Турция: Жената, която се справя, е "пропаднала"

Автор: Мария Ювиги (14 коментара)


Турция: Жената, която се справя, е

Сериалът като продукт изначално е инструмент. Инструмент за превеждането на идеи, виждания, концепции до така наречените „широки народни маси”...

 

 Сериалът е забавлението и „културата” на тези, които не желаят да се потрудят и да се помръднат, за да прочетат една книга например. Да отидат на театър. На концерт. Или просто на кино. Не ми казвайте, че става дума за пари, моля ви. Не, не става дума за пари. А за необходимост, за нужда. Парите идват после. Знам това от личен опит и за това го твърдя най- отговорно.  

 

Не е толкова назад в живота ми времето, когато често буквално си отгладувах най-евтиният билет за концерт в голямата зала на Санта Чечилия. Или цяла седмица ходех пеша на лекции и на работа. После измивах по някой прозорец и с така получената сума си купувах книга, билет за театър, абонамент за няколко симфонични концерта... Дори след като си намерих почасова работа и започнах да получавам стипендия за успех - дори тогава от време на време просто се налагаха някои лишения.  

 

От ранна детска възраст съм била подлагана на подигравки и присмех за това. Че чета книги. Че искам да ме заведат на театър. На изложба. В семейството ми върхът на „културата” беше Мирослав Илич и Лепа Брена. За баба и мама Лили и Емил бяха божества. Нищо лошо. Има десетина песни на Брена, които мога да изпея.

 

Но да останеш на това ниво не е белег на култура. На елементарно възпитание дори. Знам какво ще кажете. Че това е работа на семейството. Не само. Не само. Работата е обща.

 

Имах учители,

 

които можеха да направят критически анализ и подробен разбор на цялата българска живопис. Колцина днешни второкласници в България дори от прехвалените частни училища са заведени нарочно в Пловдив, за да се запознаят с атмосферата и средата, създала Цанко Лавренов? Колцина второкласници изобщо могат да произнесат правилно името Лавренов???

 

Изумително ясно помня и до днес черната права пола с фина сребърна нишка на другарката София Стоянова, която ми преподаваше география. Помня прекрасната й посребрена коса с къса френска подстрижка. Деликатният грим и изрядните нокти с френски маникюр с безцветен лак. Била съм четвърти клас. Не обичах географията. Но се стараех. Заради другарката Стоянова. Не исках да я разочаровам.

 

Разказвам тия лични подробности, защото те са илюстрация на влиянието. На това, как ти влияе примерът. Как продължава да ти влияе цял живот. И до днес не понасям дълъг маникюр и цветен лак. Ноктите ми са със съвършени френски „плочки”, ниско подрязани и с безцветен лак, създаващ визуалната илюзия за цвят тъмнорозова перла. И всеки път, като си погледна ръцете, се сещам за другарката Стоянова. Жива и здрава е все още. С все толкова изряден френски маникюр. Последно я посетих в началото на декември. Вече, разбира се, е госпожа Стоянова.

 

На колко сватби, кръщенета, събирания с нас е била тая жена! Обожаваме я. И в училище и най-големите хаймани трепереха да не я разочароват. А за колко от момичетата онази черна пола е била трепет, блян, пример!? Знаете ли за колко!? Даже не можете да си представите! В един момент 98% от девойките от четвърти до осми клас бяхме с нейната къса френска подстрижка... Което впоследствие е било повод за много шеги, усмивки и мили спомени.

 

Със сериалите е съвсем същото

 

Влиянието им е всеобхватно, въздействието - доста сериозно. За това никак не е без значение какви сериали се гледат. И от кого се гледат. А тези, които произвеждат филмите винаги са знаели добре едно простичко правило - промитият мозък не е мозък. А как се промива мозък? Уви, неприятно лесно. Като сринеш образованието, като лишиш хората от достатъчно средства за нормален живот, като ги превърнеш в оцеляващи скотове. Така полученото залееш обилно с чалга и сериали. Турски сериали.

 

Много нещо се изписа и изговори тия дни около прословутия последен епизод на "Листопад". Много глупости, много клишета, много сълзливи щуротии. Тоя разговор за конкретно турските сериали го водя с приятелите си от доста време. И смислени аргументи срещу своите не чувам. За сега.

 

Казват, тия сериали били близки до българската душевност. Напомняли ни за самите нас. Мооооля!? И най-смотаната, мързелива, калпава кака на село е милиони пъти по-самостоятелна, по-трезвомислеща и по-способна на каквото и да е решение от вечно сополивата и вайкаща се Хайрие!

 

Да, и "На всеки километър" е пропаганда. И "Седемнайсет мига от пролетта" също. Но руският сериал е признат за исторически достоверен дори от немски специалисти. И е в христоматиите по европейско телевизионно кино доста отдавна. Защото е образец на телевизионно кино.

 

Говорила съм с мои турски познати и колеги. Които от своя страна са ме свързали с хора от тази индустрия. Сценаристи, гримьори, актьори - миналата пролет на едно книжно изложение разговарях дори с единият от двамата братя Тайлан -  Ямур, той и Дурул са режисьорите на "Великолепният век". Всяка продуцентска компания, произвеждаща сериал, получава финансово рамо от държавата Турция. Всяка. Независимо от факта, че е частна и си осигурява финансиране по други пътища.

 

Всяка компания, произвеждаща сериал, получава

 

държавна подкрепа

 

Срещу едно задължение. В този сериал да бъде представена една съвременна, модерна Турция, да бъде показано едно различно отношение към жените и мястото им в дома и обществото, едни отношения, опрени на традиционните ценности на умерения ислям. Всичко това подобаващо опаковано, разбира се. Инджи, която сменя шест тоалета в един епизод. Къщата на Аднан Зиягюл, която всъщност е един от безбройните малки артцентрове на Истанбул. Вечно заетата Пейкер, която работи дори бременна. Неприетата още в университет Нихал, която обаче вече има кабинет в татковата фирма. Защото е умна и интелигентна, разбира се.

 

Неджля, която носи прилепнали дънки и къси ръкави и се прибира когато иска от където иска. Всичко това е с една-единствена цел - ние сме европейска страна! Ние можем да влезем в ЕС. Ние сме като вас. Имаме вашите възгледи, вашите ценности, вашата философия за живота. Ние не сме извършили арменския геноцид. Не убиваме арменци и днес. Не преследваме писатели заради книгите им. Ние сме едни прекрасни, приятни хора.

 

Тия филми внушават, че става дума за едни симпатични хора съвсем като нас. И ти рониш сълзи пред екрана, окайваш Лейля, съчувстваш на Али Ръза (това е правилното изписване - не Раза) и прочее. Обаче... Един хубав ден се озоваваш в съседна Турция. За, да речем, три месеца. По работа. Или за една седмица всеки месец. Пак по работа. И така - няколко години. И наблюдаваш, разглеждаш. И като занаблюдаваш, много бързо започваш да виждаш разни неща.

 

Както и да влезеш в Турция, първият досег с нея са властите на летището. Или на граничния пункт. Като видят номера на колата или българския паспорт - отношението осезаемо се променя. Стават по - усмихнати, по - услужливи. Комшу, как си, хош гелдин, а мерхаба. Ти като един приятен съсед отговаряш - всичко е наред, благодаря, хош болдук, а мерхаба. Приятни и много възпитани хора са, в това спор няма. Ако сте с кола и пътувате по турските пътища за сефте и все едно за къде - със сигурност ще изпаднете в бяс и депресия. Неминуемо, в този ред и едновременно.

 

Ако слизате от самолета на новото международно летище на Истанбул, дето вече не е толкова и ново де, първото, което ви поразява, е редът.

 

Австрийски ред с балканска топлота

 

Жестока комбинация. После - чистотата. Която си въобразявате, че поддържат на порта, за да не се излагат пред чужденците. Докато след три, четири, десет дни в мегаполиса не си дадете сметка, че никъде, никъде, ама хептен никъде не сте видял някой да хвърля какъвто и да е боклук извън определените за това места.

 

За това пък всички притежаваме купища снимки от Истанбул, Анкара, Одрин, Измир, на които се вижда как всичко живо три пъти на ден ИЗМИВА пред кафенета, ресторанти, магазини, офиси, банки...! Та като попремине това първоначално замайване и шок от „мръсните ориенталци” - всеки интелигентен човек според мен започва да гледа зад това, което вижда. Аз поне винаги със се старала точно това да правя.

 

И какво виждам. Никакви прилепнали дънки, къси ръкави, развети дълги коси - за деколтета да не говорим!? Даже символични, едва загатнати. Да припомня, че говорим за Истанбул. За приказния, свободен Истанбул, който според сериалите е точното място за модерната, самостоятелна, следваща, работеща  туркиня.

 

Всички жени по улицата са или с поне две по-възрастни жени или с поне двама мъже - от семейството, разбира се. В университета, на пазара, в клиниката - навсякъде.

 

Жена с две висши е колегата ми. Говори четири езика. Архитект. Със собствена фирма, живее отделно в собствен апартамент. Поради което никой от фамилията не й говори. Срам ги е от нея! Защото... е образована, работеща и о, ужас!, имала е „наглостта” да си купи жилище и да живее сама! Без мъж! Без семейството си! Ааау, колко ужасно!

 

Като питах Дениз как така се е престрашила да си купи къща, рече ми - писна ми!

 

Да слугувам на братята и баща си,

 

да издържам всички и постоянно да ме унижават. Да ядат парите и труда ми и да ми натякват, че съм им длъжна, защото съм жена. И да слушам, че съм „пропаднала”, защото съм образована!? Писна ми. И си тръгнах. От обида и унижение. От мълчанието на майка ми, която никога нищо не казва. Но не отказва парите и подаръците...

 

Да повторим, че говорим за Истанбул и за състоятелно семейство от висшия слой на средната класа.Ето това е истинската Турция. Да, това е една много подредена, много добра за живеене страна. За мъжете. И за чужденките. При това - не за всички. Там има ред и закон, които се спазват и чието нарушаване се наказва безотказно и сурово. Там има над 16- 18% ръст на икономиката всяка година. Защото те произвеждат всичко - и често, с перфектно качество.

Но там няма нищо от това, което Турция налага като образ за себе си чрез сериалите, които наскоро списание "Тайм" определи като „тайното оръжие на турския премиер Ердоган”.

 

А професорът по социология от Истанбулския университет Бахчешехир Нилюфер Нарлъ

 

нарече сериалите „меката власт”

 

Тъй като е достатъчно честна да признае, че те са инструмент за влияние на турската власт и средство за увеличаване и затвърждаване на турското влияние в Близкият Изток и на Балканите.

 

Сериалите са и сериозна причина за огромен ръст в туризма на традиционно привлекателната с нормални цени, прекрасни условия и чудесно обслужване Турция. При последните ми няколко посещения в Истанбул се натъкнах на около 65 разноезични групи, обикалящи „къщата на Перла”, „снимачната площадка на Забранения плод” и прочее. По магазините на булевард "Багдад"и по "Осман бей" се изтрепваха да ми предлагат „любимата вечерна рокля на Бихтер”...

 

Коя уважаваща се жена ще иска да прилича на подобна идиотка, мили Боже!? Или на някоя капризна сплетница, която играе комар и си купува диаманти от скука? С чужди пари, да не забравяме. Не, благодаря. Искам да приличам на себе си. Настоявам. Дори ако съм с някой килограм отгоре. Дори ако роклята ми е най-обикновено лично мое дело. И е ушита от старо перде. Имам такава рокля. И наистина е ушита от много старо тъмночервено перде.

 

Да, филмите са снимани изключително добре. Аплодисменти за операторите, за декорите, за костюмите и грима. Но! Филмът носи послание. Трябва да носи послание. Не да промива мозъци и да насажда лъжлива представа. Преди време се наложи да поостана в Германия. В пика на истерията "Листопад". Знаете колко са турските емигранти там? Те не се социализират.

 

Те не стават част от Германия

 

Живеят в турските квартали, работят в турски фирми, четат турски вестници, ходят в турски кафенета. Настояват момичетата да са забулени. И Европа им позволява това! Европа позволява в сърцето й да се тъпчат основни човешки права и свободи, фундамента на идеята за Европа!

 

От страх, заради „политическата коректност”. Кьолн вече не е градът на Катедралата. А на Джамията. Чисто нова огромна джамия. Нямам нищо против никого. Ничия вяра, религия и ценности. Но имам против да ми се натрапват идеи и ценности, които не просто не са мои - те противоречат на моите. Имам против момчетата да гледат филми, които им втълпяват, че са нещо повече, просто защото са мъже. А момичетата са просто слугини на мъжете. Колкото и да са образовани и преуспели. Вече споменах- гледала съм епизоди от тези филми.

 

Убедена съм, че всеки български мъж  иска да е като Шефкет - мама да го носи на ръце, тате да му прощава всичко и все някой друг да е крив за собствената му некадърност. Уви, образите на успелите жени, които преборват живота въпреки всичко, в този сериал са просто художествена измислица. В живота има много като Неджля и Ферхунде, като Бихтер, Пейкер - но не и в Турция.

 

Там жената, която се справя, успява и отстоява себе си и успеха си, която се грижи за себе си, е „пропаднала”. Защото е образована, говори езици и има собствен апартамент! Не и когато трябват пари за татенцето, братчето, лелинчо т.н. ! Тя е длъжна да търпи, да мълчи, да слугува. Защото е жена. Това е положението.

 

Послепис: Има и една друга Турция. И това не е Турция на сериалите, а Турция от книгите на Орхан Памук, Елиф Шафак, Айше Кулин. Турция, дала на света жени като Суат Дервиш. Разлистете тези автори. Ще ви харесат повече от сериалите, гарантирам. На тези от вас, които се интересуват не само от моловете и чалгата, разбира се. Но вие и без друго няма да прочетете този текст!

 

 

От личния блог на авторката в artsloi.com, със съкращения

 

 

Коментари
2012-01-21 20:41:32 От: Rosen Aleksiev

Ти направо ме разби! С този материал, за тези прословути сериали. Нямам думи, няма какво да добавя, защото каквото и да кажа няма да е достатъчно силно. Единствено - покорно благодаря за което! За Турция може да се говори много, разбира се не за сълзливите сапунки и простотии, които ги има навсякъде. Турция е класа над България, хора които знаят да правят търговия, добре, че са били та да построят хамами и да карат българите да се къпят. Фините занаяти идват от тях и още много други неща. За които не може да си кривим душата. Когато за пръв път отидох в Турция през 1990 година си казах: Защо не сме останали още 500 години под тяхно робство. Още тогава пътищата, осветлението, чистотата всичко лъхаше на "мерак". Не на цигания, но нейсе такава ни била съдбата. ...прочети целия

2012-01-21 20:47:10 От: Maria_Juvigi

Написах този текст с доста притеснения, публикувах го с още по-огромни. Предполагам, ще си навлека доста...чувства. Но се вбесих, разбираш ли. Вбесих се. В деня на финалния епизод на тая боза си отиде Сава Хашъмов, на следващия ден - Алексис Вайсенберг. Е, извинявай, може ли да отделиш на един тъп филм тонове хартия и часове ефир, а тия двама българи - по три реда на 108 - ма страница!?!?! И това ме влуди. Това ми беше капката. Седнах и наплюнчих молива. Нищо, че от месеци го нося у себе си като идея, като виждане. Какво да ти кажа. Такъв срам ме яде! Комерсант посвети на Вайсенберг ОСЕМ СТРАНИЦИ !? С уточнението, че това било "спешен материал" - изданието щяло да му отдели подобаващо внимание в специален брой...Консерваториите на Москва и Питер, Большой, Ла...прочети целия

2012-01-21 20:51:19 От: Румен Донкин

"Листопад" е пропаганда, съгласен съм... както и с останалите доводи в тая статия. Като цяло всичко, което излиза от телевизора май е пропаганда. А за оная - другата Турция... Сигурно си права. Джон Рамбо не е истинският американски войник, както и профайлърите не са чак толкова велики... Спирам, да не взема да ядосам някой... Извинете.

2012-01-22 18:10:12 От: Един

Добър,обективен материал.
Колкото до думите на "ага" Росен Алексиев-дори не знам дали да Ви коментирам."Защо не сме останали още 500 години под робство..." Направо не знам какво да Ви кажа "ага". Вие или не сте чел история или сте крайно...няма да Ви обиждам.По българските земи през Средновековието е имало 30 000 твърдини!Велики Преслав е бил сред 3-те най-големи града в тогавашна Европа,а Голямата базилика е спорела по-големина със "Света София" (всъщност е била по-дълга с 20 метра).Та дали българите тогава са се къпали,а???

2012-01-22 19:02:19 От: Весо

Вижда се че писането ти идва отръки.Напиши нещо за покварата която се вихри в българските сериали.Не са ли те , коценрирани усилия за внушение че държавата ни е пропаднла и я няма никаква. Като се показва че няма изход че няма да има светлина в тунела "надежда всякя оставете"..Не е ли това успешното постижение на купените интелигенти от отвореното общество,който облъчват българите с унилост и песимизъм .Не е ли време да се осмисли пагубното им влияние върху българскиия дух, как да се парират , до се вдъхне кураж на нацията, пък тогава да съдим турската културна политика която е част от техния национален интерес.Ака не се обърне внимание на тези неща защитата от Турската културна експанзия няма да даде задоволителни резултати.Защитата трябва да бъде акти...прочети целия

2012-01-22 20:52:35 От: Емилия-Боряна Славкова

Напълно се присъединявам към думите на Весо, а на този Росен Алексиев искам да кажа, че съзнанието му, явно, не е българско. Нито си познава историята, нито умее да гледа, дори като влиза в директен контакт с турската действителност. Не е лошо да научи как са живяли и са били управлявани българите преди османското нашествие. Още 500 години е нямало как да остане под турско, защото е нямало да се роди като българин, нека пита прокудените с огън и сеч през 1913 г. от Тракия българи,арменците, гърците,асирийците, халдейците и, не на последно място, кюрдите. Щом е отишъл в Турция едва 90-та година, нека се поинтересува колко хиляди хора са избити и прогонени от страната, понеже са се съпротивявали на шовинистичната и антидемократична политика на бруталната турск...прочети целия

2012-01-24 13:30:27 От: +

Написаното е драстично вярно .Да!Турция разполага с тази "мека власт"която променя истината за нея и налага мит за "Добрата и човешка Турция"!Но само за повърхонстните любители на тези сериали.Ако се вгледаме по сериозно в тези сериали то там има всички факти които са отрицателни за Турция:унизителното положение на жената;незачитане на човешките права;омаскаряване на кюрдите;верският и битов фанатизъм;един противен бит който не са харесвали дедите ни и поради това са се борили за свободаи доста други противни нещица.
Факт е обаче че няма чуждопоклонничество,(пазят душата си-нещо което ние загубихме)че има човещина в отношенията им (или ПОКАЗВАТ такава-А В нашите филми това се смята за неинтересно-разпад на морала ни)
Те просто добре защитават...прочети целия

2012-01-24 13:35:16 От: +

А за росенчо е ясно .Той просто е поредният българин(ако е българин)който е загубил самоуважението си.

2012-02-06 14:43:10 От: Toma Tomov

Avtorkata! Hich ne mi e prez...nali se seshtaah kyde, che si bila na koncert v Santa Chechilija! Mnogo moderno, avangargno i dori patriotichno dtana naposledyk v Bg da se podigravat kakvi li ne psevdo-kulturtregeri s turskite seriali. Siakash nie sme napravili po-dobri!? I ne e priznak na losh vkus ili rodootstypnichestvo tova, che mnogo bylgari haresvat turskite seriali. Samo che nikoi ne gi hvali pismeno-za da vzeme niakoi lev...A ti, jeno s familija JUVIGI!?...za kakva se mislish?! Za jena koiato se spravia, ili za propadnala jena???

2012-02-08 18:35:57 От: Живко

Много хубав текст!Поздравления на авторката за което.И съм напълно съгласен с коментарите на мнозинството.С изключение на Алексиев и Томов де.Само за справка,преди да почнете да плюете прочетете труда на Паисий Хилендарски,Росене.А вие,Томов,вие просто се заядохте за грешните тези.Не става дума нито за родоотсъпничество,нито за модерното и авангардното,а за простата истина,че тези сериали са една ИЛЮЗИЯ и се различават доста от деиствителността.

2012-02-13 00:28:36 От: Gencev

Ey tova sa bulgarkite,za nqkoj lev sa gotovi da si prodadat vsi4ko,i 4est i dostoystvo.Kolko li e polu4ila avtorkata,za da izmisli tiq gluposti.Propaganda li e,4e imat turcite golemi pisateli,rejisyori
i artisti,ili e kadarnost?

2012-02-19 20:54:49 От: познавач

Скъпи Генчев, това, за което пише в тази статия не са, нито големи писатели, нито големи режисьори, те са на едно средно равнище добра кинобоза. Големите писатели на Турция, като Назъм Хикмет, като Яшар Кемал, Орхан Вели, Ахмед Ариф, Тахсин Юджел, пък дори и Елиф Шафак, Ахмет Алтан, Орхан Памук и доста други не стават за такива бози и се отнасят много критично към модела на супербогати олигарси и огромна маса хора много далеч от тяхното социално равнище. И на никого, който мисли, а тук все още има доста такива хора, не можете да замажете очите с посредствените си мнения.

2012-02-26 18:44:34 От: Българин

Чада Паисиеви, пишете с българската азбука!!!

2012-09-24 14:37:59 От: Ли

Добре написано,радвам се че има хора като вас.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот