1. Ноевият ковчег и реката Мосхус в легендите за славяните

Автор: Йордан Табов, Институт по математика и информатика – БАН

Авторите им често пъти назовават по име не само „основателите” на градове, държави и династии, но и „прадедите” на народи и групи от народи. В такива произведения може например да прочетем, че град Рим – Roma – е „основан” от митичния цар Ромул; че „прародител” на панонците е Пан, на чехите – Чех, и т.н. Имената на народи и на митични герои са били свързвани и с топоними  – р. Морава и моравците, Волга и българите, „московитите” и Мосхос.

Тъй като представата за Потопа и за „ковчега” (кораба) на Ной е универсална за европейците от епохата на християнството, хрониките от това време определят на съвременниците си произход от синовете на Ной – Сим, Хам и Яфет, и от внуците на Ной. Смята се за общоприето, че европейските народи са потомци на Яфет; на неговите синове (Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мешех и Тирас) се приписва ролята на родоначалници на отделни народи или групи от народи. Йосиф Флавий в Юдейски древности (Книга 1, глава 6:1) пише, че прародител на галите е бил Гомер, на скитите – Магог, на гърците – Яван, на кападокийците – Мосох, на траките – Тирас, и т.н. Почти същото – с малки изменения – намираме у св. Йероним и у Исидор Севилски. Идеята за произход на „московитите” от Мешех/Мосхус се приписва на испанеца Бенито Ариас Монтано (Benito Arias Montano или Benedictus Arias Montanus, 1527–1598).

Ноевият Ковчег предполага и общо място, откъдето произлизат всички народи, и като следствие поражда идеята за миграцията им – всички те така иначе са потеглили от едно и също място (от Арарат) и след продължително блуждаене (или серия от преселвания) са се оказали на мястото, където са в момента на написване на хрониката.

В съответствие с тази универсална схема в много исторически съчинения от ХІІ-ХVІІІ век намираме легенди за славяните – как и откъде са дошли в днешните си земи. Там има не само имена на „племената” и народите, но и топоними; сравнението им дава възможност да се предложат интересни хипотези.

Представените тук резултати включват: 1) кратък обзор на сведения от няколко  от най-важните съчинения; 2) легендата за планината Кораб; 3) илюстрации, показващи разположението на ключовото за легендите за «славянския произход» название на река Мосхус на географските карти от ХV-ХVІІ в., и 4) анализ и изводи.  

Трябва да подчертаем изрично, че в целите ни не влиза стремеж към изясняване какви детайли от тази или онази от разгледаните легенди са верни или близки до реални събития; ние искаме да разкрием връзки между отделните разкази и варианти и да   определим възможни влияния и заемки.

§ 1. Обзор на легенди за произхода на славяните

Повест временных лет

Това съчинение присъства в някои летописни сборници, запазени в преписи, от които за най-точни и най-стари се смятат  Лаврентиевският (1377  г.)  и  Ипатиевският (от 20-те  години на  ХV в.). Приема се, че е създадено в началото на ХІІ в. Ето как е представен в него  произходът на славяните:

„По мнозъ же временех съли суть словъни по Дунаеви, гдъ ес(ть) Угорьская земля, и Болгаръскаа земля, и от тъх словенъ разидошас(я) по земли и прозвашас(я) имены своими… ”

Така Повест временных лет (ПВЛ) определя „родината” на славяните около  Дунав, по-точно в региона на тогавашните Унгария и България.

Ян Длугош в „Полска история”

Знаменитата „Полска история” на Ян Длугош започва с обичайната за средните векове теория за подялбата на света между синовете на Ной. Той пише:

 „Първият човек от рода на Яфет, който дошъл в Европа с тримата си синове, се казвал Алан.... И така, роденият от сина на Яфет прадядо на всички славяни, като излязъл от полетата на Сенаар, преминал през  Халдея и Гърция и се заселил със синовете и роднините си до Понтийското море и до реката Истър, която сега наричаме Дунав ...

… Отначало той заел Панония, първото и най-древно обиталище на славяните, родно и обичано от тях, което сега започна да се нарича Унгария, след като лангобардите изгониха оттам славяните, а после го оставиха на хуните. Оттук, след като му се народили внуци,  заселил България, или Мизия, Далмация, Сърбия, Хърватия, Босна, Русия, Каринтия и Илирик …”

Тук виждаме две близки, но все пак малко различаващи се една от друга версии за произхода на славяните:

- според първата, «прадядото на славяните» се заселил около Черно море и Дунав;

- според втората, той първо заел Панония, и после, «оттам», заселил България (около Понтийско/Черно Море) и други страни.

Това буди подозрения, че в първоначалния текст на автора са били направени корекции. Наистина, във връзка с други детайли някои изследователи директно пишат за „редактиране” и „загуби”. Затова в този случай има основания за хипотезата, че отначало в текста на „Полската история” е имало само първия вариант на легендата, с Черно море и Дунав, а вторият вариант, „уточняващият”, е бил добавен по-късно.

Прославените славяни на Винко Прибоевич

През 1525 г. на остров Хвар пред избрана аудитория от интелектуалния и социалния елит на процъфтяващото местно адриатическо население Винко Прибоевич (Vinko Pribojević, Vincentius Priboevius), учен и едновременно с това монах от Доминиканския орден, произнася реч, озаглавена „За произхода на прославените славяни” (De Origine Successibusque Slavorum). Речта му е била издадена два пъти още през ХVІ век, и двата пъти във Венеция: в 1532 и 1595 г. В нея той излага своята версия на историята на славяните от незапомнени времена до неговите дни – история, в която славяните водят потеклото си от Тирас, седмия син на Яфет (рис. 1) и в която действащи лица са няколко антични народа: траките, македонците, готите, гетите, вандалите, сарматите, гепидите и илирийците, които според него са славянски. Нещо повече: за него  античните илирийци и съвременните му славяни, живеещи на Балканския полуостров, са  един и същ народ.

Мацей Стриковски в „Полска хроника”

Издадената в 1582 г. в Кьонигсберг „Полска хроника” на Мацей Стриковски (1547 - след 1582) бележи началото на получилата по-късно широко разпространение сарматска теория за произхода на славяните, в която освен другото се споменава, че техен прародител е  Яфетовия син Мосох/Мосхус/Мешех.

Тази хроника оказала силно влияние на ред по-късни автори, сред които трябва да се отбележи Н. Гизел с неговия „Киевский Синопсис”, защото, както предполагат много учени, оттам о. Паисий е взел сведенията си за Мосхос.

Мавро Орбини: Скандия е родината на славяните

От всички съчинения, които приписват на славяните произход от Скандинавия, най-известно е „Царството на славяните” на Мавро Орбини. Там се казва, че славяните под името „готи” са излезли от „великата Скандинавия” в 1460 г. след Потопа, покорили са  Европейска Сарматия, т.е. приблизително териториите на съвременните Полша и Украйна, после се разделили на няколко „колена”; от тях произлезли известните на  Орбини славянски народи. Орбини ги изброява: венеди, славяни, анти, масагети, гири и т.н.

О. Паисий: родината на славяните е Скандавия

Версията за произхода на славяните, която отец Паисий предлага в „История славянобългарска”, общо взето е близка до версията на Орбини. Тя също започва от  библейския „прадядо” на славяните; в нея тази роля е приписана на Мосхос, сина на Яфет. „Племето” на  Яфет минало през Бяло (Егейско) море и се заселило в Европа, където се разделило. Родът на Мосхос отишъл на север. Паисий пояснява: там, където сега е Московската земя. Реката, до която се заселил рода на Мосхос, нарекли Москва, по името му; със същото  име било наречено и селището им. По-нататък в разказа на о. Паисий се казва, че в тази „Московска” земя имало страна, която се казва Скандавия. Хората в нея се наричали скандаляни. Те също се преселили, този път на запад, покрай Балтийско море, покрай „Брандибур”, по-късно били наречени славяни.  Оттам тези скандаляни-славяни тръгнали обратно към Москва, водили война с „москалите” (московчани) и руснаците, победили ги и се заселили около реката Болга, която тече от юг на север. По името Болга били наречени българи. Във времето на император Уалент (Валент) българите отново тръгнали да се преселват: първо отишли в днешна Унгария, а после – по заповед на  Уалент – преминали Дунав и се заселили в Тракия.

О. Спиридон Габровски за произхода на славяните

Познатата идея за произход на славяните от един от внуците на Ной е представена и в „История во кратце” на о. Спиридон; тук тя е придружена от критичен обзор на отделни  детайли, които се срещат у различните автори. Той не само привежда различни мнения, но и им дава собствена оценка. Това очертава визията му към проблема за произхода на  славяните; следващите два откъса от „История во кратце” дават представа за нея. 

„Иафетовите племена заеха западна Европа и северните страни; …

Иафет имаше седем сина:

1. Гомер - от това племе излязоха гомирити и галати, още и кимери, пo-късно наречени цимбри.

6. Мосох - от него: кападоки, мисени, илирийци, още и целия славянски език от Мосоха произлиза: за това говорят мнозина, както и свети Димитър Ростовски привежда свидетелството на светия пророк Иезекиил, говорейки именно, че Мосох е бил руски княз, но някои не се съгласяват: [едни считат, че славянския език е произлязъл] от Рифат, Гомеровия син, други - от Тогорм, брата на Рифат, а трети - от Сармоф пра-правнук на Арфаксад, син Симов. Също и сам свети Димитър Ростовски не е съгласен, сиреч не потвърждава нарочно, че славянския език е произлязъл от Мосох. А говори, че Рифат и Тогорм са внуци на Иафетови, синове същи на сина му Гомер. От него [Гомер], от кимврите или цимбрите произлиза бившия славянски език. Поради това всичко е съмнително.

7. Седмия син Иафетоф е Тирас - от него [произлязохa] траки или тарсини.

Говори Зунар: веднага след размесването на езиците в годината от сътворението на света по числото хронографско 2774, хората се разпръснаха по родове по цялата земя и двама от Иафетовите синове тутакси дойдоха на север и се заселиха на две планини, много големи; името на едната планина е Тавер, а на другата Аман. И се умножиха там, и като слязоха от ония планини, дойдоха на реката наричана Танас. И се разпръснаха на изток и даже на запад, обаче кои синове Иафетови са, не споменава, само говори: „от имената на синовете Иафетови се наименуваха и местата”.”

„Българският народ, който е един от най-първите и най-стари народи в християнство и царство, глава и предводител на целия славински род, води племето си от Мосоха, както и другите славински народи. Първо излезе иззад Черно море в годината от сътворението на света 4522 и се засели от двете страни на Дунав, и се наричаха тогава мисини, поради което и тая земя се нарече Мисиния по името на праотеца Мосох... ”

Така о. Спиридон извежда славянския род от Мосох, който някое време живял в Мала Азия; после част от потомците му се заселили около река, „наречена Танас”, а българите се  заселили около Дунав, в „Малка и Велика Мисиния”. Той споменава и друга разпространена гледна точка: че произходът на славяните е свързан с най-големия Ноев син  – Гомер, и с кимбрите/кимврите/кимерите.

Цитираната бележка на Зонара, че „от имената на синовете на Яфет са наречени и местата”, е важна за правилното изтълкуване не само на текста на о. Спиридон, но и на  механизмите за възникване на теориите за произход и миграции на „племената”.

Важна е и посочената от о. Спиридон връзка между името Мосхос и названието Мисия/Мизия.

Зографската българска история за българославенския народ

Това е анонимна българска история от ХVІІІ век, озаглавена „История вкратце о болгарославенском народе”. Тя започва така:

„Болгарский народ излезе през древноста от Черно  море, от река Волга от великата Скандинавия, и зваха се там гимери и кимери, и когато се умножиха, първо дойдоха в тази страна, още преди Александър Македонски.”

От самото заглавие е ясно, че за автора „Болгарский народ” е един от славянските народи, така че в дадения случай имаме кратка версия на теория за скандинавски произход на славяните.

§ 2. Общи коментар за приведените легенди за произхода на славяните

Обобщавайки горните легенди, можем да отделим в тях две групи теории за „родината на славяните”: скандинавски, които поставят тази родина в Скандинавия, и дунавски, според които тя е била около средното и долното течение на Дунав.

Защо Скандинавия?

Търсенето на отговор на този въпрос е най-добре да започне с разглеждането на едно интересно явление, протекло през ХV-ХVІІ в. в Европа, за което понякога се използва  красноречивия термин „готомания”. То е свързано с претенцията на Хабсбургите за „готския произход” на тяхната династия, която става популярна и набира сила през ХV-ХVІ век. Ще представим кратък преразказ на описанието на този процес.

Още на Базелския Събор през 1431 г. представителите на Швеция и испанските Хабсбурги настояли да им бъдат дадени първите места в залата. Тези места им принадлежали, тъй като, според техните твърдения, те били наследниците на славните и непобедими готи.

В речта си пред Събора епископът на Ваксйо (Växjö) Нилс Рагвалдсзон (Nicolaus Ragvaldi) описал Швеция като център на световната история. От родината на готите, която сега се казва Швеция – уверявал слушателите Рагвалдсзон – са произлезли голям брой народи. Първи сред тях са остро-готите и вест-готите. Тези два народа са извършили забележителни и славни дела. Те са покорили Европа, Азия и Египет. Амазонките са били готски жени, а готският цар Еврифил (Euriphilus), братовчед или племенник на троянския цар Приам, участвал в Троянската война, където загинал славно … 

След речта на Рагвалдсзон на Събора в Базел и особено след като той станал епископ на Упсала (1438 г.), шведската историография влиза в период на патриотичен разцвет. Кулминацията му настъпва през 1554 г., когато в Рим излиза книгата на  шведския историк и писател Йоан Магнус „История на готите”. В нея авторът твърди, че от шведите са произлезли повече от тридесет нации и народи. Магнус изброява 87 ост- и вест-готски царе, управлявали „извън Швеция”, и ги нарича „външни готски владетели”.  

 Малко по-късно придворният историограф на Хабсбургите Волфганг Лациус (Lazius, 1557) развива геополитическите възгледи за „завоеванията” на готите. Според него „германските народи” начело с готите не само са завладявали територии и са ги управлявали, но са се заселвали на тях, така че там, на заселените територии, са оставили народи – наследници на готите. Тези територии и народи – внушава Лациус – трябва да бъдат обединени от властта на Хабсбургите.

А описаните от него „готски завоевания” обхващат – ни повече, ни по-малко – територии от Крим до Испания и Швеция.

Защо Дунав?

Освен библейската легенда за Световния Потоп, за Ной и синовете му, има и други легенди за потопи, станали на други места. На Балканите също е имало такива легенди, и от тях излиза, че потомците на оцелелите са тръгнали да населяват света от Балканския полуостров, т.е. че Балканите са „родина” на всички народи.

Според най-разпространената гръцка версия, потопите са били три: Огигов, Девкалионов и Дарданов. Дардания е била римска провинция, разположена приблизително в района на днешните южна Сърбия, Косово и Македония; макар че класическите гръцки  митове поставят Дардановия потоп в южните части на Балканите, а Дардания се е намирала в централната част, именно в «централната» Дардания до скоро хората са разказвали своята версия на мита за Потопа.

На северозапад от Охридското езеро се намира внушителна планина, наречена  „Кораб”. Местната легенда разказва, че там след Потопа е спрял корабът на Ной. Марко Цепенков е оставил кратък запис на легендата. Според нея когато „корабът” на  Дядо Ной минавал над трите каменни върха на планината Песяк, те закачили дъното му и уплашили Дядо Ной, така че той възкликнал: „Их, Песяк планино, ке ми дупнеше корабо!”. По-нататък, минавайки над Шар Планина, той видял, че тя е станала шарена от водата, и я нарекъл „Шар”. Реката, покрай която минал, нарекъл „Бистра”. Като доплувал до планината Крчин, корабът му „скрцал”, но успял да стигне до планината Кораб, където се счупил окончателно и останал там. На това място Ной посадил лозе, от първия урожай направил вино и се напил. На това място е имало малка черква.

Името на планината „Кораб” дава основание за хипотезата, че легендата за Потопа и за спирането на „кораба” на Ной до тази планина е намерила отражение в топонимията на региона. По-нататък ще се убедим, че това наистина е така.

Готи и славяни

Както се вижда от написаното по-горе, Прибоевич, Орбини, о. Паисий са смятали, че готите са били славяни. Какво основание са имали, били ли са прави?

За да се разбере същината на този въпрос, трябва преди всичко да се вземе предвид, че днешният смисъл на думата „славяни” се е оформил окончателно през ХІХ век. До тогава различните автори са влагали в него различен смисъл. Например за Орбини понятието „славяни” освен готите е включвало народи като даки, шведи, фини, пруси, бургундиони (бургундци), нормани, авари, алани. Дефинирайки по такъв начин смисъла, който се влага в този термин в неговата книга, той го използва, за да припише на славяните известните по онова време (благодарение на „готоманията”) слава и завоевания на готите и на други народи.         

Затова „изходът” на славяните от Скандинавия следва логично от такова определение за термина „славяни”.

Но освен тази директна логика, възможни са и други механизми, породили „маршрутите” на славяни, готи и други народи.

По-горе беше отбелязано твърдението в старите легенди, че „от имената на синовете на Яфет са наречени и местата”. В миналото авторите и читателите на хрониките са считали, че названията на народите и имената на „прародителите” им са намерили отражение в топонимите; те са сравнявали имена и топоними, за да търсят (и намерят!) „пътя”  на съответния народ, който той е изминал след Потопа, за да достигне до своята страна. За много от тях е било естествено, че потомците на Мосох са свързани с Москва (река Москва), че потомците на Гомер имат общо с „Кимерийския”/„Кимбрийския” полуостров, че българите-вулгари са живели край Волга и т.н.

Липсата на „стандартизация” на имената, названията и топонимите в миналото е оставяла широки възможности за намиране на „подобия» между тях и така за обосновка на  различни теории за произхода и „пътя” на народите.

Затова за да сравним теориите за произхода на славяните е важно да потърсим ключовите имена и топоними в тях и да ги сравним с реално съществувалите и използвани стари названия. Както се вижда от приведения обзор на версиите за „миграциите”, такива са имената Мосхос, Скандинавия, Кимера.

Следва

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.org//1__noeviiat_kovcheg_i_rekata_mosxus_v_legendite_za_slavianite-h-932.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот