Християни и мюсюлмани взаимно се бранят по време на Балканската война

 (3 коментара)


Християни и мюсюлмани взаимно се бранят по време на Балканската война

Уникални свидетелства за взаимопомощта вади на показ директорът на архива в Кърджали Вълчо Златилов...

Привеждаме пасажи от доклада на Вълчо Златилов, впечатлил участниците на провелата се в Кърджали международна конференция, посветена на вековния юбилей на Балканската война:

 

Във войната вземат активно участие българо-мохамеданите от Смолянско. От този регион в Македоно-Одринското опълчение като доброволци се записват 210 човека... Асимилираните българи продължават традицията на активно участие в общата борба срещу султанската власт. Примерът на Асанджик воевода - легендарния българо-мохамеданин от с. Угурли, Гюмюрджинско, сражавал се рамо до рамо с Капитан Петко войвода десетилетия по-рано, сега се повтаря масово.

 

Новооткрити документи в Държавен архив - Кърджали разкриват множество случаи на активно съдействие на българската войска от страна на местни български патриоти от асимилираното население.

 

Така например, бащата на Хасан Сюлеймен от с. Стояново, Бял-изворска община – Сюлейман, “чувствувайки се българин, макар и на времето възприел мохамеданската религия, през 1912 г. по време на Балканската война се явил изцяло в услуга на българската армия и за тая му вина през 1913 г. по време на реокупацията е обесен в с. Бял извор”.

 

Поради оказана съпротива на представителите на султанската власт в опитите й да се противопостави на настъплението на българските войски с живота си заплатили през 1912 г. още ходжата в с. Чеганци /Хаджикьой/, Чернооченско/ и кмета на с. Текенелер.

 

Голяма част от войниците на опълченските полкове на турската армия, съсредоточени на този фронт и попълнени с войници от Родопите напускат още в началото на войната частите и се прибират по домовете си.  Тези българи, макар и вече в една или друга степен асимилирани от турската феодална държава не желаят да воюват за султана и не приемат войната като война за вярата си.

 

Два дни преди освобождението на Кърджали българският абаджийски еснаф, състоящ се от няколко българи от Смолянско и част от техните семейства, изпада в голямо затруднение. Напускайки панически града, една част от изселващите се в посока на турската граница военни и цивилни местни жители се отдават на грабежи и обири – най-вече на стоки и материални ценности на оставащите в града техни съграждани. Особено привлекателна за тези грабежи и обири става  съхраняваната в няколкото склада в центъра на града стока на българите абаджии.

 

За да се възпрепятства подобен грабеж на проведено на 6 Октомври заседание на представители на   българския абаджийски еснаф в дюкяна на Иван Папучаров, абаджия от с.Полковник Серафимово, се взема решение за пазачи на стоката в складовете да бъдат оставени Райчо Момчилов и Иван Папучаров – и двамата от гореспоменатото село, а децата на абаджиите да бъдат изпратени по родните им места в Смолянско. Въпреки поставената охрана обаче, складовете са нападнати на два пъти, с цел да бъдат ограбени.

 

При нападенията единият от пазачите – Иван Папучаров е заловен от нападателите, но благодарение на застъпничеството и защитата, оказана му от Халибрям Хаджиреджебов – униформен войник от турската армия от с. Орешене / Хасъмлар / и  цивилния гражданин Исмаил – местен рибар от Кърджали, успява да се спаси и запазва  живота си. Запазват живота си и другите останали в Кърджали българи абаджии.

 

Аналогичен на този е и другият случай на проявена взаимопомощ и разбирателство между българи и турци, станал по същото това време в с.Сярци /Мачиклар/, Момчилградско. Освобождаването на Кърджали на 8 октомври 1912 г. изненадва установилата се в това село българска общност от няколко зидари, абаджии и калайджии от Смолянско.

 

В спомените си за вълненията,обхванали ги в тези, ставащи пред очите им исторически за Родопите събития Георги Пеев Стоянов, 11 годишен младеж от с.Чокманово, Смолянско разказва:”…заедно с баща ми Пею Стоянов и калеко ми Манол Безергянов работехме като зидари за тогавашния  първенец и мухтарин на селото Молла Мустафа Халилов, който по-късно беше дълги години кмет на с.Гледка /сега квартал на Кърджали – б.а./

 

На 8 октомври Кърджали бе превзет от българските войски. Военните действия спряха и разузнавателни кавалерийски части почнаха да идват в близките до нас села... Помня като днес – бе неделя, селяните бяха разтревожени че наближавала българска кавалерия, извикаха ни и трябваше веднага да отидем да ги посрещнем /кавалеристите- б.а./ с цел да не сторят нещо лошо из селото... Ние отидохме при тях. Но, о чудо! Кавалерията се оказа, че е турска, идваща от Момчилград. Офицерът разбра, че сме българи и ни обвини, че сме били шпиони и че ще ни заколят... Потеглихме заедно с кавалерията и дойдохме в селото до мехтепа /селското училище/, където се бяха събрали всички селяни, начело с Молла Мустафа.”

 

Там, в разговор с турския офицер, Молла Мустафа и неговите съселяни се застъпват категорично в защита на българите зидари и ги спасяват от явна смърт. Три дни по-късно случаят се повтаря – но вече с разменени роли. При влизането на българска кавалерийска част в селото в крайно затруднено положение се оказват на свой ред Молла Мустафа и неговите съселяни – турци. Благодарение застъпничеството на българите, този път спасени от смъртта са местните турци.

 

Проявите на разбирателство и взаимопомощ между цивилното българско и турско население по време на военните действия от 1912г., /а и след това/, явно  не са били изолирано явление, характерно само за района на Кърджали. Сведения за такива прояви откриваме и за районите на Крумовград и Ивайловград, отбелязва Вълчо Златилов.

 

По в. "Нов живот" - Кърджали

 

 

Коментари
2012-12-03 20:29:47 От: КрисДиМарЯна

Да, така е!
Българи християни и българи мюсюлмани взаимно се бранят по време на Балканската война! Взаимно си помагаме! Нали сме българи!

2012-12-05 11:02:08 От: +Историята на

РТОВ и последвалите БВ и МВ изобилстват от такива примери във всяко селище.За съжаление не са много историците като Златилов които събират такива данни.Малко известно е че Юнал Лютви от Кърджали предвожда доброволчески отред в помощ на ген.Делов.малко известен е подвигът на Хасан Анджеров от Златоград който в качеството си на турски офицер командващ около 1000 златоградчани-мюсюлмани и християни заявява че няма да вдигнеи ръка срещу собственият си народ и разпуска ръководеният от него корпус.Същият след това работи много смело и активно за българското разузнаване в отдела спец операции като формира чети за борба с гърците .Значи не е страдал от липса на интелект и мъжество.За съжаление някои не много интелегентни краеведи заявяват че е налице бягство на б...прочети целия

2012-12-10 17:20:12 От: KrisDiMarYana

Да!

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече