Алонсо де Охеда, флотоводецът на Колумб: 3. Той e българин, а не безроден призрак

Автор: Петър Нанев

(Продължение от миналия брой)

Българското знаме на Охеда е заменено с кастилското. Надписът за откривателя на Южна Америка е изме­нен, като думата БУРДЖАН - българин, е заменена с испанската - ВИСЕНТИАНЕС и ВАНЕАС. Фалшивите факсимилета, присадени в картата на Хуан де ла Коса заливат науката.

Откритието за измамата е направено по време на броженията в Испанската гражданска война. Идва възмездието, пише в статия на в. "Орбита" и в сп. "Нов живот" от онова време

През 1938 г. немският историк и известен учен д-р Рихард Конетцки,  споменат в първата част на този материал, има далечен славянски произход. Прави подробно изследване на картата на Хуан де ла Коса.

В разгара на Гражданската война, той успява да проникне в Морския музей в Мадрид. Преснима оригиналната карта от 1500-та година и като прави сравнение с известните й факсимилета, открива користното вмешателство, изразено в подправянето на важни детайли и надписи, но се въздържа да ги коментира в печата. Все пак той издава единственото неподправено факсимиле на, . Мапа Мунди - 1500 г" в своята “Голяма история на света" издадена от Библиографския институт в Лайпциг през 1939 г.

На нея ясно личат българското знаме на Алонсо де Охеда, думата БУРНТИАНС, както и единственото най-вярно изображение на нашия велик съплеменник. Иван Димитров, на 30.08.1982 г., пише във в. "Труд": “Ние разполагаме с копие от не фалшифицираната „Мапа Мунди" от 1500 година, направена по поръчка на Охеда от Хуан де ла Коса. С тази карта Охеда отива на доклад в испанския двор. Повечето названия в нея са български или славянски - Дола, Галата, Курия, Хоро, Лихнида и Лахнида (Охрид), Барба кала (Добрия моряк). Тамара, Роза, Яро (славянски бог на изобилието) и др. По-късно истинските имена - свидетелства за произхода на Охеда - са заменени с други.

След края на Втората световна воина директорът на Централния военноморски архив на Бразилия Макс Жусто Гуедес, успява да снеме препис на „Мапа Мунди-1500", като установява с точност всички надписи върху новооткритите брегове на Южна Америка. Така той успешно прочита всичко, но не може да разбере какво означава БУРНТИАНС в надписа: „Тези брегове бяха открити за Кастилия в година 1499, като откри­вателят беше БУРНТИАНС!". “Г-н Макс Жусто Гуедес бе любезен да ми изпрати това свое изследователско постижение - пише Димитров, - което при последва­лата обработка даде отново неопровержими резултати, че БУРНТИАНС е арабската дума БУРДЖАН, употребявана и от испанците и означаваща БЪЛГА­РИН.”

Искам да представя и други убедителни доказателства, посочени от нетитулувания изследовател и полиглот и, според мен, скромен човек Иван Димитров. Събрал съм ги от различни статии и ще ги изредя с някои съкращения, поради липса на достатъчно място.

1. Херара в „Обща история на откривателските плавания" посочва един комплекс на Охеда, особено проявил се при второто му плаване - „комплекса от детството, че ще умре от глад", и с това подсказва, че като дете Охеда е живял в семейството си бедно и е гладувал. Може ли един евентуален потомък на прочут феодален род, да гладува в детските си години – пита Димитров.

2. Де Охеда е признат за герой във войната на Испания срещу маврите. Крал Фердинанд и кралица Изабела искат да му подарят мавърски замък и много земя. Но Алонсо де Охеда се отказва. Възниква въпросът - защо? Някои западни изследователи смятат, че това е ненормална проява. Ние считаме, че няма нищо ненормално в отказа му. Неговата мечта е да воюва и за освобожде­нието на България.

3. Други автори споделят, че когато се разгневи, Охеда ругае на непознат език. Ругатните на този непознат език се изсипват най-много върху пирата Бернардино де Талавера. Но кой е този непознат език?

4. В Испания най-тачените светци през XV век са Сантяго, св. Яков, св. Хуан и св. Магдалена. А Алонсо де Охеда назовава първото европейско селище на новия континент Свети Стефан, (естествено с испанското му звучене - Сан Себастиан. Знайно е, че на брега на Охридското езеро има манастир, известен от най-стари времена като „Свети Стефан".

5. Алонсо де Охеда единствен от конквистадорите довежда в Севиля туземка, жена от Индиите и живее с нея незаконно. Това за инквизиторския съд на католиците-испанци е много тежко престъпление, но той за тях е чужденец.

6. Когато Алонсо де Охеда е разпитван пред кралския съд като свидетел (1513 г.), на въпроса на съдията на колко е години отговаря, че не знае точно. Може би е на 40. По това време в Испания има почти съвършена регистрационна система. Но съдиите не реагират, защото знаят, че Охеда е чужденец.

7. В някои писма от архива на английския посланик в Париж О'Конъл през XV век, които се намират в Англия, се сочат двете имена на великия мореплавател-откривател и се потвърждава, че Алонсо де Охеда и Драхан да Лихнида е име на едно и също лице.

8.Двете имена „Алонсо де Охеда - Драхан да Лихнида" се срещат още в доклади на испанската инквизиция до папата в Рим.

9. От завещанието на Охеда е известен лаконичен пасаж – желанието да бъде погребан под прага на църквата във францисканския манастир в град Санто Доминго на остров Еспаньола, „ТА ВСИЧКИ ДА ТЪПЧАТ КОСТИТЕ МИ, АЗ НЕ ИЗПЪЛНИХ ДЪЛГА СИ КЪМ РОДИНАТА". Интересно е да се отговори за коя родина става дума. На Испания той дава много – слава, територия_, злато. А на България - стремежа да накара Обединеното кралство да воюва срещу Османската империя – “твърдият му вътрешен импулс, благородната му кауза, си остава загадка" пише и изследовате­лят Андерсън.

10. През целия си живот Охеда не само прегръща всяка идея за кръстоносен поход към Божи гроб, но се стреми да я разшири, мечтаейки да воюва и за свобо­дата на България. Тъкмо този стремеж го кара да проявява геройство в Гранадската война, сближава го с Христофор Колумб, който споделя, че търси пряк морски път за Индия, за да събере злато и да финансира кръстоносен поход за освобождаване на Ерусалим. Към края на живота си той изпо­вядва, че не е изпълнил дълга си и според каноните на църквата иска да превърне костите си в стърга за краката на богомолците.

11. Нито един от съвременниците му не съобщава да е получавал вести, писма, пари от родители или близки. Охеда не пожелава да умре в Испания, макар че през последните години от живота си има нужда от подкрепа.

12. Личното име Алонсо през XV век означава в превод Драган. Освен това думата „алонсо" се употребява и като драг, мил, отдалечен, разделен. Първоначално името Драган Охридски в превод на испански е имало следния вид - Алонсо де Охрид. При първата адаптация на старо испански ,.Де Охрид" става „де Охрида". Но в латинските езици чуждите думи със срички ,.фри" и “хри” потъмняват, губят буквата „р" и се преобразуват на сричките „фе" и ,,хе". По този начин Охрида се превръща в Охеда. Представителите на известния испански феодален род се подписват Ojeda. За да не се смесва с тях, Драган Охридски се подписва Ноjеda.”

Доказателства. Доказателства,..

Ние българите трябва да направим тъй, че испанският мореплавател и откри­вател да не е вече безродник, а неговият дух да бъде приютен, макар след петстотин години, в Отечеството му и той да намери покой. Дали костите му наистина са зазидани в църквата на францисканския ма­настир в Санто Доминго. Мисля, че консултации с Доминиканската република няма да направят невъзможна тази идея. Алонсо де Охеда заслужава почтено място в България! Нека да го поменем в годината 2015-а, в която се навършват точно 515 години от началото на третия му поход, документите, за който са или изчезнали или укрити умишлено в миналото. Иван Димитров смята, че при този поход Де Охеда успява да премине тясната ивица между Северна и Южна Америка (Панамския провлак) и да стане първият европеец видял Великия тих океан.

Иван Димитров смята, че при този поход Де Охеда успява да премине тясната ивица между Северна и Южна Америка (Панамския провлак) и да стане първият европеец видял Великия тих океан.

Освен Иван Димитров цитирахме и някои чуждестранни автори, писали за Де Охеда - Охридски. Но трябва да споменем, че още през 1960 г, българският писа­тел Владимир Полянов е написал голям очерк за Алонсо де Охеда в книгата си “Епоха на смелите” (издателство “Народна младеж”). Тогава обаче не е съществу­вала тезата за българския произход на Де Охеда. Въпреки това Поля­нов, ръководен от някакво девето чувство за близост с този мореплавател пише с топлота и симпатия за него. Той е описал тра­гичния край на конквистадора на остров Еспаньола.

“Пирати срещат в морето и кораба на Алонсо де Охеда. За миг той загубва богатството, което с кръв и мъка е събирал. Когато след това стига в Еспаньола, няма нищо друго освен своето име, своята шпага, мъката и горчивината в душата си. От тия неща ценно се оказва все още неговото име, защото успява да натовари на кредит един кораб с храна. Тоя кораб той изпраща с доверения си приятел Енсизо в Сан Себастиан.

Сам той остава в Еспаньола с надежда да постигне нещо повече, да намери други кораби, още хора, още храна, за да може да продължи делото си в Нова Андалузия - гр. Сан Себастиян.

Шест години се лута в Еспаньола, хлопа от врата на врата. Защото чува какви нещастия се струпват на хората в Сан Себастиан и удвоява исканията си. Чуват за събитията в Сан Себастиан и тия, които биха могли да му помогнат, стават по-въздържани. Дрехите му се протъркват, ботушите му се скъсват, косите му, макар трудно, побеляват, лицето му побледнява и отслабва, мъката по изоставените другари гложди сърцето му. Призраци и видения го разкъсват. С годините той все по-рядко хлопа по вра­тите на големци и приятели затова пък гледа с помътени очи. Чука по масата в кръчмата на Сан Доминго, все повече одрипавял, побелял и подпухнал. И потиска мъката си, и прогонва виденията и призраците с ракия, докато един ден през 1515 г. заспива на една маса и не се събужда...”

Аз лаикът съм разбрал едно и претендирам, че то е вярно: Научните открития много често са били отричани, авторите им са изживявали непосилни мъки, инквизиция, понякога са отнемали живота им, а после... са ги реабилитирали, дори са ги канонизирали за светци. Какво би попречило на нашите учени смело да навлязат в спор, който би издигнал авторитета на българската наука. Щом спорът дори за родното място на Колумб още не е решен и продължава от векове, какво толкова страшно би станало, ако ние изтъкнем доводите си, че Драган Охридски - Драхан да Лихнида, приел испанското име Алонсо де Охеда, е българин.

След потъпкването му в родината, Иван Димитров изпраща писмо до Академията на науките на тогавашния СССР и излага тезата си за българския мореплавател. Оказва се, че на руснаците съвсем не им било до изобличителен смях, а до доверие в изследванията на Ди­митров. Ето отговора от академията до него.

“Дълбоко уважаеми др. И. Димитров, Вашето писмо бе изпратено в Географското общество на АН на СССР. Това общество прояви голям интерес към Вашите работи, и е готово да даде отзив за тях, но Ви моли да изпратите на неговия адрес Вашите научни трудове по резултатите от това изследване.

Главен научен секретар: (подпис)”.

Вероятно научните трудове на Димитров са били изпратени в Русия. После?...

После, след време, се стига до триумф на неговата теза! Единайсет години спед разгрома и сриването на изследването на Иван Димитров в България, в издадената електронна руска “Большая енциклопедия Кирила и  Мефодия 1998” се помества следната статия, която ще предам фототипно в оригиналния й текст на руски. Тя е в издание, в чието съставяне участват стотици руски учени - авторитетни имена.

Ето и статията, копирана непосредствено от електронната енциклопедия:

“ОХЕДА (Hojeda, Ojeda) Алонсо де (наст. имя и фам. Драган Охридский) (ок. 1470-1515), испанский мореплаватель, конкистадор. Родился в Болгарии. Участник (в 1493-95) 2-й экспедиции Х. Колумба. В 1499-1500 руководил экспедицией (совместно с А. Веспучи), открывшей берег Гвианы, побережье Венесуэлы и о-ва Кюрасао и Аруба, Венесуельский зал., оз. Моракаибо и п-ов Гуахира. Основал 1-ю испанскую крепость в Юж. Америке.”

А ето и превода на български език:

„Охеда (Hojeda, Оjеda) Алонсо де (истинско име и фамилия - Драган Охридски ( около 1470-1515), испански мореплавател, конквистадор. Роден в България. Участник (в 1493-95) във втората експедиция на Хр. Колумб. В 1499-1500 ръководил експедиция заедно с Америко Веспучи), откривайки брега на Гвиана, крайбрежието на Венецуела и островите Кюрасао и Аруба, Венецуелския залив, езерото Маракаибо и полуостров Гуахира.”Основал първата испанска крепост в Южна Америка.”

Честито, българи, честито г-н Иван Димитров, може би от небето ти виждаш признанието за своя триумф. Мисля, че руската наука е доста­тъчно авторитетна, за да можем да отдъхнем и кажем, че много важна българска теза е възприета официално в една страна с постижения в историко-географските и космическите познания.

Изпишете в Гугъл името Драган ОхрискиЙ и ще видите в много справочници на Русия зад това име да пише, че лицето е родено в България и че е съратник на Колумб.

За съжаление, твоята страна, г-н, Димитров, все още не ти се е извинила, поне посмъртно, и не е потвърдила съгласие с 40-годишния ти къртовски труд...

Каква е загадката на българина Алонсо де Охеда? Оказва се, че най-великите конквистадори, са започнали откривателската си дейност в неговите отряди и екипажи. Америко Веспучи е само един от тях. Той се връща в Испания и се провъзгласява за откривател, докато Алонсо продължава ветроходните си походи по новите земи. Друг велик конквистадор е ученик на Алонсо - Франциско Пизаро помага на Де Охеда при изграждането на първото споменато европейско поселище на континента - Сан Себастиян. Този Пизаро, превзема петнадесет годи­ни след смъртта на Охеда империята на инките. С Де Охеда е работил и се е учил от него и Хернандо (Фернандо) Кортес. Великият завоевател на Мексико тръгва на поход срещу империята на ацтеките, само три години след кончината на  Алонсо де Охеда - Драган Охридски.

Господи! Алонсо де Охеда, е отхвърлен от всички и е оставен да издъхне гла­ден, беден, болен и безпомощен. Така е и с останалите велики откриватели на Новия свят. Те умират в нищета, в забвение.

Но духовете им днес са реабилитирани и уважавани от техните и други народи. Само скитащата душа на Алонсо де Охеда витае по морета и океани и не може да намери покой и мир, защото никой народ не я приема?! Неговият дух от 1515-а г. броди като демонизиран холандски призрак по света и чака неговия народ, да го приюти.

Този дух иска някой да му каже: ти си Драхан да Лихнида - Драган от Охрид - Драган Охридски. Щом е трябвало да служиш на кралете на Испания е трябвало да бъдеш Алонсо де Охеда. Този дух иска някой да му каже:

За нас ти си български великомъченик и светец, а не безроден призрак!

(Край)

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.org//alonso_de_oxeda__flotovodecyt_na_kolumb:__3__toi_e_bylgarin__a_ne_bezroden_prizrak-h-936.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот