Стефан Веркович – агентът на сръбската пропаганда, превърнал се в забележителен българофил

Автор: д-р Василена Билярска, Цочо Билярски


Стефан Веркович – агентът на сръбската пропаганда, превърнал се в забележителен българофил

150 години от написването на трудът му „Описание битът на македонските българе“

В продължение на повече от век и половина за хърватския етнограф и археолог Стефан Илич Веркович (5 март 1821, с. Угляра, Босна – 30 декември 1893, София) е натрупана толкова огромна литература, което се нуждае от допълнително и сериозно изследване, за което тук мястото няма да ни стигне. Публикуването на неговите „Народне песме македонских бугара“ излизат през 1860 г., т.е. с една година по-рано от „Българските народни песни“ на братя Миладонови.

След десетилетното му пребиваване сред македонските българи, той издава още няколко значителни изследвания, които не остават незабелязани от научните среди далеч зад границите на България и Балканския полуостров. Веднага след отпечатването на неговата „Веда словена“ в Русия мненията сред учените се разделят, като надделяват тези, които я обявяват за мистификация, а Ст. Веркович за жертва на тази мистификация. Книгата и до ден днешен е сред една от най-коментираните, като най-сериозен е трудът върху нея на акад. Михаил Арнаудов. 

За книгата му „Описание битът на македонските българе“, може да се каже, че хем е известна, хем не е достатъчно позната, тъй като след 1884 г. тя не е издавана повече. Днес тя е недостъпна, тъй като е изключителна библиографска рядкост. За пръв път тя излиза на руски език в Известията на Московския университет, където авторът я изпраща на главния им редактор и председател на Етнографския им отдел Н. А. Попов.

Веркович я пише на български език, силно повлиян от „мървашкото наречие“, което според него „съдържа пълната красота на Кирилският език, но сериозно се отличава от другите български наречия по Македония“. Но редакторът на книгата предава за отпечатване изключително тежкият в езиково и правописно отношение ръкопис на намиращия се в Москва български възрожденец и книжовник, велешанинът Ксенофонт (Райко) Жинзифов, който я превежда на руски език. И именно Райко-Жинзифовият превод е публикуван на страниците на „Известията“.

Днес  не е известно къде се съхранява оригиналният ръкопис на Веркович, макар че неговият богат архив се съхранява в Научния архив на Българската академия на науките, а неговите доклади до сръбското правителство се пазят в архива на Сръбската академия на науките в Белград. (Вж. Документи за Българското възраждане от архива на Стефан И. Веркович – 1860-1893. Съст. Д. Велева и Тр. Вълов, София, 1969 и А. Райкова, Стефан Веркович и българите. Доклади до сръбското правителство (1868-1875). София, 1978.)

Едва през 1884 г. в Кюстендил книгата е издадена в превод от руски на български език от Георги Н. Клушский.

Макар че изследването на Веркович е известно сред изследователите, преди всичко, трябва да се изтъкне, че този превод притежава значителни и очевидни недостътъци. Правописните грешки са многобройни, като сериозно е нарушена и пунктуацията. Безразборно са използвани от преводача и главните букви, като е забележимо и често обърканото използване при буквеното изобразяване на знаците, характерни за различните български диалектни райони при екането и якането. Преводачът не е коригирал своя текст и в повечето случаи едни и същи думи са изписвани по различен начин. Това означава, че може би най-близък до езика и стила на Веркович е руският превод на Р. Жинзифов, тъй като препревеждането на Г. Клушский още повече отдалечава текстът от оригинала.

А от наща страна, това означава, че с тези редове за Стефан Веркович не преследваме научни цели, а само да популяризираме трудът сред повече читатели и всички интересуващи се от тази книга на хърватския изследовател, който преминава мемаморфозата от агент на сръбската пропаганда в Македония до искрен български приятел и популяризатор на българския фолклор и културно наследство на народа ни в Македония.

Предлагаме ви и популяризаторската статия на водача на ВМРО Иван Михайлов, отпечатана в един от най-българските вестници отвъд океана – „Македонска трибуна“. От нея ще може любопитните читатели да почерпят най-точна информация за живота и творчеството на този заслужил за народа ни изследовател.

 Иван Михайлов:

ОТ КОЯ НАРОДНОСТ Е СТЕФАН ВЕРКОВИЧ

Допускаме, че има наши читатели — особено между по-младите, които не са чували нещо за Веркович. По тая причина ще се спрем първо върху някои възможно по-кратки , отговарящи на една статия, сведения за него. Стефан Веркович е роден в с. Углата, околия Градачичка, в покрайнината Посавина в Босна, през 1827 г. Проявил е голям интерес към география, етнография, в известна степен езикознание. Познавайки тия му качества сръбското правителство го е подпомогнало в 1856 г. да замине за Македония, за да разучава живота на тамошното славянско население и да събира всевъзможни сведения за икономическото, духовното състояние, за фолклора и пр. в цялата Македонска област. По това време видният борец и пропагандатор на идеята за освобождение на българщината Г. Раковски се е намирал в Белград. И той насърчил Веркович да отиде в Македония. Около двадесет години Веркович е прекарал в Македония или отблизо се занимавал с нейното изучаване.

Публикувал е статии и книги с най-ценни сведения за населението. Между тия книги, като много известни останаха особено две: едната бе озаглавена „Песме македонски бугара” (Песни на македонските българи); а другата е „Топографическо-етнографически очерк за Македония”, написана на руски език, печатана в Петербург, във военната печатница на Генералния щаб на армията. Тази книга е излезнала в 1889 г. и съдържа за всяко село или град в Македония пълна статистика за броя на населението. Цялото славянско население в страната той посочва като българско, но дава броя на гърците в Южна Македония, както и на мюсюлманите. Разбира се, мнозинството е посочено като българско. А книгата с българските песни от Македония е печатана през 1860 г. в Белград на разноски на сръбската държавна печатница и е посветена на съпругата на тогавашния властвуващ сръбски княз.

Значи, пратеният с държавни сръбски средства в Македония Веркович, печатаната му в Белград и посветена на княжеската съпруга книга с народни песни - и редица други негови писания свидетелствуват по най-категоричен начин, че македонските славяни са българи. Нищо против не е имало сръбското правителство за изнасянето на тази новина.

Впрочем, същата истина е била признавана преди това и от сръбски видни хора - като патриарх Бръкич, големия езиковедец и етнограф на сърбизма Вук Караджич, учебници в сръбските училища по география, признанията на самия сръбски крал Милан пред италианския писател Мантегаца, - Сърбия с готовност е подкрепяла борбата на македонските българи, морално, за да извоюват своята Българска екзархия и пр., и пр. В ония времена Сърбия не е хвърлила още око към Македония, за да я заграбва.

Заради всички тези признания, които са истински заслуги към българщината, Веркович е почитан всред българите. Но в тяхна среда не е точно установено от коя народност е той. Енциклопедическият речник на Л. Касъров от 1899 г. го нарича босанец.

В българската енциклопедия от Н. Г. Данчов и И. Г. Данчов, издание на Ст. Атанасов от 1936 г., София, фолклористът и познавач на Македония Веркович е посочен като сърбин.

В „Кратка българска енциклопедия”, издание на Българската академия на науките от 1963 г. Веркович е наречен „босненски археолог и дългогодишен учител в Македония”.

Значи, българските енциклопедии го наричат веднъж сърбин, а два пъти го изкарват босанец, макар да не съществува никаква босанска народност. Дават му името, което е географско - историческо, но не означава националност.

На мене се случи да попадна през 1943 г. върху документ, който точно означаваше народността на Веркович. Ето как стана това.

Аз се намирах в Загреб в течение на повече от три години, като гост на моите стари познати и приятели хървати от времето между двете световни войни, когато в нашата родина и в Хърватско се водеше упорита борба против тиранията на Белград. Там се бях запознал и с надхвърлилия вече осемдесетте години дядо Марин Ловренчевич, най-верния другар и съидейник на д-р Анте Старчевич, всепризнатия в Хърватско „Баща на отечеството”.

Ловренчевич е бил дълги години редактор на вестника, орган на партията на д-р Станкевич - партията на държавното хърватско право, по силата на което Хърватско от гледище на международното право, никога не е престанало да бъде хърватска държава; познати са сключените договори в течение на вековете, ту с Унгария, ту с Австрия. Нека прибавя, че до смъртта си М. Ловренчевич минаваше като патриарх между журналистите и изобщо хората на перото в Хърватско. Превел бе от руски всички най-важни литературни творби. Крайно тактичен, мил човек с много знания.

Съпругата на поглавника д-р Анте Павелич Мара бе дъщеря на Марин Ловренчевич. По желание на баща й немощен вече старец, под нейн надзор бяха предприети основно подреждане на архивата и библиотеките му, което означаваше разпределение на това книжовно наследство по библиотеки и институти.

Седейки един ден на трапезата за обяд, видях до моя прибор поставена подвързана книга. Погледнах въпросително към госпожа Мара, която седеше срещу мен. Тя се усмихна и ми каза: „Това е от библиотеката на „Отца Домовине”, баща ми подарява книгата на Вас. Отворих книгата и на вътрешния заглавен лист прочетох написано с ясен издържан почерк тия думи като посвещение: „Господину д-р Анти Старчевичу”, а отдолу подпис: Стейпан Веркович, босански хърватин. Все ми се чини, че преди подписа стояха и думите „С пощованием”.

Госпожа Мара веднага ми обясни, че като забелязала книга за българите, решила, че тя трябва да се предаде на мен. С това се свърши обяснението. А подир малко пристигна домакинът Анте Павелич. Обясниха му какво представлява за българите Степан Веркович и че подарената му от дядо Марин книга има твърде важно значение, което засяга българо-хърватските културно-исторически отношения. Той се изненада и възприе мнението ми, че тая книга трябва добре да се запази или даде в библиотеката на „Матица Хърватска” (ако не се даде в Загребския университет) или пък да се подари на Софийската национална библиотека. Точно не си спомням на кое решение се спряхме и дали хърватските съответни органи го изпълниха. Но аз изпратих подробна статия до вестник „Зора” за публикуване в София, смятайки (както и сега смятам), че в случая се касаеше до един въпрос от значение за нашата историография, а пък и не съвсем маловажен в отношенията между двата братски народа. Тъй като заслугата на Веркович за истината относно националната същност на македонските славяни е не по-малка от тая, която направи епископ Щросмайер с напечатването на българските народни песни събрани от братя Миладинови. Дори смятам делото на Веркович по-голямо поне от гледище на обемност.

Някои българи ще кажат, че за нас е по-интересно ако се смята Веркович за сърбин, който признава българщината на македонските славяни. От моя страна поддържам, че важното е друго: че Сръбското научно дружество (станало сетне Српска академия на науките) е изпращало в Македония Веркович, че му е печатало книгите с признания сякога за българи; че Веркович е посвещавал на сръбската княгиня книгата си българските песни от Македония, които сега в Скопие по срамен начин фалшифицирват чрез промяна на името им. Тия факти са толкова важни, колкото са признанията на Вук Караджич, на патриарха Бркич и пр. „Сръбският” пратеник и пропагандист Веркович поднася истината пред сърбите, това е достатъчно.

А като отбелязваме заслугата на още един важен хърватин за българщината на славянското население в Македония, даваме една поука и за незапознатите с тая истина днес хървати, а в историята на отношенията между тия два братски народа се прибавя още една халка, която душевно ги свързва.

По-добър свидетел за народността на Веркович не може да има от самия него. Той е посочил в посвещението си върху книгата, която е подарил на д-р Анте Старчевич. Преди около двадесет години на същата тема писах в „Македонска трибуна”. Сега го повтарям защото има и нови читатели на вестника, които не са го чели преди.

В. “Македонска трибуна”, год. 52, бр. 2641, 6 юли 1978.

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Декември 2020 »
пнвтсрчтпксбнд
 
   
  1. 02.12.1375г. - Българският монах Киприан е ръкоположен за митрополит на Киев и Литва
  2. 02.12. - Събития и факти
  3. 03.12. - Събития и факти
  4. 03.12.1891г. - Приет е закон за въоръжените сили в Княжество България
  5. 04.12. - Събития и факти
  6. 04.12. - Света великомъченица Варвара
  7. 05.12. - Свети преподобни Сава Освещени
  8. 05.12. - Събития и факти
  9. 05.12.1916г. – Български военни подразделения превземат Букурещ
  10. 06.12.1844г. – Роден капитан Петко войвода
  11. 06.12. - Празник на Бургас
  12. 06.12. - Свети Николай архиепископ Мирликийски Чудотворец, Никулден
  13. 06.12. - Събития и факти
  14. 06.12. - Ден на банкера
  15. 07.12. - Международен ден на гражданската авиация
  16. 07.12. - Събития и факти
  17. 07.12.1083г. - Основан е Бачковския манастир
  18. 08.12. - Събития и факти
  19. 08.12. - Ден на българската студентска младеж
  20. 09.12.1885г. - Край на Сръбско-българската война
  21. 09.12. - Събития и факти
  22. 09.12. - Зачатие на света Ана. Празник на майчинството
  23. 10.12. - Събития и факти
  24. 10.12.1906г. - Убит е Даме Груев
  25. 10.12.1877г. - Годишнина от падането на Плевен
  26. 11.12. - Събития и факти
  27. 11.12.1868г. - Апостолът започва своята първа обиколка
  28. 12.12. - Св. Спиридон: празник на занаятчиите
  29. 12.12. - Събития и факти
  30. 13.12. - Събития и факти