Държавно дело ли е Великата българска школа?

Автор: Иван Петрински (2 коментара)


Държавно дело ли е Великата българска школа?

Първото българско висше училище изглежда води началото си от интелектуалния приятелски кръг, включващ поне Кирило-Методиевите ученици и княз Симеон...

На снимката: Гадателка, предсказваща бъдещето с астрологично кълбо в ръце, стенопис от църквата "Св. Пантелеймон" в с. Горно Нерези, до Скопие, 1164 г. През Средните векове между астрологията и астрономията не се прави разлика, те са единна наука, която се изучава във висшите училища. Така е във Византия, а и в България изглежда. Горе вляво - пергел, Велики Преслав, IХ-ХIII в., Национален археологически музей-София...

 

Според митологичните представи на старото балканско и малоазийско население през есента природата заглъхва, сякаш умира, макар и временно, за да се възроди отново през пролетта. Тази митологична представа се олицетворява от отиването на богинята Персефона, дъщерята на Зевс и Деметра, при съпруга й Хадес в подземното царство. Поради скръбта на Деметра, богиня на плодородието и земеделието впрочем, природата започва да линее и скоро сякаш всичко е съвсем близо до смъртта. Така е докато през пролетта Персефона се завърне на земята и природата разцъфтява, до следващата есен.

Днес сме обърнали представите си. Есента е по-скоро, във всекидневен смисъл, време на началото, което пък е остатък от Средновековието, когато поне в същинската Европа - на Балканите, годината започва на 1 септември. През есента започват училище децата, отново отварят врати университетите.

 

Изглежда напълно безсмислено да се разсъждава за важността на висшето образование в съвременността ни, обаче срамни гледки, като опластмасаряването на великолепен паметник като Пернишката крепост показват, че неграмотници от всички бои винаги могат да сътворят някоя небивалица, особено когато става дума за "едни пари". На всичкото отгоре тая "визуализация" е напълно невярна археологически, архитектурно, исторически и естетически, тя е просто неморална.

 

Това съждение, разбира се, е от друга тема, която си струва скоро да се появи на тая страница, но пак подчертава, че нашата държава на духа, която изгради третия университет в световната история, никак не заслужава настоящето си.

Миналата седмица Софийският университет "Климент Охридски", най-големият, най-престижният и най-старият съвременен български университет, откри учебната си година за 125-ти път, което само по себе си е повод за гордост. Гордият юбилей на най-престижното българско висше училище ще да е добър повод да се върнем на въпрос с двегодишна давност.

 

Тогава пак тук предложихме висшата школа, впрочем трета по време след Цариградския университет (Магнаурската школа) и университета Ал-Карауин във Фес (Мароко), да назоваваме Великата българска школа. Предположихме, че понеже съществуват сигурни данни за обмен на преподаватели между трите средища на това висше училище - Плиска, Велики Преслав и Охрид (в хронологичен ред), то действително трябва да разглеждаме вероятно Великата българска школа като единен организъм, призван да сее знания по цялото българско землище.

 

Посочено бе с достатъчна увереност, на основата на сигурни археологически данни, къде точно в тези средища се разполагат учебните сгради и как те изглеждат. Процесът на създаването на Великата българска школа обаче остава твърде неясен. Нека днес да ни бъде позволена една хипотеза в тази насока.

Ще е важно, изглежда, да видим първо как са създадени два от първите световни университети - Цариградския и Великата българска школа. Философската Магнаурска школа, продължителката на делото на Цариградския университет, несъмнено е създадена около 854 г. с нарочната държавна поръка, тук спор няма.

Великата българска школа също, и не може да е другояче, е главно държавно дело, даже лично - на княз Борис-Михаил. Нейни основатели стават учениците на братята Кирил и Методий, които България приютява след разгонването им от Велика Моравия. От животоописанията на Климент, Наум, Сава и Ангеларий оставаме с впечатлението, че те не само са свързани с вероятно роднински, но и с близки приятелски връзки, съидейници са безспорно. Заедно със заварените в Плиска книжовници, учениците на Кирил и Методий се заемат с организацията на просветното дело в България.

Тук се налага да отворим важна скоба. От ранните векове във Византия съществува своебразен култ към приятелството, романтичната представа за другарството, включително и по служба, е важна духовна черта на човешкия характер (J. P. Migne, 1906). Освен срещите и разговорите в портиците на градските форуми, където поне в Цариград са настанени книжните лавки, особено място в тези отношения заемат личните писма, разменяни между приятели дори от едно и също населено място.

 

Тези писма се обмисляли дълго, всички те са писани от високообразовани учени, мислители, богослови, образец са за елегантна реч, за литературно и риторическо майсторство, предназначени са, в крайна сметка, за по-голям читателски кръг, надхвърлящ значително получателя на писмото и неговите домашни. Много от тези писма наистина са изпълнили предназначението си, като са се запазили до наши дни, днес те се разглеждат като първокачествен исторически извор. Такива са, например, писмата писани от философа Синезий от Кирена (370/375-413/414), който е също поет, писател и богослов.

 

Неговите писма (Synesii opera, 1863) са свидетелство за съществуването на многобройни кръгове от приятели и съмишленици, всички те високообразовани, в които се четат древните автори, образци на изящна словестност, към тях се правят философски и филологически коментарии, много от членовете на тези приятелски групи неизменно заемат важни държавни постове.

Общо 14 са запазените писма (вж. Извори) между княз Симеон Велики и византийският пратеник Лъв Хиросфакт, докато той е в крепостта Мундрага. С магистъра младият български княз се познава още от времето, в които учи в Цариград. Висшият сановник е сред най-изтъкнатите дейци на византийската култура през втората половина на IХ в., образован е в медицината, философията, астрологията, преподава математика, пише.

Сред запазените писма три са на българския владетел. Без никакво съмнение те са свидетелство за високата образованост на българския владетел, което не ни учедва, за него сме богато осведомени и от други исторически извори, за острия му полемичен ум, и за основното му познаване на гръцкия език (Ив. Дуйчев, Рационалистични проблясъци в славянското средновековие, 1972).

От писмата, разменени между княз Симеон Велики и Лъв Магистър трябва вече да е станало очевидно, че обособяването на интелектуални приятелски кръгове е също характерна особеност и в духовния живот на големите средища на българската държава през последната четвърт на IХ в., или най-малкото, че бъдещият цар Симеон въвежда този начин на общуване при завръщането си от Цариград около 885 г.

И да, Великата българска школа е дело на българската държава, на нейните владетели - княз Борис-Михаил, цар Симеон Велики и с подкрепата на цар Петър, но в същата степен тя е дело на кръг от съмишленици. От историческите извори може доста смело да се заключи, че в средищата на тази школа съществува определена степен на общност между преподаватели и ученици - традиция, създадена несъмнено още от братята Кирил и Методий.


Извори

"По-миналата година твоят цар [Лъв VI (886-912)] се показа премного достоен за учудване, като ни съобщи за слънчевото затъмнение и времето му: той посочи не само месеца, седмицата и деня, часа и минутата, но така също и колко време ще трае това затъмнение. Казват, че той знае и много други неща за движението и хода на небесните тела. Ако това е истина, разбира се, той знае и за пленниците [които българите взели във войната с Византия през 894 г.]; и понеже знае, той би могъл да ти каже дали ние ще ги пуснем, или ще ги задържим. И тъй, обади ни едно от двете и ако познаеш нашата скрита мисъл, то като награда както за предсказанието, тъй и за пратеничеството, бог ни е свидетел, ще получиш пленниците. Бъди здрав!"

Писмо на Симеон Велики (893-927), княз на България, до Лъв Магистър (845/850-ок. 919), 895/896 г.


"Ние вече узнахме това, о, най човеколюбиви от князете, което си ни известил . . . Но движейки писалото, предсказваме, че ти ще изпратиш ромейските пленници, по никакъв начин няма да ги задържиш, но ще [ни] ги предадеш, и то не срещу дарове и откуп. И това ти ще извършиш по подражание на твоя пребожествен отец [княз Борис-Михаил (852-889; 893)]. Защото кой би могъл да те принуди на това тебе, който срещу злото водиш вътрешна и доброволна борба и имаш мнение, противно на него? Ето ти предсказанието и ти ще го изпълниш. Бъди здрав!"

Из писмо на Лъв Магистър до княз Симеон, 895/896 г.


"Никак не позна бъдещето и тайната, о, магистре, като ни писа това, що си съчинил. А и твоят цар прочее, който се занимава с небесните движения, никак не знае бъдещето. Наистина имах наум - бог ми е свидетел - да възвърна пленниците. Обаче няма да [ги] върна, тъй като ти не позна бъдещето и лъжливо помисли, че няма да бъдат изпратени, нито пък можа да получиш награда за предсказанието. Бъди здрав!"

Писмо на княз Симеон до Лъв Магистър, 895/896 г.


"Ако имаше секретари, които четяха добре, о, най-човеколюбиви от князете . . . [и] умееха да поставят запетая там, дето трябва, то ти като четеше писмото ми, щеше добре да разбереш, че ние сме познали бъдещето . . ."

Из писмо на Лъв Магистър до княз Симеон, 895/ 896 г.


"О, магистре Лъв, не съм обещавал за пленниците; нищо не съм ти казвал; няма да ги изпратя и особено понеже не позна бъдещето точно."

Писмо на Симеон Велики до Лъв Магистър, 895/ 896 г.


Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?sid=2011121500040001301

http://www.segabg.com/article.php?id=581016

 

 

От в. "Сега"

 

 

Коментари
2013-10-09 10:33:25 От: щурчо

Та, за да стане пълна мозайката около сакралната 854г., кога е правена Магнаурската школа, какви юще работи са ставали...
Св.Курил (Кирил) прави транскрибиране на глаголицата, създадена от св.Урфил, първом за гетите...
Сетне, Михаил ІІІ отново признава църквата на Св. Апостол Павел, основана в България...
Старите български градове създадени от Константин Велики стават книжовни центрове...
И накрая логичният въпрос:
Имал ли е право възпитаникът на Магнаурската школа - Симеон Велики да носи титлата император на българи и ромеи?

2013-10-09 10:41:16 От: Леля Фичка

А кореспонденцията между Симеон и Лъв е на майтапчийско ниво и доказателство за неразвитостта на логиката. Симеон казва, че ако царя на Лъв познае дали ще пусне плениците, то той ще ги пусне. Логическият отговор на Лъв би бил, че Симеон НЯМА да пусне плениците. Тогава, ако Симеон каже, че не е познал, то няма да ги пусне. Следователно царя на Лъв ще е познал, че няма да ги пусне и ако Симеон държи на думата си, ще трябва да ги пусне.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече