Столицата Плиска е доразрушена за чакъл на жп линията Русе-Варна

Автор: От devnenetz.blog.bg (2 коментара)


Столицата Плиска е доразрушена за чакъл на жп линията Русе-Варна

"А пътниците спят и не подозират, че пътуват върху гроба на своята история”…

Тъжно е за разказване, но още по-рано, при строежа на столицата след 800-тната година, нашите тогавашни българи с голям труд и с хиляди волски и биволски впрягове пренесли от разрушения град Марцианопол в Плиска огромно количество камъни, мрамор и други материали.

Нека им бъде простено, защото те построили с голям мерак новата и красива, втора българска столица.

В годините след оттеглянето на войските на фелдмаршал Дибич Задбалкански през 1830 год., турската империя възстановила с тежкия труд и ангария на българското население от Варненския край разрушената през 1828 година от руско-турските боеве Варненска крепост.

Тогава нашето християнско население от целия район досъборило по принуда голяма част от крепостната стена и сградите на Марцианопол и пренесло камъните от тях безплатно във Варна за нуждите на поправяната тамошна крепост.

На 7 ноември 1866 година русенският валия Ахмед Шефик Мидхат паша бил откаран с файтон на новата железопътна гара Русе, качил се на влака и с подчертано чувство за величие наченал историческото си  пътуване по първия на Балканския полуостров железен път. Валията бил весел, доволен и горд.

Първата железопътна връзка Русе-Варна станала готова предсрочно благодарение на неоспоримия му ръководен талант. Той и придружаващите го английски строителни предприемачи били посрещнати с овации по всички гари от Русе до Варна от хилядни множества турци и от много малко българи.

Българите се радвали не от пускането в действие на железопътната връзка, а от това, че най-после дошъл краят на безконечната ангария, която те и техният добитък „отработили” в името на отиващата си империя.

…Пътувал новият английски влак от Русе за Варна… Потраквали колелата му по неулегналия релсов път; звуците на локомотивната свирка стигали до близките български и турски села, а на сърцето на Мидхат паша ставало все по-драго и по-драго. Не от друго, а от това, че той – баш турчинът, организирал така успешно гяурите хем да построят първия железен път, хем собственоръчно да разрушат до основи три стари, гяурски столици – Марцианопол, Плиска и Преслав и да затрият сами историята си.

Да, гяурите били хора с пречупени вратове и воля. Да, те собственоръчно съборили своите столици, натрошили с ръчни чукове царските камъни и преславните плочи с исторически надписи; пренесли чакъла с колите си и го положили ведно с римската, византийската и българската история под първите траверси и релси на турската империя. Да. Гяурите собственоръчно обрали дори и камъните от старите римски шосета и римски пътни станции на североизточната част на сегашна България…

Само едно нещо пропуснал Мидхат паша. Само един грях направил пред Аллах!... Късно, много късно научил той за Мадарския конник!... Строежът на железницата погълнал цялото му време, всичките му сили и енергия… Отложил заличаването на конника и буквите зта образа и коня на канасубиги Крум Страшни, а заедно с тях и лъва, и кучето, и всички текстове за нашата история...

Ех, ако му било стигнало времето, днес ние нямаше да имаме и това голямо нещо – Мадарския конник!…

Потраквали колелата на тренчето… Доволен бил Мидхат паша. Много бил доволен, но и много тревожен… Като умен и учен турски генерал, той добре усещал, че по тези изконно български земи и денем, и особено нощем, бродел призракът носещ зловещото име Край на отоманската империя.              

Да! Под колелата на това английско-турско тренче се огъвали релсите и траверсите поставени над  натрошената на чакъл римска, източно-византийска и българска история… Чакълът бил от императорските и царски резиденции, от християнските църкви, от крепостните стени, от старите римски пътища, от гробовете на нашите български канове, царе и народ… Знаели са турците как се затрива окончателно и с един замах историята не на една, а на няколко велики държави… Знаели са да колят историята не само с кървавия си ятаган…

При освобождението на България от „модерното”, както казват някои сегашни „големи патриоти”,  турско „присъствие” все още се виждали остатъци от римския град Марцианопол и от мощната му крепостна стена, входове и стражеви кули; виждали се останки от оръжейни работилници и монетарници, от правите каменни улици, от водоснабдяването и мръсната канализация на града… от сгради и църкви.

Все още  извисявал ръст полусъбореният римски амфитеатър, който много години бил любима резиденция на римски императори, на завоеватели на древния Марцианопол, а по-сетне и на българските канове и царе. До него все още се виждала изящната в миналото огромна, петоъгълна, мраморна  римска баня-басейн, в която през горещите лета през вековете ненаситно къпели и охлаждали своите тела римски и византийски императори,  висши военни командири, прекрасни млади жени, воинствени български канове и царе и много завоеватели като Атила и други подобни варварски, правоверни и братски славянски „освободители”…

Малко по надолу от извора „Дипсиза” изпълнявал вечната си служба и съхраненият, красив римски каменен мост преметнат през далечно историческо време над река Потомас-Девина. При този римски каменен мост българските канове и царе изпращали легендарната си конница за победоносни битки към северните граници и земи; при този мост българските майки и жени посрещали своите герои носещи победи, а нерядко и черните вести за тяхната славна смърт.

За съжаление, с течение на столетията за Марцианопол (стратегически, столичен, патриаршески, културен, търговски, оръжеен, военен и архитектурен център) останало само онова, което било под земята и описаното от тук от там от римските и византийските хронографи и чуждите завоеватели и пътешественици.

А днес ние, българите, се трентим в останките на девненските римски мозайки и се мъчим да узнаем от натъкмената, витиевата, недостъпна за простосмъртните оскъдна византийска „литература” и да предадем на децата и внуците си трохичките от историята на нашата земя, на нашия народ, и на нашата велика навремето и западаща напоследък държава.

Има над какво да се работи по историята на девненско-провадийския край. Ако крепостта и градът Марцианопол, ако столицата ни при „Тъй наречената Варна” и ако обектите около и в Провадия, не са били тъй зверски ликвидирани, нашите археолози сигурно щяха да намерят ония ценни паметници и следи, които българите на Аспарух и още стотици години другите след него са оставили по тях.

Уви – всичко това е отнесено в Плиска, във варненската крепост и с чакъла под железницата на „великия” Ахмед Шефик Мидхад паша – екзекутора на преславните царските плочи с написаната върху тях превратна и драматична история.

Завършам с кратък цитат от изключителните Български хроники на Стефан Цанев:

      „И днес, ако пътувате по тази стара железница, особено нощем, може да чуете, как подплашени от тракането на черното желязно чудовище, бездомните духове на древните ни царе пищят под траверситесенките им се разбягват из крайпътния царевичак и после пак се завръщат и точат ръждясалите си мечове върху горещите релси.

А пътниците спят и не подозират, че пътуват върху гроба на своята история”…

По petel.bg

Коментари
2014-10-04 19:09:29 От: Уджас

По същия начин селяните от околните села около Велики Пресбав - Цар Крум, Мокреш, Драгоево, и от самия град, са използвали за градеж на къщите си камъни и блокове от дворците! Според очевидци от началото на века, крепостните стении сградите на дворците от втората българска столица са имали много по-приличен вид, някои са били цели, само покривите им са били разрушени! Всичко е отмъкнато от българи! Това е положението, Минке!

2014-10-06 11:19:25 От: Генади Савов

Франция има запазени средновек.крепости,но тя нее била под турско робство.Мидхад паша е наредил да се строи жп.линията с камъни от Преслав,Плиска и Марцианопол,че да бъдат премахнати символите на българската слава,гордост и величие.Страхувал сее този паша,че утре ще има голямо бълг.въстание и Русия ще мине Дунава...Що един турски чужд паша да пази историч.паметници на нас презряната бълг.рая...

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Декември 2021 »
пнвтсрчтпксбнд
  
  
  1. 08.12. - Ден на българската студентска младеж
  2. 08.12. - Събития и факти
  3. 09.12. - Зачатие на света Ана. Празник на майчинството
  4. 09.12. - Събития и факти
  5. 09.12.1885г. - Край на Сръбско-българската война
  6. 10.12.1877г. - Годишнина от падането на Плевен
  7. 10.12.1906г. - Убит е Даме Груев
  8. 10.12. - Събития и факти
  9. 11.12.1868г. - Апостолът започва своята първа обиколка
  10. 11.12. - Събития и факти
  11. 12.12. - Св. Спиридон: празник на занаятчиите
  12. 12.12. - Събития и факти
  13. 13.12. - Събития и факти
  14. 14.12. - Събития и факти
  15. 15.12.1995г. - Държавите от ЕС обявяват Валутен съюз и срок за въвеждане на еврото
  16. 15.12. - Събития и факти
  17. 16.12. - Св. свещеномъченик Елевтерий
  18. 16.12. - Събития и факти
  19. 16.12.1920г. – България е приета в Обществото на народите
  20. 17.12. - Събития и факти
  21. 17.12. - Св. пророк Данаил
  22. 18.12. - Събития и факти
  23. 18.12.1852г. - Роден e Данаил Николаев, участник в Щипченската епопея
  24. 19.12.1873 - Роден е Никола Петров
  25. 19.12.1877 - След атака на ген. Гурко турските войски отстъпват от Арабаконак
  26. 19.12. Св. мъченик Бонифаций
  27. 19.12. - Събития и факти
  28. 20.12. Игнажден
  29. 20.12.1977 - Завършва първото българско околосветско плаване
  30. 20.12. - Събития и факти