Ботев в окото на Франция

Автор: Свилен Мишляков, БЪЛГАРИ


Ботев в окото на Франция

Слабоизвестен факт: – прочутият френски седмичник „Илюстрасион” праща екип на Балканите през юни 1876 г, още тогава той стъпва в стъпките на Войводата и четата, и публикува илюстровани репортажи за подвизите им

Едва днес си даваме сметка -  стореното от априлци и Ботев в май-юни 1876 г.е могло да бъде заметено съвсем реално и напълно прикрито. 

 

Такива намерения е имала Османската империя тогава, след като няма никакво движение на редовни части извън  гарнизоните , а башибозукът и черкезите при безчинствата си, са строго охранявани  от аскера около подпалените села. Никъкав чужденец, дори и с дипломатически статут, не е допускан да припари през първия месец след масовите избивания. Властта е разчитала на сковаващият ужас и безропотното мълчание на раята след станалото.

 

Глупави и непремерени, тези намерения съвсем скоро дават фира. В Пловдив има консулства на големите държави, но доста от ингелигенцията – главно свещеници и учители – са изпозатворени и избити. „Поп и учител твърде нарядко останаха...” се казва в писмата на Пловдивската митрополия, пратени до Екзарх Антим I в Цариград. Грози го и него убийство, но съчинява изложение за непоносимото положение до руския самодържец император Александър II, той резолира: „Да се освободи България !”

 

Много са били нужни тези месец-два на Османската империя: – да заработи дипломацията, угрижените християни да разчистят руините, да поприберат под допълнителните камшици разсипаната си покъщнина. Освен всичко, носиите: - и у християни, и у мюсюлмани са почти еднакви, тъй че непривикналият чужденец лесно може да бъде заблуден. Но не би.

 

Пръв цариградският адвокат сър Едуин Пиърс, кореспондент и на в-к „Дейли Нюз”, разлайва загладилите косъм хрътки в Лондон още на 16 юни 1876 г. Съобщения , че нещо клокочи в империята, се появяват по-рано във „Таймс”, но пръв Пиърс огласява  причините довели до бунтовете на българите. Следва втора дописка, още по-ужасяваща. Моментално тръгват дебати в кралския парламент, барутното буре вече е разпечатано. Меродавните европейски вестници бързат и пращат свои хора на място, но колкото и  странно да е, само петима се озовават „на терен”и влизат в страната – това са Иван дьо Вестин от френския десен „Фигаро”, Дженариус Макгахан от „Дейли Нюз” и пратениците на най-мощния френски седмичник от тази епоха – „Илюстрасион”

 

Вестник “L ILLUSTRATION” е основан в Париж през 1842 г. и достига огромният за това време тираж от 20 000. Редактори са  Теофил Готие, Евгений Сю и при вестта за събитията в България екип на вестника с титуляр военния журналист Людовик Ригондо и двамата художника Кауфман и  Петрович тръгват за Видин. Поемат по Дунава от Виена с австрийския параход „Карл Йозеф”, а в Оршова се прехвърлят на „Радецки”!

 

Във Видин моментално ги арестуват още на пристанището, но мютесарифа Рифат паша ги пуска на доверие, като им препоръчва да не се впускат във вътрешността на страната – макар и държавен служител, изобщо не се ангажира да им гарантира сигурността. Остават в града, посещават селата Дунавци и Чупрене, но навсякъде виждат следи от издевателствата над българското население. Убеждават се, че опасност ги грози  сред разрухата и решават през Пирот и Ниш да възвият към Сърбия.

 

Още на „Радецки” Ригондо интервюира капитан Дагоберт Енглендер. Едва месец е минал, от превземането на кораба от Ботевата чета и забраната на турските власти кораба да плава покрай турския бряг, току-що е отменена. Разказът на капитан Енглендер е широко известен от историческата книжнина, а тук прави впечатление една от графиките. Вероятно, капитанът е предал подробно, как изглежда българския войвода, защото несъмнено това е Ботев на публикуваната графика – с брада, висок, изправен, в четническа униформа, със сабя в ръка. Преди години, историци също изказаха мнение в подкрепа на твърдението, че французите са изобразили на графиката Христо Ботев. А вероятно, това е един първите образи на Войводата, отпечатан като гравюра във в-к „Илюстрасион”и разпространен във Франция и Средна Европа.

 

Екипът публикува поредицата си от илюстровани репортажи под наслов „ Voyage  a travers  l insurrection Oriental “  ( „По следите на въстанието в Ориента”) от 15 юли до края на октомври 1876 г. При описанието на пътуването си с „Радецки” го назовават „този прочут кораб, който бе експроприиран от въстаници. Беше взел участие в българските бунтове, в прехвърлянето им на брега ”, което ще рече, че подвигът на Ботев и четата му са били популярни в Европа.

 

Няма как да отминем едно жестоко описание, коего са оставили дописниците от френския седмичник. Буквално пише: „Навлизахме в крепостта или турската част на града, ( б.а. – Видин )  през главния вход на Стамбул- капу и ужасната гледка, открила се пред нас, съвсем не допринася за успокоението ни. Над първата крепостна стена се издигат копия с набучени на тях човешки глави. Други глави се търкалят по земята. Това са, както разбрах, главите на българските въстаници, слезли на брега с кораба „Радецки”.Тези въстаници, след като вървяли няколко часа, били обградени от черкези и почти всичките изклани.”

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече