"Ди Велт": Гърция винаги е била пред фалит
Много от борците за свобода били излъгани, че след независимостта на Гърция ще получат земя, което ги озлобило допълнително срещу държавата...
"Не знаем как точно изглеждат нещата", така сегашният германски финансов министър Волфганг Шойбле описа ситуацията с гръцките задължения.
Това обаче не е нищо ново за Гърция. Този феномен на "изгубените в мъглата" е неразделна част от гръцката държавност, тъй като от революцията срещу османското управление в края на ХIХ век тя постоянно е съпътствана от характерната й черта - "лукс след вземане на кредити".
Събитията от 1842 г. са добър пример за това. Тогава делегация на френски икономисти пристига в Атина, за да провери дали страната е в състояние да вземе и да изплаща кредит от 20 милиона френски франка, които днес биха били милиарди евро. Господата Де Рени и Льометр предлагат редица предложения за подобряване на финансовата система в Гърция, но тези препоръки потъват в чекмеджетата на чиновниците.
Вместо това гръцкото правителство обещава нов курс на икономии, който обаче води до това, че през 1843 г. дори не са събрани лихвите по текущите задължения на страната.
За разлика от антична Гърция историята на модерната гръцка държава не е сред любимите теми на германските историци. Сред малкото изследователи, които се занимават с този въпрос, се причислява историкът от университета Бохум - Емануел Турчински (1919 - 2002 г.). След смъртта му неговите приятели и колеги издадоха готовата му творба от 600 страници "Социална и културна история на Гърция през XIX век". Тази книга предоставя на читателя един вид "дежавю" със сегашните финансови проблеми на Атина.
"Тук цари пълен хаос, една тъмнина",
оплаква се през 1837 г. чужденец в Гърция. Бюджетът на страната не е публикуван и въобще не е известно за какво се харчат парите, допълва той.
Съвременни изследователи откриха невероятно несъответствие по това време. Независимо, че икономическият ръст на новото гръцко кралство постоянно е растял, данъчните постъпления са намалявали драстично, като е логично процесът да бъде точно обратен.
Дори баварският крал Людвиг I е трябвало да отпусне нов многомилионен кредит, за да помогне на своя син Ото (Отон), който е избран за пръв крал на новата гръцка държава. Целта на баща му е да спаси гръцката държава от банкрут. Този заем не е бил изплатен по времето на баварския управник.
Тогава гърците също постоянно обещават да проведат нужните реформи. Сред предложенията е създаването на специална дирекция, която да отговаря за финансовото състояние на държавата. "Този регулатор обаче е
бил обречен,
защото не са били отстранени истинските причини за неефективната икономическа система", смята историкът Турчински.
Става дума за един вид негласен съюз от политици, данъчни измамници, финансисти и представители на митниците, които разглеждали държавата само като средство за лично забогатяване. Макар че международни представители предоставили на младата гръцка държава 60 милиона френски франка още през 1833 г., това се оказало само капка в морето.
Още от времето преди независимостта през 1827 г. до възкачването на трона на крал Ото през 1832 г. хазната вече е била задлъжняла милиони на различни кредитори. В един момент Гърция дори поискала безуспешно обезщетения от Османската империя за робството и Франция била принудена да опрости една част от гръцките задължения, които възлизали на седемцифрена сума.
Друг голям проблем била неяснотата, свързана с държавната и частната собственост в нова Гърция. Това се дължало на факта, че не е бил създаден кадастър за имуществото поради липса на специалисти в тази сфера. По този начин не било ясно кои земи са държавни и кои са на частни собственици.
Големите земевладелци много често се разпореждали с "държавни блага" като със своя собственост и дори търгували с нея. А в същото време в хазната не постъпвали пари от тези дейности. Атина дори прибягва до крайни средства, за да събира въобще някакви данъци и възстановява
османската система за поземлен данък
В това си начинание правителството се осланя на специалисти от Бавария и образовани гърци от чужбина.
Този поземлен данък от 10%, или "десятък", често се събирал от частни представители - арендатори, които обаче били почти винаги свързани с местни велможи. Те действали с помощта на тайни уговорки под масата. По този начин богаташите отново прехвърляли финансовата тежест към държавата и имали подкрепата на чиновниците от регионалната власт, тъй като били назначавани от техни хора на местно ниво.
Тези "добри връзки" правели невъзможно правителството да намери начин да събира задълженията от самите арендатори. "Големите данъчни задължения никога не бяха събирани", пише още един очевидец на тези събития. Докато продължавала тази борба между арендатори и контролиращите ги органи, най-много страдал "обикновеният човек", който трябвало да осигурява парите в хазната. Той, от своя страна, също се съпротивлявал по всякакъв начин, както по времето на данъчната система в Османската империя.
Това е старата антидържавна традиция, която била залегнала дълбоко не само сред гърците, но и сред другите християнски поданици на султана столетия преди това. Турчински нарича това "практика на бакшиша", която повелява подкупването от (християнските) арендатори, като един вид удовлетворение и съпротива срещу омразния държавен апарат.
Известният австрийски познавач на Ориента - Якоб Филип Фалмерайер, който по това време често минавал през Гърция, също описва тези практики, които нарича "древна традиция". Гърците са "много консервативни и особено много уважават своето старо историческо право".
С това те имат най-вече предвид да култивират държавната земя по свой начин и усмотрение. Тъй като обаче това ставало без нужните документи за дадено владение или имот, то процесът не засегнал масово населението, а само големите земевладелци.
"Данъци почти не са заплащат и хазната просто е празна", потвърждава и Фалмерайер. Именно липсата на кадастър обричал всяка аграрна реформа на провал. В същото време държавата трябвало да намери средства, за да изплаща вече взетите кредити.
Това, от своя страна, ударило и по борците за независимост, които изнесоха на плещите си революцията и не получиха обещаните за това участъци земя. Вместо това те бяха масово назначени на държавна служба, която възприеха като единствения начин за забогатяване.
Големите земевладелци и обидените въстаници много скоро се оказаха от една страна на барикадата и започнаха да търсят виновниците за несполуките на държавата. За такива бяха
нарочени привлечените специалисти
от чужбина, сред които най-много бяха германски чиновници и местни техни колеги, които е трябвало да поемат реформираното управление.
Когато Великите сили обвързали изплащането на поредните траншове с нови финансови ограничения за гръцките военни, то се стигнало до въстание срещу управлението на крал Ото през 1843 г. (той все пак останал да управлява до 1863 г.). След това Атина прогонва чужденците от Европа, при което дори не им е разрешено да вземат имуществото си.
Историкът Турчински резюмира: "Съвременна Гърция винаги е съществувала в едно състояние на постоянен банкрут и изглежда това изобщо не я притеснява".
Превод: БТА
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Българи, съдействайте на "Българи"!
Виж повече
Мястото на България в „Кратка история на Европа“ 
Ст.н. с. Божидар Димитров: Стремежът ни трябва да бъде към запазване цeлостта на Македония 
110 години от Втората южнославянска изложба в София 
Кои са македонците?“ – писмо на английски археолог до вестник „Таймс“ 
Идва ли краят на европейския път за Турция?
