Турция - икономическият тигър на Балканите

Автор: доц. Стефан Цветков (4 коментара)


Турция - икономическият тигър на Балканите

За едно десетилетие Анкара стопи бюджетния си дефицит, намали драстично външния си дълг и осигури на икономиката си траен растеж. Как става това?

 

Докато всички следят какво става в Гърция и се тюхкат, ей там отвъд р. Марица, пак до нашата граница, други едни съседи правят по 8-9% растеж и като че ли въобще не са чували за световните, европейските или ако щете - комшийските проблеми.

 

Турция и Гърция имат много общо. Обясненията на гръцките проблеми с техни национални особености някак не кореспондират с близките по манталитет турци, които обаче като че ли не усещат кризисните явления около тях.

 

А може би става дума за различно икономическо поведение?

 

От 2000-та г. насам общият икономически растеж на Турция е двойно по-висок - 46% срещу 23% за Гърция. При това Турция междувременно е преминала през две рецесии, а Гърция само през една. Поддържането на такъв висок растеж за дълъг период се нуждае от рационално обяснение.

 

Част от обяснението е демографската статистика - турското население расте с над 1% годишно, а това на Гърция - с около 0.4%. Това означава, че потенциалът за икономически растеж в Турция е по-голям и може да обясни донякъде разликата.

 

Бързото нарастване на населението обаче не е само предимство. То може да бъде и проблем. Бърз поглед върху безработицата в Турция показва, че тя е височка за европейските стандарти - около 10%, но затова пък е стабилна на това ниво.

 

Само кризисните епизоди от 2009 г. са я вдигнали на 14-15%, но от 2010 г. се е възстановила мигновено. Това бързо възстановяване показва, че пазарът на работна сила е достатъчно динамичен.

 

Да имаш добре уреден пазар на работната сила, не е достатъчно. Необходимо е да можеш да се възползваш от него.

 

Тук в България сме апологети на инвестициите. Непрекъснато смятаме, че са малко и ако трябва нещата да се подобрят в някоя сфера, значи там трябват повече инвестиции. За производителност на капитала, т.е. на инвестициите, рядко става дума, а как се постига това нещо - изобщо не говорим.

 

В Турция размерът на инвестициите е между 15 и 22% от БВП, средно под 20% за последните 10 години. За Гърция числата са по-високи - 17-24%, или средно 21.5%. При нас средното е още по-голямо - 24.4%.

 

В държавния сектор нещата изглеждат доста близки - инвестициите са около 4% от БВП и в трите държави. Само дето при нас в последните години са около 5%, но това е и заради присъединяването ни към ЕС.

 

Така или иначе, вижда се, че Турция прави най-висок растеж с най-малко инвестиции.

 

Когато стане дума за Гърция, всички говорят за размера на държавния дълг. Той е над 150% от БВП и расте. И дългът расте номинално, и БВП им намалява. Лоша тенденция, значи няма да могат да се справят.

 

Дългът на Турция също е бил голям през 2001 г. - 104% от БВП в края на рецесията им тогава. После започва бавно да спада - 93% през 2002 г., 85% през 2003 г. - до 39.5% през 2008 г. Идва новата рецесия и пак се увеличава - 45% през 2009 г. Как стават тези неща?

 

Източник на дълга е държавният дефицит. Има и други фактори, но това са по-технически въпроси. Гърция крепи дефицити над 4.5% от 2001 г. и ги увеличава до над 6% през 2007 г., а растежите им са положителни - около 4% - пак до 2007 г. включително. След това идва крахът. В момента са с над 10% дефицит и обещават да го свалят, за да получат следващата финансова подкрепа.

 

За гърците няма маастрихтски критерии. Бяха ги наказали да платят около 300 млн. евро за манипулиране на статистиките. С такива дефицити нормално е дългът да расте непрестанно като част от БВП, дори и когато БВП се увеличава. А икономиката се свива.

 

Да видим Турция. През 2002 г., веднага след рецесията, комшииите са с 13% бюджетен дефицит, а дългът спада като част от БВП. И имат над 6% реален растеж. На следващата година - 11% дефицит и над 5% реален растеж. След това дефицитите постепенно се топят и стават около 0%, има и една година излишък, а в същото време растежите са между 9 и 5% до 2008 г. След това идва последната рецесия, дефицит от 6.7% за 2009 г. и пак 9% растеж за 2010 г., като за след криза.

 

За да не изглеждат нещата доста мистериозни, трябва да уточним, че Турция има самостоятелна парична политика и плаващ валутен курс.

 

Ние добре знаем, че това може да бъде и недостатък и сме го изпитали на гърба си през 1990-те - 3000 лева за долар, хиперинфлация и пенсии, равни на 5 долара. Затова сме във валутен борд и сме доволни от това. Турците обаче явно знаят какво правят и се възползват от свободата да имат своя парична политика.

 

Ако се погледне инфлацията им, в началото на периода, който разглеждаме, тя е била около 50% годишно, а след това са я свалили на около 10%. Вероятно високата инфлация е помогнала да се намали бързо бремето на държавния дълг на Турция. А за това е необходимо умело да се играе между размера на външното и вътрешното финансиране. Явно турците са успели.

 

Когато стане дума за финансиране, първото, за което човек се сеща, са валутните резерви. Те се формират според движението на паричните потоци в страната - входящи и изходящи. Стабилните икономики се характеризират с устойчиви и постепенно увеличаващи се валутни резерви, които гарантират стойността на местната валута.

 

Турските валутни резерви са около 20 млрд. долара към 2001 г. После започват да растат и към настоящия момент са около 90 млрд. (без да броим златните запаси, каквито Турция традиционно поддържа). Въпреки солидния валутен резерв Турция девалвира периодично и по малко валутата си. Това не предизвиква сътресения - поне засега. На пръв поглед нещата изглеждат под контрол.

 

В интерес на истината, Турция допреди 10-12 години не се справяше толкова добре, колкото изглежда сега. И те имаха объркана парична политика, висока инфлация, печатане на пари и т.н. Едва напоследък нещата започнаха да се подреждат и да изглеждат добре организирани.

 

За такова нещо е необходимо да има синхрон между икономисти и политици, между институции и бизнес. Тъй като сме съседи, ние добре знаем, че турското общество не е перфектно и има доста недостатъци. За да се премахнат те, е необходимо време и най-вече спокойствие и сигурност. Те пък се осигуряват от добре действаща и подредена икономика.

 

Не знам дали Турция е точно"тигър", но ми се струва, че се готви за скок.

 

От segabg.com

 

 

 

 

Коментари
2011-11-06 14:13:25 От: Емилия-Боряна Славкова

Този доцент правилно се е сетил да направи уговорката, че "турското общество не е перфектно и има недостатъци". Но освен това много често икономистите правят само чисто икономически анализи, базирани на статистики, които често граничат със стъкмистики, и не познават в дълбочина даденото общество, което личи и от този текст.Главното условие,за да има "спокойствие и сигурност", както и устойчиво развитие, е стремежът към изграждане на масова, свързана със съвременните сектори, средна класа. Такъв стремеж у турската управляваща класа не се установява. Управляващите среди по политически съображения получи на няколко пъти големи безлихвени заеми от Саудитска Арабия и Иран, което няма да продължава вечно. Турското правителство има закупени книжа от американския ...прочети целия

2011-11-07 08:52:15 От:

псевдодемокрация "също" като в БГ?

2011-11-09 03:44:46 От: Kalitko

Турция е неравномерно развита страна, но има ясна политика по националния въпрос и това консолидира нацията. България се срина до недоразвита страна и няма политическа идея, която да обедини нацията. Сравнението не е в наша полза...

2011-11-11 16:57:59 От: Емилия-Боряна Славкова

"Ясната политика на Турция по националния въпрос" е фашизоиден ислямистки шовинизъм, който мобилизира една част от турската нация, а заставя почти всички кюрди в страната, които са по-голямата част от кюрдската нация, да се противопоставят на тази политика с оръжие в ръка. Що се отнася до нещо, което може да се почерпи от турската държава, то е адекватна централизираност и организираност на държавата, без нейните ретроградни функции. Рационалното управление на стопанството и ресурсите трябва да изключват наличието на олигархия, с каквато Турция винаги се е отличавала, и днес най-много се отличава.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот