Алонсо де Охеда, флотоводецът на Колумб: 2. Той е българин, а не безроден призрак

Автор: Петър Нанев

 (Продължение от миналия брой)

И така, името Драган Охридски трябва да се възроди в българската историография и да бъде не обект на подигравки и хумор, а на сериозно преосмисляне и преклонение Смятам, че никой не отнема на Испания един от видните й конквистадори, ако каже, че той е просто с български корени.

И така, кой е Алонсо де Охеда. Той испанец ли е или не е?

В търсене отговор на тези въпроси Иван Димитров е посветил 40 години от своя живот. Той пишеше:

“Изследователите на хронистите от XV век още недоумяват - що за човек е Алонсо де Охеда. Дори учените испанци не могат да обяснят отделните епизоди от живота му. Те не са установили още родното му място, някои от тях казват, че е живял в гр. Куенка, но  това не означава нещо съществено. Нямат данни за родителите му, не обясняват не испанското му име и презиме. За повечето от изследователите Алонсо де Охеда си остава парадокс, мистерия, загадка... Испанската енциклопедия (1972 г.) представя Охеда отгоре-отгоре, като заобикаля някои страни от живота му.

Монахът Бартоломе де лас Касас, който участва в първото самостоятелно плаване на Де Охеда - Да Лахнида, го обрисува като: „малък на ръст, но доста добре сложен и силен”. Христофор Колумб пише за него, че бил: „много находчив младеж и с много голяма смелост". Според свидетелските твърдения на неговите съвременници се знае, че бил експерт по военните дисциплини, ловък при употребата на сила и че обича да се бие с меч и шпага”.

В енциклопедията - тълкува статията й Димитров - е премълчано, че .”Алонсо де Охеда е централна фигура в откриването на Новия свят, че е бил един от най-големите герои през Гранадската война, монах от религиозните бойни ордени, непобедим ездач и боец с меч, най-добрият бегач на Испания, отличен плувец, най-смелият, най-дръзкият младеж на Обединеното кралство Кастилия, Леон и Арагон, любимец на кралица Изабела и нейно доверено лице. Пре­мълчано е, че Алонсо де Охеда е най-сериозният съперник на Христофор Колумб в географските открития. Премълчано е. че той е първият европеец, стъпил на континента с европейска и християнска мисия - първият цивилизатор, осно­вател на първото и второто европейско континентално американско селище, ктитор на първата църква, извършил първите християнски покръствания на континента Америка и на остров Куба. Премълчано е също така, че Алонсо де Охеда е най-значителният конквистадор на Испания, в екипажите на когото са служили като негови подчинени помощници светилата на испанска конквиста: Пизаро. Кортес и Де Балбоа.”

Да започнем да търсим какво казват и други енциклопедии от интернет в статиите си за мо­реплавателя Алонсо де Охеда.

В Британската енциклопедия от 1997 г.  разделът “The Нistory оf Latin America" ("История на Латинска Америка") пета глава разказва за откриването на Америка. Първата секция на тази глава е озаглавена "Пътуванията на Христофор Колумб". Тук се казва, че Де Охеда е участвал във второто плаване на Колумб. Веднага следващата статия е озаглавена "Други ранни изследователи". На най-първо място в тази статия се чете името на Алонсо де Охеда и се сочи че през 1499 г. той в самостоятелно плаване се насочва към на континенталния бряг на Южна Америка. Съпровождан от своя помощник, флорентинеца Америко Веспучи, Де Охеда достигнал до устието на Ориноко и изследвал брега, като дал име на днешна Венецуела (умалителна форма на думата "Венеция"). В цялата енциклопедия не се казва каква е народността на мореплавателя. Кой ли народ би могъл да забрави откривател на Новия свят? Навярно - народ, загубил за дълго своята независимост и култура. Драган Охридски - Алонсо де Охеда сякаш е прокълнат от съдбата. За негови велики постижения се споменава само с по две думи. За неговата личност проучвателите на Великите географски открития от късни епохи са съвсем лаконични, дори саркастични. А този човек също е роден от майка с баща, които са били с определена народност. Всички известни факти от същността за мореплавателя могат да водят към българските земи. А името Драган - слава богу е по-българско от Иван и от Стоян.

