Дали избори до дупка е ОК, казва народът
Протестът в София вече стана част от развлеченията в големия град. Хората искат избори, но засега никой не ги чува. Снимка: в-к Труд
"Когато нищо друго не помага, когато няма дори и опити за постигане на съгласие, тогава единственият демократичен изход са изборите." Така каза президентът Росен Плевнелиев в петък.
"Защо са ни избори, които нищо няма да решат?" Няколко часа по-късно този въпрос ми зададе приятелка. С почуда, че хора, които знаят, че след едни предсрочни парламентарни избори ситуацията няма да се промени, предлагат такъв вариант. "Само харчат пари! Нашите пари!", продължи ядосано тя. Не успях да премълча хапливата забележка, че по тази логика на народа най-евтино му излизат диктатурите.
Но въпросът остана.
Предсрочен вот? Защо?
Ако отговорът звучи нравоучително, съжалявам - защото такива са правилата в демократичните държави. А ние искаме да сме демократична държава (истинска, не псевдо). Което означава да приемем и меда и жилото на това устройство.
Демокрация значи народовластие. А този, който властва, носи отговорности и трябва да постъпва зряло. Не само да иска - като капризно дете, нова играчка. А да съзнава, че от действията му произтичат последици. Казвам това с надеждата хората (повечето от които сигурно са сред протестиращите), силно възмутени от днешното правителство, да поемат отговорността си.
Първо, като гласуват. Второ, като го направят с разум. Да се разходиш по Орлов мост в юлската вечер е романтично, "цветно" и младежки. Но е безсмислено, ако в някое навъсеното есенно утро, когато може да са изборите, си останеш вкъщи. Ако така постъпят повечето хора, изборите наистина нищо няма да решат. И пак ще има недоволни на улиците. Защото такива са правилата на демокрацията.
Казват, че страната ще изпадне в криза - ще влезе в спиралата на хаоса, наречен "избори до дупка", че икономиката няма да работи, а безработните ще станат повече. Възможно е. Такива биха били последиците от решението на народа. Той е длъжен да го знае. Зрелите хора носят последици за действията си. Зрелите народи - също. Другото е мечта за силния, строг и справедлив бащица, който ще мисли и действа от наше име, ще ни отвърти някой шамар, когато сме сгазили лука, и ще ни погали по главиците, когато сме нахранили пилците.
Ние такъв народ ли сме? Такава ли е колективната ни мечта? Защо тогава искаме да емигрираме в Западна Европа, щом правилата, действащи там, не ни харесват? Не е ли по-лесно да наложим тези правила у дома.
Което става с избори. През 1990 г. например Гърция проведе четири пъти парламентарни избори. Гърция е родината на демокрацията. Изборите ще дадат и шанса да се родят мечтаните от мнозина "ново ляво" и "ново дясно". Само народният вот може да ги направи легитимни. Иначе винаги ще останат съмненията, че са франкенщайнчета, създадени в тайна лаборатория за политически експерименти.
Да, изборите могат да бъдат избегнати. С договорки между политиците. Нима някой си представя, че те ще се правят открито пред народа на Орлов мост? Не, ще бъдат задкулисни. Ще бъдат точно по формулата, срещу която днес хората са по площадите. Не, че формулата ГЕРБ да се върне в парламента, за да бъде обезсилена "златната акция" на "Атака", няма поддръжници.
Приложението е кабинетът "Орешарски" да подаде оставка (което да задоволи протестиращите) и да бъде излъчено "истински експертно правителство", което надпартийно да подкрепят повечето депутати. Може само "Атака" да е отвън. Може. Но знаем как свършва тази приказка и какви са дългосрочните последици. Или трябва да знаем. В един горещ следобед в края на август 1992 г. тогавашният президент д-р Желю Желев свика пресконференция в резиденция "Бояна".
Боянските ливади. Обвини правителството начело с Филип Димитров, че води война с всички. Кабинетът падна. Но нямаше избори. Политиците влязоха в сговор и направиха съветника на д-р Желев - проф. Любен Беров, премиер. И така още две години, за които днес анализатори твърдят, че са времето на най-голямото задкулисно разграбване на страната. Това правителство бе наречено "кабинет на Мултигруп" от следващия премиер - Ренета Инджова.
Такава е историята. Затова е много вероятно, ако няма предсрочни избори, да се повтори. И вместо свобода, демокрация и европейски правила, гражданите да получат задкулисна власт на олигархията. Срещу която дори ще бъде трудно да се протестира.
Да си срещу Орешарски е лесно, всички знаят кой е той, кариерата му е публична. Но ако го замени дошъл от чужбина експерт, изглеждащ малко неадекватно, когато на пресконференции му задават "битови" въпроси, как да протестираш срещу него?
Едно време беше популярна фразата, че историята се повтаря като фарс. Има едно демократично лекарство срещу това Беровото правителство да се повтори като фарс - изборите.
Изборите и само изборите могат да дадат щастлив финал на песента на протестите, изпълнена от група "Фактор" - "Вече няма как/ да се скрием пак/ да оставим други/ да решават пак!"
Хронометърът е включен, времето тече.
По в-к Труд
"работи, а безработните ще станат повече. Възможно е. Такива биха били последиците от решението на народа. Той е длъжен да го знае." - Со кротце. Со благо...
"Ние такъв народ ли сме?" - Твърдо ДА! Точно в тези периоди сме били най-сплотени и готови на чудеса от смелост и родолюбие!
"Защо тогава искаме да емигрираме в Западна Европа, щом правилата, действащи там, не ни харесват?" Заради парите и стандарта. Патко пр...прочети целия