Великият господар Тервел изгубен в превода

Автор: Иван Петрински (2 коментара)


Великият господар Тервел изгубен в превода

Не царски регалии (знаци), а царска посуда вероятно е получил като признателен дар от византийския император...

Към илюстрацията: В надписа пред коня на Мадарския конник великият господар Тервел (700-721) назовава сам себе си "архонт", сиреч владетел.

Неуморното повтаряне, издигащо се често във фалцет, на краткото споменаване у патриарх Никифор (р. около 758-829) на прелюбопитното сведение, че великият господар Тервел бил въздигнат като кесар през 705 г. като благодарност за помощта при повторното възкачване на император Юстиниан II (685-695; 705-711) отдавна се е превърнало в неподлежащо на възражения, всъщност не ми е известно някой да е казал нещо напреко.

Дадената на Тервел кесарска титла се упоменава винаги с гордост, съвсем справедлива впрочем, това събитие е непресъхващ извор на патриотичен плам, също основателен - вторият владетел на току-що създадената само преди четвърт век България на Долния Дунав получава втората по значение византийска титла след императорската, което си е забележително признание както и да го погледнем.

Внимателното вглеждане в наличните извори обаче ще ни позачуди. Всъщност никога не е подлагано на съмнение у нас въздигането на великия господар Тервел като кесар, а 

то се основава на само две думи, 

вметнати сякаш между другото в летописта на патриарх Никифор, известна повече като Breviarium Nicephori - "провъзгласяване за кесар".

Както вече е отбелязвано мимоходом (Rodolphe Guilland, 1967; 1976), основните ни свидетели за ранната българска история, освен патриарх Никифор, не са чували нищо по този въпрос. Нито винаги любимият ни Теофан Изповедник, нито Георги Кедрин, нито Йоан Зонара знаят нещо по въпроса за кесаря Тервел.

Нещо повече, самият велик господар Тервел май също не е разбрал, че се е "издигнал" толкова високо. Или пък му е било все едно.

Скоро след драматичните цариградски събития от 705 г., може би дори още през същата година, Тервел заповядва да се разкажат те във вид на надпис върху скала. Това е известният днес надпис "горе вдясно", около вдигнатия преден ляв крак на коня и около опашката на лъва в Мадарския конник.

Този надпис е и най-ранният там, та е от особена важност (вж. изображението и Извори). В текста, предаден от името на владетеля, Тервел се е нарекъл "архонт".

При това той не си е поставил никаква титла когато разказва за събитията, предшестващи помощта му за Юстиниан II, а по време на помощта си и веднага след като я е осъществил, се нарича сам "архонт", сиреч владетел, няма и помен от кесари.

Трудно ще намерим по-категорично доказателство, че единичното споменаване на получената от Тервел кесарска титла у патриарх Никифор не трябва да се възприема така безкритично, както това се прави днес.

Нека повторим за яснота - от надписа пред Мадарския конник ще трябва да се заключи, че самият Тервел или не знае за удостояването си с кесарска титла,

или за него това е без значение

Друг извод едва ли може да се направи, а и следващите редове няма да дадат повод за някакво преразглеждане.

Освен прякото споменаване у патриарх Никифор съществуват няколко непреки указания за удостояването на великия господар Тервел с кесарска титла. Ето ги съвсем во кратце:

Често ще се срещне преводът (В. Бешевлиев, Г. Цанкова-Петкова, 1960) на другия най-важен за ранната българска история извор - летописа на Теофан Изповедник (вж.Извори), там също са отразени цариградските събития от 705 г.

Предполагаемото удостояване на Тервел с кесарска титла Теофан предава не само крайно пестеливо, но и достатъчно мътно, пак с две думи - благодарността си към Тервел император Юстиниан II изразява като го обдарява с "много дарове", но и с basilica skeue.

Последният средногръцки израз в споменатия превод е обозначен като "знаците на царската власт".

В случая, ако "царски" е безспорен превод, то "знаци", отнесено към skeue, е силно деформирано, става дума само за царската посуда, с която, изглежда, Юстиниан обдарил Тервел - през VIII в. в Големия дворец на византийските императори все още има достатъчно златни и сребърни съдове, не както през ХIV и ХV в.

Още едно основание тук ще посочим, понеже то не се е използвало досега, а ни се струва от особена важност.

Ако днес не можем да сме сигурни винаги в един или друг превод от старогръцки, то това в никакъв случай няма да може да се каже за Анастасий Библиотекар (ок. 800-ок. 880). През 869 г. император Людовик го изпраща в Цариград.

На Анастасий Библиотекар дължим латинския превод на всичките десет тома с протоколи от църковния събор, който западната църква брои като Осми. Той превежда от средногръцки на латински и протоколите на Седмия вселенски събор.

Като използва и летописите на Теофан Изповедник, и на патриарх Никифор, Анастасий Библиотекар създава Chronographia tripertita (вж. Извори), където изречението за даровете, дадени на Тервел, е буквален превод от летописта на Теофан - там нашият израз за царските "знаци", basilica skeue, е станал на латински дословно regalia vasa, безспорно "царска посуда".

Освен това Анастасий Библиотекар познава прекрасно и често ползва съчиненията на патриарх Никифор, но не смята за нужно да ни съобщи поне накратко за такова важно събитие като нечие въздигане в кесар, в Chronographia tripertita няма и дума по тоя въпрос.

Така второто по значение

доказателство за получената от Тервел кесарска титла отпада

Вярно, в речника Суда (вж. Извори в Свързани текстове) четем за една реч на Тервел, произнесена пред жителите на Цариград, чието съдържание, в случай, че той не е получил кесарската титла, ще е малко неясно. Свидетелството в речника Суда обаче има съществено значение само ако е допълнена от други извори, та сега не се налага да гадаем за съдържанието на тая реч.

 

Несъмнено от особено значение е

оловният печат на великия господар Тервел. 

Изглежда безспорен този паметник, макар да не се е чуло някой българин да е работил пряко с него - особено в работата с този вид паметници възможността те да се "пипнат" е от решаващо значение.

Чуждите изследвачи са категорични в разчитането си - оловният печат с надпис, който се развързва като "Богородице, помагай на кесаря Тервел", принадлежи на българския владетел.

Проблемът е само, че такъв тип паметници, върху които информацията не само е крайно ограничена, но е и изключително фрагментарна, са използваеми напълно единствено при достатъчно друга по-пространна изворова информация.

Както видяхме току-що, допълнителните данни в случая са две думи у патриарх Никифор, поради което оловният печат от колекцията на Георгиос Закос не подлежи, засега, на пълно признание като неоспорим исторически извор.

Може да се срещне често и старата идея (Rodolphe Guilland, 1967), че царската си титла българските владетели след Симеон Велики заели именно от кесарската на Тервел.

Този довод бе оборен вече (Ив. Венедиков, 1983), в преводите на старобългарски титлата "цесар" е давана винаги на византийския император, от него тя е заета и преоформена за нуждите на първите български императори (цесари-царе), а не от несигурната титла "кесар", с която може би великият господар Тервен е награден за помощта си за император Юстиниан II през 705г.

Извори

"Той [император Юстиниан II (685-695; 705-711)] извънредно любезно се отнесъл към владетеля на българите Тервел, който бил на стан извън Влахернската стена, и най-сетне, когато Тервел дошъл при него [в града] наметнал го с царска хламида и го провъзгласил за кесар. И като го поставил да седне до себе си, заповядал на войските да се поклонят на двамата. Надарил го с много дарове и го изпратил в земята му."

Из Breviarium Nicephori на патриарх Никифор (р. около 758-829) - превод на В. Бешевлиев


"През същата година [705] Юстиниан завзел отново царската власт и като дал на Тервел много дарове и знаците на царската власт [буквално: царските знаци (?)], изпратил го в мир."

Из "Летопис" на Теофан Изповедник (около 750-818) - превод на В. Бешевлиев и Г. Цанкова-Петкова

"Така Юстиниан [II] отново царувал над ромеите шест години [от 705 г. до 711 г.] . . . През първата година от царуването си, т. е. когато за втори път заел престола, Юстиниан удостоил [великият господар] Тервел с много дарове и царски прибори, след което го изпратил в мир . . ."

Из Chronographia tripertita на Анастасий Библиотекар (ок. 800-ок. 880) - превод на Р. Григорова-Златанова

[Първи надпис] ". . [Юстиниа]н императорът сключи договор . . . при българите . . . и при Тервел дойде. На носоотрязания император [Юстиниан II] не повярваха моите чичовци от Солун [предводителите на македонските прабългари, Кубер и др.] и си отидоха в Кисинските [селища] - . . .негов един . . . Архонтът Тервел чрез договор даде на императора . . . 5 хиляди . . . Заедно с мен императорът победи добре."

[Втори надпис] " . . . злато. Той даде 18 . . . злато . . . архонтът . . . войници . . . архонтът . . . гърците, . . . каквото ти дадох аз, ще ти [го] давам всяка година и императорът изпрати на архонта . . . и помоли архонта Крумесис [господаря Кормесий, който наследява Тервел на българския престол] . . . архонтът Крумесис даде . . . това езеро . . . направи . . . архонта . . . скъсаха договорите . . . война . . . мир[?] . . . тогава . . . име . . ."

Надписи около Мадарския конник, VIII в.- по преводи на В. Бешевлиев и В. Гюзелев

Свързани текстове:


http://www.segabg.com/article.php?id=703756

http://www.segabg.com/article.php?issueid=7065§ionid=5&id=0001301

От в. "Сега

Коментари
2014-07-11 14:20:18 От: Аборигенчо

Важното е, че винаги макар и в различна степен византийските императори са били зависими от българските владетели...

2014-07-15 07:47:24 От: Кибик

И са плащали данък те, а не обратно!

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече