Д-р Мохамед Халаф: Ако някой може да разбие ислямистите, това са жените!

Автор: Димитър Генчев


Д-р Мохамед Халаф: Ако някой може да разбие ислямистите, това са жените!

Русия е дестабилизиращ фактор, защото има два основни проблема – единият е със Запада, а другият – със собствените си мюсюлмани...

Д-р Мохамед Халаф е български журналист от арабски произход, който е сред най-добрите анализатори у нас по проблемите на Близкия Изток. Преподавател е във факултетите по философия и журналистика в СУ „Климент Охридски”. Кореспондент е на кувейтския вестник „Ал Уатан“ за Балканите и Европа.

- Д-р Халаф, вече мина седмица от трагедията в Париж, която вече бомбастично беше определена като „Война на цивилизациите”. Каква е вашата позиция и такива определения имат ли основание?

- За мен буквална „Война на цивилизациите” няма, но нещата тук не се свеждат до отговори от типа „да” или „не”, защото причините са многопластови и дори вековни.

От една страна сблъсък на цивилизации няма, защото ние водим война срещу християните и ние търсим конфликт с тях, а не те с нас. А водим тази война, защото поне засега не можем да приемем техните ценности и се опитваме с насилие да налагаме нашите. Това е груба грешка, защото християнските ценности не са само техни, а са общочовешки.

И трябва да разберем най-накрая, че приемайки ги, ние не губим нашата идентичност и не накърняваме нашата религия. Напротив, обогатяваме собствените си общества! Така отваряме пътя към собственото си развитие, което ще ни доведе и до светското развитие на Европа. А тя постигна това благодарение на факта, че раздели държавата от религията.

Спомням си, когато Европа започна да обсъжда новата си конституция, как Романо Проди и Валери Жискар Д’Естен поискаха мнение от папата за проекта. Той им написа: «Много е добър, но има един недостатък и той е, че в новата конституция няма нито една дума за ролята на църквата в отделните държави».

Двамата му отговориха така: „Въпросът за религията на този континент отдавна е въпрос на личен избор. Европа вече плати много висока цена, именно за да раздели църквата от държавата. Религията днес урежда отношенията само между Бога и Индивида и затова няма място в политическите дейности.”

- Нека тогава разтълкуваме какво означава да разделиш религията от държавата в арабския свят, защото в Европа такова нещо наистина отдавна няма?

- Отговорът на този въпрос има най-малко два много сериозни аспекта. Първият наистина засяга отношенията между арабския и християнския свят. Както вече казах, не можем да говорим за брутален сблъсък на цели цивилизации, но е вярно, че частичен сблъсък има.

И той се изразява основно в отчуждението на арабските и ислямските общества в новите реалности на съвременния свят. Това е резултат от появата и задълбочаването на глобализацията.

Развитието на такъв процес в целия свят създава тежки психологически проблеми в тези общества. Те виждат, че всичко което се случва днес е продукт на западния свят, когото наричат християнски. А на практика той не е просто християнски, това е „Светски свят”.

Точно този свят раздели църквата от държавата, а те се чувстват маргинализирани и много обидени, защото нямат никакъв принос към това, което се случва в света днес. Те са просто едни консуматори на продуктите, създадени и ежедневно създавани именно от християните и западния свят.

Затова и с носталгия започват да сравняват себе си с всичко това, което са били преди над 1200 години, за това, което са били през VII, VIII, IX, X век. Тогава Европа е в упадък, докато ислямското общество изживява своето Възраждане. И казват: „Ние тогава овладяхме половината свят и бяхме негови господари. Днес обаче сме подчинени, стъпкани и обект на войни.”

Затова сега живеят раздирани от много тежки вътрешни противоречия - хем искат западния свят с неговите ценности, хем от криворазбрана гордост не го допускат. Копнеят за времето на Ислямския халифат, макар и те самите да разбират, че такава форма на управление по никакъв начин не съответства на днешните реалности в света, защото вече не сме IX век, а XXI век.

И тук е целият абсурд и цялата обърканост сред тях, защото те не знаят какво искат, а и чак до там не знаят, че вече са и в шоково състояние. Затова и много хора едновременно и харесват, но и се противопоставят на „Ислямска държава”, дори в районите, които се контролират от нея, въпреки че всекидневно дават жертви и непрекъснато са заплашвани със смърт, а много от тях са и публично избити.

- И за всичко това Корана ли е оправдание?

- Кой точно Коран обаче? Американците искаха да помагат на т.нар. умерени ислямисти, макар че за мен няма такова понятие, като „умерен ислямист”. За мен има само един ислям, който обаче се чете от различни книги.

Така например съществуват салафитски ислям, уахабитски ислям, турски ислям, има още малоазийски и индонезийски ислям и доста други. Кажете ми сега - в тази ситуация, кой от тях всичките да изберем?

Истинският Коран не е ли писан преди 15 века? После кой го е дописвал и редактирал? Коя е истината? Всичко това създава допълнителен натиск и хаос.

И закономерно доведе до едно много важно изявление на египетския президент Абдел Фатах ас Сиси само преди дни, който събра всичките религиозни водачи и им каза: „Вие сте отговорни и трябва да направите религиозна революция. В противен случай целият свят ще започне да ни приема като агресори, защото ние привличаме само омразата на хората. Не продължавайте по този начин да възпитавате младите поколения. В противен случай ние сме обречени!”

Мисля, че той е напълно прав, но конфликтите ще продължават, докато не се създадат граждански общества във всички арабски държави. Ако не премахнем диктатурите, ако не заздравим икономиките, ако не разделим религията от държавата, ако не дадем права на жените и на малцинствата, ние наистина сме загубени.

Сега преминаваме през един процес, през който Европа мина много отдавна и който превърна обществата на Стария континет в истински държави. Пред нас основната задача е да пресечем явлението „Ислямски фундаментализъм”. Трябва ни и нов прочит на Корана, както и да гледаме на религията по нормален начин, както християните. 

Европейските ценности обаче са извоювани преди много години и с цената на купища войни и пролята кръв, а това са неща, които ние чак сега преживяваме и още дълго ще е така. Дори мисля, че вървим и назад.

Когато преди много години бях студент в Ирак, там нямаше нито една забрадка. И студентките, и моите сестри ходеха с къси поли. Сега обаче всички са в черно, със забрадки и бурки. И защо – нима сега се усетиха като мюсюлманки? Не, разбира се! За 40 години как чак сега уж го разбраха? Не, разбира се!

Отговорът е в загубената културна идентичност. И те сега нарочно ходят из цяла Европа забулени и облечени в черно, защото искат да изкрещят: „Не се срамувам, че съм мюсюлманка!”

Аз затова смятам, че този век ще бъде век на етносите и религиите. Мисля, че ислямът още дълго ще определя културата в този регион, но не мога да предвидя какво ще се случи накрая там.

- Понеже стигнахме до незачитането на жените - къде е мястото на този проблем в арабския свят?

- Този проблем е повече от ключов. И ако го разширим, той се отнася и до абсолютното непризнаване на каквито и да е малцинства там. Добавям липсата и на свободни медии, за да стигна до най-важното – сливането на джамията и религията с държавата. От там идва всичко.

И затова сега арабите в момента са най-уязвими именно по отношение на религията. На тях просто не им остана друго, с което да се хвалят и гордеят. Затова неминуемо се връщат в историята.

Тук обаче се натъкваме на парадокс – наистина има държави в Залива с изключително модерна инфраструктура, пътища, всичко, с което могат да се похвалят и най-големите световни градове. Въпреки това обаче огромна част от населението там страда от проблеми с „инфраструктурата на мозъка”.

А това е най-важното – по какъв начин възпитаваш и образоваш собствения си народ и в каква посока водиш новите си поколения.

- Говорите с тъга, с чувство за безнадеждност дори, но чак до там ли са стигнали нещата?

- Почти. Но пък има и други примери и мисля, че имаме повод и за оптимизъм. Такава е  една държава като Тунис, която винаги е била светска. Там преди време ислямистите спечелиха властта, като взеха 38% на избори, но какво се случи после? Сега не взеха и 15 на сто. А кой гласува за тях? Това са само възрастните хора или „червените бабички”, както ги наричате в България и които гласуват за БСП.

Но там е по-различно – те гласуват, защото са заблудени и се придържат само към религията, но принципът е същият. Там им казват: "Ние сме представители на Аллах", а бабичките гласуват ли, гласуват... В крайна сметка ислямистите загубиха всички избори, включително президентските!

- От кого ги загубиха – от младото поколение на Тунис ли?

- Разбира се! Но понеже няколко пъти стана въпрос за жените в мюсюлманския свят, сега ще ви отговоря, макар и в случая да става дума само за Тунис. Там точно жените са изключително силен фактор. Защото беше направено така, че те да имат всички права и то не от вчера, а за последните 30 г.

И сега мога категорично да заявя, че ако някой може да свали и обезсмисли ислямистите, това са точно жените! И именно на жените и на спазването на техните права се дължи и съвременното гражданско общество в Тунис.

Не мога да прогнозирам кога това ще стане и в останалия мюсюлмански свят, но за мен то е неизбежно. Най-малкото, защото от много години в Тунис има и френско и като цяло западно мислене и образование. Там вече не можеш да ги заблудиш.

Почти по същата причина и в Египет ислямистите не можаха да издържат и година на власт. 22 милиона се подписаха за импийчмънт на бившия си президент. Армията навлезе и там, но подкрепи хората, а не системата, с което на практика подкрепи себе си.

Там опитаха да изгонят военните през вратата, но те се върнаха през прозореца, възползваха се от момента и разгромиха ислямистите.

- От Сирия ли тръгна сегашната ескалация на напрежението и каква е намесата на Великите сили там?

- Да, точно от Сирия тръгна. И то не, защото има намеса на Запада, а точно обратното, защото няма такава намеса.

В началото там крайни ислямисти нямаше, а само нормални хора, които искаха да имат достойнство и свобода. На тях им омръзна да живеят в условията на диктатура вече над 50 години. Башар Асад обаче пусна репресивния си апарат срещу тях и от тук конфликтът започна да се разширява, а терористите не закъсняха. Тях ги пускаха и от Саудитска Арабия, и от Турция, с целта да бъде свален Башар Асад.

Но сметките излязоха други, защото не се отчиташе факторът Русия.

Москва в момента играе с картите на Сирия, Иран, а вече и Украйна, за да каже на САЩ и Запада като цяло – „Ние можем да ви попречим и няма да стане това, което вие искате! Трябва да се съобразявате с нас, защото ние също сме световна суперсила!”

Затова и Русия зае страната на деспотизма в Сирия. И няма да се учудя, ако Барак Обама бъде принуден пак да влезе във въоръжен конфликт, колкото и да не иска, защото на САЩ вече им стигат кошмарите в Афганистан и в Ирак.

Западът наистина не иска да влиза във войни и трябваше просто да каже на Башар Асад – „Спаси държавата, направи реформи и си тръгвай!”

А Русия е дестабилизиращ фактор там, защото има два основни проблема – единият е със Запада, а другият – със собствените си мюсюлмани, които са милиони. А те са сунити и са точно от тези, които водят войната срещу Башар Асад. Това вече е съвсем друг тип сблъсък, който обаче е обект на различен анализ.

- Каква е вината на Европа за това, което се случи в Париж?

- Вината на Европа се състои в това, че тя от над 15 години вижда, че тези мюсюлмански общества се капсулират и то на нейна територия. Отчуждават се и се затварят в себе си. В същото време обаче всеки, който казва, че това са социални проблеми, говори големи глупости.

Кажете ми, например в Дания – какви социални проблеми има?

Мои приятели учиха в България, а сега са емигранти там, където им дават апартамент и работа, а когато му дойде времето получават и пенсия от 1400 евро. Образованието и медицинското обслужване за децата им е безплатно, имат и много други привилегии.

А Швеция – и там ли има социални проблеми? Или пък във Франция, която е най-социалната държава, или пък в Германия? Кажете ми къде? Който иска да работи, винаги може да работи! Така че социални проблеми няма, но има отчуждаване.

То става все по-сериозно и се задълбочава при всяко следващо поколение мюсюлмани, родени и израсли в Европа. Стига се дотам някои младежи просто да търсят авантюри, или пък да имат чисто психологически проблеми, породени от неправилното и брутално възпитание и образование, което получават.

В никакъв случай не можем да подценяваме и ролята на социалните мрежи при вербуването на такива хора. За това си има дори и нов термин, наречен „Електронен Джихад”. Пропуска се и фактът, че най-различни елементи идват от Пакистан, Индия и други страни. А Европа какво направи? Нищо не направи – остави тези общности да се отчуждават, а тя си стои и им се подиграва отдалеч.

В същото време те проникват дори в държавните училища в Англия! В Белгия, в Германия има дори и шериатска полиция, която да пазела мюсюлманите от нарушените им права!? За какви нарушени права говорим тук, след като ти нарушаваш устоите и правилата на една цяла система и застрашаваш гражданите на европейските общества, които са те приели, а и не само на тях?

Сега ли Европа благоволи да забележи, че дори нейни граждани отиват в Сирия и Ирак, за да се бият за „Ислямска държава”?

Европа забравя, че днес граници няма и всеки има достъп до всичко, което поиска, а с това и заплахите стават и ще стават много, много повече. Така че тук е застрашен дори културният модел на Европа.

- Какъв е профилът на новите джихадисти?

- Най-разнообразен, защото сред тях вече има освен мюсюлмани, но и християни и дори евреи, което звучи повече от абсурдно. Възрастта рязко спада и сега такива хора са между 16 и 24–годишни.

Това са млади момчета и момичета, които нищо не разбират от ислям, нито пък от религиите като цяло. Те са подтиквани от вътрешни, психически проблеми, от неразбирателство със семействата си. Някои искат и да се самодоказват като мъже, но всички те страдат от липсата на вякаква култура и възпитание, от липса на обективна представа за процесите в света.

В други случаи те са просто отхвърлени. Например, има такива, които не са приети във френската армия, макар вътрешната им амбиция да е била да станат бойци, да се научат или да убиват, или да защитават някого. Когато видят заключената врата, тогава се обръщат към джихадистите, което само това и чакат. А такива случаи вече са хиляди и те идват от най-неочаквани нации, сред които много европейски.

Но защо тук да говорим само за джихадистите? А неофашистите не са ли същите? Винаги така се случва, когато духовността изчезне.

- Има ли заплаха за България?

- Има, разбира се, а тя е същата, както и в цяла Европа. Тази заплаха съществува и в самите ислямски държави, а тя вече е тотална. Без да изпадаме в параноя, но трябва да свикнем с нея.

Тук държавата не може да се справи сама, защото вече няма централизация на тези терористични организации. Те са раздробени, действат на своя глава и може да са от двама, трима или петима човека, а техните действия са непредвидими, пък и знаят как да общуват помежду си без да попаднат под подозрение.

От offnews.bg

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот