Делата в Страсбург са стрували 2 млн. лв. на данъкоплатците
Почти 2 млн. лв. са стрували на данъкоплатците изгубените дела на българската държава в Европейския съд за правата на човека в Страсбург през 2016 г. Данните са от справка на Министерството на правосъдието, на която се позовава БГНЕС.
Независимо от опитите на държавата чрез вътрешни процедури и компенсаторни механизми да спре или поне силно да ограничи делата в Страсбург резултатът е плачевен.
Отделно от това прокуратурата е изплатила над 7 млн. лв. обезщетения по загубени дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) м.г., съобщи "Дневник", като се позова на информация, получена от държавното обвинение.
През 2016 г. Министерството на правосъдието също е сключило споразумения - общо 268, по ЗОДОВ и Закона за съдебната власт и е платило 604 648 лв. Сумата е близо с 200 000 лв. по-малка в сравнение с 2015 г.
От 2012 г. у нас действа компенсаторен механизъм, който предвижда всеки, който има основание да се счита за ощетен заради "бавно правосъдие", да поиска да бъде компенсиран.
Това става чрез подаване на жалба до Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). В случай че жалбата бъде приета за основателна, ИВСС изпраща документацията на Министерството на правосъдието, което сключва споразумение и изплаща дължимата компенсация.
Въвеждането на компенсаторния механизъм имаше за цел именно намаляване на жалбите срещу България пред ЕСПЧ в Страсбург. По него заявления от лица, твърдящи, че са станали жертва на бавно правосъдие, могат да се подават до шест месеца след приключването на производството с окончателен акт.
Претенциите за обезщетения не могат обаче да надхвърлят сумата от 10 000 лв.
Отчет на инспектората, цитиран от в. "Сега", показва, че наказателни, граждански и административни дела продължават да се разглеждат извън всякакви разумни срокове. Стана известно наказателно дело, продължило над 19 г., и гражданско дело, продължаващо повече от 23 г.
Според инспектората основните причини за бавното правосъдие са пропуски в досъдебното производство и на съда при подготовката на делата. Не се спазват сроковете за постановяване на съдебните актове, лоша е организацията на доказателствената дейност в процеса, не се познават материалният и процесуалният закон, което води до отмяна на съдебните актове.