Снимка: Румяна Тонева

Анна Заркова е журналист. Зодия Скорпион. Завършила е българска филология в СУ. Крум Зарков е член на Изпълнителното бюро на БСП. На 34 г. е. Зодия Скорпион. Завършил е международно право и право на международните организации в Сорбоната в Париж.

- Г-жо Заркова, вие сте журналист, а синът ви Крум е политик - член на ИБ на БСП, начело на инициативния комитет за издигането на ген. Румен Радев за президент. Как съжителствате от двете страни на барикадата? И какво е да си син на Анна Заркова?

Крум Зарков: Двете страни на барикадата ги разбирам не като журналист и политик, а като майка и политик. Въпросът е докъде стига личното и откъде започва политиката. А и не сме от двете страни, защото тя е криминален репортер. Но не бих се съгласил тя да ми взема интервю

- Защо?

К. З.: Защото щяхме да смесим личното и политиката, заради обективността.

Анна Заркова: Чух, че Крум много трудно се е съгласил на това интервю. Разбирам защо. Отдавна си давам сметка, че не му е особено приятно, когато чуе: Това е синът на Анна Заркова. А аз, когато някой каже: Това е майката на Крум, изпадам в почти в блаженство. Нормално е, разбирам и не се сърдя. Никой амбициозен млад човек не се ласкае, като чуе, че е мамино синче.

К. З.: Не се възприемам като мамино синче. Нито ми е неприятно, нито има от какво да се срамувам от майка си. По 100 пъти на ден ми казват: Това е синът на Анна Заркова. И не го изживявам като драма. Напротив - гордея се с майка си, нямам нищо против да съм нейният син и дано още дълго да продължават да говорят така.

А. З.: Разбира се, че не е мамино синче в този смисъл на думата и аз по някакъв начин определям неговия път. Той винаги ме е изненадвал.

 - Е, не го ли направихте вие шеф в БСП?

К. З.: Не. Но надали ще убедите много хора в това.

А. З.: Никого няма да убедиш.

К. З.: Нали ние си знаем истината. Проблемът на хората, които имат известни родители, е именно това - често техните собствени усилия не са достатъчно оценени. Но като цяло аз не мога да се оплача. Чувствам се добре с майка си.

А. З.: Може би защото аз не съм чак толкова известна. Аз съм вестникар.

К. З.: Ти просто нямаш представа колко си известна и какво обществено влияние имаш! Винаги ме е учудвало. Вече 12-13 г. не живея под един покрив с майка си. Но не съм предполагал какво влияние и известност има тя в страната. Ето история от онзи ден - бях в Русе и една от служителките в партийната ни организация там ми донесе торбичка с домашен компот, сладко и още нещо и ми поръча да го предам на майка си. А на картичката вътре беше написано: “Ани, възпитали сте добър човек.”

 А. З.: Много се радвам на това. Особено много се радвам, защото то тушира моя ужасен страх. Страхът на нас, на пишещите журналисти, че хората са спрели да четат.

- Не сте го уреждали в живота, не е пробивал с вашето име напред, така ли?

А. З.: Боже мой, не! Винаги ме е изненадвал. Първия път ме изненада, когато каза първата си дума на 3 г., след като не беше произнесъл нито сричка, за разлика от другите деца. Втори път ме изненада, като се записа да учи в Сорбоната и изведнъж стана студент отличник, след като винаги е бил лош ученик във Френската гимназия и се отнасяше с неуважение към учителката си по литература, за което директорката ме е викала неведнъж.

К. З.: Действително не бях добър ученик, но не се гордея с това. Трябваше ми много време, за да наваксам това, което учителите в гимназията ми даваха. А с учителката по литература Тодорова се държах най-зле, защото най-много я обичах. Винаги съм обичал да чета и пиша. И оттогава нося този грях пред нея и искам да ѝ се извиня. Много от учителките във Френската гимназия, с които невинаги съм бил много възпитан, сега са колежки на сестра ми, която е учителка там. Дано не ѝ се отрази.

А. З.: Третия път, когато ме изненада, беше, като влезе в политиката, след като пишеше сатирични стихчета и пиеси, в които осмиваше всички политици.

- Как казахте на майка си, че ставате политик, и вие, Ана, как го приехте?

А. З.: За нищо не ме е питал. Единствено дали харесвам партията, която си е избрал.

 - Какво му отговорихте?

А. З.: По принцип не харесвам партиите, които са на власт. Дълго време съм журналист, работата ми е да намирам кусурите на упрявляващите. И като рефлекс автоматично харесвам опозицията. А в момента харесвам най-голямата опозиционна партия.

- Не защото Крум е част от ръководството ѝ?

А. З.: Не.

К. З.: Може да има нещо общо все пак.

А. З.: Не. По принцип всеки път харесвам опозицията, чувствам я по-близка. Но ако тази партия стане управляваща, а май че има някакви признаци за това, Крум ще чуе и прочете от мен вероятно неща, които няма да са му приятни Той от тийнейджър следи моите приятелства и винаги ме е питал защо съм близка само с тези, които са в опозиция.

К. З.: Майка ми е единственият човек, който е враг с вътрешния министър, докато е на пост, и автоматично става приятел с него, когато падне от власт. Всички хора се стремят към обратното. Тя успява с всички министри, които помня, да се скара жестоко, след което да са добри приятели, когато не са на власт.

- Бяхте ли притеснен как ще реагира майка ви, когато ѝ кажете за политиката?

К. З.: Мачът вече беше свирен, когато говорихме. Започнах като експерт в Народното събрание. Там се запознахме с всички групи и най-много ми хареса тази на БСП. След това Атанас Мерджанов ме покани да видя за какво става дума в партията, хареса ми и бързо се ангажирах. Казах на майка си месеци по-късно, вече имах членска карта. Тя ме насърчи.

А. З.: Винаги ще го насърчавам в това, което предприема. Но истината е, че не съм много щастлива, че той избра политиката за своя професия. Мечтаех да го видя като доктор на науките по право. Неговата дипломна работа от Сорбоната спечели първа награда на военното министерство на Франция. А той избра професия, при която да спори с Митодито (депутата от ГЕРБ Методи Андреев - бел.авт.) дали да ме глобят, като си сложа звезда на елхата. Политиката е мръсна работа. Знам със сигурност, че той няма да се омърси, познавам го. Но също така знам, че върху него ще хвърлят кал, ще търпи омраза от непознати. И сега виждам по форумите, че става обект на омраза, без да я е заслужил. Притеснявам се от това като майка и много се надявам след време Крум да каже, че си е заслужавало.

- Давате ли му съвети - медийни или други?

А. З.: Не. Не ги търси от мен.

К. З.: Което не значи, че тя не ми дава такива.

А. З.: Така е. Той не идва да иска съвети, но някога, когато забележа, че е в трудно положение, му давам.

К. З.: Понякога искам съвет, без да си признавам. Обаждам се уж за нещо друго, а леко я подпитвам. Използвам журналистически похвати. Така че се съобразявам с нея. Освен че искам съвет, аз я чета. Няма нужда толкова тайно да ми казва какво мисли, тъй като почти всеки ден го пише във вестника. И я чета внимателно, тъй като тя е от хората, които допринасят за формирането на общественото мнение, и аз се съобразявам с това.

- А откакто станахте голям началник и сте в ИБ на БСП, за какво ви е критикувала?

К. З.: Често ме предупреждава да не си виря носа много. Но не знаех, че тя чете коментарите във форумите под моите медийни изяви. Страничен поглед от опитен човек винаги е от полза. Нали затова са близките - да те свалят на земята от време на време, защото всеки може да хвръкне в облаците и аз не правя изключение.

 - За какво спорите?

К. З.: Почти за всичко.

А. З.: Не обича да се подстригва редовно.

К. З.: Но основен спор в момента е трябва ли да имам фейсбук. Майка ми упорито и ежедневно настоява, че без фейсбук не мога да продължа да съществувам. Аз все още се опъвам, не съм сигурен защо. Разбирам отвореността на социалните мрежи, но фейсбук не изчерпва комуникацията. Рано или късно ще клекна.

А. З.: Не знам дали Крум ще стане добър политик, но той има едно качество, което ми сочи, че би могъл да бъде такъв. Той обича хората. Помни техните истории, ангажира се с тях, за да им помогне. Разказва ми истории на хора, с които се среща. След това прави опити да им помогне. В повечето случаи те се провалят, защото няма голяма сила. Но той помни, знае, вживява се в човешките съдби, съчувства им. И трябва да ги разказва, да ги чуят повече хора.

К. З.: И двете говорите за политиката само от едната страна - очернянето, калта, омаскаряването. Мен ме интересува повече начинът, по който упражняваш властта - когато си заровен в документите и решаваш проблемите на хората. Всеки политик рано или късно го прави. Не трябва да замазваме всичко с баданарката. Всеки, който се е озовал на някакъв пост, е работил и има много неща, които остават завинаги невидими за хората - и добри, и лоши. А вкарването на младите хора в политическото е ключов момент от развитието на страната ни.

- Но Стефан Данаилов критикува младите, че не вижда в тях мисия, а само кариеризъм и желание за постове.

К. З.: Разбира се, че има и кариеризъм. Ламбо е прав, но до известна степен. Младостта не е символ на непорочност, както старостта не е символ на мъдрост. Амбицията и кариерата в един млад човек не трябва да се потиска и не е лошо, че я има. Въпросът е да не е само това. Особено когато си в БСП която с право е смятана за единствената идейна партия. Т.е. трябва да има и нещо друго, но не трябва да отхвърляме младите само заради това, че искат да правят кариера.

А. З.: Убедена съм, че младите трябва да влязат в политиката, но защо моят син?

К. З.: Дотук се справям добре.

- Каква майка е Анна Заркова?

К. З.: Тя беше и още е много заета жена. Тръгва рано и се прибира късно вечер. Работеше винаги през уикенда, когато повечето майки си бяха вкъщи. И по празниците. В същото време нито сестра ми, нито аз можем да кажем, че е отсъствала от живота ни. Но сме израснали с телевизора, радиото, с непрекъснатия телефон, с напрегнатите разговори в другата стая. Когато бях ученик, тя имаше контакти с най-известните хора, а именно - най-големите бандити. Майка ми познаваше например Иво Карамански. За мен това си беше повод за гордост, такива бяха времената. Защото първите ми по-политически спомени са свързани с персонажи от ъндърграунда. Те бяха публични лица много повече от министрите.

А.З.: Нали не казваш, че моето познанство с Иво Карамански те е впечатлило повече, отколкото моето приятелство и познанство с Бойко Борисов в един период от време?

К. З.: Честно казано - по-добър спомен имам за него. Не знаех, че с Борисов сте били приятели. Такива ли сте?

А. З.: Споделяхме много често по телефона различни неща, докато той не беше станал толкова голям човек.

К. З.: Предполагам, че това е в някаква степен нормално.

- А вие като каква майка бихте се описали?

А. З.: Аз съм майка с комплекси. Живея с вина, че съм отсъствала много. Един кошмарен спомен имам от времето, в което Крум и сестра му бяха мънички и ги водех на детска градина - как буквално ги влача по стълбите от 4-ия етаж на апартамента в “Младост”, за да ги заведа до детската градина, защото долу ме чака колата на редакцията и ми дават зор, че закъсняваме. Те плачат и вместо да ги върна, целуна и успокоя, аз ги дърпам за ръката по стълбите надолу и бързам за нещо, различно от тях, за работа. Това е една моя вина, която непрекъснато изживявам и до днес, когато вече са големи и нямат нужда да ги държа за ръката.

- Сега компенсирате ли в отношенията с внука си Костадин, който е на 3,5 г.?

 К. З.: Опитва се, дори е много настъпателна баба. Помага, когато с жена ми ѝ се обадим, но се опитва да помага и когато не ѝ се обадим. Така че отправям предупреждение - да не наваксваме всичко върху малкия Но е страхотна баба.

- А каква свекърва е?

А. З.: Единственото, което мога да кажа със сигурност, е, че харесвам снаха си.

К. З.: Ирина е невероятен човек и е моя опора във всичко. Няма как да не се разбират.

- Какво обичате да правите, когато сте заедно?

А. З.: Да си говорим.

К. З.: В разговорите ни влече към обществените дела.

А. З.: На семейна трапеза успяваме да подразним хората с разговорите си.

К. З.: Общественото е центърът на нашите интереси и трудно се оттърсваме от него - интерпретация на случващото се около нас. И често спорим.

- За какво друго освен за фейсбук и подстригването?

К. З.: Често имаме различни възприятия за това какво се случва и какво трябва да се направи. Честно казано, не мога да кажа кой по-често се оказва прав. Майка ми е специалист в кримисферата, но и в съдебната реформа и правосъдните дела. Като юрист аз също имам компетенции там и невинаги сме на едно и също мнение по тези въпроси.

 - А назад в годините карали ли сте се за дискотеки, момичета, цигари, алкохол?

К. З.: Това беше работа на баща ми. Той се караше за цигари и поведение, той беше дисциплиниращият фактор.

- И той е бил зает човек, но повече време ли имаше за вас?

К. З.: Да, той също беше много зает, но следобедите повече време беше с нас и ни възпитаваше за тези неща. И се справи добре, колкото и нескромно да звучи.

 - А не ти ли е било мъчно, че майка ти не е била до теб - дори да ти помогне за домашното или да решиш задачите си?

К. З.: Всяко зло за добро - фактът, че често я нямаше, ме възпита в известна независимост. И аз много бързо спрях да търся някой да ми виси на главата, напротив, това по-скоро ме дразнеше. Имам чувството, че винаги съм разбирал естеството на нейната работа и че такива са правилата. Не мога да кажа, че съм травмиран от нейната липса, още повече че продължаваме да сме заедно, чуваме се всеки ден, дори и да има липса, винаги можем да наваксаме.

- Какъв искате да го видите един ден в политиката? Премиер?

А. З.: Искам, надявам се, че един ден няма да съжалява за пътя, който е избрал. Това е единственото, което искам.

- И ще продължите да го приземявате всеки път, така ли?

К. З.: Това е неизбежно.

А. З.: Не виждам с какво друго мога да му бъда полезна в пътя, по който сам си избра.

 - Какво ще ви е отношението към Крум, ако БСП дойде на власт?

К. З.: Майка ми често ме спира, когато се ентусиазирам прекалено, и ми казва: Помисли, прецени, виж нещата от другата страна. Защото човек непрекъснато има чувството, че е прав и иска бързо да се случват нещата. И така ме приземява. Предполагам, че когато дойдем на власт, този ефект ще се засили Ще видим.

- Като дете водили ли сте го с вас на работа, по репортажи?

А. З.: Не съм го водила, но твърде често е илюстрирал моите разкрития. Като например - в началото на 90-те години сме го снимали, за да илюстрираме, че хората си слагат по вратите решетки, защото ги е страх от крадци.

- Страх ли те е било за майка ти, като знаеш с какъв ресор е и какви събития отразява?

К. З.: Естествено, че ме е било страх. Още повече че имах най-различни обективни доказателства, че е опасно.

- Случвало ли се е да ви се обаждат със заплахи, да ви безпокоят вкъщи, семейството?

К. З.: Често е имало телефонни разговори, след които е била видимо притеснена, но тя все пак се опитваше да ни запази и не ни е казвала. Но напрежение е имало - както с бандити, така и с официални лица.

- Как преживяхте в семейството инцидента с вас?

А. З.: Ние с Крум не обичаме да говорим за това. Той беше до мен и с мен, когато трябваше по препоръка на нашите лекари да замина за Франция за животоспасяваща операция. Трябва да ви кажа, че изгарянето много боли. И ни болеше и двамата, въпреки че той тогава беше малък. Когато човек е изживял една истинска, страшна болка, той не обича да говори за нея. Той иска някак си да изтрие даже спомена за нея от живота си. Позволете ни това.

По в-к 24 часа