Без Национална доктрина България рискува да изчезне (2)

Автор: Тихомир Стойчев


Без Национална доктрина България рискува да изчезне (2)

Всяка власт или властови структури са ориентирани към формирането на собствено пространство, което не се ограничава от реалните държавни граници, извън които имат не по- малко значение нематериалните, духовни подходи...

Така постепенно под геополитически образи (ГПО) започваме да разбираме географското пространство, включващо най- ярките и запомнящи се символи, знаци, образи и характеристики, които се базират на етнокултурни, цивилизационни и езикови особености.

 

Посредством идеята за Трети Рим,

 

водеща през паметта за Византия, съхранена и доразвита от българската идея, предадена по-късно пред надигащата се опасност в Русия е проработена концепцията за евразийството. Като се движи от юг, този инструмент на образно- географското строителство слага началото на Източна Европа.

 

Творчески идеята за това единство е  доразвита от руският император Петър І, чиито най- ярък продължител се явява Екатерина ІІ. Техните проекти лягат в основата на отношенията с Австро- Унгарската империя и другите Велики сили, мобилизирани срещу Османска Турция.

 

Москва формулира своята политическа мисия- да защитава християнския свят от неверниците, в която религията играе особена роля. Русия започва да проявява към културата и творчеството на балканските народи.

 

Видният руски дипломат Сава Владиславлевич-Рагузински по заповед на Петър І превежда на руски език труда на своя земляк Мавро Орбини “Славянско царство”.

 

Студентът в московската Славяно- гръко- латинска академия, Максим Суворов е изпратен по заповед на Петър І от 18 декември, 1716 г. с още девет младежи да изучават езици и се занимават с преводаческо дело.

 

Вече през август 1725 г. Максим Терентиевич Суворов и открива на Балканите т.н. “Славянска школа” в гр. Карловац. Като се мести в Белград,  Петроварадин(дн. Нови Сад), в Сегедин(дн. Сегед) и през 1736 г. се завръща в Русия той все пак подготвя стотици свещеннослужители и учители. Мисията на Суворов е продължена от други руски възпитаници на Киевската духовна академия-  Е. Козачински, П. Казуновски, Т. Климовски, Г. Шумлян, Т. Левандовски, И. Минацки, като първият възобновява откритата от Суворов школа в Сремски Карловци[i].

 

Тези действия от осигуряват условията за българското Възраждане. 

 

През 1762 г., йеромонахът от атонските манастири Паисий Хилендарски, след многолетен труд в търсене на източници именно в Сремски Карловци, написва прочутата си „История славяноболгарская".

 

Още през VІІІ в. битките между Византия и България водят до договор между двете държави, подписан през 815/16 г., като според две клаузи касаят българите поемат покровителство над славянските племена. Същото в по- ново време прави и Русия, когато придобива международна тежест и възможности, които й позволяват серия държавнически актове, елемент от мащабен и дългосрочен външнополитически проект, залегнал в новата й доктрина.

 

Първият, на който Паисий възлага да препише „Историята” и продължи делото му става свещеникът Стойко Владиславов от Котел, известен с името Софроний Врачански.

 

Този следовник на Паисий, след много преследвания се установява във Влашко, където се превръща във водач и вдъхновител на българската родолюбива емиграция.

 

В Букурещ Софроний подпомага създаването на български военно- разузнавателни части към руския генерален щаб, а с обръщението си до руския император за подпомагане освобождението на България и подписаната от него прокламация до народа слага началото на освобождението на страната.

 

Паисий търсил "много време прилежно" материал за написване на Историята си в Светогорските манастири, в България, па дори и в "Немска земля", като за източници използувал печатните произведения главно на Мавро Орбини и Цезар Бароний.

 

Всъщност в „Историята” на Паисий  виждаме онези литературни източници, които са преведени по царското повеление на Петър І. Славянобългарската история на Паисий съдейства пряко за пробуждането на народния дух и осигурява последователи, продължили народно - възродителното дело като Софроний Врачански, д-р Берон, Неофит Бозвели, Априлов, Неофит Рилски, Раковски, братя Миладинови и др.

 

Около борбата за независима българска църква, което означава и

 

официално припознаване на самостоятелна българска нация

 

застават духовници, излезли от средите на народа, като Неофит Бозвели и Иларион Макариополски, възрожденци като Петко Славейков, Тодор Бурмов, д-р Стоян Чомаков, Гаврил Кръстевич и много други.

 

С назначаването на граф Н.П. Игнатиев за руски посланик в Цариград, отношението на Петербург към църковния въпрос се променя.

 

Диоцезът на Българската екзархия обхваща територията, населена с предимно етническо българско население в Мизия, Тракия и Македония, и това е аргумент от изключителна важност за определяне по-късно на етническите български граници.

 

В рамките на исихастката и тази за Трети Рим идея, пренесена от българите Русия, се вписват няколко проекта, очертаващи опитите за националното възраждане и освобождение на балканските народи, за обединение на южните славяни, както и създаването на „Филики етерия”, обхванало почти всички балкански земи и довело до освобождението на Гърция.

 

Възникването и постепенното утвърждаване на

 

идеята за единство на южните славяни

 

и православните се подпомага и от естествените отношения между самите балкански народи.

 

Константин Костенечки е един от най-дейните последователи на патриарх Евтимий Търновски, който след покоряването на България намира убежище в Белград. Дейността и творчеството на Костенечки е ярко въплъщение на идеята за единството на южните славяни.

 

Българският книжовник Христофор Жефарович също посвещава силите си за развитието на просветата сред българския и сръбския народ.

 

През 1794/5 г. Йован Раич (1726—1801) издава книгата „История разных славенских народов найпаче болгар, хорватов и сербов", която през 1795 г. е преведена и издадено на руски език в Петербург.

 

И той като Паисий черпи обилно сведения от съчиненията на византийските хронисти и от популярните през XVII в. руски издания на Мавро Орбини и Цезар Бароний.

 

Според Константин Иречек през август 1758 г. и през 1761 г.Йован Раич и Паисий са могли да се срещат и заимстват идеи.

 

Реформаторските идеи и дейността на Доситей Обрадович влияят върху духовния живот на българското общество. Вук Стефанович Караджич в „Допълнение към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречения с особени примери от българския език" (1822) пръв представя пред руската и пред европейската научна мисъл българския език. 

 

А сравнителният речник е съставен в края на XVIII в. по инициатива на руската императрица Екатерина II, като в него около 300 руски думи са дадени в превод на повече от 200 различни езици. 

 

Именно според Вук Караджич езикът на македонските българи е български, което твърди и Стефан Веркович.

 

 

Основният белег на постмодерния свят в материален и в духовен аспект е глобалността, с нейните положителни, но и отрицателни черти.

 

Съвременният глобализиращ се свят трудно формира собствени и общи философски ценности. Вместо това, под благовидни причини се налагат различни ограничения, от което страдат страни с  по-нисък ранг, които нямат ресурс да формулират и отстояват интересите си. От това не бива да страдат духовните ценности.

 

Съвременният свят като че ли сам недостатъчно вярва в това.

 

Хуманизмът, демокрацията и правата на човека, обявявани сега за идеологическото ядро на глобализацията съществуват много по- отдавна.

 

Нито глобализацията, нито европейската идея

 

отричат необходимостта от запазването на националното в историческата му обоснованост.

 

Едва ли в българите, а и сред други народи от региона днес се насажда манталитет на догонващи и виновни, под предлог либерализация се поощрява трансформация на културния и духовен живот,  рушат се национални символни капитали, формират и подменят елити, фаворизират индивиди и групи.

 

Днес интегрирането ни към евроатлантическата общност помага единствено да бъдат реализирани потребности и цели на определени индивиди и малцинства. Националният идеал звучи нереално и опасно, както идеята за славянско единство и това е нормално, когато приоритет в масовото съзнание става идеята за индивидуалното оцеляване.

 

А точно днес ни е необходимо Националната идея да обедини всички обществени прослойки в една нация, която да направи неподвластна на поредната смяна на политическата власт.

В новите условия българска национална идея ни е по- необходима, но за нейното възкръсване ни е нужно Ново българско Възраждане.

 

Етап от този процес трябва да бъде създаването на Съвременна национална доктрина на България.

 

В противен случай българският народ губи собственото си цивилизационно значение, съзнание за мисионер в рамките на източноправославната и европейска общност.

 

С което рискува да изчезне.

 

Статията е предоставена специално на "Българи"

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече