Виртуалният музей и белите полета на българската памет

Автор: Златина Димитрова


Виртуалният музей и белите полета на българската памет

Христо Ковачев, председател на Фондация Регион.бг и новият му проект „Сердика-Средец-София” за преминаването от реалния във виртуалния свят и обратно. Вижте на www.sofiamuseum.bg

- Как се появи идеята за виртуалния музей?

 

- Преди две години по Коледа в една семейна дискусия със сина и дъщеря ми спорихме за това, че България има повече от 13 века история, а ние не я познаваме и още по-малко се гордеем с нея. Заговорихме за триадата „Сердика-Средец-София” и се оказа, че много малко знаем и за нея. В един момент някой каза – защо не открием Виртуален музей „Сердика-Средец-София” и така тръгнахме.

 

Кой е казал „Сердика е моят Рим”?

 

Роденият може би в Ниш, а може би околно Сердика, Константин Велики често повтарял тази фраза и от 317 до 330 г. градът бил негова столица. Римските императори, родени в Сердика или свързани с нея, са Аврелиан, Галерий, Лициний, Максимин Дака (Даза), Константин, Юстин и Юстиниан... Да изреждам ли още, че съвсем ще се засрамим от историческите си познания и от липсата на самочувствието, което те биха ни дали. Но това е общото състояние на българите – те не знаят своята историята и още по-малко се гордеят с нея. Харесва ни да сме нещастни…

 

- Докъде стигна изграждането на Виртуалния музей „Сердика-Средец-София”?

 

- Направихме концепцията му преди две години. Намерихме доста книги по темата. Една от най-сериозните, която догодина става на 100 лета, е монографията на проф. Богдан Филов за базиликата „Св. София”. Той започва първите сериозни разкопки на Сердикийския некропол. Сега архитект Васил Китов ги продължава и преоткри това страшно богатство – „Градът на мъртвите”.

 

Виртуалният музей вече може да го видите на sofiamuseum.bg и спокойно да критикувате във форума му. Ние като цивилизация преминаваме бавно и неусетно, но много категорично, от реалния във виртуалния свят – за хубаво или за лошо. Виртуалният музей е малка част от този преход. 

 

- Какво представлява Виртуалният музей „Сердика-Средец-София”?

 

- В духа на модерното самохвалство казвам, че такова нещо у нас няма, макар че по света съществуват много виртуални музеи, но точно такъв – „Сердика-Средец-София” – няма. Виртуалният музей има философия и кауза, както ще видите.

 

След кратко ходене по мъките спечелихме финансиране от програма „Култура” на Столична община с втория опит. От големия проект, който имаме, направихме дребна част, фокусирана в трите църкви – моите млади колеги от Фрегата груп, строители на музея, ги наричат „култови” – базиликата „Св. София”, ротондата „Св. Георги” и Боянската църква.

 

Трите църкви символизират трите етапа от развитието на столицата ни, макар че това е условно. Базиликата „Св. София” е построена през IV в. и е една от най-старите действащи християнски църкви в света. А какво има под нея в момента?

 

-  Правят се разкопки…

 

-  Да, но не се знае много, че архитект Васил Китов и неговият екип от 1990 г. реализират един невероятен проект за укрепване на базиликата и за разкриване на част от големия източен сердикийски некропол. Под „Св. София” има разкопан и укрепен един декар от „Града на мъртвите”.

 

Вече са разкрити и консервирани 56 гробници, които започват от I век. Между тях върви стъклена пътека, която обикаля от северния коридор на църквата, минава под нея и излиза вдясно от амвона. Пред „Св. София” има ламаринена барачка – под нея е гробницата на Хонорий, един от сердикийските епископи. Оттам ще бъде прокаран тунел и това ще е входът към некропола, за да не се смущава службата в храма. Посетителите ще видят нещо невиждано по света и у нас: от малък гроб, най-елементарно направен от камъни, до гробници, които са изградени и стенописвани.

 

- Говорите като историк…

 

- Аз съм журналист от кариерата с над двайсетгодишен стаж по вестници и списания. Това ми помага в заниманията с Виртуалния музей. Колегата Христо Буковски, журналист и писател, с когото отдавна работим заедно, ми постави диагнозата – обсебен от Сердика. Другият колега, който открихме за каузата, е д-р Веселина Вачкова. Ние сме троицата, които правим на първо време Виртуалния музей. Но вече всички са добре дошли в дискусиите и в научния сектор.

 

Целта ни е да навлизаме постепенно в Антична Сердика и да я показваме с нейните красиви и вълнуващи истории. А след това ще продължаваме напред-назад във времето.

 

- Влизах в сайта на Виртуалния музей, да си призная – видях неща, които не знам. Направи ми впечатление мултимедията „Храмът на Божията премъдрост” – така ли ще продължавате – с визуализация на историческите факти?   

 

- Това е един от принципите ни. Виртуалният музей няма да бъде прашасал и застинал, каквито са повечето днешни наши музеи. Той ще бъде жив, динамичен – с тези интересни факти, които малцина знаят – от 22-вековната история на най-старата европейска столица. Това е научна истина – няма по-стара европейска столица от София, макар че не съм забелязал това особено да ни повдига самочувствието.

 

Нашият музей тепърва ще се развива във времето с историческите пластове, които ще показва визуално. В момента има над 300 3D реконструкции, направени от екипа на Атанас Димитров. Преговаряме с него да покажем тези вълшебни и много скъпи визии на Сердика – на главните сгради, на статуите. Правят ги от доста време със собствени пари. Това е основен сектор на Виртуалния музей, който активно ще разработваме. Влезте във виртуалния музей на Рим, примерно – идете в епохата на Нерон, ще го видите с времето му. Всичко там е виртуално и оживено. Но за това трябват много пари. Ние тръгваме от малкото, от тези 3D реконструкции, които ще бъдат представени с разказ.

 

Другата част от философията на Виртуалния музей е, че искаме да правим хубава кръстоска между факт и фикция, това, което е привлекателната сила за културния туризъм.

 

В София се откриват много камъни, които са бездушни – има камък, но няма атракция. Някои ги наричат археология, но това е науката. Камъните и тухлите, градежите са артефакти. Ние ще представяме митовете и легендите заедно с истинската фактология на това, което се открива в изграждащия се Античен комплекс „Сердика” в ларгото на столицата ни, под „Св. София”, в Лозенец, където също е имало уникални антични сгради и т.н.

 

Искаме да направим това, което в момента липсва на София и на българската т. нар. „археология” – за всеки камък трябва да има по една история. Ще разказваме истинската история на семантичната ос „Сердика – Средец – София”, но и интересните истории… Искаме да правим кратки, въздействащи и скъпи клипове в духа на най-добрата видеоестетика.

 

Любимият ни метод за откриване на истината е полемиката – както е било в дълбоката древност. Започваме с дискусия, която ще продължи догодина, маркирана е със слогана „Сердика – първата християнска столица на Европа”. А същността на този наш проект е – „От Сердикийския едикт до Сердикийския събор и след това”.

 

- Разкажете ни повече за този проект.

 

- Представихме го на 13 декември в „Арена ди Сердика” при откриването на Виртуалният музей „Сердика-Средец-София”. В този хотел се намира част от амфитеатъра на древния ни град, който по размери е бил почти колкото Римския колизеум. Собствениците на фирмата, изградила хотела, съхраниха част от амфитеатъра. Запазеният градеж е силно енергийно място. Там отворихме Виртуалния музей, негова кръстница е столичната Йорданка Фандъкова и това е логично – нали тя е днешният кмет на нашия древен град.

 

Между другото, рязането на ленти като порязване на нашия трибагреник не е твърде нормално. Даже някои го наричат кощунствено. Да плискаш менче с вода също е неясен фолклорен обичай.

 

Проектът „От Сердикийския едикт  до сердикийския събор и след това” е интересен с това, че иска да се мери с проект на Ватикана. Догодина там ще се прави една вселенска конференция, посветена на 1700-годишинната на Миланския едикт. Това е вторият закон, който постановява, че християнската религия е равностойна на останалите и че християните няма да бъдат преследвани, гонени, убивани. Този закон е подписан от Константин Велики. А откъде е преписан Миланският едикт почти дословно – той е преписан от Сердикийския едикт, който е подписан от император Галерий в предсмъртните му дни. Това е първият закон за толерантността.

 

Догодина Ватикана подготвя една много солидна и скъпа международна конференция за Миланският едикт, на която ще участват и български учени. Но там едва ли ще се спомене, че е той окръжно писмо, което преразказва Сердикийския закон. В спора с някои наши и чужди професори ще доказваме видимото –  Миланския едикт  = Сердикийския едикт.

 

Догодина и ние ще честваме голямата Миланска годишнина, но ще отбележим и още една, не по-малко важна – 1670 лета от Втория християнски вселенски събор. Къде се е състоял? Знам, че няма да ми отговорите, това също не се знае от доста историци… Той се е състоял в Сердика. Ако не го извадим на бял свят, съвсем ще се забрави. Както миналогодишната конференцията за Сердикийския едикт, състояла се в Столична община, минала умно и безшумно, а с висока стойност не само за учените. Така ще мине и годишнината на Сердикийския събор, който е интересен по разни причини, ако не му направим подобаваща промоция, тъй да се каже За него по света има стотици статии, студии и монографии.

 

Време е и в България да се появи първата сериозна монография, посветена на тази тема, централна в живота на християнската църква и духовното развитие по нашите земи. Надявам се да акушираме успешно и на тази книга…

 

- Какви ще бъдат другите акценти на проекта „От Сердикийския едикт  до сердикийския събор и след това”?

 

- Най-интересният от тях е, че искаме в „Арена ди Сердика” да пресъздадем реално и виртуално Втория вселенски събор с участието на най-добрите световни учени по антична история – един американец, един италианец и един от Турция. Това ще се случи вероятно през септември, ако ни подкрепи Столична община, около 17 септември, когато е денят на София. Ако не – ще поискаме подкрепа от Ватикана…

 

На събора са спорели до скандал, карали са се, тези неща са интересни и като сюжет, и като пикантерии, и тях няма да пропуснем, нали все пак живеем във времето на чалгата и жълтия печат… Но съборът е много важен за световната християнска история, както казват учените и ние ще го покажем, колкото и да ни струва.

 

- Очаква ли се да бъдат добавени нови обекти към виртуалния музей?

 

- Ние благородно ще съешаваме факти и фикции. Ще разказваме за известното и неизвестно, но по интересен визуален начин. Искаме да направим истории за тези невероятни богатства, които са на 10-15 м под днешна София. Но няма да налагаме истина от последна инстанция.

 

В залата за диспути на Виртуалния музей никога няма да е тихо. Примерно, ще поставим на диспут темата какво трябва да съдържа подземния музей под базиликата „Св. София”, защото в момента там е място, в което като слезеш, трябва да си взел нещо успокоително. Слизаш в гробище – колкото и да се хвалим, че можем да издържаме в катакомби и некрополи, престоят на това място е стресиращ  и то трябва да се оживи с експозиция. Според някои, това трябва да бъде музей на християнизацията на Европа. Но нека спорят историци, архитекти, археолози, а и  нормалните хора, които имат интерес към темите ни… Ние ще им дадем безкористно терен.

 

Или ще поставим друг проблем – защо толкова време София няма музей, стига разправии да бъде ли в Софийската баня, като тя на половина е СПА-център. Има вече общинско решение, което  скоро научих, че банята ще бъде само музей, но какво ще съдържа той, как ще бъде показано и най-вече кога?

 

И други работи има в проекта, но да не избързваме, ще ги видите, ако влизате редовно във Виртуалния музей, засега е безплатно, побързайте…

 

- Достъпен ли е музеят за чужденци? Ще могат ли да се ориентират и да разберат повече за София?

 

- Ще имаме и английска версия. Освен на българите в чужбина, ние искаме да покажем музея и на света. Но засега всичко е на български, защото не ни достигнаха парите, да ме прощават читателите за честата употреба на тази дума, но такова е времето – парично…

 

- Споменахте, че проектът ви е финансиран от Столична община. Колко е сумата?

 

- Отпуснаха ни субсидия пет пъти по-малка от заявения бюджет. А ние инвестирахме три пъти повече в труд, пари и време. Не смея да кажа колко струва музеят. Ще се засрами Столичната община, която обаче ни помогна решително – и като експертна подкрепа, и като рамо, което ни дават днес кметът и заместникът му д-р Тодор Чобанов. Затова казвам, че финансирането беше малко, но от сърце. Мисля, че го оправдахме и тепърва ще връщаме инвестициите…

 

Ние сме много благодарни и за друго, защото най-отдолу в сайта поставихме, както е изискването на програма „Култура”, софийския герб и знака на инициатива „София – кандидат за Европейска столица на културата, 2019”. Това ни е достатъчно, за да кажем, че ни подкрепя силна институция като Столична община, за която работим с голямо удоволствие.

 

По Агенция "Фокус"

 

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече