Жена президент? Благодарим ви, г-н Борисов!

Автор: Ралица Ковачева


Жена президент? Благодарим ви, г-н Борисов!

Той говори от името на цял един народ. И много добре го знае, неслучайно е премиер за втори път...

Бойко Борисов: „Защо не се напънем и не сложим за президентските избори една жена президент. Имаме достатъчно фигури, които можем да обсъждаме.”

Това изявление на Бойко Борисов „взриви социалните мрежи” в последните дни и даде повод за напоителни лакърдии в сутрешните блокове. Коментарите във Фейсбух се фокусираха върху „напъна” и „слагането”.

Аз обаче искам да кажа за друго – за образа на жената в публичната реч на Бойко Борисов.

На „фигурата” на жената, ако трябва да следваме мисълта му буквално. Защото би могъл да каже „имаме достатъчно личности”, да речем. Но той – фигури. Фигуранти ми идва неволно наум, но да не му слагаме думи в устата в стил „какво е искал да каже автора” – достатъчно анализатори се упражниха в тая дисциплина.

Бойко Борисов открай време демонстрира благосклонно отношение към жените.

Не казвам уважение, защото не е същото, а по-скоро един вид добро възпитание, признак на култура, на европейщина: “Жена премиер? Трябва, ако сме европейци” (годината е 2009-а, Борисов още е  кмет на София).

Той с готовност демонстрира синовна преданост към своята майка, която често споменава и уважение към „кака”, както още нарича по-голямата си сестра.

След признанието, че си седи „сам като куче” в Бояна, премиерът разголи душата си в емоционално интервю: "Има една госпожица, която ми е по-близка... Когато приключа с държавната работа, ще се оженя и ще си я прибера".

И ако нещо ни е смутило в начина му на изразяване, няколко изречения по-късно вече сме напълно объркани: "Не мога да съм влюбен. Да си влюбен означава да му даваш време, да го водиш на разходка, на почивка. А аз само работя - и събота, и неделя."

Да се чудиш защо изобщо ще си я прибере тая госпожица, след като няма време да я разхожда. Пък и тя, за какво й е да я вземат при така сложените обстоятелства и без любов?!

И все пак, когато става дума за „госпожицата”, Борисов поне говори за нея в женски род, но когато описва потенциалния обект на любовта си използва среден род - „да му даваш време, да го водиш на разходка”.

Не знам за вас, но аз се зачудих кое е това, което го прибираш, даваш му време и го водиш на разходка и първата ми асоциация беше куче. Може би щях да се сетя и за дете в детска градина, ако не беше ме подвела прословутата кучешка самотност на премиера. И разбира се, любимата му порода българско овчарско куче.

Изобщо кучето се очертава централна метафора в емоционалния Борисов свят. За да не се отклоняваме от темата, няма да се впускаме в дълбинен анализ на жеста му да подари кученце на Владимир Путин.

Жените, според Борисов, трябва да бъдат пазени, защитавани, не нападани, те не се състезават на равна нога с мъжете: „Бих се обърнал към тези хора от БСП и НДСВ - на жените не се правят такива работи“ (по повод атаките срещу Румяна Желева).

Когато е ядосан, обаче, той спира да е джентълмен и забравя, че „на жените не се правят такива работи”: „И какви са тия съдии - някаква пикла ми завършила миналата година и вече е с имунитет."

Жените, освен това, трябва да внимават с миналото си – за тях, за разлика от мъжете, то има значение. Затова си има и израз - „жени с минало”: „Аз да не съм жена да ми гледат миналото? Петнайсет години съм се доказвал - честен експерт”, възкликна обидено Борисов.

На този фон, не ни остава друго, освен да си представим идеалната жена, според премиера, по престилка (само) и до печката: „с мен може да живее само някоя, която да седи в кухнята и да не излиза”. Но пък той твърди, че не харесва „такива жени”.

Но най-важното - на жените, според Борисов, не може да се поверяват тежки отговорности.

Запитан готов ли е да стане премиер втори път (през юни миналата година) той каза: „А кой да стане? Ако има по-опитен, ще го направим него. В тази ситуация трябва да се избира – така, както през зимно време не дават на жена да кара кола, а се качва този, който е най-добър шофьор.”

Значи, кола не може да кара през зимата, но президент – може? Защото не е важна работа или защото мнението на Борисов за жените е еволюирало? Ще оставим отговора на този въпрос за след няколко изречения.

Преди това дължа обяснение защо изобщо се занимавам с мнението на Бойко Борисов за жените. Защото той говори от името на цял един народ. И много добре го знае, неслучайно е премиер за втори път.

Така мислят толкова голяма част от хората у нас (забележете – не мъжете, а хората), че спокойно можем да наречем това „обществено мнение”. То робува на средновековни модели в представата си за ролята на жената в семейството и обществото. Приема като даденост ширещия се сексизъм, често балканско-дебелашки или откровено вулгарен.

Присмива се на мъжете, които простират и водят децата на детската площадка, защото са „под чехъл”. Подиграва се на шведите, че учат децата в детската градина да играят на семейство с променящи се роли (за да не свикват, че майката готви и гледа децата, а таткото ходи на работа и гледа телевизия) и ползват отпуск по бащинство.

Понякога дори и с най-добри чувства и намерения, сме готови с неописуема лекота, да превърнем жената в нищо повече от сексуален обект – спомнете си учителката, която стана „новина”, защото е красива. Не защото е учителка, а защото била твърде хубава за учителка или пък защото полата й била твърде къса за учителка.

Или еуфорията около Магдалена Огурек, по която се проточиха тонове сладострастни лиги из родните медии (тя пък и с такава фамилия – краставичка значи), но не просто защото се кандидатира за президент на Полша, не заради докторската й титла и книгите й, а заради русите й коси и дългите й крака.

Чувала съм мъже да предлагат на своя колега-жена: „Иди ти на срещата, той (клиентът) обича да говори с хубави жени”. Или пък, на публично събитие: „Ела отпред, че медиите снимат, а няма нито една жена”.

А помня и един случай, в който определена задача беше поверена на две жени, блондинка и брюнетка, защото „русата и черната” бил мокрият сън на всеки мъж.

Изобщо не иде реч за някакъв войнстващ феминизъм от моя страна. Разбира се, свободни сте да ме обвините в елементарна женска завист или кастрационен комплекс. И все пак: не познавам жена, която да не иска да е мокрият сън, ако не на мъжете изобщо, то на някой конкретен мъж.

Но и не познавам уважаваща себе си жена, която иска да бъде възприемана единствено като мокър сън и да бъде оценявана като колега, като специалист или като личност според размера на бюста си. Едни от най-добрите шофьори, които познавам, са жени. И със сигурност знам имената на поне пет уважавани жени, министър - председатели и президенти.

Е, има и други – те си имат доктор Енчев и много му благодарят. От тяхно име благодаря и на д-р Фройд. Той, разбира се, не е подозирал, че ще даде научно оправдание на човешката глупост. Сигурно би наблюдавал с интерес едиповия комплекс на цяло едно общество, раздвоено в мечтата си за силния мъжкар и топлата гръд.  

И тук този текст щеше да свърши, без окончателен отговор на въпроса защо Борисов иска да се напъне и да сложи (може би все пак щяхме да се изкушим да интерпретираме глаголите по Фройд) жена-президент (пък как звучи само – като куче-космонавт, нещо невероятно, непредставимо). Щяхме може би да се обнадеждим, наивно и прибързано, че мнението му за жените е еволюирало – все пак довери коалиционните преговори на женско трио.

Но верен на психопрофила си, той сам написа края на историята: „Аз само се шегувах. Само се шегувах! И то не, че няма да стане, не, че не може да стане. Просто ей така в една подобна аудитория, само жени - к`кво да им ка`еш?”

Следва любезен смях в залата. Какво ни остава да кажем, освен - благодарим Ви, г-н Борисов! (Само се шегуваме!)

От Редута.бг

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот