Записи „Национална памет”: Двуликият Богдан Филов

Автор: Искра Ценкова (3 коментара)

Проф. Богдан Филов заедно с жена си Евдокия /Кита/ Филова.

„Мили ми вуйчо, писах ти напоследък две писма и ти телеграфирах, за да ти честитя годежа, но не съм сигурен дали си получил телеграмата и писмата ми.“ Така започва писмото си младият Богдан Филов до Тодор Сахатчиев и заявява готовност да кумува на сватбата му. След смъртта на първата му съпруга Неда Балабанова Тодор Сахатчиев се жени повторно.

Докато пренарежда семейния архив, Ирина Сахатчиева, внучка на Тодор Сахатчиев, открива леко пожълтелите листове, изписани със синьо мастило от ръката на Филов. Това е политикът, който въпреки опитите за реабилитация остава в паметта на нацията като човека, който приема антиеврейското законодателство и вкарва България във Втората световна война на страната на фашистка Германия.

Този позорен акт успява да хвърли мрачна сянка върху другото „аз“ на Филов, а именно археолога и учения, чиито постижения все още са част от световната културна история. Въпросните писма на Филов са писани в Женева през 1919 г. По-голямата част от кореспонденцията до Сахатчиев обаче е от периода на следването му в Германия. Текстът им подсказва

колко скромна е стипендийката

с която държавата го изпраща да се изучи зад граница. В този период той завършва класическа филология, археология и римска история. Страната, която го образова, слага отпечатък и върху политическата му ориентация. Филов е страстен привърженик на германските идеи и въпреки че никога не е членувал в националсоциалистическата партия, не е криел възхищението си от фашистката идеология и философия.

Богдан Филов е роден в Стара Загора, един от градовете, из които обикаля семейството на подполковник Димитър Филов. Корените на известната фамилия Филови тръгват от Калофер. Димитър Филов е ученик на даскал Ботьо Петков, приятел е на Христо Ботев, учителства заедно с него из Бесарабия. Завършва юнкерското пехотно училище в Одеса, служи в Руската императорска армия, участва и в българското опълчение като руски офицер. А по време на Сръбско-българската война се сражава в боевете при Сливница. Подполковник Филов е заклет русофил, поборник е за Съединението на младата българска държава, той е един от основателите на българската армия. Заедно с майор Атанас Узунов организира русенския бунт на офицерите през 1886 г. срещу правителството и регентството, но опитът за преврат бързо се проваля. След потушаването на бунта в Русе той е прострелян, докато се опитва да премине Дунав заедно с Олимпи Панов. Умира от раните си в болница през 1887 г. По това време Богдан е едва четиригодишен. Овдовяла твърде млада, Елисавета Сахатчиева се връща с трите си деца в родния град Карлово, а брат й Тодор поема грижата за момчетата като роден баща. Инженер по железниците с отлична професионална кариера, той финансира и издръжката за доброто им образование. Святополк (роден през 1881 г.) е най-големият син в семейството. За него се знае, че е завършил Санктпетербургската политехника. По време на Първата световна война заминава на фронта и

оставя костите си на бойното поле

Святополк загива в боевете при Куманово през 1916 г., без да остави наследници. Любомир (роден през 1885 г.), най-малкият син на Димитър Филов и Елисавета Сахатчиева, също не продължава рода. Той умира много скоро след като е завършил Военното училище в София. Бракът на Богдан Филов с Евдокия Петева пък остава бездетен.

Когато двамата се срещат, тя е 31-годишна, а той на 49. Евдокия е изтъкнат етнограф, изкуствовед, автор на редица статии, на студии, посветени на песните, накитите, на текстилното и керамичното изкуство. Богдан Филов вече е учен, обвит с академична слава, сказките му в университета събират много слушатели, идва дори цар Борис. Филов е обаятелен събеседник, невероятен ерудит, запален тенисист, играч на бридж.

Проф. Александър Балабанов казва за него, че е чудовищно деен, но археологът има още едно качество, което Евдокия много цени - запазва самообладание и в най-критичните ситуации. Кити, както всички я наричат, също е немски възпитаник. Тя покорява сърцето му не само с теменуженосините си очи, със своята изисканост, но и с блестящия си интелект. Родена е през 1901 г. в Шумен в семейството на висш офицер. Израснала в една от най-аристократичните къщи на София, дело на австрийския архитект Фридрих Грюнангер, автор на най-великолепните столични сгради, включително и на царския дворец.

Петеви са част от хайлайфа на младата столица, покрай честите им визити в монархическото семейство дворцовите маниери са част от бита им. Бащата на Евдокия полковник Васил Петев на два пъти е бил началник на Военното училище в София. Той е във военната свита на княз Фердинанд,

военен наставник е на престоло-наследника

Борис III. Участвал е в Сръбско-българската, в Балканската и в Междусъюзническата война. За проявена храброст е награждаван със Сребърен кръст. Парите в дома им обаче идват от страна на тъщата на Богдан Филов - Неда Папазова.

Майката на Евдокия е наследник на заможната казанлъшка фамилия Папазови - предприемчив род, един от тези, които пишат индустриалната ни история. Още в средата на XIX век Папазови основават първата у нас търговска къща за производство и износ на розово масло. Продукцията им стига до Цариград, до Париж и Лондон, прескача дори в Ню Йорк, печели златен медал на изложението във Виена през 1873 г. Братята Папазови са енергични, с тънък търговски нюх. За да се застраховат срещу провал, въртят и търговия с овче месо, с масло, сирене. Като заклети родолюбци подпомагат с пари и националноосвободителното движение. Неведнъж в Папазовата къща в Казанлък е намирал подслон Васил Левски, отсядали са и двама генерали - Гурко и Скобелев.

Неда Папазова е не само жена от сой, тя е и образована, завършила е френски колеж в Цариград. Тя ражда на полков­ник Петев три дъщери и един син - Евдокия, Мария, Стефана и Ботьо. Евдокия продължава образованието си в град Вюрцбург, Германия. В същата посока поемат и брат й Ботьо, и най-голямата Мария. Ботьо се връща у нас дипломиран минен инженер. Мария следва в Германия музика, но бързо сменя посоката и завършва Робърт колеж в Цариград.

През 30-те години на миналия век за изненада на цяла София полковникът от запаса решава да разруши архитектурния шедьовър, вдигнат със зестрата на жена му от търговията с розово масло. Царският офицер строи през 1937 г. на мястото на приказно красивата си къща на ул. „Кракра“ невзрачна кооперация, за да обезпечи всичките си наследници с покрив. В един от апартаментите й се настаняват Богдан и Евдокия Филови, а сред гостите на дома им са държавни мъже, често прага им прекрачват и княз Кирил, и самият цар Борис III.

От трите дъщери на Васил Петев само най-малката - Стефания, оставя наследници. Мария не създава семейство. Ботьо пуска корени във Велинград, където е изселен след 9 септември 1944 г. Там работи като деловодител и преводач от немски, там се ражда и дъщеря му Неда, последната от рода с фамилията Петеви.

Стефана, най-малката дъщеря на адютанта на княз Фердинанд, единствена от четирите деца в офицерския дом, не продължава образованието си. „Явно дядо ми вече не е имал пари, за да издържа и нея зад граница“, казва Светла Хантова, племенница на Евдокия Петева- Филева.

Превратностите на съдбата запращат след 9 септември царския офицер и съпругата му в Ловеч. Семейството е сред многобройните

жертви на последвалата разправа

на новата власт с мъжете под пагон, служили на царска България. В дома им на улица „Кракра“ са настанени квартиранти.

През нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. 62-годишният Богдан Филов е разстрелян заедно с бивши депутати, регенти, царски съветници и министри на царска България.

Въпреки че изцяло споделя прогерманската политика на своя съпруг като премиер, въпреки лоялността й към монархическото семейство Евдокия се разминава с масовата екзекуция. Новата власт приема, че тя е безопасна, но за да се застрахова, я изселва от София първо в Дулово, след това в Самоков. В дома й на улица „Кракра“ Народната власт настанява сестрата на комунистката Лиляна Димитрова - Победа. През 1971 г. Евдокия Филова продава апартамента на певицата от Щатсопера във Виена Маргарита Лилова. Днес там отсяда дъщеря й, когато е в България.

Вдовицата на проф. Филов приема принудителната самота и тежкия мъченически живот с достойнство, не губи дух, запазва до последно благородната си осанка. Пише стихове, дава уроци по немски и френски на децата от града и започва да изследва усърдно живота и работата на самоковския художник Никола Образописов (1829-1915).

„Леля ми държеше под наем стая в една стара къща, която плачеше за ремонт, с външна тоалетна. През 60-те години често й ходехме на гости в Самоков. Спомням си, че в средата на стаята, в която живееше, имаше дървен капак. Тя го отваряше всеки ден и слизаше по една стръмна дървена стълбичка към зимника, където държеше хранителните си продукти“, разказва Светла Хантова, дъщеря на Стефания, най-малката сестра на Кити. Евдокия умира в София през 1973 г., а Стефания Петева, Хантова по съпруг, изпълнява завещанието на сестра си - да издаде монографията й за самоковския художник. Благодарение на двете й племенници Светла и Неда вече е факт и преиздадената й забележителна монография за художника Иван Милев.

Израел протестира срещу улица с неговото име

Израел винаги е имал добро отношение към България заради спасяването на българските евреи. През 2009 г. обаче двете държави са на ръба на дипломатически скандал. Причината е решение на Столичния общински съвет, с което улица в София е именувана на Богдан Филов.

„Това е министър-председателят на България, сложил подписа си под пакта за сътрудничество с хитлеристка Германия, подготвил за гласуване антисемитско законодателство и изпратил българска администрация в новите земи, която депортира тамошното еврейско население“, се посочваше в писмо на израелското посолство.

Столичната община и лично тогавашният кмет Бойко Борисов дават заден и отменят прекръстването.

В качеството си на министър-председател Богдан Филов е вносител на Закона за защита на нацията, приет на 24 декември 1940 г. и съдържащ дискриминационни мерки срещу евреите. Малко по-късно към правителството е създадено Комисарство по еврейските въпроси, което има за цел „окончателното решение на еврейския въпрос“, разбирай избиването им в концлагери. Към края на мандата му като министър-председател в Германия са депортирани над 11 хиляди евреи от освободените български области Македония и Западна Тракия, повечето от които загиват. След протести на обществеността планираното депортиране на евреи с българско гражданство е отменено.

На 1 март 1941 г. Филов като премиер подписва в двореца Белведере във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. Пътуването за Виена е с личния самолет на Хитлер и пилота му Ханс Бауер. Заминава вместо министъра на външните работи Иван Попов. Всъщност Попов отказва категорично да свърши тази работа, под предлог че е вдигнал температура. Филов тръгва оптимистично настроен, уверен, че мисията, която изпълнява, е за доброто на България.

Два часа преди подписването на Тристранния пакт германските войски вече са в страната ни.

Филов извършва още едно „родолюбиво“ дело. На 13 декември 1941 г. ръководеното от него правителство под натиска на нацистка Германия обявява т.нар. Символична война на Съединените американски щати и на Великобритания. В резултат на това съюзниците разрушават голяма част от София и други градове с тежки бомбардировки през 1943-1944.

По в-к Преса

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.org//zapisi__nacionalna_pamet_:_dvulikiiat_bogdan_filov-h-872.html

2015-02-12 12:46:03 От: Видо

Във войната ни е вкарал не Богдан Филов и тогавашното правителство, а правителството на ОФ.Да, предоставили сме територия на германците, но не сме участвали във военни действия срещу СССР. С влизането на руснаците у нас, комунистическото правителство по настояване на москва ни включва в активни военни действия, което ни струва 30 000 убити и ранени. Ако не знаете или не можете, питайте! Това списание не за първи път преиначава историята!

2015-02-12 14:53:12 От: Статистик

По-сложно е, отколкото изглежда. Без участия в последната фаза на световната война вериятно щяхме да се простим с Южна Добруджа. Но това е, което е - не можем да коригираме историята...

2015-02-20 12:13:16 От: айде да ми обясните

румъния и унгария участват с по един млн войници на изтоният фронт срещу руснаците ,но след приключване на войната румънците си запазват Трансилвания!?А по време на участието им срещу СССР румнците са известни преди всичко със зверства и мародерства.Явно французите ги защитават до последно и то ууспешно .Впрочем 500 000 са пленените унгари които са избити в сибир после
пак за зверства и мородерства

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот