Двете лица на референдума в Румъния
Когато завършвам тази статия, ситуацията в Румъния изглежда още по-заплетена независимо от състоялия се в неделя референдум ( бел.ред. – това стана на 29 юли) за импийчмънт на президента Траян Бъсеску. Резултатът от екзит-пола, който получих малко след полунощ, е категоричен: в гласуването са взели участие 45.92% от имащите право на глас, което е под установената от Конституционния съд минимална "летва" от 50% плюс един гласове.
В 10 ч. на 30 юли 2012 г. делът на гласувалите скочи на 46.13%, а на гласувалите против Бъсеску достигна 87.55%! До края на същия ден централната избирателна комисия ще излезе с окончателни резултати. Но по всичко изглежда, че референдумът не оправда очакванията на неговите инициатори от управляващата социално-либерална коалиция и премиера Виктор Понта: президентът Бъсеску да бъде отстранен от власт преди парламентарните избори през есента на т.г.
Имах възможността да проследя на място извънредното събитие. След всяка среща със събеседници в Букурещ /гласоподаватели, журналисти, пиар-експерти, дипломати, граждански активисти, синдикалисти и др./ у мен се засилваше усещането, че след референдума няма да настъпи проясняване и стабилизация на политическата ситуация; обратно, заплахата от политическа несигурност и дори конституционен хаос в северната ни съседка се очертава като по-реалистичен вариант.
Защо се стигна до такава критична ситуация? Моите размишления на тази тема, имаща пряка връзка и с днешната българска действителност, споделям в настоящата статия, написана специално за читателите на в."Сега".
Балканизация вместо европеизация!
Такъв е изводът, до който стигнахме в близо двучасов разговор с дипломат от европейска страна /чието име ще спестя/, познаващ отлично нашия регион. "Проблемът не е само румънски! Той засяга всички страни на полуострова, които се нови членове или очакват да бъдат присъединени към ЕС в обозримо бъдеще", сподели наблюдателят от Брюксел. После продължи с аргументите "Тук на Балканите европейските критерии за демократична политическа игра се подменят с местни, наследени от миналото правила. Основното в тях е да си "анти"; няма значение срещу кого: лидер, партия, коалиция. Щом някой заплашва властта на силните на деня, те моментално се обръщат срещу него и водят битка докрай, без компромиси. Освен това мафията, корумпираният елит и сенчестият бизнес така са се преплели с държавата, че няма как да ги разбиеш!"
Разговорът се състоя, след като часове наред обикаляхме из предградията на румънската столица в адската 40-градусова жега. Дискусиите със следващите събеседници - Алиса (журналист и пиар-специалист); Богдан Хосу (президент на синдиката "Алфа Картел") и Септимиус Първу, (зам.-директор на Асоциация "Про-демократиа"), протекоха в същия критичен и скептичен дух. На практика никой от тях, все представители на независими организации, не опроверга думите на евродипломата. Ето какво съм записал в бележника по време на интервютата:
"Референдумът е чисто и просто властова битка, а не сблъсък на идеи и платформи";
- "Корупцията е повсеместна: днес се борят на гърба на конституцията и народа едни корумпирани партийни лидери със себеподобни от отсрещния политически лагер";
- "Дилемата на независимите гласоподаватели е изключително тежка: ако не гласуваш, загърбваш конституционното си право да участваш в референдум; ако гласуваш, ставаш съучастник в явен опит да се заобиколи конституцията".
-
Последната реплика се нуждае от пояснение. Решението на Конституционния съд на Румъния референдумът за отстраняването на Бъсеску да се смята за валиден само ако гласуват 50% плюс един от регистрираните в избирателните списъци, създава трудно решим правно-политически казус: от една страна, списъците се правят въз основа на данните от преброяването през 2001 г. /от тогава до днес обаче имащите право на глас в Румъния са намалели с близо 2 милиона души/; от друга страна, президентът Бъсеску се възползва от определението на КС и прикани своите привърженици да бойкотират референдума. Бойкотът, поне по предварителни данни, се оказа успешен за него.
Оправдаха се опасенията, изразени в специално писмо на премиера Понта до президента Барозу, че апелът на Траян Бъсеску може да провали цялата операция - независимо че е отправен в разрез с европейските правни норми и демократични традиции; както и срещу препоръките на Венецианската комисия.
По този повод Богдан Хосу коментира "Защо един президент може да бъде избран примерно с 35% от гласовете, а за отстраняването му след референдум се изисква участие на над половината от избирателите ( и то не на желаещите да гласуват, а на регистрираните!"). Отговорът се налага от само себе си "Защото в КС на Румъния петима от деветимата членове са назначени от Бъсеску".
Позната картина! И у нас битката за политически контрол върху системата на правосъдието и решенията на висшите магистрати продължава две десетилетия, а през последните три години надхвърли всякакви граници. След като овладя всички ключови правни институции, ГЕРБ се подготвя да превземе и двата върха: конституционния и прокурорския. В това отношение например Виктор Орбан (другият критик на европеизацията) води с една дистанция пред Бъсеску и Борисов : той направо подмени конституцията и с един замах постави под личен контрол всички ключови постове в легислатурата. Изобщо в ход е верижна ерозия на конституционните основи и настъпление на авторитаризма в цяла група пост-тоталитарни държави.
Ето на това му викат балканизация на политиката, независимо че своенравният Орбан се подвизава в екс австроунгарския ареал.