“Попитах доста познати, живели в различни страни, дали са чували всред други народи да съществува това собствено име и не получих положителен отговор, а за фамилното "Да Лихнида" и "Охрида", което пък на тогавашния стар испански е транскрибирано на Охеда да не говорим.”

По традиция твърдението, че Де Охеда (De Hojeda) e българин може да бъде оспорено категорично само от “някогашните” ни братя от Македония, които се обаждат засега плахо, че е македонец. Но нищо чудно да му издигнат внушителен паметник в центъра на Скопие до паметника на Александър Македонски. Ала и това ще бъде в подкрепа на твърдението, че мореплавателят е българин.

В интервю, на известния публицист, покойник, Георги Тамбуев, във в. “Труд” Димитров разказва, че като ученик в гимназията през 1942 г. е чул да се го­вори за дневника на Мари-Мадлен сен Жозеф. Племенница на бретонския херцог Ди Вилар. Дневникът е воден от 1491 до 1509 г. В него Мари-Мадлен сен Жозеф е написала, че Алонсо де Охеда е известен още с името Драхан да Лихнида. В друга статия той прибавя, че двете имена „Алонсо де Охеда - Драхан да Лихни­да" се срещат още в писма, съобщения и доклади на испанската инквизиция до па­пата в Рим.

Мисля, че дори само името Драхан да Лихнида е достатъчно свидетелство за българския произход на мореплавателя и да ни даде право да го приемем като свой и докажем, че е наш сънародник.

Не е трудно и за обикновения човек да установи, че Лихнида е името на Охрид на латински език - в документи се споменава, че в определени времена, в Охрид има квартал, наричан Лихнида, в който са живеели предимно католици. Ако семейството на Драхан да Лихнида е било католическо тогава много неща си идват на мястото. И най-вече за приема му в католическа Кастилия.

Говорейки и служейки си с няколко езика, Димитров се заема да търси данни за мореплавателя във всички възможни писмени извори. Както днес, така и в миналото енциклопедиите са били пестеливи по отношение на Охеда. В тях се съобщава сравнително малко за плаванията му. На Иван Димитров прави впечатление, че 14 ита­лиански градове спорят и 12 нации се борят да признаят Колумб за свой гражда­нин. Прави му впечатление още, че притежатели на около 300 различни портрета претенди­рат, че те изобразяват Колумб.

Димитров задава въпроса: Защо никакви градове и никакви нации не смятат Алонсо де Охеда за свой гражданин?

Иван Димитров издирва ценни данни за живота на Де Охеда, извлечени от проучвания в бившите Югославия и ГДР, в Румъния, Унгария, Австрия. Като герой от войната с маврите, Охеда е влязъл в Шпаньолския епос под името Алонсо Черния (Alonso Negro).

Като участва в първата експедиция на Де Охеда, Америко Веспучи води записки, които по-късно са публикувани. Във факсимилето от тях, което е поместено във в. "Труд" още в първите редове може да прочетете два пъти на латиница името Алонсо Негро, което означава Алонсо Черния.

По този повод Димитров съобщава, че в стари документи в Хърватско и Сърбия е намирал израза "Црн бугарин" Црн Стоян, Црн Петар и т.н. С една дума - той обяснява, че думата "черен" характеризира името на човека, пред което име е сложена като определението "лош", печален, черен...
 

Димитров съобщава, че в стари документи в Хърватско и Сърбия е намирал израза "Црн бугарин" Црн Стоян, Црн Петар и т.н. С една дума - той обяснява, че думата "черен" характеризира името на човека, пред което име е сложена като определението "лош", печален, черен.

С една дума – Димитров обяснява, че думата "черен" характеризира името на човека, пред което име е сложена като определението "лош" - лош Стоян, лош Петър и т.н. Възможно е за българите да се е говорело така. Интересно е да се разучи какъв е произходът на детската игра Черен Петър.

Лошата слава на българите е незаслужена. Но тя е изработена само в пуританските и префинените аристократически среди на Запад. Тя би трябвало да се дължи на ересите, които народът ни пренася в онази част на Европа. Тези ереси широките маси на Запад приемат с охота и симпатия към българите. Те се приемат дори и от някои феодали на Запад. Хилядите богомили, които заселват южните части на континента намират стотици хиляди последовате­ли, които се наричат катари, албигойци, бугри. Естествено е католическата аристокрация да свързва името на народа ни с "черни" неща.

По този повод нека отново отворим Британската енциклопедия в интернет и видим съ­ществува ли понятието "Bogomil". Излизат 12 статии и откъси от книги, свързани с темата.

Под "Богомил" пише “Член на дуалистична религиозна секта, която просъществува на Балкани­те от Десети до Петнадесети век. Тя е възникнала в България към средата на Десети век. Богомилите се наричали на името на основателя на учението - свещеника Богомил.”

По нататък “Британика” изтъква, че в началото на XIII в. Богомилите изграждат верига, обхващаща територии от Черно море до Атлантика. Католическият свят изпитва силна тревога от широкото разпространение на ереста, както и от про­дължителните религиозни войни и походи срещу последователите на богомилството в Европа. Една от причините за създаването на зловещата испанска инквизиция е разпространението на нашата ерес. Но да се върнем към Алонсо – Драган…

Учен от Испания съобщава на Димитров с писмо, че за последните петдесет години за Де Охеда има написани едва пет статии, от които не е научил нищо ново. Димитров съобщава още следното.

“От Испания получих един доклад, който много ме заинтригува. След съобщението на барон фон Крамер, че в дневника на своята далечна пра-пра-прабаба Мари-Мадлен сен Жозеф е открил, че Алонсо де Охеда е известен още като Драган да Лахнида, в Испанската академия е съставена комисия, която да разследва кой е и откъде е Алонсо де Охеда. Комисията дълго време проучва ро­довете Охеда, търси родното му място. И заключава в своя доклад, че в Испа­ния не е открила нито рода му, нито родното му място.”

В уводната част на първото си интервю с Иван Димитров, публикувано във в. "Труд", журналистът Георги Тамбуев развива интересна теза, според която, с откритията си, мореплавателят от Охрид иска да направи Испания по-богата и по-силна, за да започне тя евентуална война с поробителите на собствената му роди­на. Алонсо - Драган - е роден около 1470 г. Това означава, че той е дошъл на бе­лия свят само 26 години след последния кръстоносен поход и само 22 години пре­ди първото плаване на Колумб. Охрид е паднал под турско робство през 1375 г. Вероятно родителите на Драган са се изселили в Западна Европа именно от Охрид, след умирането на надеждата във Владислав Варненчик през 1444 г. Ако тогава част от рода на неродения още Драган е живял в Охрид, след разгрома, не­говите родители вероятно са избягали на Запад и по-късно са стигнали в Испания, за да се установят тук и търсят хляба си. По-късно се ражда Драган и отраства. Но може би и съобщението, в испанската енциклопедия, че Охеда е роден в гр. Куенка е вярно, при положение, че българският клон на рода му вече се е заселил тук. Де­тето, кръстено Драган, е твърде вероятно да е възпитано в патриотичен дух спрямо поробената си родина. През детството и юношеството си той е носел името, дадено му от родителите - Драган и записано в дневника на Мари-Мадлен сен Жо­зеф като "Драхан". Да припомним - тя пише, че Алонсо де Охеда е известен още с името Драхан да Лихнида (в буквален превод Драган от Охрид).

По-късната смяна на името му в Алонсо е разбираема, думата "драг, мил" е преведена на старо испански в Алонсо. Това също е повече от разбираемо - като млад човек той иска да се интегрира в обществото, в което живее. С подвизи и голяма смелост, както сочат източниците, успява да стори това. Сочи се героичният епизод, с който младежът покорил цяла Севиля, преди да тръгне да плава. Пред очите на кралица Изабела той се изкачил на върха на високо дърво, от което бързо се прехвърлил на Хиралда (висока църковна камбанария). Така или иначе, младежът не може да остане с име, което звучи повече от чуждо в тази страна. Затова най-вероятно е, да го е сменил или по свое желание или да е имало и закон, изискваш хората. които служат на кралския двор на Кастилия, да носят чисто испански имена.

Иван Димитров поставя въпроса: защо се укриват документите за третото откривателско плаване на Алонсо де Охеда, от което през 2005 г. се навърш­ва точно половин-хилядолетен юбилей, който е и една от причините да предложим тези публикации. Ето какво пише Димитров по този повод. “Дори една карта на плаванията на Охеда чертае маршрутите на първото, второто и., четвъртото му плаване. А третото е пропуснато. Защо? Има целенасочен стремеж да са внуши, че всичко, свързано с третото плаване на Алонсо де Охеда, се е загубило, че няма данни, че не може да се възстанови нито по аналогия, нито дори и като хипотеза. Та нали тъкмо това плаване доказва, че не друг, а Алонсо де Охеда е първият европеец, излязъл на брега на Тихия океан, като е прекосил тясната ивица земя на Панама. А това значи да се объркат „истините" на традиционно приетата колумбистика…”

Картата на Хуан де ла Коса, съставена в резултат на плаването на Алонсо де Охеда в 1499 г., когато той открива голяма част от бреговете на Южна Америка, се нарича "Мапа Мунди". Тя се пази в Морския музей в Мадрид. Завършена е в края на експедицията на Де Охеда, след пристигането му в испанското пристанище Санта Мария до гр. Кадис през юни 1500 г. В една статия на в. "Орбита" и списание "Нов Живот" от декември 1986 г., която всъщност е последната публикация по темата "Драган Охридски - Алонсо де Охеда", се казва, че на Мапа Мунди има надпис, който гласи, че откривателят на Южна Америка е БУРНТИАНС. "Орбита" и "Нов живот" сочат, че това е испанската транскрипция на арабската дума БУРДЖАН, която пък означава БЪЛГАРИН, като обяснява и фонетичните особености на испанския и арабския език и разкрива как арабското й звучене се е изменило в испанско. Освен това като пряко доказателство за българския произход на Драган Охридски се сочи и друго. Върху флагманския кораб на Охеда в "Мапа Мунди" е на­рисувано и личното знаме на мореплавателя - цялото зелено, в средата с голям червен щит, а пред него - бял боен български кръст. Тези неща говорят, че Охридски \или сам помни, или по предание на родители и деди пази свят спомен за отечеството си България.» Цели единадесет години древното българско народно знаме се развява по бреговете на Южна и Средна Америка, над редица острови като Куба, Ямайка, Доминика и др.  Всичко това от векове е известно на испанската наука, но... - слага многоточие сп. "Нов живот", което препечатва тази статия и изтъква, че популяризираните по-късно факсимилета на "Мапа Мунди", са подправени. От тази статия научаваме и това, че има забрана за преснимането на Мапа Мунди на Де ла Коса и Де Охеда. Векове наред тя се разпространява не в оригинала й, изготвен от Хуан де ла Коса, а в преправени варианти.

Сочи се конкретно:

Един от най-сериозните фалшификати на ,.Мапа Мунди -1500" е отпечатан в световноизвестния френски „Атлас женерал", издаден през 1909 г. Там е зали­чена топонимията, доказваща точния маршрут на Алонсо де Охеда по брегове­те на Южна Америка, за да не се види. че именно той е откривателят на Брази­лия. Изтрито е мястото, където Хуан де ла Коса завършва картата в 1500 г., все едно, че Охеда пристига втори след Пинсон. Българското знаме на Охеда е заменено с кастилското. Надписът за откривателя на Южна Америка е изме­нен, като думата БУРДЖАН - българин, е заменена с испанската - ВИСЕНТИАНЕС и ВАНЕАС. Фалшивите факсимилета. присадени в картата на Хуан де ла Коса заливат науката.

 (Следва)

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.org//alonso_de_oxeda__flotovodecyt_na_kolumb:_2__toi_e_bylgarin__a_ne_bezroden_prizrak-h-937.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот