А вие колко дивизии имате ?
"Ако поискам, до две седмици мога да превзема Киев." Думите на руския президент Владимир Путин в телефонен разговор с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу са били извадени от контекста, твърди Кремъл. Но истината е, че Европа и светът вече наистина не знаят какво може да поиска утре Путин.
Дори да се предполагат съвсем рационални мотиви зад действията на Москва, изобщо не е ясно дали, за да ги изпълни, Путин няма да снабди сепаратистите със зенитни ракети, да опита действия отвъд линията на фронта, като създаде проблеми в страни с руски малцинства, или най-малкото утре да спре газа. Опитите да се "разчита" Кремъл вече се оказват безсмислени, защото, както изглежда, неговата стратегия е да бъде непредсказуем - колкото по-противоречиви стават руските действия, толкова по-силен е той.
Едуард Лукас, старши редактор в The Economist и анализатор във вашингтонския Centre for European Policy Analysis, предупреди тази седмица, че Западът трябва да признае, че бившите съветски републики и сателити са били прави през всичките тези години – Русия е паднала в ръцете на шепа ревизионисти от бившия КГБ. "Като не чухте тях, чуйте мен – Русия не иска да бъдат приети интересите й в рамката на сегашните правила, а иска да приемете правилата, които тя диктува. На Запад мислят, че редът в Европа е честен и поради това – стабилен. В Русия смятат, че той е нечестен и плаче за промяна", заяви Лукас пред британската парламентарна комисия по външна политика.
И истината е, че на Владимир Путин засега му се получава. Уверен от безсилието на Запада след войната в Грузия, вдъхновен от олимпиадата в Сочи, развеселен от антиевропейските партии, които търсят подкрепата му, и мобилизиран от липсата на достоен противник в Украйна, руският президент изглежда като гросмайстор без опоненти. Тази стратегия, разбира се, има своите граници - дори Путин надали иска да тества колко уверен е в единството си НАТО. Въпросът е дали Европа и САЩ са готови да бъдат също толкова непредвидими, т.е., вместо да се търсят мерки за умиротворяване на Кремъл, твърдо да застанат срещу ескалацията на агресивност.
Блъфове и рискове
"Той не иска да създаде поредната зависима държава, още по-малко да анексира тези територии. Територия в Украйна, която е под руски контрол, му дава лост за влияние върху украинското бъдеще - каква политика да води страната, дали да стане кандидат за НАТО и т.н. Анексирането за сметка на това би имало точно обратния ефект, вече нищо не би задържало Украйна в руската сфера на влияние", смята Кадри Лиик, старши сътрудник в Европейския съвет по външна политика (ЕСВП) и дългогодишен кореспондент на няколко естонски вестника в Москва. В тази логика на мислене последната ескалация на военно напрежение и все по-откритата намеса на руски войски целят да покажат на украинския елит, че нямат шанс да победят и че Западът няма да им помогне.
Но ако Русия започне да затъва все по-навътре, това не само няма да промени политиката на Киев, но и ще значи проблеми за Путин. Както казва военният анализатор Александър Голц, тогава за тези територии ще трябва да бъдат изпратени наборни войници. "Това е съвсем друга история. Ниска дисциплина, лоша подготовка и ротация на всеки шест месеца", предупреждава Голц (виж текста). Тогава Путин рискува основната му опозиция да стане руският Комитет на войнишките майки. За да стане това, Западът (който в този случай включва и България) трябва да стои твърдо срещу Москва и да подпомага Киев, докато Путин не разбере, че блъфът му не минава.
Путин иска основно признание от САЩ за разделение на зоните за влияние, смята Лиик. "Той е показвал, че е вече е приел, че балтийските републики са в американската, сега иска Вашингтон дори писмено да му обещае, че няма да се меси в неговата", допълва тя. Според полския журналист и писател Константин Геберт обаче, бивш анализатор от ЕСВП, Путин няма да спре дотам. "Мисля, че сме изправени пред много консистентна руска стратегия, целяща да натисне границите на Запада обратно към това, където бяха през 1989 г. Това не включва задължително формални промени - излизане от НАТО и ЕС, но например идеята, че член 5 не важи на изток от Одер", казва той.
Според тази версия на отговора на въпроса какво иска Путин Русия няма да се спре пред нищо, за да си гарантира отстъплението на Запада. В Европа се чуват мнения, че трябва да се приеме, че Украйна не е напълно суверенна държава, Крим е част от Русия, а в Донбас ще има някаква федерализация.
Но на срещата на НАТО в Уелс бе прието, че различни държави могат да въоръжават Киев и да помагат в противостоенето на частите на руската армия. Барак Обама пък специално летя до Естония, където изнесе твърда и ясна реч, в която каза, че НАТО трябва да подпомогне украинската армия да се модернизира и засили и "ще защитаваме всички съюзници, защото няма стари и нови членки, има просто съюзници".
Всичко коз
Проблемът е, че не е ясно какво ще последва от тези действия. Неведнъж през последните месеци е говорено за това колко ирационална изглежда политиката на Кремъл. От нея трудно може да се прогнозира нещо за бъдещето, а усещането за това, че става дума за решения на самодържец, ги прави още по-субективни, независещи от функционирането на институции и правила и с характерните за всеки човек грешки, слабости, страсти, заблуди и неадекватност. "Путин винаги е взимал решенията извън погледа на обществото и това просто бе доведено до крайност. Той сега просто непрекъснато играе игра, в която вдига залозите", казва руският анализатор Мария Липман пред "Капитал".
Стандартното разбиране беше, че масата за игра на Владимир Путин е постсъветското пространство, в което той не иска да допусне конкуренция - не само от Запада, но и от опита на тези страни сами да избират пътя си. Защото за Путин "покерът е за един играч", обяснява пред радио "Ехото на Москва" главният редактор на списание The New Times Евгения Албац.
"Москва винаги е разглеждала световните събития в рамките на това как едни страни увеличават влиянието си, други го губят, а трети се свиват. Това, че Западът говори по друг начин, за управляващите в Русия е само лицемерен начин да обосноват своята експанзия", обяснява за "Капитал" Кадри Лиик.
И сега, когато имаше изгледи Украйна най-накрая да излезе от неговото влияние, Путин очевидно е готов на всичко. Надали някой е мислел, че руската армия ще влезе в Украйна, както влезе в Грузия. И тя наистина промени леко подхода си - не го направи толкова открито, а доста по-умело. Но крайният резултат е един и същ.
Така поставени нещата, е трудно да се каже какво действия оттук насетне ще предприеме Путин. Сравненията с Мюнхен, Судетите, Косово по-скоро объркват картината, отколкото да я правят по-ясна. Геберт например е доста категоричен. "Путин преследва "сива зона" между Днепър и Одер, където нещата няма да са договаряни на базата на закона, а на базата на силата", смята той.
По в-к Капитал
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Стигна, за съдето се беше запътил. След 70- години сравнително мирен живот, Русия пренареди статуквото, както и се харесва. Връщане назад няма - Крим е налице, Новорусия също. Показаха, че изобщо не ебават реалностите в света след две световни войни. Да,в Украйна ще има мир оттук-насетне, но при тези условия.Всичко това ми мирише на тайно споразумение - горките украинци, заблудени овчици, ЕвроМайдан, и т.н. И нас така ни залъ...прочети целия
В прочем Путин отрезви политиката на Кремъл.Вече там не се залъгват в неспазените обещания на САЩ и техните сателити на Запад.
А блъфа за "свободният" избор на Западна Европа или Япония е мит.Там правят всичко,което изискват САЩ.Визирам операцийте в Косово(Сърбия),Либия,Ирак,Панам(Колумбия),Виетнам,Хаити,Корея и пр.Където САЩ нападаха под различен повод без на тези територии да има американци.
Как ще делим историята със Скопие?! Като на Женския пазар? - пълен текст 
Българи бранят бащин край, майкопродавци ги хулят 
„Ню Йорк таймс“: България трябва да намери баланс между Тръмп и Путин 
Процесът на изграждане на нациите в Европа (1) 
Процесът на изграждане на нациите в Европа (2) 