Под ударите на крайно неприятния етикет "балканизация" попадат и другите елементи на политическия оборот в Румъния, България и страните наоколо. Корупцията не е притурка, а сърцевина на консумацията на властта (заради това е толкова ожесточена войната да си на върха на властовата пирамида, която окончателно отблъсква редовите граждани от партиите и ги кара да ненавиждат клептокрацията). Мафиите в Румъния и България се различават единствено по това, че в северната ни съседка не се стрелят помежду си - засега! /отново констатация на въпросния евродипломат/.
По останалите белези на политическия манталитет - публична арогантност, контрол върху медиите, проникване на партийния елит, неплащане на данъци и др., българо-румънските мафиотски мрежи удивително си приличали, е неговото впечатление. И не на последно място сред поредицата "балканизми" идва необратимото отчуждение на партиите на прехода от гражданското общество. Гражданинът гласоподавател е статистически фигурант; към него се обръщат само когато трябва да се отстрани по формално демократичен начин неудобният политически противник или да се демонстрира пред Брюксел привързаност към представителната демокрация - усърдно препоръчвана от евроинституциите и недолюбвана от балканските политически елити.
"Няма политическа алтернатива, освен тази да се заложи на младите поколения. Но това означава да се чака нови 20-30 години", заключава Алис. Тук сме на едно мнение с нея! Ако това е обективната присъда на неутралните наблюдатели на румънския референдум и ако тази преценка може да се екстраполира и за съседните държави, вкл. за България, нищо добро не ни чака в десетилетията след прехода. Освен ако не се стигне до нова гражданска революция...
Неолибералната финансиализация
Има ли нещо извън "чистата" политика, което накара румънците в деня на референдума да демонстрират едно уникално електорално поведение: хем да се въздържат от масов вот, хем категорично да са за импийчмънта на своя държавен глава? Този въпрос ме занимава от по-дълго време и именно това беше същинската причина за неофициалната мисия в Букурещ.
Питах всеки от ключовите информатори,с които беседвах в деня на референдума: какъв е политическият профил на Бъсеску и на неговите противници - лидери на управляващата социал-либерална коалиция. Отговорите, които получавах, съвпадаха с мои предишни анализи и теренни наблюдения през периода 2000-2011 г. в Унгария, България, Сърбия, Македония, Хърватска, Албания, Грузия:
Бъсеску е краен неолиберал, макар че формално е свързан с ЕПП, която на свой ред не изповядва официално неолибералната ортодоксия, но я практикува чрез т.нар. остерита политика ( сурово затягане на коланите). Богдан Хосу припомня следния феноменален случай: преди близо две години Бъсеску публично заяви, че неговата държава вече не е социална и се отказва от отговорността да предоставя публични услуги в здравеопазването, социалните помощи и пр. по европейски образец!
Бъсеску следва твърдо американските препоръки в икономиката и бизнеса: дерегулация на пазарите на труда; орязване на заплатите и пенсиите (с 25% за всички); ограничаване на синдикалните права за колективно договаряне и стачка и др. Всичко това се случва след 2009 г., т.е. от самото начало на мандата на Бъсеску. Инструментите за чуждестранен натиск върху неговата администрация са Румънско-американската камара и влиятелният Комитет на чуждестранните инвеститори, контролиращи около 180 000 работни места и активи за стотици милиарди долара;
- Бъсеску ограничи правата на работодателските организации и синдикатите да се договарят на национално равнище, защото тази практика била остатък от "архаичния" европейски модел на социален диалог и т.н.
Горните твърдения не означават, че опонентите от социално-либералната коалиция, начело с Виктор Понта, ще сменят неолибералния курс. По-вероятното е след парламентарните избори наесен да продължат линията "Бъсеску"! Такива са опасенията на моите приятели и партньори от синдикатите, средния и малкия бизнес...
Не ви ли се струва позната тази действителност? Същият екстремен неолиберален финансов режим властва и в България; налага се в Гърция; спазва се в Западните Балкани (с изключение на Словения). Ефектите от нео-консервативната вълна, заливаща цялата пост-съветска зона, достигаща и до Средиземноморската яка, вече проличават: колкото повече правителствата (леви, десни, технократски и т.н.) орязват доходите и потреблението, колкото по-усърдно се затяга инвестиционно-кредитната дейност и се пресира здравият бизнес, толкова повече обедняват гражданите/домакинствата и растат фалитите.
От тази ситуация близък изход няма... Особено чрез референдуми, подчинени на партийно-властови и лидерски интереси.
Чудно ли е тогава, че в крайна сметка румънският референдум се обърна срещу сценаристите и играчите в този странен политически спектакъл. Интересен за гледане, поучителен за гражданските общества и бъдещите поколения. И разочароващо тъжен за приятелите на румънския народ...
София - Букурещ - София
28-30 юли, 2012
По в-к Сега, анализът е обнародван и в европейското списание „ Social Europe Journal”
Българи, съдействайте на "Българи"!
Виж повече- Мястото на България в „Кратка история на Европа“
- Ст.н. с. Божидар Димитров: Стремежът ни трябва да бъде към запазване цeлостта на Македония
- 110 години от Втората южнославянска изложба в София
- Кои са македонците?“ – писмо на английски археолог до вестник „Таймс“
- Идва ли краят на европейския път за Турция?