"Вашингтон пост": Не може от България да зависи политиката на САЩ към Русия
Критикуващите външната политика на президента Барак Обама "настояват САЩ да не бъдат ограничавани от Кипър или България в реакцията си на руската инвазия и анексирането на части от Украйна".
Това написа тази седмица в редакционната си позиция в."Вашингтон пост" по повод речта на президента пред дипломиращите се във Военната академия на Съединените щати в Уест Пойнт.
Коментарът, озаглавен "В Уест Пойнт президентът Обама върза ръцете на Америка във външната политика", се критикуват идеите му как би трябвало САЩ да се държат по света по-сдържано, отколкото досега. Реакцията на значителна част от американските медии, включително на либерално издание като "Ню Йорк таймс" също бе по-скоро отрицателна. На много места се изтъква, че изглежда и военните не са във възторг от визията на Обама, защото речта му била посрещната с откъслечни аплодисменти и доминиращо хладно мълчание.
Споменаването на България става в редакционен коментар, започващ с думите: "Президентът Обама пренареди глобалните ангажименти на САЩ по начин, който разклати доверието на мнозина американски съюзници и окуражи някои врагове". "Това ограничаване на американската сила противопоставя Обама на всеки един американски президент от Втората световна война насам", допълва още "Вашингтон пост".
Кипър и България напоследък са споменавани във водещи западни издания като принадлежащи на групата европейски страни, които ако не симпатизират открито на Москва, то поне се противопоставят на санкции срещу управлението на президента Владимир Путин. В тази група често се виждат имената още на Унгария и Австрия. (Кипър и Австрия са членки на ЕС, но не и на НАТО - бел.ред.)
Медиите с интерес очакваха речта на Обама, защото тя бе първата пред военните от избухването на украинската криза, но множество издания обобщиха, че вместо нова визия за външната политика са чули повторение на логиката, по която досега Вашингтон действаше конфликт по конфликт. Освен това тя бе произнесена ден след националния празник, в който САЩ почитат паметта на всички сражавали се и загинали за страната.
Като илюстрация на убеждението си, че премереният подход е по-ефективен, Обама даде пример с думите "Способността ни да формираме световното мнение помогна да изолираме Русия веднага. Заради това, че Америка е водеща, светът незабавно осъди руските действия", както и че украинците са провели в неделя демократични избори за нов президент.
В словото си той изреди като основни моменти на идеята за това как страната трябва да действа по света следното:
- да използва армията си, когато са застрашени фундаментални национални интереси на САЩ или американски граждани;
- да се направи завой в борбата с тероризма като се подсилят партньорствата с държавите, където терористите опитват да изградят свои мрежи;
- да се продължи подсилването и поддържането на международния ред чрез развиването на институции като НАТО и ООН;
- подкрепа на демокрацията и човешките права по света - не само от някакъв идеализъм, а като един от елементите на американската национална сигурност.
Обявяването на специален фонд от 5 млрд. долара за развиване на подобни партньорства бе коментирано като потвърждение, че това е подход с много по-малко разходи, отколкото изпращането на американската армия по горещите точки на света и създаването на нови врагове.
Но също така се припомни, че в Афганистан сериозното обучаване на местни сили започна цели 9 години след свалянето на талибаните от власт, а в Сирия до последно се чакаше Москва и влиянието й върху Башар ал Асад да изиграе някаква роля в спиране на кръвопролитията и се забави координирането на подкрепата за сирийски бунтовници от Саудитска Арабия, Катар и Турция.
Изграждането на устойчиви коалиции и на ефективни местни сили изисква дългосрочен ангажимент и ресурси, което според критиците на Вашингтон не е най-силната страна на САЩ, коментира "Ройтерс". За сметка на това бързото оттегляне от конфликти заради вътрешнополитически интереси оставя повече проблеми, отколкото да решава, допълват те.
В този контекст "Уолстрийт джърнъл" писа в събота за пореден път за растящата вероятност бившият държавен секретар Хилари Клинтън да се кандидатира за изборите за президент през 2016г., като на няколко места акцентира на отношението й към армията. "Според бивши и настоящи съветници в президентската администрация тя е била по-благосклонна от Обама да се употребява военна сила и е гледала на нея като на важно допълнение към дипломацията. "По време на обсъжданията ни тя общо взето беше човекът, който се изказваше в подкрепа на военни действия. Тя нямаше проблем с американска военна акция", казва Бен Роудс, заместник на президентския съветник по въпросите на националната сигурност.
Ето какво каза още в речта си президентът Барак Обама:
"По много показатели Америка днес е относително (спрямо 2009г. - бел.ред.) по-силна от останалите държави по света. Който твърди обратното, който казва, че Америка е в упадък или че глобалната й позиция на лидер се топи, или погрешно чете историята, или се занимава с политиканстване.
Помислете. Армията ни няма равна на себе си. Преките заплахи срещу нас от която и да е държава, са малки и много далеч от онези от времената на студената война. В същото време икономиката ни е най-динамичната в света, бизнесът ни е най-иновативен. Всяка година ставаме енергийно по-независими. От Азия до Европа - ние сме пресечната точка на съюзи без прецедент в историята на човечеството."
"Въпросът пред нас, пред всеки един от вас, е не дали Америка ще води, а как ще води, не само в осигуряване мира и просперитета си, но и в разпространяването на мира и просперитета по планетата.
Този проблем не е нов. Поне от времето на Джордж Вашингтон има хора, които предупреждават да не се замесваме в чужбина по въпроси, които не са пряко засягащи сигурността или икономиката ни.
Днес, според самоопределящите се като реалисти, конфликтите в Сирия или Украйна или ЦАР не са "наши", та да ги разрешаваме. И не е изненадващо, че след скъпите войни и продължаващите трудности тук, у дома, това мнение се споделя от мнозина американци.
Другата гледна точка - тази на привържениците от ляво и отдясно на намесата, казват, че игнорираме тези конфликти за наша собствена сметка, че волята на Америка да употребява сила по света е последната гаранция срещу хаоса и бездействието на Америка срещу сирийската бруталност или руските провокации не само противоречи на нашите разбирания, но и отваря вратата за ескалиране на агресията в бъдеще.
Всяка от страните вади примери от историята като аргументи, но вярвам, че и двете не отговарят на изискванията на съвременността. Абсолютно вярно е, че през ХХI век американският изолационизъм е изключен. Не можем да пренебрегваме случващото се отвъд границите ни.
Вярвам, че един свят с повече свобода е не само морален императив, той ни прави и по-защитени.
Но да казваме, че се интересуваме от постигане на мир и свобода отвъд границите ни не означава, че всеки проблем има военно решение. От Втората световна война насам някои от най-скъпите ни грешки идват не от нашето въздържание, а от желанието ни да се впуснем във военни авантюри без да мислим за последиците, без да изграждаме международна подкрепа и легитимност за действията си, без да сме обяснили на американския народ какви жертви ще са нужни.
От смелите думи стават хубави заглавия за вестниците, но войната рядко се подчинява на някакви призиви. Както е казал на дипломирането на випуска на Уест Пойнт през 1947г. ген. Айзенхауер - човек с опит от първо лице по тази тема: "Войната е най-трагичната и глупава грешка на човечеството; да се търси или да се настоява за умишленото й предизвикване, е тежко престъпление срещу всички хора." (...)
Ще изменя на дълга си към вас и към страната, която обичаме, ако ви изпратя на бой, само защото съм видял някъде по света проблем за оправяне или защото съм притеснен какво ще кажат критиците, смятащи, че военната интервенция е единственият начин Америка да не изглежда слаба.
Ето в какво вярвам: Америка трябва винаги да води на световната сцена. Ако не го правим ние, никой няма да го направи. Армията, в която служите, е и винаги ще бъде гръбнакът на тази лидерска позиция във всеки един случай. Но военните действия на САЩ не могат всеки път да бъдат единственият - или дори водещият - компонент на нашата лидерска позиция. Само защото разполагаме с най-добрия чук, не означава, че всеки проблем е пирон. (...)
Първо, ще повторя това, което казах в началото на моето президентство: САЩ ще използват военна сила, едностранно, ако се наложи, когато го изискват фундаменталните ни интереси - когато наши хора са застрашени; когато е заложен животът ни; когато е в опасност сигурността на нашите съюзници. При тези обстоятелства все още ще трябва да се запитаме дали действията ни са пропорционални, ефективни и справедливи. Международното мнение има значение, но Америка никога няма да иска разрешение да защитава народа си, родината си или начина си на живот."
От друга страна, когато глобални въпроси не са пряка заплаха за САЩ, когато възникнат кризи, предизвикващи съвестта ни или тласкащи света в опасна посока, но не директно заплашващи ни, тогава летвата за наши военни действия трябва да е вдигната по-високо. В такива обстоятелства, не бива да действаме сами. Вместо това трябва да мобилизираме съюзници и партньори за колективно действие. Трябва да разширим инструментите си с дипломация и подпомагане на развитието, санкции и изолиране, позоваване на международното право и, ако е справедлива, необходима и ефективна - международна военна намеса. В такива обстоятелства трябва да работим с други, защото колективните действия в такива обстоятелства е по-вероятно да успеят и е по-малко вероятно да ни отведат към скъпи грешки. (...)
Така че трябва да разработим стратегия, премахваща заплахите и разширяваща обхвата ни без да се изпращат войски, което натоварва армията ни или нажежава страстите в съответната страна. (...)
Като започваме директни военни действия, трябва да следваме стандартите, отразяващи собствените ни ценности. Това означава, че ще нанасяме удари, само когато сме пред продължаваща, непосредствена заплаха и почти е сигурно, че няма да има цивилни жертви. Защото действията ни трябва да отговарят на един простичък тест - трябва да не си създаваме повече врагове от тези, които сме ликвидирали на бойното поле."
По сайта на „Дневник”
Не може от едно заглавие, пък било и на демократския (за такъв го имат) "Вашингтон пост", да се правят колосални изводи.Казус, като по времето на братята Кенеди, се получава - дали да е сдържана външната политика, или републиканските "ястреби" пак да обърнат палачинката? Все тая дилема ги мори отвъд океана. До следващият водач на нацията.
Демагогията им върви в крак с изявленията им. Размениха 28-годишен сержант, пленник в Афганистан, за петима висши командири и зам.министър на талибаните, досега в затвора в Гуантанамо. Вчера го каза Обама, днес вече го направи. Значи предварително е съграсувано. Но така се работии се печелят гласоподаватели. Това е началото на каря на американските войски в Афганистан, че и на нашите там. Талибаните зе завръщат, каквото ...прочети целия
..................................................................................................................................Може разбира се!Стига БГ да е на себе си и да си иска своето като Турция която за база Смокиново/инджирлик си взема всяка година по 5млрд долара ...
Тотално са изтрещели от Фашингтон.Продължават да си мислят, че са номер едно.
Света е друг,пренареден,многополюсен.Няма кой да им позволи да започват войни,kогато им е кеф и да проливат невинна кръв. И май ще разберат по - трудния начин, че не са самотна супер-сила.