88 години от 9 юни 1923: Преврат или национална революция ?!
Кадър със Стамболийски от "Сгромолясването на дружбашкото правителство"
С детронирането на княз Александър І Батенберг започват политическите пучове в новата история на България.
Датата на събитието (9 август 1886 г.) пък полага началото на традиция, повеляваща всички преврати у нас да се случват в събота (по-скоро в нощта на петък срещу събота)! Съботни дни са били 9 юни 1923, 19 май 1934, 9 септември 1944, за събота е замислен и заговорът срещу Живков, оглавяван от врачанския комунист Горуня и подкрепен от шепа генерали партизани през 1965 г....
И така – 8 юни 1923 г., петък. В софийския кинотеатър “Одеон” прожектират филма “Содом и Гомор”. В легендарното кафене “Цар Освободител” (“сборището на столичните интелектуалци”) големият актьор Сава Огнянов запознава очарователната кинозвезда Елена Корчева с младия Васил Бакърджиев, правещ по това време първите си стъпки в царството на целулоида. По същото време в двуката къща на ул. “Стефан Караджа”, в която живее генерал Иван Русев, се събират десетина мъже. Тъкмо те са организаторите на събитие, останало в историята като Деветоюнския преврат.
Те са тези, които на сутринта (след като войската си свършва работата) поемат съдбините на отечеството, сформирайки ново правителство...
Точно след две седмици, на 23 юни, събота, в софийското кино “Модерен театър” бива прожектиран филм, представящ случилото се през първите няколко дни след преврата. “Сгромолясването на дружбашкото правителство на филм – обявява сензационно в рубриката си “Разни” столичният вестник “Мир”, продължавайки: – Представя: Многохилядната манифестация в София на 9 юни, ораторите, новите министри заедно с Негово Величество царя, арестуваните дружбашки министри, народни представители и другите водители, снимки от Славовица, от чифлика на Стамболийски край София, гдето са намерени многото милиони. “Шпиц” команда, летящия отряд “Кубрат”, Софийския отряд за Славовица, погребението на народния представител Ганчо Марков и много други. Филмът се представя от днес в Модерен театър.”
Показът на тази хроникално-документална лента не се е ограничил единствено в София. Тя е била показана и в провинцията. Поне за Варна и Пловдив сеансите са повече от сигурни. За прожекцията край морето свидетелства варненският вестник “Северна поща”, уведомяващ на 4 юли своите съграждани, че “ТЕЗИ ДНИ в кино “Лада” ще се представи филмът “Сгромолясването на дружбашкото правителство”. “Северна поща” е “всекидневник за културен и обществен живот”, чиято цена е 1 лев, а “Лада” е тогавашен “летен кино-театър” във Варна.
Четири дни по-късно излизащият в Пловдив вестник “Правда” (8 юлий 1923) осведомява жителите на Града под тепетата, че “днес и утре кино "Екзелсиор" ще представи как е станало събарянето на дружбашкия режим”.
Еднаквостта на заглавията в София и Варна (“Сгромолясването на дружбашкото правителство”), както и близостта до тях на пловдивския титул (“Събарянето на дружбашкия режим”) говорят за един и същ продуцент, производител и разпространител. Говорят за един и същ филм! В този ред на мисли е логично да се предположи (изхождайки от данните относно скоростта, с която биват изготвени снимките, експедитивността на лабораторната и монтажната обработка на материала, а и от мястото на неговото първо показване), че филмът “Сгромолясването на дружбашкото правителство” е продукция на “Модерен театър”. Най-вероятният му оператор пък би могъл да бъде Йосиф Райфлер, свързал по това време името си като прожекционист и оператор на софийското кино.
Оказва се обаче, че “Сгромолясването на дружбашкото правителство” не е единственият кинодокумент, отразил събитията от и непосредствено след 9 юни 1923 г. Оказва се, че съществува друг филм, заснет по същото това време, ала показан доста по-късно. При това този филм се оказва чуждестранен.
Че това е така, уверяват два материала, появили се в родната преса още в началото на 1924 г. Този в издаваното от Васил Павурджиев в Пловдив списание „Кинозвезда” е доста лаконичен: “9 юний на филм. Изготвен е окончателно в Германия интересният филм 9 юний, даващ в две части една пълна илюстрация за събитията на тази дата, които се развиха в България. По своето възпроизвеждане филмът би изиграл отлично ролята си, като едно опровержение на заблудите, които заинтересувани среди у нас и в чужбина разпространяват. Наскоро същият филм ще пристигне в България.”
Филмът се състои от две противоположни части: в първата част се изобразяват някои от най-важните земеделски изстъпления и провокации (докарването на дружбите в София и техните грабежи и пр.). Във втората част – масовите усилия на българския народ, интелигенцията и войската да се освободят от диктатора и отново да създадат в своята страна свобода и ред. На платното се показват крайно интересни моменти от действията на юнкерите, войската и интелигенцията при преврата.
Филмовият апарат тоже не е пропуснал бившите министри в V участък и техните образи: в сюблимните снимки се вижда как ентусиазираните войски бързат с цели влакове поради събитията на 9 юни, на помощ на София и към застрашените от оказаната въоръжена съпротива земеделски места.
Дали българското правителство “живо” се е заинтересувало, дали въобще този филм е бил показан у нас, кога и къде – днес не знаем. В печата липсва информация за подобно събитие. Единственото “материално свидетелство” за съществуването на филма е самият той – 315 метра черно-бяла целулоидна лента с времетраене от 10 минути и 54 секунди, 32 междукадрови надписа на немски език и един титулен, от който узнаваме оригиналното му заглавие – “Die nationale Revolution in Bulgarien” (“Националната революция в България”).
И титулът, и цитираните съобщения, но най-вече самото съдържание на филма красноречиво говорят, че става дума за пропагандна изработка, тълкуваща деветоюнските събития от гледната точка на дошлото на власт у нас правителство, оглавено от професора по икономика Александър Цанков.
Очевидно е също така, че кадрите, изграждащи “Националната революция в България”, са осъществени “преди и след 9 юни”, че “филмът се състои от две противоположни части” (както уверява “Последна поща”). Възможно е епизодите, уловили случващото се през дните, последвали нощта на преврата, да са дело на оператори, изпратени своевременно в България от “голямото германско кинематографическо дружество „Урания”. Логично е също така след време немската фирма да е “комбинирала” снимките от тези “забележителни събития” и да е създала филма. Но не е нито възможно, нито логично немските оператори да са заснели събития, станали месеци преди това.
“Националната революция в България” е един от малкото филми на немия период, надживели превратностите на времето и оцелели до наши дни. Водещ се под наименованието “Деветоюнският преврат в България”, той е грижливо съхраняван в Българската национална филмотека. Ведно с “Балканската война” и “Атентатът в църквата “Света Неделя” пък образува триптих, открояващ се със своя блясък сред останалата продукция от епохата. Тези три хроникално-документални творби с право могат да бъдат наречени “филми легенди”.
Привилегированият си статус те дължат най-вече на това, че отразяват едни от най-драматичните мигове в нашата история. Но и на факта, че са “живи”, че съществуват. Те са и архивните киноматериали, които най-често биват използвани при направата на нови документално-монтажни филми. Въпреки популярността на отделни техни кадри сред широката аудитория лентите дълги години оставаха извън полезрението на родната историография.
Горчивото заключение важи в най-голяма степен за “Деветоюнският преврат в България”. Филмът сякаш е обгърнат в информационна тъма. Отнасящите се за него съобщения в тогавашния печат, които са известни днес, се броят на пръсти, а информацията в тях е повече от оскъдна. В своите инак подробни мемоари пионерите на родното кино Васил Гендов и Васил Бакърджиев не обелват и дума както за събитието, така и за целулоидните последствия от него. Заглавието липсва и сред 1272-та титула, включени в авторитетната енциклопедия “Българско кино А – Я”! Все факти, които идват да докажат, че ранната летопис на българското кино е една истинска “епопея на забравените”!
По в-к Новинар, Петър Кърджилов,със съкращения – С. М.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Фашистки преврат!
Демографският срив ни затрива 
Митът за окаяното положение на Българина 
Режисьорът Светослав Овчаров: Нито една война не може да бъде спечелена 
Трудовак, кашик, герой 
Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите 
