Българчета в чужбина - с бащино име по улеснена процедура
Родителите на българче, родено извън страната, ще могат да поискат вписване на бащино име още при издаването на български акт за раждане, когато такова име не се съдържа в чуждестранния акт. Това приеха единодушно депутатите с поправка в Закона за гражданската регистрация, предложена от "Обединени патриоти".
Националистите обясниха, че след 2010 г. се е наложила практика, при която родните власти отказват да впишат бащино име в българския акт за раждане на децата, родени зад граница, ако то не е изрично посочено в чуждестранния акт. Повечето държави по света обаче нямали бащино име в именните си системи. Затова, по данни от 2015 г., над 9000 българчета в чужбина са записани в регистъра на населението без бащино име.
А родителите, които държат децата им да бъдат записани според българската именна система, се принуждавали да се обръщат към съда.
На повсеместна съпротива се натъкнаха поправки в същия закон, предложени от ДПС. От партията на Ахмед Доган поискаха за пореден път властите да заличат служебно имената, наложени по време на т.нар. Възродителен процес, включително на починалите.
Депутати от БСП и "Воля" възразиха, че това би означавало да се извърши поредна административна смяна на имената, което да доведе до повторение на грешката от 80-те години. Към тях се присъединиха и управляващите и предложението беше отхвърлено.
Всъщност действащият закон и сега позволява на наследниците на починалите да поискат възстановяване на принудително сменени имена. Това става с писмено заявление, заверено при нотариус, което се подава при длъжностното лице по гражданско състояние.