„Искат да изтребят българите...”

Автор: Иван Петрински


„Искат да изтребят българите...”

Бежанците от загубените български земи намират спасение единствено в свободна България, превръщайки се в тежест за маломощното й стопанство...

След безкрайните страдания по време на въстанията и войните за национално обединение от първата половина на ХХ в. България и всички българи трябва да изтърпят двете главни последици от първата национална катастрофа - свиването на българското землище и стопанския срив.

 

Рязкото орязване на българските земи довежда в свободна България от Освобождението до края на 1925 г. повече от 700 хиляди бежанци, които търсят спасение от започналото етническо прочистване на новопридобитите от балканските съседи на България земи.

Тези бежанци от поробените български земи представляват значителните 12, 7 % от населението на България, според преброените през следващата 1926 г. 5528741 българи. Тяхното пълно устройване с жилища, със земя и селскостопански сечива продължава на практика няколко десетилетия.

 

Все още слабата българска промишленост успява да наеме само незначителна част от бежанците, въпреки че само до края на 1913 г. са открити 49 нови промишлени предприятия.

Големите размествания на население започват по Одринското споразумение между България и Турция (вж. Стайко Трифонов, 1992) преди точно век, на 15 ноември 1913 г. по нов стил. По силата на споразумението турски колонисти заемат българските селища. Правата за преселване на българите се губят сред стоновете на посечените от турската войска (вж. Любомир Милетич, Разорението на тракийските българи през 1913 г., 1918).

За разлика от България, която след неблагополучното си участие в Междусъюзническата война, и окончателно след Ньойския договор (1919 г.), свива българското землище наполовина, а че и повече, Сърбия (от 1929 г. - Югославия) и Гърция завършват 1913 г. с включени в държавните си граници значителни земи извън землищата на основните им етноси. Това налага светкавичните действия, които двете страни прилагат за етническото прочистване на новите си територии.

Наистина няма как другояче да се нарекат провежданите с нечувана жестокост изселвания, а и физическото унищожаване, на българите, населявали от векове тия земи. Вярно, Гърция и Сърбия тръгват по различен път - Сърбия кръщава като "Южна Сърбия" новопридобитите си земи и се налага незабавно да се опита да претопи, разбирай да сърбизира, населението в Македония. Подход, който както е известно, не даде никакъв резултат.

Особено след гръцко-турската война от 1919-1922 г. в Гърция нахлуват значителни масиви малоазийско гръкоезично население, което избистри окончателно гръцкия подход към новопридобитите земи - предимно в Беломорска Македония. Излишъкът от собствени бежанци определи главния подход там - пълно обезбългаряване на всяка цена (вж. Извори).

 

Остатъците от българско население бяха безмилостно претопявани и неотклонно гърцизирани чак до началото на 90-те години на ХХ в., не липсват опити и днес дори.

Рязкото свиване на българското землище и насилственото обезбългаряване на значителни части от него в Добруджа, Тракия, Македония и в Западните покрайнини не е единственият резултат от прииждането на огромен брой бежанци от тия краища в свободните български земи.

Обичайно могат да се чуят само хвалебствия за стопанското развитие на България до Втората световна война. Войните и българските въстания от първата четвърт на миналия век, и предизвиканата от тях бежанска вълна към свободните български земи, оказват обаче огромно въздействие върху стопанството на България, вероятно много по-значимо, отколкото сме си мислили досега.

 

Възможно най-обобщена картина може да се получи ако си послужим с промените в брутния вътрешен продукт по паритет на покупателната способност на човек от населението, при това не само в България, но също в Югославия (Кралство Сърбия до 1919 г., Кралство на сърбите, хърватите и словенците до 1929 г.) и Гърция, за времето след 1913 г. Вероятно тогава най-ясна ще стане, точно чрез съпоставката, ролята на етническото землище, на неговата големина и запълненост в стопанството на всяка от страните.

Ако през 1913 г. на всеки български гражданин се падат по 1498 долара по международни цени от 1990 г. (вж. подробно Росица Рангелова, България в Европа. Икономически растеж през ХХ в., 2006), то през 1929 г. този показател е само 1180 долара, т. е. едва 78, 77 % от злополучната 1913 г. Дори през 1939 г., превъзнасяна като връх на стопанското ни развитие до войната, повишението е незначително - 1603 долара.

 

Накратко, за 27 години (от 1913 г. до 1939 г.) брутният вътрешен продукт по паритет на покупателната способност на човек от населението се увеличава с незначителните точно 7 %.

В същото време Сърбия и Гърция, като присвоители на огромни части от българското землище, при това напълно безспорни части, отбелязват значим стопански прогрес, и това със сигурност не е случайно, то е в пряка връзка с несправедливо раздутите им държавни граници.

 

Все същият показател - БВП по паритет на покупателната способност на човек от населението в Гърция нараства отчетливо - с 47 % до 2386 долара през 1929 г. (при 1621 долара през 1913 г.) и с цели 65, 7 % през 1939 г., пак спрямо 1913 г. В наследницата на Сърбия - Югославия БВП на човек от населението се увеличава с 37, 2 % до 1412 долара през 1939 г. (при 1029 през 1913 г.).

Налага се всъщност да признаем, че още цяла, при това твърде дълга, редица фактори оказват влияние върху горните резултати, но също така е безспорно, че стопанският възход на България е на практика преустановен след 1913 г. и това, без съмнение, е вторият главен резултат от злополучните за България войни от първата четвърт на ХХ в. Този резултат е в пряка връзка със силното увеличаване на населението на страната за сметка на непроизводителни, голи и боси бежанци без подслон, прогонени от покрайнините на българското землище.

 

Това бежанско население не само трудно започва някакво производство, но само даже не може да се прехранва поради това, че е изгубило всичко във войните и въстанията, то търпеливо чака да бъде подпомагано от държавата докато си стъпи на краката.

Стопанският срив след първата национална катастрофа до голяма степен е следствие именно от свиването на българското землище и от стотиците хиляди бежанци, които трябва да бъдат устроени. И докато стопанските неблагополучия бяха преодолени в периода 50-те -70-те години на ХХ в., когато България се откъсна рязко напред пред повечето си балкански съседи по всички стопански показатели (Васил Проданов, Монд дипломатик, август 2008), то никога няма да можем да преодолеем загубата на български земи.

 

Повечето от тия земи бяха придобити от дедите ни още с идването им на Балканския полуостров, а през първата половина на ХХ в., след почти хилядолетие и половина, те бяха пропилени с лека ръка.


Извори

"Положението на населението от български произход в Македония става все по-непоносимо вследствие потисничеството на сръбските власти. Ежедневно до българската граница достигат бегълци, полумъртви от глад и дрипави, за да си спасят поне живота, и разказват потресаващи истории за жестокостите, които се извършват срещу тях и семействата им. Сърбите не само завличат всички що-годе годни мъже, за да ги принудят да приемат военната служба, но и налагат на общините непоносими данъци, на неплатежоспособните отнемат последната глава добитък и най-необходимите предмети . . .

 

Без съмнение е вярно, че сърбите процедират в Македония така, сякаш искат да изтребят българите, представляващия мнозинство [етнически] елемент . . . Оплакванията са насочени, на първо място, срещу сръбските власти, впрочем . . . те се повдигат и срещу Гърция, която се отнасяла по подобен начин в Южна Македония спрямо тамошния български елемент."

Из доклад на германския пълномощен министър в София д-р Георг фон Михаелес до райхсканцлера Теобалд фон Бетман-Холвег, 22 октомври 1914 г., Политически архив на МВнР на Германия-Берлин

"Преситеното вече от бежанци Българско Царство започва от лятото на 1923 г. наново да се залива от големи маси: единични семейства или групи от Румънска Добруджа и Западните покрайнини от Сърбия, последни групи от Турска Тракия и масово от Гръцка Тракия и Гръцка Македония. За всички стана ясно, че Гърция е последвала примера на Турция, и желае да се освободи от своето българско население по какъвто и да е начин, и под благовидния повод за размена на малцинствата; даже подписаният през 1924 г. между Гърция и България женевски протокол за покровителство на малцинствата, така с облекчение посрещнат в България, не послужи за повод да се спре денационализацията на Тракия и Македония.

 

И заточаваното по разни поводи българско население в гръцките острови бърже започна да се пренася обратно от там към българската граница. Първият обект за окончателно освобождаване от българи бе цялата зона от западния край на Солунското поле до реката Марица: Енидже-Вардарско, Гюмендженско, Сярско, Драмско, Гюмюрджинско, Дедеагачско, Софлуско и пр. В тази зона бяха останали 100-120 хиляди души българи . . ."

Из изданието на Българския червен кръст "Бежанският въпрос в България", 1925 г.


Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=467899

http://www.segabg.com/article.php?id=585566

http://www.segabg.com/article.php?id=586451

http://www.segabg.com/article.php?id=600899

 

 

От в. "Сега"

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече