Страхлива индексация на статуквото
Става въпрос за Средносрочната фискална рамка 2015-2017 (т.е. де факто проектобюджет за 3 години напред), Националната програма за реформи в изпълнение на Стратегията "Европа 2020" за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и Конвергентна програма на Република България за 2014-2017 г. (описваща ангажиментите ни за бъдещо приемане на еврото).
В идеалния случай тези документи стават основа за конкретни законодателни промени, реформи и планиране на държавния бюджет за всяка година.
Разбира се, "инициативни" депутати или натискът на общественото мнение почти винаги водят до промени в последната минута. Ето защо сега е рано да правим прогнози с точни числа за следващата година.
Но програмата за реформи и конвергентната програма се консултират с Европейската комисия, като самото правителство се е "задължило" да адаптира собствените си бюджетни планове с получените от Брюксел препоръки. Така че можем да приемем, че тези документи относително реалистично отразяват това как правителството вижда икономиката на България и съответно - политиката, която ще провежда.
Какво предвижда кабинетът
Накратко - ускоряване на икономическия растеж, ниска инфлация, увеличена заетост. Краткото обяснение чертае следната картина: световната икономика постепенно се възстановява, продължава ръстът на износа от България, уволненията от кризата вече са приключили и лека-полека започва създаване на нови работни места, домакинствата - успокоени за работните си места и ниската инфлация - са по-уверени и потребяват повече, това пък увеличава вътрешното търсене, оттам и инвестиционната активност постепенно нараства.
В количествено изражение - очаква се БВП да нарасне от малко над 80 млрд. лева тази година до над 93 млрд. през 2017 г.; реалният годишен ръст (т.е. след отчитане на инфлацията) постепенно да се увеличава от 2,1% през 2014 г. до 3,4% през 2017 г. - или около половината от най-добрите резултати през 2006-2008 г.
Средната заплата ще нараства с около 4-5%, като за следващите 4 години се очаква броят на заетите да се увеличи с 15-30 хиляди - или общо около 60 хиляди работни места до 2017 г. Кредитите за фирми и домакинства ще расте в рамките на 3-6% годишно, след отчитането на "замръзването" през последната година.
Има ли алтернативен сценарий
Заложените допускания предполагат бърз ръст на световната икономика, но траен спад в цените на петрола, материалните суровини, храните и селскостопанските продукти за следващите 4 години. Това отговаря на моментната "снимка" на глобалните пазари - но са възможни всякакви други комбинации. Повишаване на енергийните цени при рецесия или ниска инвестиционна активност в ключови икономики (като Китай и Япония, например) ще се отрази негативно на българския износ.
Всъщност правителството вече е разгледало един негативен сценарий - повишаване на цената на петрола с 20% и спад на износа за Русия и намаление наполовина на руските туристи. При това развитие се очаква растежът да бъде наполовина на предвидения за 2014 г. От друга страна, "моделът" на Министерството на финансите като че ли не допуска оптимизъм по отношение на шансовете на България да привлече значително повече инвестиции.
Прогнозата за приток на преки чуждестранни инвестиции е за до 3% от БВП, или около 1,1-1,3 млрд. евро годишно - приблизително толкова, колкото средно за последните 4 години, когато по всеобщо мнение светът беше в тежка криза. С други думи - доброволна "капитулация" и признаване на безнадеждността страната да стане все по-активна част от глобалната производствена верига.
Позитивните (макар и още плахи) успехи в създаването на индустриални зони, на секторни клъстери, на привличането на производители на автомобилни компоненти, електрически съоръжения, машини, както и изнесени центрове за ИТ и бизнес услуги, могат да се мултиплицират. Това, превърнато в числа, "обръща" цялата представа за растежа - дори 1 млрд. евро повече чужди инвестиции са на практика удвояване на прогнозата, дори 10 хиляди допълнителни работни места са удвояване на очакваното увеличение на заетостта и т.н.
Едновременно с това стратегическите документи дават по-точна представа за реалните предизвикателства пред развитието на България в сравнение с публичните изказвания на политици от различни партии. Те потвърждават и дългосрочния характер на проблемите, като смяната на управляващите не променя особено ситуацията.
Проблемите за България са ниското участие на пазара на труда и структурни пречки за интеграция на голяма част от населението, потенциалните рискове за пенсионната система, неефективното харчене за здравеопазване, неравномерният достъп до образование и необвързаността на образователния продукт с нуждите на пазара на труда, рискът от неефективно разходване или неусвояване на европейските фондове, пречките пред малкия бизнес, структурните проблеми в енергетиката.
Европейската комисия например констатира, че България е от страните с "най-големи несъответствия между уменията на работната сила и регионалното разпределение и търсенето на труд в икономиката". Същевременно законодателството затруднява навлизането на млади хора на пазара на труда и наемането на хора в предпенсионна възраст, а пенсионната система изобилства от "вратички" за ранно пенсиониране.
Между впрочем правителството няма как да избяга - и това е написано в разглежданите документи - от повишаване на възрастта за пенсиониране и "затягането" на достъпа до различни преференциални режими за получаване на осигурителни плащания.
Създаването на стимули за качествено (средно) и насочено към нуждите на пазара (висше) образование ще е сред предизвикателствата и пред това правителство. Ако нещо не се промени, предприятията ще продължат да си крадат взаимно подготвените кадри, а около 1 млн. души ще продължат да са на неправилното място с неправилните (или никакви) знания и умения. Изобщо наборът от проблеми и обещаните реформи са истинската управленска програма, по която можем да съдим за успеха или провала на правителството в края на мандата му.
Изглежда, правителството признава, че основен ресурс за икономически растеж и подобряване на живота са
структурните реформи -
въпреки гръмките приказки от миналата година за тотално обръщане на макроикономическата политика. Ако разгледаме бюджетните прогнози и ангажиментите по данъчната политика, виждаме, че "чудесата" си остават само в политическото говорене пред медии и електорат.
Предвижда се запазване на данъците върху доходите и печалбите, като постепенно се премахва данъкът върху доходите от лихви за физическите лица. Не се предвиждат увеличения на ставките по основни осигуровки, като плавно се увеличава максималният осигурителен доход.
Скачат някои акцизни ставки - цигарите ще се облагат повече заради новите нива на минималния акциз в ЕС от 2018 г., като увеличението ще е на стъпки. Единственият ресурс за повече приходи са реформи, насочени към по-добра събираемост - предотвратяване на измамите и намаляване на сивата икономика. Реално планираните разходи по европейските фондове леко ще спаднат през 2016 г., което е очаквано с оглед приключването на стария и началото на новия програмен период.
Това, което липсва в прогнозата, е възможността за активизиране на приватизацията и концесионирането на публични активи. За съжаление вместо това с половин уста се говори за рисковете от
"национализиране" на дълговете
на някои държавни предприятия в лошо финансово състояние.
След първоначалните обещания за индексация на пенсиите и увеличаване на социалните плащания вече големи промени не се предвиждат (а и няма как при нисък растеж и стагнираща заетост). Ключови социални трансфери остават на същите нива, а за пенсиите се предвижда нарастване с 2,2 - 3,6% годишно до 2017 г.; правителството ще трябва да започне най-сетне да увеличава възрастта за пенсиониране и да ограничи ранните (вкл. инвалидни) пенсии.
Накрая не трябва да забравяме, че предвижданата политика означава поне 9 години поред с бюджетен дефицит. От 2009 г. до 2017 г. правителството ще харчи повече, отколкото събира - и това продължава дори при икономически растеж в следващите години.
Тъй като не се предвижда приватизация, единственият източник за покриване на дефицита е с нови заеми - като до 2017 г. се очаква дългът да нарасне с над 4 млрд. лева. Към тази година бюджетът ще харчи вече около 900 млн. лева годишно само за лихви - и то при запазване на рекордно ниските лихви на глобалните пазари.
*Авторът е Управляващ съдружник в "Индъстри уоч".
По в-к Труд
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Демографският срив ни затрива 
Митът за окаяното положение на Българина 
Режисьорът Светослав Овчаров: Нито една война не може да бъде спечелена 
Трудовак, кашик, герой 
Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите 
