2. Ноевият ковчег и реката Мосхус в легендите за славяните

Автор: Йордан Табов, Институт по математика и информатика – БАН

Кораб планина

§ 3. Реката Мосхус/Мосхиус на Балканския полуостров

Една от така наречените „гръцки” версии за Потоп е за  „Дардановия” потоп. 

Планините Кораб и Шар, където, според местната легенда, е спрял „корабът” на Ной, се намират на територията на античната римска провинция Дардания. Фрагмент от карта от  училищния Атлас по класическа география от средата на ХІХ в.на рис. 2 показва приблизителното разположение на тази провинция (надписът DARDANIA се вижда в долната част). На същия фрагмент, в левия горен ъгъл, е означена река Мосхиус! Така виждаме, че легендата за планината Кораб, за кораба на Ной и за „родината на потомците на Ной” е била отразена в античната топонимия.

Ако на картата на рис. 2 названието Мосхиус се отнася за днешната Западна Морава, през ХV-ХVІ в. то е за Велика Морава: това се вижда от фрагментите от Пета карта на Европа (Quinta Europe tabula) на рис. 3 и Девета карта на Европа (Octava Europe tabula) в латински ръкопис на „Географията” на Птолемей от 1467 г., който се пази в Полската Народна Библиотека. Изглежда, че това име е било популярно сред географите от ХV-ХVІІ в. Например в съчинението на  италианския географ Д’Анания четем:

„После, като се мине от юг на север през река Морава, която древните наричали Моско, навлизаме в България, …”

§ 4.  Сравнение по топоними на легендите за произхода на славяните

Освен река Мосхус, около планината Кораб в радиус от около 200-250 км се намират географски обекти със стари имена Скандус, Кандава, Кимера; тук няма да даваме илюстрации и да цитираме литература за тях.

От тази гледна точка да разгледаме внимателно написаното от о. Паисий: за реката,  наречена с името на Мосох, за намиращата се наблизо страна Скандавия, за реката Болга, която тече от юг на север. Както стана ясно, близо до планината Кораб е имало и река Мосхус, и планини Скандус и Кандавия; а и река Бугарка (Българка) – това е едно от старите имена на днешната Южна Морава – която тече от юг на север.

Общите детайли показват, че в продължение на няколко века легендите за произхода на славяните са си влияли една на друга. За това влияние е помогнала и приликата между ключови топоними.

Сравнявайки „скандинавските” (С) и „дунавските” (Д) легенди, можем да отбележим някои специфични особености:

- голямото разстояние между Скандинавия и Москва река, Волга и Балканите в (С) и сравнително близкото разположение на Скандус (Шар), Мосхус (река Морава) и Болга (Бугарка) в (Д);

- сравнително слабата фонетична връзка на името на Москва река с името Мосхус/Мосхос (С) и съвпадението на имената на сина на Яфет и реката Мосхус в (Д);

- по-голямата „старост” на балканските топоними Мосхус, Скандус/Кандава, Кимера и др. (Д) в географската и историческата литература;

- по-голямата „старост” на ръкописите на ПВЛ (ХV в.), на „Полската история” на  Длугош, на речта на Прибоевич (Д) в сравнение с изданията, в които намираме (С).

Тези особености показват, че най-вероятно „южните” легенди са по-стари и че те са  оказали по.забележима влияние на „скандинавските”, отколкото обратното – „скандинавските” на „южните”.

Освен „топонимичната” прилика на легендите за произхода на славяните, те имат и още един важен общ детайл: готите. Ако се приеме, че готите са славяни – както са направили Прибоевич, Орбини и о. Паисий – то има и основания да се свързват „древните” (според легендите – хиляди години пр. Р. Хр.) походи на готите на юг с хипотетичното  „разселване” на славяните.

Друга особеност на легендите за «миграция на готите» и легендите за произхода на  славяните е, че техните по-стари версии ги поставят по време «по-близо до Потопа», т.е. в доисторически времена, до Древна Гърция и Древния Рим. Но постепенно тези легенди са  били преобразувани в «научни» теории, в които миграциите на готите са станали през ІІ-VІ в., а миграциите на славяните – скоро след това, през VІ-VІІ в.

§ 5.  Теориите за произхода на славяните и политиката

Модните през ХVІ-ХVІІ в. легенди за «родителите» и «родината» на славяните постепенно са прераснали в «теории» за произхода на славяните.

Успоредно с това в Централна и Източна Европа, където е живяло многобройно славянско население, са протичали политически процеси, характеризиращи се с  усилващо се  съперничество между три велики империи:  Австро-Унгария, Русия и Турция. Борбата за земите, умовете и сърцата на славяните прониква и в историческата наука. В Австрия и Русия териториалните претенции към Турция и една към друга са били обосновавани с «родови» права за власт над славянските земи и население:

- За Хабсбургите славяните са били потомци на готите, а династията на Хабсбургите е защитавала своите наследствени права да владее всички потомци на готите.

- Романови са смятали, че всички славяни трябва да се обединят под властта на руския цар.

Как сблъсъкът на интересите на Австрия и Русия се е отразил на развитието на  представите за произхода и миграциите на славяните? До какъв компромис са стигнали  историците на двете империи? Случайно ли е, че именно регион около границата между тях е бил признат за «родина на славяните»?

Това са много интересни въпроси; може би нови изследвания ще им дадат отговор.

§ 6.  Благодарности

Поднасям благодарност на Милош Сидоров, който ми посочи легендата за спирането на «кораба» на Ной при планината Кораб, и на Сорин Олтеану (Sorin Olteanu), чиито бележки насочиха вниманието ми към ръкописните карти на Птолемей в Biblioteka Narodowa във Варшава.

Край

За връзка с автора - tabov@math.bas.bg

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.org//2__noeviiat_kovcheg_i_rekata_mosxus_v_legendite_za_slavianite-h-931.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот