Състудент на Людмила Живкова: Това невзрачно момиче ще управлява България


Състудент на Людмила Живкова: Това невзрачно момиче ще управлява България

В дома на Тодор Живков на ул. "Оборище" в София имало два салона - в единия съпругата му Мара Малеева пеела революционни песни със стари другари, във втория дъщерята канела лица от бъдещето на държавата

На пазара вече е една книга, издадена от изд. „Труд”, която безспорно ще предизвиква интерес и многобройни обсъждания – „Людмила Живкова. Александър Фол и другите. Николай Генчев с досие „Дърдорко” от проф. Недю Недев. Професорът изследва дейността на председателката на Комитета по култура и нейните приближени, прави панорама на тогавашния културен eлит. За Людмила Живкова като бохем четете в следващия откъс:

„…Та през очертания период, не знам как, Фол успява да влезе под кожата на Людмила Живкова. Заедно със студента Тодор Рибаров те бяха желаните компаньони, постоянни гости на нейния дом, първи приятели. Това узнах съвсем случайно, когато отказах да дам подпис на Людмила, тъй като тя рядко идваше на моите упражнения. Инатях се от келешлък, защото аз никога не съм отказвал подпис на когото и да било. Не отстъпих и пред настояването на проф. Христо Христов ,,който, като дочул това, буквално хленчеше: „Николай, не се горещи така, ще пострадаш, моето момче” (в момента е асистент на Христов). Накрая като адвокат на Людмила дойде нейният състудент Т. Рибаров.

– Другарю Генчев – ми каза Тошо. – Не се дръжте така с Людмила. От мен и от Фол да го знаете, това невзрачно момиче има амбиции да управлява България и ще ги постигне.

Но аз не отстъпих. Книжката на Людмила беше заверена служебно.

Беше през лятото на 1967 г. По случай конгреса на славистиката в София в модерния тогава хотел „Плиска” се състоя коктейл. По време на разпивката видях Людмила в компанията на Фол и Рибаров, който след като беше завършил университета, постъпи на работа в милицията. Опитах се да отмина, когато чух гласа на Людмила:

– Другарю Генчев, елате малко при нас, искам да Ви питам нещо.

Отидох. Заприказвахме за това и онова, когато Людмила в упор ме засече:

– Кажете ми защо имате лошо чувство към мен?

Попийнал, ядосан от въпроса, зададен пред това леке Рибаров, аз язвително й отговорих:

– Лошо отношение? Нима ме смятате за наивник. Как мога да имам лошо чувство към дъщерята на министър-председателя?

Тя се усмихна горчиво, но запази самообладание и ми каза:

– Щом е така, елате да пием в „Лебеда”. Отиваме там голяма компания.

Съгласих се. Остатъка на нощта прекарахме на бара на „Лебеда” в Панчарево. Бяхме наистина голяма компания. Спомням си, че присъстваше и Васил Гюзелев, тъй като по едно време Маргарита Тачева се върна от дансинга и съобщи, че един негър й предложил да спи с него срещу чифт найлонови чорапи. Тогава Гюзелев се надигна тежко от масата, отиде при негъра и така го халоса в лицето, че момчето се строполи на земята и трябваше да го поливат с вода, за да се свести. Пристигнаха веднага двама милиционери и поискаха да изведат Гюзелев, но много скоро просто се изпариха. След малко на масата дойде някакъв непознат, много елегантно облечен, стисна ръката на Гюзелев и му каза:

– Браво, другарю Гюзелев, откъде имате такъв силен и трениран удар!

Но така или иначе, компанията се развали и Людмила предложи да си допием у тях на ул. „Оборище”. Там пихме почти до сутринта.

През следващите месеци получих още две покани за гостуване на ул. „Оборище”. Не знам защо, дразнех се от тези покани и реших да направя така, че да ме изключат от компанията, в която неизменно участваха Фол, Рибаров, понякога Милен Семков и Кьосето, както и млади художници, артисти, все интелектуалстващ свят.

Тук ще спомена, че домът на Живков поддържаше по това време два салона, в които се събираха хора от различни поколения и с различно положение в обществото.

Първият салон се „въртеше” от д-р Мара Малеева, съпругата на премиера. Там се събираха „бойни” другари, стари партийни кримки, генерали и т.н., които пиеха кротко и пееха скупчени революционни шлагери. Чрез този салон Живков контролираше настроенията на старата гвардия, която по убеждение не споделяше неговите демократически забежки.

Вторият салон се „въртеше” от Людмила, която всички тук наричаха „Мила”. Тя събираше хората на бъдещето, млади поети, художници и учени, „либерали” които Живков възнамеряваше да направи свои мекерета. Постоянното присъствие на този кръг бяха Фол, Левчев, художникът Минеков, журналистът Павел Писарев. Понякога тук се подвизаваше и Венелин Коцев. Младият Т. Рибаров изпълняваше в този кръг специална задача, несвързана пряко с разговорите.

Към втория кръг поискаха да присъединят и мен, но след участието ми в две събирания повече не бях поканен, защото и двата пъти се държах като идиот, което показва, че моето място не е сред този елит.

Първият път нарочно заведох едно момиче, което Людмила не можеше да понася. Сашо ме скастри още на вратата: „Защо мъкнеш тук всякакви курви, това е сериозен дом, престани да се правиш на маймуна”.

Вторият път поведението ми беше още по-отвратително. Бяхме се напили яко, Милен Семков се силеше да покаже героизъм, като изяде сам огромна бяла торта. А аз, като поисках разрешение от домакинята, счупих чиниите на един много скъп сервиз, удряйки ги една след друга в стената. Всички ме гледаха втрещено, но аз продължавах да разигравам пиянската шега. „Какво сте ме зяпнали, бе будали – рекох аз – нищо не разбирате от салонен живот. Този дом не е останал до един сервиз.” Така пропаднаха опитите ми да стана царедворец.”

Покрай Людмила, факултетът се е превърнал във „врящо гърне”. Интриги, амбиции, скандали се сипят като от рога на изобилието. Всеки иска да се покаже, да блесне, защото голямата кариера е на дневен ред. Една дума и един жест могат като трамплин да изхвърлят човека на върха. В тази вакханалия Александър Фол издържа изпита и се изкачва високо по стълбата. Опърничав, безконтролен, непредсказуем, Генчев излиза от играта.

Людмила Живкова ръководи две нива – едно явно и едно тайно. Служители на Държавна сигурност са Хачо Бояджиев, Христо Друмев, академик Людмил Стайков и много други. Агенти и доносници са Петко Бочаров, Атанас Свиленов, Михаил Неделчев, Георги Фотев, Енчо Мутафов, Валентин Александров, Тодор Колев. Предполагам, че генерал от тайните служби е Богомил Райнов, а бригадна длъжност има Любомир Левчев.” 

По в-к 24 часа

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Май 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
      
     
  1. 23.05.1417г. – българи и български благородници полагат клетва за вярност пред дука на Милано
  2. 23.05. - Събития и факти
  3. 23.05.1847г. – роден Михаил Греков, възрожденски деец и революционер
  4. 24.05. - Ден на българската просвета, култура и писменост
  5. 24.05. - Събития и факти
  6. 25.05. - Събития и факти
  7. 26.05.1876г. - в Янтра се удавя Панайот Волов, един от водачите на Априлското въстание
  8. 26.05. - Св.мчнк Георги Софийски Най-нови
  9. 26.05. - Събития и факти
  10. 27.05. - Събития и факти
  11. 27.05.1866г. - В Букурещ е създаден Таен български централен комитет
  12. 27.05.927г. – в разгара на подготвяната война срещу Византия умира Симеон І
  13. 28.05.1912г. – в Италия умира поетът Пенчо Славейков
  14. 28.05. - Събития и факти
  15. 29.05.1953г. – Едмънд Хилари и шерпът Тарзинг Норгай първи стъпват на Еверест
  16. 29.05.1453г. – султан Мехмед ІІ Фатих завзема Цариград и слага край на Византия
  17. 29.05. - Събития и факти
  18. 30.05. - Събития и факти
  19. 01.06. - Църквата отбелязва Свети дух
  20. 31.05. - Събития и факти