„ Майорът от СС” – майор или самозванец бе Борис Недялков ?

Автор: Свилен Мишляков, БЪЛГАРИ (1 коментар)


„ Майорът от СС” – майор или самозванец бе Борис Недялков ? Известният български артист Димитър Буйнозов като майор Херман Норман в телевизионният сериал

После, по романа, тръгна първия български сериен телевизионен филм „С пагоните на дявола”, днес става ясно че историята е менте, според ген. Бриго Аспарухов

Историята на български офицер, взривявал немски военни обекти по време на войната, бе хит от средата на 60-те до началото на 70-те години на миналия век. Документалният роман „Майорът от СС” излезе под № 10 на прочутата библиотека „Лъч” на издателство „Народна младеж”, стигна „космически” тиражи от 40-50 000 екземпляра, а военните подвизи на щурмбанфюрера от СС майор Херман Норман бяха в устата на всички.

 

  Фактът, че под това име се подвизаваше българския офицер Борис Недялков, предизвикваше вълна от възторзи, тъй като стана ясно, че българин е в основата на едни от най-големите разузнавачески подвизи, случили се през войната. Не закъсня и телевизоната поредица от пет серии – романът излезе през 1965 г., а телевизионният филм тръгна през 1967 г. (Вметваме – „На всеки километър” започна да се върти през 1969 г.)

 

   А в наши дни, над четиридесет години по- късно, ген. Бриго Аспарухов, категорично заяви че цялата нявгашна патаклама е менте, въпросния Недялков бил самозванец. Навремето били правили проверки по високите капии на тогавашния СССР за такъв офицер на тяхна служба, и оттам отговорили, че няма нищо такова.  Но тук, след книгата, пропагандната машина била пусната, филмът предстоял, и началниците сметнали за по-благоразумно да си затраят. Излагацията ще е огромна, минусите – също, поради това дали заден ход. Това е роман, той предполагал значителни художествени измислици, важно е посланието, и с това работата била претупана.

 

  Но не съвсем. Генерал Аспарухов допълни, че въпросният Недялков е някогашен царски офицер, работел като металург в бившия ДМЗ „Ленин” ( днес завод „Стомана”) в Перник и написал романа си в началото на 60-те години на миналия век, за да промени средата и излезе от забравата. Само че, на титулната страница е написано „спомени на българин-разузнавач от Втората световна война”, а не „документален роман”, или просто „роман”. Това вече предполага известна достоверност.

 

  Накратко, като препускаме, ви запознаваме със сюжета: млад, 24 годишен български подпоручик попада в немски плен още в първите дни на войната, после те го овесват на бесилото, за да не им пречи при нападението на сръбски партизани, сърбите го спасяват, после други немци пак ги нападат и отново го пленяват, после той с един французин бяга от немския плен и отново попада при партизаните, но не комунисти, а дражевисти.  Отвратен от отношението на немците, подпоручик Недялков има вече личен мотив за война с тях. Успява да им вдъхне доверие, понеже знае перфектно немски. Приема да изкара диверсантска школа във Виена (там е следвал до началото на войната ), дават му чин майор, и то от СС, и го назначават към разузнаването на Втори Югоизточен фронт на Вермахта. После го спускат в България с парашут като ръководител на горянското движение срещу правителството на Кимон Георгиев... Дотук Холивуд ряпа да яде !

 

  Холивуд продължава да гризе ряпата, защото майор Херман Норман (това му е немския псевдоним) моментално  се предава на руснаците. Сега те пък го вземат под опека, отнасят се братски с него, излавят придадените му радисти и почват да получават „пратките” с хитлеристки диверсанти, една след друга. Нататък е една нескончаема сага с връщането на майора във Виена, намесена е и среща със задграничното правителство на проф. Александър Цанков, следва и серия от взривяния на обекти от нашия герой и още други трима доблестни руски разведчици, маскирани като есесовци... Четем и се хващаме за главата – поне малко достоверност, моля ! Как пък кацат самолети на разни горски площадки, за да прибират рамбовците, и то насред Австрия и Германия, и то по време на война !...

 

  Пишещият тези редове, познаваше Борис Недялков, макар и бегло. Защото редакторът на цялата тази галиматия бе баща ми – Николай Мишляков, по това време работеше в издателството. Кой и как бе решил да се издадат тези „спомени”, защо бе гласувано доверие на виденията Недялкови, остава неизвестно. Трябваше да се докарат до печат и възложиха на Мишляков да се занимава с автора, тъй като Херман Норман бе на „ви” с писането.

 

  Борис Недялков често посещаваше баща ми у нас и те водеха дълги препирни, по разни сюжетни моменти, накрая дори се скараха. Правеше впечатление на нервозен, припрян човек, държеше пунктуално на всеки абзац, като че ли кой-знае какво бе създал. Сам фронтовак, Николай Мишляков се опитваше да го убеди в несъстоятелността на някои авторови твърдения, но онзи си знаеше своето. Накрая, Борис Недялков искаше да работи с друг редактор, но сроковете вече припираха. От своя страна пък , Мишляков отказа да го впишат в карето на книгата като редактор, но пак чрез нечие настояване и това не се промени.

 

  Напоследък, преди да се помине, след като го връщах към някои от историите по разни публикации, Николай Мишляков заявяваше, че Недялковата сага не е съвсем измишльотина. Имало нещо достоверно в цялата конструкция, иначе защо ще го награждава някогашната държава с орден „ 9 септември с мечове” ! Дори оставил „белези” за достоверност по целия си роман – разни адреси, на които майор Херман Норман е бил, а те съществували. Но всичко му беше крайно неприятно, не искаше да се свързва, по какъвто и да е начин името му, с набелязаното вече менте.

 

  Книгата излезе през далечната вече 1965 г, две години по-късно се завъртя и телевизионният сериал „ С пагоните на дявола”. Отлично си спомням, как баща ми се смееше с глас на някои хрумвания на сценаристите, видните за онова време исторически писатели Евгени Константинов и Костадин Кюлюмов, които съвсем опоскаха сюжетната линия, вкараха нови несъществуващи герои. Какво се случи, що стана с главния виновник, с автора на романа, той ни се чу, ни видя повече. И „виденията Недялкови” се превърнаха във всеобщи вечерни бдения. Пред тях клечеше целия български народ, пуснеше ли телевизорите

 

 

По в-к Свободен Народ

  

Коментари
2012-08-02 23:57:50 От: Иванов

Що бе филма си беше хубав.Гледъл съм го още от първата прожекция.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече