Бакалов може да е министър без портфейл
Наскоро министърът на отбраната Николай Ненчев назначи цивилно лице за началник на военното разузнаване (Йордан Бакалов) и гръмко обяви изземването на последните 33 000 архивни единици от архива на службата, отнасящи се за чуждите граждани. Интересното е, че го направи преди приемането на второ четене на проектозакона за „Военна информация“. Последвалите емоционални коментари обаче подминаха много важни моменти и не дадоха отговори на доста въпроси.
Нещата не се свеждат само до това, че
министърът се опита да предреши
решението на парламента, който на второ четене може да премахне предложението за този пост да се избира и цивилен, каквито логични доводи вече надделяват. Усещайки именно тази реакция и настроения, министър Ненчев избърза и с пресконференцията за досиетата. Защото в текста на одобрения на първо четене закон има формулировка, която пази службата в бъдеще от такива посегателства. Това дава основание за извода, че някой се домогва неистово до имената на чуждите граждани, и съвсем не е сигурно, че парламентът няма да сложи резе на вратата към тях.
На „критиците“ на Ненчев - както в медиите, така и във форумите, убягна една важна подробност. На пресконференцията и в отговорите на журналистически въпроси след това за първи път бе признато както от министъра, така и от председателя на Комисията по досиетата, че нямат право да разкриват имената на чужденците. Но това е основната теза, която всички критикуващи досега непрекъснато повтаряха, започвайки от самото заглавие на закона, съдържащо думите „български граждани“. Първоначалното обяснение, че „Военна информация“ е длъжна да предаде „всички“ досиета, сега е заменена с още по-неиздържаното твърдение, че те ще се съхраняват „надеждно“, премълчавайки, че първо ще трябва да бъдат разсекретени.
Досегашният натиск от страна на Комисията по досиетата бе само част от непрекъснатите й опити да разширява дейността си, излизайки извън рамките на закона, увеличавайки неговите правомощия. Причината: още преди година от няколко обществени организации бе посочено, че тя е изчерпала вече своята роля и е време да бъде закрита. Функциите й трябва да се поемат от съществуващите научни структури и институти, но при запазване свободния достъп на гражданите до архивите. Очевидно е, че
борбата е за високия бюджет
заплати, коли и други изгоди, което силно дразни обществото. Сред членовете на комисията сигурно възникват опасения и от възможното разкриване на извършени поръчки, което ще скандализира още повече гражданите. Разбираемо е и безпокойството на някои политици.
Другата особеност в този етап от продължаващото разделяне на обществото в един тежък за държавата период е, че с повдигнатите въпроси започна да се разклаща внушаваната от дълги години фалшификация в Закона за досиетата. Хората разбраха, че с този закон политиците всъщност скриха истинските виновници за извращенията. Скриха идеолозите на системата, а прехвърлиха вината дори на редови военни, като по същата логика можеше да бъде и всяка друга прослойка на обществото.
По отношение на министъра по-важното е, че тези негови стъпки са само продължение на избрания начин на поведение. Ето какво последва: безпрецедентно обяви, че му е искан подкуп за ремонта на руските изтребители, изненада със съобщението, че са го заплашвали, вбеси премиера, събирайки протест пред президентството в своя подкрепа, опита се да внуши, че Русия му искала оставката. Съпартийците му изтъкнаха, че е единственият, който е готов за война с Русия, а и от Реформаторския блок оцениха като „смелост“ заповедта му за предаване на тези документи и разкриване на светло бъдеще за България. Макар че тук не става дума за смелост, а за неосъзнаване на неизбежната присъда за извършителя. Ами ако от имената на чуждите агенти, които
като нищо може да бъдат обесени
или да починат при странни обстоятелства, зависи бъдещето на страната ни? Излиза, че или заявяващият го политик от РБ е много наивен, или може би смята, че всички ние сме умствено изоставащи.
Тази поредица от прояви на министър Ненчев издава здрава селска логика, която много напомня една приказка. За селянина, който, като се завърнал от столицата, се хвалил, че принцесата му намигнала от балкона на двореца, а на връщане пък щели да го убият - така той си създал ореола на най-напетия сред съселяните си и на най-смелия човек. Ето как Ненчев си създава изкуствен ореол около себе си с простичката легенда, че ако се случи нещо с него, той ще е жертвата в борбата срещу Русия и омразните агенти на ДС. Разбира се, оставаме настрана това, че като министър той още не е разбрал, че ръководената от него „Военна информация“ никога не е принадлежала към структурите на ДС.
Точно това създава затруднения и на премиера да предприеме стъпки за отстраняването му като министър. Въпреки безбройните гафове и поводи, защото внася проблема на ниво междукоалиционни отношения. Нещо повече, сигурно засяга и отношенията му с президента главнокомандващ, когото Ненчев напоследък придружава по дестинации, които не са първостепенни за един министър на отбраната. От друга страна, заканите, че ще бъдат извадени „компромати“ срещу министъра, които ще принудят премиера да вземе решение, „увисват“. Защото виновникът си създава алиби и подготвя още повече героичната си поза, с която евентуално да ги посрещне, ако дотогава не бъдат спазарени или иззети и унищожени от когото трябва.
Като че ли не се схваща, че с тази измислена пресконференция, на която Ненчев дори не показа въпросната заповед, той предизвика критикуващите го да увеличат нападките си. Това в момента е само в негова полза, разбирана пак така, както диктува манталитетът на цитирания селянин от кръчмата. Ще бъде наистина много жалко за държавата, ако този министър не бъде отстранен заради
пълната си непригодност за поста
А не да си отиде заради някакви „компромати“, в които винаги ще остане съмнение, че те наистина са такива.
През всичкото това време продължава да бъде странно, че нито изказалите се депутати, нито коментатори в медиите проявиха интерес какво действително съдържат въпросните 33 000 архивни единици. А за тях е логично да запитат бившия началник на секретното деловодство и архива на Разузнавателното управление на Генщаба полк. Методи Алексиев, за да подкрепят аргументите си или пък да защитят министър Ненчев.
От интервю с него разбрахме интересни неща, над които си заслужава политиците да се замислят. Първо, никоя държава в света не е разкривала агентурата си и така има реална опасност да си затворим възможностите за разузнавателна дейност в бъдеще. Второ, част от работните дела са на активно работили или изоставени агенти. Сред тях обаче има и само изучавани лица, които дори не подозират, че са били обекти на специален интерес. Трето, има и доверителни категории, които са на най-високи позиции в други държави и няма как да не се случат дипломатически скандали. Четвърто, има и законсервирани дела, които всеки момент може да потрябват на службата и тези хора да бъдат потърсени отново. Ето как вездесъщата комисия се намесва дори в оперативната работа на разузнавачите.
Все още има изход от целия този възел от проблеми и той е в решения в две области:
Първата е посочвана вече нееднократно от организации и съюзи на запасните офицери и разузнавачи: ремонтиране на закона,
закриване на Комисията по досиетата
и самосезиране на прокуратурата най-напред по мотивите за слагане ръка над тези така важни за националната сигурност данни, а после и за досегашни злоупотреби на комисията.
Втората - да се гласуват в парламента законите за сектор „Сигурност“, като се премахне възможността цивилен да оглавява военното разузнаване. Това може да стане, като „Военна информация“ се преподчини на Щаба на отбраната, както е било винаги в миналото, за да няма поводи за политизирането й. Накрая при желание и настояване от страна на коалицията на управляващите да се създаде постът министър без портфейл, който да наблюдава всички разузнавателни служби, и за такъв да бъде назначен г-н Йордан Бакалов. Такава практика има в Германия - държавен секретар в канцлерството с пълномощия по контрола на разузнавателните служби.
А колкото до необходимостта от смяната на министъра на отбраната - в това едва ли още има човек, който да не е убеден. И приказките за отлагане на такова действие след изборите само повишават цената на щетите в сферата на националната сигурност.
По в-к Преса
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Демографският срив ни затрива 
Митът за окаяното положение на Българина 
Режисьорът Светослав Овчаров: Нито една война не може да бъде спечелена 
Трудовак, кашик, герой 
Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите 
