Доц. Огнян Минчев: Бъдещето е на нацията от граждани

Автор: Цветана Георгиева (8 коментара)


Доц. Огнян Минчев: Бъдещето е на нацията от граждани

"Полувековната съветска доминация и разорителния преход след 1990 г. доведоха до утвърждаването и господството на дефанзивния - отбранителния национализъм на българина, за пореден път уплашен за своето оцеляване..."

Доц. Огнян Минчев е известен политолог, доктор на социологическите науки и изпълнителен директор на Института за регионални и международни изследвания. Преподавател е във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

 

Съвременният български национализъм е насочен към разграничаването и разделението, а не към приобщаването. Грешка на партийните стратези или идеен ступор? Какви са причините?

 

Тази дефиниция "анти", разбира се, е проклятие за българската национална общност и за бъдещето на България. Една общност трябва да се самодефинира с позитивен знак и заряд, за да може да действа в полза на своите стремежи и интереси. Очевидно негативната дефиниция на собствената национална идентичност е много дълбоко заложена в българския ценностен генотип. Дотам, че доскорошните българи около Вардар също дефинират новата си македонска идентичност чрез системна антибългарска кампания.

 

На какво се дължи етикетът, че национализмът е "опасен", "лош" и „вреден"?

 

Три фактора допринасят в основни линии за този "етикет". Първият е модерната балканска история от края на 19 и през 20 век. Балканските нации се формират в процеса на освобождение от Османско владичество, затова споделят един и същ комплекс за "изоставане от Европа". Съперничеството на балканските национализми по пътя на реинтеграцията в Европа е игра с нулев резултат. Затова в последна сметка победители в нея няма.

 

Радикалният национализъм на Балканите доведе до поражение на всяка "голяма национална идея". На българската - през 1913 и 1919 г., на гръцката - през 1923 г., на сръбската - седем десетилетия по-късно. Ако не променят генотипа на националните си стратегии, албанци и македонци рискуват да стигнат до подобни незавидни резултати в бъдещето.

 

Вторият фактор за обозначаване на национализма като "лош" и "вреден" е европейската история на 20 век - съперничеството на големите европейски нации доведе до две унищожителни световни войни и до зловещата хипертрофия на националната идея и националната омраза при нацизма.

 

Затова идеята и етоса (от гр. нрав, характер, добродетел - бел. ред.) на европейската интеграция са в корена си антинационалистически и федералистки, въпреки че федерализмът е верую само на част от днешните европейци. На всяка по-рязка проява на национализъм и дори етноцентризъм в Европа се гледа с подозрение.

 

Третият фактор се корени в антинационалистическия - интернационалистичен и космополитен патос, на европейската левица. Социализмът винаги е бил интернационалистичен, въпреки системните компромиси, които социалистите във всички времена са правили.

 

През 90-те години на 20 век се изсипа лавина от прогнози и очаквания за рухването на националната държава. Безотговорно се подминаваше въпроса какво ще замести националната държава като институционална структура.

 

Глобализацията създава планетарна общност на пазари, комуникации и финансови потоци, но не и планетарна институционална инфраструктура. Остава валиден въпросът кой ще мете улиците, кой ще организира и плаща за образование, здравеопазване, гражданска сигурност, закон и ред.

 

Поредица от слаби държави възникнаха върху развалините на съветската империя. Формално парадоксалният, но дълбочинно логичен резултат от делегитимирането и отслабването на националните институции от позициите на идеологическия глобализъм бе взривът на етнически конфликти, междуплеменни войни и организиран геноцид на територията на слабите и провалени държави от Втория и Третия свят.

 

Какъв е модерният прочит на национализма в ХХІ век, така че да бъде полезен за обществата?

 

Нацията е общност, породена от модерната епоха и национализмът е идеологията на националната идентичност. Тази идеология може да се променя и насочва в зависимост от стратегията за национално развитие, която е отговорност на политическите и интелектуалните елити на една нация.

 

През модерната епоха нациите се стремят към етническа и културна хомогенност. В съвременния свят етнокултурното многообразие е господстваща тенденция навсякъде по света.

 

Затова националната идеология в глобалния свят трябва да бъде ориентирана преди всичко към гражданската идентичност на нациите, насочени към създаване на институции за интеграция на културно многообразните общности. Етническата идентичност трябва успешно да се впише в дефиницията на една гражданска нация, за да имаме ефективна държава и успешна национална общност.

 

На практика няма успешен космополит без здрави семейни, етнически и национални корени. Гор Видал - талантливият писател космополит, който десетилетия живя в Италия и се гордееше със средиземноморската си чувствителност, умря като сто процентов американец.

 

Консерваторите в САЩ бичуват либерала Барак Обама за проблемна американска идентичност: баща му е кениец, а самият Обама е израсъл в Индонезия. Но кой може безпристрастно да обвини Обама, че не служи лоялно на Америка като на своя родина?

 

Човешката личност снема в себе си поредица от вписани една в друга идентичности. От семейството, през селото и града, през нацията, вярата и принадлежността към човечеството - до принадлежността към Вселената, която е нашият най-всеобхватен и най-истински дом.

 

Отричането на националната принадлежност в полза на глобализма е проява на тесногръд космополитен провинциализъм.

 

Година преди изборите се нароиха няколко националистически формации - на Димитър Стоянов (Националдемократическа партия), Слави Бинев (ГОРД); Светльо Витков ("Глас народен"). Как всяка от тези партии ще "консумира" национализма на идващите избори?

 

Част от тези хора са "националисти" просто, защото не им стига акълът да бъдат либерали, социалисти, християндемократи. На други е платено да бъдат "националисти". Трети са наистина мотивирани от идеалистични патриотични подбуди, но с малки изключения рядко съчетават комбинацията от интелект, политически опит и ресурси за успешна политическа дейност.

 

Като цяло, националистическият спектър в България произлиза от националистическото крило на бившата БКП, което бе отстранено от ръководни позиции с преврата от 10 ноември 1989 г.

 

През последните 20 години представителите на това крило в службите за сигурност на бившия режим, в новата корпоративно-олигархична система, в медиите и в демократичните институции правиха поредица от опити за синтез на силно националистическо движение и само един от тези опити бе успешен, и то за кратък период от време - "Атака".

 

По произход и същност българският посткомунистически национализъм е в голямата си част традиционалистки, анти-западен, русофилски и до голяма степен анти-модерен. Изключение прави в известна степен ВМРО и Българския демократически форум - наследник на легионерите от 40-те години.

 

Разпадането на "Атака" като политически проект породи оживено пъпкуване в националистическия сектор, който обикновено се разпростира върху 10 до 12 на сто от гласовете на национални избори. Освен партия ГЕРБ, която ще наследи определена част от гласовете на "Атака", сериозни шансове за относителен успех в националистическия сектор има партия НФСБ около корпоративния и политически кръг на телевизия СКАТ, чийто кандидат за президент Стефан Солаков взе около 2 на сто от гласовете през 2011 г.

 

"Национал-демократическата партия" на Капка Сидерова и евродепутата Димитър Стоянов е опит да се съхрани семейната националистическа фирма след развода с Волен Сидеров. ГОРД е спонсорски - т.е. архонтски жест на монтерейското задкулисие към разроилия се националистически сектор в българската политика, докато зад "гласа народен", казват, стоял гласа на Светльовия тъст и известен в миналото бригадир...

 

Ще се събират и изваждат, делят и преливат, докато в парламента имат шанс да попаднат само политическия кръг на СКАТ и остатъчната "Атака", ако Сидеров не се самодисквалифицира при поредна публична акция на умопомрачение...

 

Изостават ли българските националистически партии от европейските си събратя? Какво ги разделя?

 

Дребнотемието, дребната сметка и тарикатлъкът на разпилелите се български националисти ги разделя от европейските им събратя, които са много по-организирани, имат ясна кауза и ресурси за политическо действие.

 

Преживява ли Европа Ренесанс на национализма, поради кризата и имигрантските вълни?

 

Мисля, че подобен ренесанс сега започва и е много важно за европейските политически елити да спрат да си затварят очите за ключови въпроси като имиграцията, националния икономически интерес, корупцията и бюрократичния анти демократизъм, ако искат да не преживеят радикална антидемократична националистическа вълна.

 

Макар и на друга основа, днешна Европа преживява криза на институциите, демократичните процедури и политическите идеи на европейското обединение, която е сравнима в някои свои аспекти с кризата на либералната демокрация след края на Първата световна война.

 

Днешна Европа не е изправена пред опасност от фашизъм, но може да преживее болезнен разпад вследствие на радикални движения за ре-национализация на политическите решения срещу тромавия и бюрократичен Брюксел. Имигрантският проблем може да се окаже катализатор на този процес, който обаче ще има множество други измерения.

 

От Webcafe.bg, със съкращения. Заглавието е на "Българи", мнение на доц. Минчев в текста

 

 

Коментари
2012-10-18 10:47:21 От: Tashunko

Дойдохте ли ни на мнението, доц. Минчев! Щом и вие пледирате за модерен национализъм, работата е ясна. Българи патриоти, спете спокойно! И все пак имайте едно на ум, когато ви дойдат на мнението бивши "разградители на системата"...

2012-10-18 10:57:36 От: Батан

ДоБре е да се знае: От времето на Възраждането българският национализъм първоначално се формира на анти-гръцка – анти-фанариотска основа. С основаването на Екзархията през 1870 г. патосът на националната еманципация от гръцкото духовно владичество започва да изчезва. Борбите за национално освобождение извеждат на преден план анти-османския – анти-турски патос на българския национализъм. Този патос се съхранява до балканските войни, след което заглъхва.

2012-10-18 10:58:38 От: Батан

Добре е да се знае: В продължение на десетилетия болката от загубата на Македония и Тракия, загубата на мечтата за национално обединение подхранва активен анти-сръбски, отново – на друга основа - анти-гръцки и анти-румънски национализъм. През целия този период на Третото българско царство съществува и русофобското политическо направление на дефанзивния национализъм, насочен срещу опитите на Азиатския департамент и на Коминтерна да заличат независимата българска държава.

2012-10-18 11:03:54 От: Eмигрант

Все пак прав е доцента, българският национализъм днес е раздробен. Според възгледите и регионите на обитаване този национализъм е насочен против турците, против циганите, против Турция, против Русия, против Америка и Запада, против световната конспирация, която не спира да прави планове за унищожаването на България. Т.е. против всичко. Българите сме в кръгова отбрана, няма какво да се лъжем, и чакаме да се роди новия водач.

2012-10-18 22:58:01 От: Емилия-Боряна Славкова

Новият водач ще е този, който роди стегната съзидателна и утвърждаваща българското стопанско и културно национално възраждане идеология и политика за претворяването ѝ. Не съм съгласна, че исторически българската национална идея е била само "анти" някого и нещо си. Доколкото се е оказвало така обаче, то е заради трудните условия на потискане и заплахи от страна на по-мощни външни фактори, в които нацията се е формирала и е продължила суверенния си път.Стопанската ѝ слабост и краткото държавно развитие в ново време е причината за решаващата роля на външни европейски фактори, играещи много важна роля в нейната съдба.Чисто политически днес е нужно преди всичко чрез обществено и демократично узряване и осъзнаване нацията да се отърси от корумпираната си съглаша...прочети целия

2012-10-18 23:07:08 От: Емилия-Боряна Славкова

Съгласна съм с Tashunko да се бди и не се надава много ухо на възторжените "разградители на системата" и елейни хвалители на глобализма и абсолютния пазар. През последната година особено, когато на Запад и през Океана се надигнаха много и критични към системата гласове, които оповестиха нейния край, тези възторжени певци на глобализма отново започнаха да ни дават акъл, да ни учат и показват къде били грешките. Къде бяха, когато българската интелигенция през тези 23 години я натикаха в миша дупка?! Те бяха и са под крилото на Отвореното общество. Така че, по-кротко, другари соровци, а останалите - не им се вързвайте много-много, не че те са глупави, просто не са читави хора.

2013-01-22 12:36:53 От:

Не може да се гавори в България за никъкъв национализъм след като евреЙската агентура е хванала всички лостове за управление и вече явно обслужва интересите на Израел .Не е само само на турската опастност.

2016-12-19 14:49:30 От: Бай Оня

Трудно ще се стигне до изграждане на обединен български национализъм. Причината е в пословичната българска безотговорност към собствената нация на българина и коплексарско-пораженческия му мироглед формиран след Първата св.война. Но бъдещето на Европа е национализма и национал-социализма! Либерастка Европа е в агония и трябва да умре, защото заплашва самото съществуване на стария континент, като го замърсява непрекъснато с афро-азиатска измет! Само че тласакът за това ще дойде от Русия! САЩ са единствените виновни за съвр. състояние на Европа!

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот