Турската стратегия в сирийската криза

Автор: Бойко Маринков (3 коментара)


Турската стратегия в сирийската криза

В Сирия добре помнят ролята на Франция, която през 1938 г. прехвърли владението на сирийската област Александрета на Турция, вече под ново име – Хатай.

Турско-сирийските отношения в периода след 1945 година винаги са носили сериозно напрежение и проблемност. Напрежението се запазва в една или друга степен през целия следвоенен период. За това особено видимо е тяхното преформатиране и преформулиране през 2004 година.

 

Генералният стимул за това разбира се е Иракската война и свързаната с нея крайна нестабилност в целия близкоизточен район. За три от държавите в него – Турция, Иран и Сирия то беше пряко свързано със съдбата на кюрдските малцинства и с потенциалната заплаха за териториалната и националната им сигурност.

 

Така в сравнително кратък срок от около една година се оформи неафиширана коалиция, изградена на базата на преодоляването на нерешените въпроси и разчистването на терените в следните двустранни отношения – турско-сирийски, турско-ирански и сирийско-ирански. Тяхната интензивност, стратегически обхват и параметри е различна , но е очевидна и общата им позиция по иракската криза.

 

За съдбата на двустранните отношения ключово се оказва посещението на Башар ал-Асад в Анкара през януари 2004 г., което завършва една серия от икономически, военно-технически и културни съглашения от последните две години и в много отношения потвърждава стратегическата роля на Турция в сирийската външна политика .

 

Само година след това събитията вземат нов обрат и той е свързан с атентата срещу министър-председателя на Ливан Рафик Харири през февруари 2005 г. Той поставя отново на дневен ред въпроса за присъствието на 30–хилядният сирийски военен корпус в Ливан, както и за ролята на Сирия в политическия живот на тази средиземноморска страна. Ал-Асад е посочен в световните медии и в международните организации като главен организатор на това политическо убийство, на Сирия са наложени санкции и елементи на изолация.

 

Работата на Международната разследваща комисия, както и на Международния съд по случая Харири не потвърди нито едно от обвиненията, но това допълнително усили влиянието на т.н. "ястреби" и радикални елементи в управляващия клан Ал-Асад. Събитията от 2011 г. само ще потвърдят това.

 

След 2008 г. изолацията на Сирия е преодоляна, а в края на декември 2009 г. вече е налице сериозен пробив в двустранните турско-сирийски отношения. На 23 декември в Дамаск се провежда турско-сирийски Съвет за стратегическо сътрудничество, ръководен от двамата министър-председатели Ердоган и М. Отари. Тази среща завършва с подписване на над 50 двустранни документа, които включват разминиране на границата, модернизация на пътната инфраструктура, строителство на язовир на р. Аси, междубанково сътрудничество, сътрудничество в областта на морските превози, съвместни образователни програми и обмен на студенти, реставрация на историческите паметници на територията на Сирия.

 

Това демонстрира само едно – правителството на Ердоган разчисти терена на двустранните отношения в преговори и договореност именно с режима на Башар ал–Асад. Нещо повече – турският министър-председател заяви, че с този и други актове Турция се връща в руслото на своята външна политика, изградена на базата на многостранност и нулеви открити въпроси със съседните държави.

 

Турция е и основният стратегически посредник при реализирането на по-явни или по-дискретни контакти на сирийското ръководство със Съединените щати и Израел. То има конкретен резултат с възстановяване на необходимото равнище на американско-сирийските дипломатически отношения в края на 2010 г., което е част от проект за постепенното „оттегляне" на Сирия от стратегическия й съюз с Иран.

 

В навечерието на събитията в Дераа, на 6 февруари 2011 г. турският министър-председател Ердоган и сирийският му колега М. Отари поставят основния камък и на големия хидропроект на р. Аси на турско-сирийската граница. Регулярният контакт на турския президент А. Гюл и Башар ал-Асад, както и телефонните му разговори с Ердоган продължават и по време на първите сблъсъци със силите на сирийската опозиция.

 

През месеците юни – юли 2011 г. Ердоган прави своя нов преглед на сирийското направление в близкоизточната стратегия на Турция. В основата на новата стратегия е заложена тезата, че сирийското ръководство и кланът ал-Асад не може да запази позициите си, времето за политически реформи е пропуснато безвъзвратно, а насилието през последните месеци е направило невъзможен националния диалог. Опитът на Ердоган да наложи на сирийския президент коалиционно правителство със сирийското направление на Братя мюсюлмани беше отхвърлено.

 

На фона на крайно усложнените турско-израелски отношения след май 2010 г. и при ясно демонстрираната руска подкрепа за режима на ал-Асад от страна на Русия, все по-реално, постижимо и възможно ставаше формирането на втора федерална кюрдска структура, което се възприема като явна заплаха за националната сигурност.

 

Между отхвърлянето на двете резолюции в СС на ООН от октомври 2011 и 5 февруари 2012 г. няколко знакови изявления направи турският външен министър Давутоглу. В тях се съдържаха призиви за слагане край на насилието, за организиране на посреднически мисии под егидата на генералния секретар на ООН, за национален диалог. Едновременно с това на сирийско-турската граница вече са налице бежански лагери, които приемат ежедневно нови и нови човешки потоци.

 

През януари и веднага след 5 февруари 2012 г. Турция предложи домакинство на международна конференция за Сирия и търсене на мирен изход от кризата в сътрудничество с Русия и Китай, както разбира се и с участието на всички сирийски опозиционни политически формирования и блокове. Продължава да бъде актуална турската позиция за неучастието на НАТО и съседните на Сирия държави в мироопазващи военни операции.

 

С максимална предпазливост могат да бъдат прогнозирани следните принципи на турската външнополитическа стратегия в близките месеци :

 

1. Близкоизточната политика на Турция обхваща цялата съвкупност от направления – както като двустранни отношения, така и отношения по ключови за националната сигурност въпроси – етнически, конфесионални, субрегионални, икономически, културно-исторически. Така отношенията със Сирия, Израел, Иран и Ирак съставляват елементи от едно цяло, към което се добавят позиции към малцинствени, териториални и конфесионални характеристики.

 

2. Баланс между интересите на стратегическите партньори, регионалната безопасност и демокрацията.

 

3. Максимални усилия и сътрудничество в ликвидиране на открити и нерешени проблеми със съседните държави на базата на проактивна и антикризисна външна политика.

 

Това означава, че турската външна политика ще запази активната си позиция по сирийската криза - дискретно контролирайки процеса на структуриране на сирийската опозиция, запазвайки стратегическото си партньорство с Русия и Иран, оставайки потенциален посредник и организатор на международни контакти.

 

Приоритет в бъдещите външнополитически инициативи ще има съдбата на кюрдската автономия в Ирак, поведението на Кюрдската работническа партия и на сирийските кюрдски организации. За Турция това направление остава критично и потенциално свързано със сложните и проблемни турско-израелски отношения.

 

По сайта news-yambol.info

 

 

 

Коментари
2012-02-24 13:48:23 От: Wotan

Не отива на този сайт да публикува такава глупава статия. Стратегията на Турция е много ясна и в нея няма нищо свързано с нулеви проблеми, регионална безопасност и демокрация. Турция много се надценява, може само една геостратегическа грешка да направи, но тя ще бъде фатална за съществуването й.

2012-02-24 19:31:50 От: Колега

Дословно се присъединявам към горния коментар. Още повече, че авторът на статията никога не се е отличавал като добър специалист, винаги е бил прекалено предпазлив в мненията си, които са били преди всичко "заимствани" от другаде.

2012-03-09 22:50:15 От: kasym dall

Истини и заблуди за Буново О.з. полковник Тодор Ников е първият шеф на аналитичното звено на направление "Т" (Терор) към ДС, създаденото веднага след атентата на гара Буново. Роден е през 1941 г. в село Дерманци, Ловешко. Завършил е история в Софийския университет, след това право. Бил е съветник на вътрешния министър Димитър Стоянов, а в годините на демокрацията - и на бившето вице на Желю Желев ген. Атанас Семерджиев. О.з. полковникът е специалист по кризисните ситуации, неговата дисертация на тази тема и сега служи за учебно помагало в МВР школата в Симеоново. Грешка е да се свързва дейността на терористичната група, отговорна за атентата на гара Буново, с „възродителния процес“. Това, което се премълчава е, че тя действа на територията на България още от...прочети целия

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот