешките отношения тук. За 8 години живот в САЩ те се сдобиха с един приятел! За Бога, господа, аз като изляза от къщи, ако не съм малко по-остър и се разминавам с хората само с един поздрав, няма да стигна доникъде. Направете опит – отидете в което и да било село в България и влезте в кръчмата. Ако не искате да си пиете ракията сам, непременно ще има с кого да я пиете! Ще ви заговорят, ще се сприятелите за една вечер. В онези страни това е невъзможно. Не става. Отиваш там и оставаш сам. Ама аз съм си купил къща, имам два басейна и четири коли. Е, и какво?
- Казвате, че България е прекрасна страна, а българите са прекрасен народ. Но в свещени за този народ места като Седемте рилски езера, пък и къде ли не, рушим, бетонираме и не мислим дали за онези след нас ще остане нещо.
- Ще остане... Това, за което говорите – така е, но не може да застроят всичко. Изключено! Но ние не сме в състояние радикално да приложим законите в собствената си страна. Собствениците на земя по Черноморието искат да строят хотели и да печелят от тях. Не можеш заради това да ги наречеш лоши хора. Но други твърдят, че крайбрежието ще стане бетонна ивица от край до край. И те също са прави. Но има нещо, което е незаобиколимо. Това е законът!
Хиляди пъти е казвано и повтаряно, че демокрация означава спазване на закона. Никаква демокрация няма да бъдем, ако продължаваме по роднински, по баджанашки и комшийски да заобикаляме правилата, според които трябва да живеем и работим.
- Какво ни е приготвило според вас бъдещето
- Това, което съм научил, докато съм се образовал, а и от живота, все пак доста време вече съм на този свят, ме е убедило, че световната икономика не познава безкрайни кризи. Безкрайни кризи няма. Всяка криза има начало, следва едно падане (ние обаче падахме много дълго, прекалено дълго), след това се стига до твърда почва, там се спира, това е стагнацията и после по закон Божий и по икономическите закони, това са обективни закони и не зависи нищо от това как се казва министър-председателят, започва движението нагоре. Ние нямаме друг път. Това е пред нас. Пред нас е по-доброто. Но повтарям - не става бързо. А аз съм вече възрастен и не мога да чакам до безкрайност.
- Нещо на ви ли дразни?
- Онова, което ме дразни, преди малко говорехме, е ставащото в Косово. Нашата кореспондентка възторжено обяви, че най-накрая тези хора, след като 600 години са чакали, получиха своята независимост. А нашият човек знае, че щом е написано във вестника и е казано по телевизията, то е истина. Абсолютна! Ама кои 600 години? Княз Лазар води Косовската битка. Оттогава ли чакат своята независимост? Смешно! Не, по-скоро страшно. Сега те са огромно болшинство в Косово. Но не винаги са били. Преди 70 години, в моето детство, не беше така. В преброяване около 1970/71 г. сърбите и черногорците в Косово са 25%. Сега са 5%. И аз, Джоко, питам – останалите 20% къде са? В областта има редица преселения. След Косовската битка много християни бягат. През ХІV, ХV и най-вече през ХVІ век продължават. Около 300 хиляди бягат и се населяват в Южна Унгария, Войводина, Хърватска. По времето на г-н Тито Косово е напуснато от около 400 хиляди сърби и черногорци. Последните 100 хиляди напуснали в последното десетилетие, живеят в Сърбия в училища като бежанци.
Скоро, в недалечното бъдеще (когато аз ще бъда бял и студен) нещата ще се променят. Някои етноси се развиват в аритметична прогресия, други в геометрична. Проблемът го има и у нас, в България. Тук има два големи етноса, които сега наричаме малцинства. Единият, ромският, е инфилтриран между нас. Но има и друг етнос, който заема определени територии, със свой език, своя вяра, свои молитвени храмове. Сега е тихо. Но след 40-50 години, когато те станат мнозинство?
На запад от нас ситуацията е патова. По конституцията на държавата Сърбия това е сръбска територия. Трябва сръбският парламент да внесе промени в конституцията и да каже – това вече не е наше. А това кога ще стане? И затова не зная, не ми е ясно моят колега, каубоят от Тексас как я мисли. Може би си мисли - ще пошуми два-три дни и ще се забрави. Но има много заложени мини. Баските в Испания, унгарците в Румъния, ирландците вече 25 години не мирясват. И само там ли?...
Сп. "Българи", 2008 г.
http://www.bolgari.net/files/mag/Bulgari_br7.pdf
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Спомен за Джоко Росич в цялата класика на един адрес - http://akim2.blogspot.ca/
Демографският срив ни затрива 
Митът за окаяното положение на Българина 
Режисьорът Светослав Овчаров: Нито една война не може да бъде спечелена 
Трудовак, кашик, герой 
Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите 
