Тъжен край за катедралата на социализма

Автор: Мария Милкова (1 коментар)


Тъжен край за катедралата на социализма Паметникът на Бузлуджа, залата полуразрушена...

Дали го събаряме, или ги оставяме да се руши, паметникът продължава да напомня за миналото, каквото и да е то.

Двадесет и две години. Толкова време трябва на Георги Стоилов да намери сили, за да се завърне в дома, на който е отдал години от живота си. Да разреши на спомените да се върнат във времето, когато е мечтаел за съвършенство на архитектурата и е вложил целия си талант и енергия в постигането й. На върха пред него се извисява творението на живота му - „Бузлуджа“. Днес отново стъпва горе, за да види, че мечтата му е руина.

„Какво! Същият си е…точно както го направихме навремето…” - това са първите думи, които изрича, вперил поглед напред. Но върхът е още далече и той още нищо не е видял. Само след малко ще се приближи и ще гледа дълго. Ще изследва всяка зееща дупка, заключената врата, капещия покрив, стърчащите железа, изкривените бетонни букви от отдавна разбъркан текст и ще прочете дума по дума всеки надпис, надраскан със спрей:

„Наталия Трифонова, Петко Божилов... Написали са си имената... Е, те поне не са рушили, добавили са нещо.”

Построен от народа и разрушен от народа. Това е най-краткият разказ за съдбата на най-големия идеологически монумент в България. От величието му днес няма и следа. В центъра на България, на 1432 м височина, паметникът стърчи оглозган, изоставен и забравен. А какво е било някога?

На 11 март 1971 година секретариатът на БКП взема решение да бъде издигнат дом-паметник на партията. Целта - да бъде открит през 1981 г. Освен че в тази година ще се прережат лентите на стотици обекти в страната по повод 1300 години България, тук има и друга причина. Навършват се 90 години от създаването на социалдемократическото движение у нас. То е основано от Димитър Благоев именно на връх Бузлуджа през 1891 г.

„Избрахме върха, защото тук е цялата история на България”, връща се назад Стоилов. „Тук са се сражавали опълченците, тук е водила битка четата на Хаджи Димитър, революционерът загива тук. Знаете стихотворението на Ботев „Жив е той, жив е”... Ами...това е мястото, където „лежи юнакът, а на небето слънцето, спряло, сърдито пече”, обяснява архитектът. Поради тази причина Георги Стоилов решава, че върхът трябва да бъде ознаменуван с венец и развято знаме. Всъщност това представлява паметникът и така известната чиния е венецът. А пилонът е развятото знаме.

През 70-те години пари за най-грандиозните планове има. За партията обаче е важно народът да участва. Затова задължителната любов на масите се вгражда по друг начин - отпечатват се пощенски марки и е препоръчително всяко семейство да си купи. Така за кратък срок се събират 16 млн. лева и започва голямата строителна епопея. А защо е епопея, говорят фактите - до 1981 година в строителството ще се включат близо 6000 души, ще се излеят 12 хиляди кубични метра бетон и ще бъдат вложени над 300 км арматурно желязо. Само тези цифри превръщат Бузлуджа в най-големия идеологически монумент у нас, и не само. Но да се върнем към началото. То е дадено през юни 1974 г. Балканът се разтърсва от мощен взрив.

С него историческият връх е смъкнат с цели 9 метра, а целта е да се налеят основите за бъдещия монумент.

„Мащабът, най-важен е мащабът в едно строителство”, обяснява Стоилов, докато изкачваме стълбите до паметника. И за да докаже мащабността на мисленето, бързо добавя: „Ако погледнете сградата на Римския пантеон, ще видите, че диаметърът на залата е 40 метра. Тук е 60!”

Толкова е диаметърът на външният кръг. Защото чинията, която всъщност е тържествената зала, е изградена от два концентрични кръга. Вътрешният е 42 метра, а височината му е 22 метра. За да разберем в най-малка подробност как е построен с тази нестандартна форма, се срещаме с Бедрос Атизян, официалния фотограф на Бузлуджа от откриването до края. Той съхранява най-богатия архив от снимки, направени от първия взрив до откриването на монумента. Черно-белите кадри са заснети от баща му - покойният Артин Атизян. Снимка по снимка може да се проследи изливането на хиляди кубични метра бетон и огромните стоманени въжета, които ще се превърнат в чиния. Запечатани са десетки лица на строители и войници от старозагорската бригада на генерал Делчо Делчев.

„Това са уникални кадри. Забравяйки за идеологията, сам по себе си паметникът е уникален като архитектура”, казва Бедрос. Желанието му е някой ден да събере кадрите в изложба, която да разкаже историята на паметника. И докато обяснява това, ни показва черно-бяла снимка на пилона, обвит със скеле.

След като на върха е поставен бетонният венец, на 70 метра височина ще се развее и знамето. Направено е от близо 3300 куб. м бетон и 200 000 метра арамтурно желязо. С други думи, това е пилонът. Целта е на върха му да заблести символът на социализма - червената звезда.

„12 метра е. Най-голямата в света. В Кремъл са 3 метра. Произведени са в Киев и само едната струва 900 000 лева. Изработени са от рубинено стъкло и само едната тежи 3 тона и половина”, научаваме от архитект Стоилов. Един от най-трудните моменти в изграждането на монумента е монтирането на звездите. Отнело е над 3 месеца. Идеята е била двете петолъчки да се виждат от Северна и от Южна България.

Външният и вътрешният кръг на тържествената зала са украсени с мозайка на площ от 550 кв. м. „Уникалното, че камъчетата са взети от всички краища на България”, обяснява ни Бедрос.

След 7 години изграждане грандиозният проект е готов. На 23 август 1981-ва пристига и Първия. Той, разбира се, ще пререже лентата пред овациите на множеството. По ирония на съдбата ще каже “Нека никога не пустеят пътеките, които водят тук”. И те няма да пустеят има-няма 10 години.

Само няколко дни след 10 ноември 1989 г. по заповед от БКП ще  започне  разрухата Започва се от заличаването на лика на Тодор Живков. През 1990 г. паметникът е затворен. През 1993 г. ще си замине и последният служител. А когато през 1995 г. е махната охраната, съдбата му остава в ръцете на разрушителите. Всеки със своя причина да унищожава. Едни от омраза към тоталитарния строй, други гладни или алчни - заради печалбата от мед и алуминий, трети - за удоволствие.

„Става така, че НАРОДЪТ РАЗРУШИ ПАМЕТНИКА НА НАРОДА”, допълва и Бедрос.

„Разрухата обаче не успява съвсем. Именно погромът го извиси в международна класация на 30-те най-впечатляващи изоставени обекта в света. Стърчи солидно и непоклатимо на 25-о място, редом до храма Ангкор в Камбоджа и много други впечатляващи забравени места. Това пък кара хиляди чужденци всяка година да се катерят на Бузлуджа.

„Какво да направиш? Нищо не можеш да направиш?”, са последните думи, които изрича архитект Стоилов, преди да слезе - може би за последен път, от върха. Вгледан в изтърбушения покрив и в ронещите се образи от мозайка. Сякаш иска да запомни всяко малко камъче от огромния пъзел. Дали го събаряме, или ги оставяме да се руши, паметникът продължава да напомня за миналото, каквото и да е то.

По в-к Труд

Коментари
2014-10-23 21:31:04 От: Непримир

В цивилизованите страни - когато решат, че една постройка е НЕУМЕСТНА (например: не върши работата си по предназначение, загрозява, не носи доходи, пречи и т.н.), - хората запретват ръкави и разчистват всичко свързано с тази постройка и то така, че след това да се създава впечатление, че на това място никога не е правена ГРЕШКАТА ДА СЕ СТРОИ такова излишно нещо. Или пък разчистват, за да построят нещо по-хубаво, нещо по-ценно. Съвсем по български обаче е да се превърне СТРОИТЕЛНАТА ГРЕШКА в ЗАНЕМАРЕНА РАЗВАЛИНА или даже в ИМПРОВИЗИРАН ОБЩЕСТВЕН НУЖДНИК. Какво ще си кажат след три хиляди години археолозите на бъдещето? Те ще поразкопаят тук и там около намерената НАХОДКА, па ще си кажат: "Древните ни предци са били големи МИСКИНИ!"

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Април 2021 »
пнвтсрчтпксбнд
   
  
  1. 17.04. - Събития и факти
  2. 18.04. - Събития и факти
  3. 18.04. - Международен ден за опазване на паметниците на културата
  4. 19.04. - Събития и факти
  5. 20.04. - Събития и факти
  6. 20.04. - Годишнина от Априлското въстание
  7. 21.04. - Празник на военното контраразузнаване
  8. 21.04. - Събития и факти
  9. 22.04.1915г. - загива Яне Сандански
  10. 22.04. - Събития и факти
  11. 23.04. - Световен ден на книгата и авторското право
  12. 23.04. - Събития и факти
  13. 24.04.1939г. - рожден ден на Лили Иванова
  14. 24.04. - Световен ден за ознаменуване геноцида над арменския народ
  15. 24.04. - Събития и факти
  16. 25.04. - Събития и факти
  17. 26.04. - Събития и факти
  18. 27.04. - Събития и факти
  19. 27.04.1867г.- четата на Панайот Хитов преминава Дунав
  20. 27.04.1963г. - е открита първата електрифицирана жп-линия
  21. 27.04. - Лазаровден
  22. 28.04. - Събития и факти
  23. 28.04. - Цветница
  24. 29.04. - Събития и факти
  25. 29.04.1887г. - създадено е Българското опълчение
  26. 29.04. - Международен ден на балета
  27. 29.04. Страстната седмица: Велики понеделник
  28. 30.04. - Страстната седмица: Велики вторник
  29. 30.04. - Събития и факти