Напълно абсурден театър на поредния конгрес на БСП.

Празни, заоблени, добре репетирани и премислени доклади.

Нищо не значещи изказвания.

Реплики, дуплики…

Някой театрално обявил в началото: „Станишев вън”….

После свил знамената.

Представяте ли си, „обнадежден” от „новите насоки”….

Изглежда, особено след като чул как Мая ревнала за знамената.

Кирил Добрев се изпокарал с Мишо Миков за мандатност за членовете на Избирателно бюро на БСП, която да залегне в Устава.

Ако нещо се променя, защо не се въведе мандатност за всичко.

При това да се брои и назад.

Структурите и особено висшето ръководство, т.е. членовете на НС, на комисиите, на Областните и Районни съвети са едни и същи от години.

Да не кажем от началото на прехода.

Някои дори са се изхитрили да продължат комсомолските си партийни чиновничества  с абонамент отпреди 1989 г.

А защо само мандатност?

Защо не и основателност?

Ако се проследи кариерата на самия Кирил Добрев, то най- съществения му принос, преди да бъде инсталиран начело на Софийската областна организация от нищото и негова единствена заслуга е, че е син на Николай Добрев.

Последният пък освен заради намръщеното по македонски басово мърморене беше използван най- вече след като премина в отвъдното.

За да бъде героизиран като спасител на гражданския мир.

Под тази твърде съмнителна светлина застанаха поне двама председатели на БСП, като единият дори изпълзя два мандата на държавен глава.

Понагряха алчни за власт и крадливи ръчички още дузина знайни и незнайни играчи, обличайки според случая фланелки с надписи „комунисти, социалисти, социалдемократи, леви земеделци”…

И още каквито се сетите.

Е, поне му оставиха името на Добрев на входа на една малка зала.

Без значение, че ако БСП е действителен приемник на БКП, то доста по знакови, исторически имена имаха право да бъдат в първите редици на тази традиция.

Добре, че поне някой не се сети да впрегне християнска Цветница и да долети от Йерусалим направо на Конгреса.

Ефектът щеше да бъде безусловно сломяващ.

Но какво да се прави?

Логиката на битката за гласове зад заблудата на лявост беше необходима и до сега дава безусловни резултати- главно за да обслужи интересите на шепа тарикати, чието парламентарно присъствие не се помни особено.

То ако се помнеше, до сега да е сложена отдавна точката на техните мандати, а не да им се позволява всеки път, на всеки пленум или конгрес да я подкарват тънката и дългата все по един и същи начин.

Кое ли трябва да накара сега припознаващите се като леви хора, очакващи действително усилване ролята на държавата в притисналата ги криза да повярват, че многократно грешилите сега вече ще се  поправят.

Кирилдобревчета в БСП всъщност има непоносимо много.

Дори само бегъл преглед на Софийската градска организация сочи, че старите играчи от многогодишното градско ръководство са си отгледали достойна смяна послушници.

Те са обречени да се държат както им се нареди, защото техните политически кариери са незаслужено светкавични, а обществените им и професионални кариери се свързват само и единствено с оценката „наши”, произнасяна като мантра, която приспива сляпо гласуващите.

На този фон Кирил Добрев и подобните му лесно може да изиграят ролята на обновители, борци за партийна и социална справедливост.

Станишев пък на съзрял за нов мандат лидер, претендиращ да му се избършат катастрофалните грешки в управлението по всички линии.

Както и далаверите и инфантилността на най- близкото му обкръжение.

Мишо Миков сигурно ще претендира да се забрави неуспеха му като допълнил такъв мандат на Румен Петков в МВР с принос инсталиране на земляка Станимир Флоров на възлова позиция в системата за сигурност.

Вчерашни депутати и министри напъват да убедят, че само и единствено националната отговорност и тяхната политическа мъдрост ги е карала първи в най- новата европейска история да поведат война с Русия.

Днес те, освободени от власт, обличат русофилски дрешки, очаквайки поредните дивиденти.

По същото време дузина, обидно лачени за дереджето на държавата дами, наново напират за власт.

Като забравят, че компромисите с тяхното привличане са жесток компромис.

Само и единствено за да може зад гласовитото им и пустусловно крякане да се поприкрият далаверите на стоящите в изчакване партийни тарикати.

Това лесно се вижда, ако се погледнат горепосочените Позитански съвети и комисии, които са си готови министерства и агенции.

По стара традиция те ще претендират да се изнесат във властта, ще бъдат готови на всякакви договорки и компромиси, явни и скрити.

Докато по същото време опразнените партийни органи ще се опразнят, за да се избегне дори намек за вътрешно партиен контрол.

Остатъците от държавни и общински фирми ще станат повторно, потретно, по- ентно партийни хранилки.

Също остатъците от националният бизнес ще пъшкат под гнета на партийните рекети.

Службите за сигурност и инсталираните, по не случаен принцип, техни ръководства, на национално и териториално ниво ще помагат всестранно.

Взаимната зависимост е задължаваща.

Болестта в ляво е поета като зараза от дясното.

От което останаха само патерици.

Другият вариант е, че едното голямо е създало многото малки преди четвърт век.

Тогава множеството резултати са си изначално заразени?!

Заради това закономерно целият политически елит киха и кашля, олива се в червено, синьо, жълто, лилаво, сменя салфетки, марли, памперси…

И отново налита в играта.

Договорена един път, тя не търпи инакомислие, макар неистово да се опитва да внушава обратното.

И демократичност.

Докато топящите се българи се оставят за пореден път да си въобразят, че може да се сдобият с реално и компетентно политическо представителство.

Или да дочакат отговорни решения от властите.

Зад всичко това се крият няколко опасности.

За пореден път на най- десния фланг на социалното недоволство да застанат старите тарикати, запазили възлови позиции в БСП и техните назначени послушници в имитираното коалиционно многообразие.

На второ място, битката срещу появата на всякаква различност в политическото пространство ще бъде особено жестока.

Декларираната готовност за „диалог” , „партньорство” или „коалиране” са само по змийски втренчено парализиране. След което ще последва биологично усвояване.

На трето място, след поредният конгрес става все по ясно, че България и народът ни се очертават като все по- обречени.

Заради своите елити!

Предоставено от личния блог на автора