Серум на истината

Автор: Кеворк Кеворкян


Серум на истината Ухиленият Плевнелиев...

Кеворк Кеворкян: Желев беше първата жертва на политическото оскотяване

Желев нямаше да повярва, че това ще му се случи. И не толкова от скромност - а заради онова, на което бе подложен приживе. Той беше първата жертва на политическото оскотяване, то всъщност се озъби с атаките срещу него.

И за това трябваше да се говори в неделя. А не да ставаме свидетели на един величествен парад на преувеличенията и на лицемерието. И „Ал. Невски“, отгоре на всичко -


Мара Отварачката не я ли ожениха там?


Имаше притворство, имаше безтактност, имаше дори себеизтъкване: кой го държал за ръката, кой го видял през последните дни; кой го поканил на премиерата на книгата си - и това го имаше. 

Ние и към Смъртта не се отнасяме както трябва - особено към чуждата; в показното празнословие сериозното пак ни се изплъзва. 

Народът ли го изпращаше, както се твърдеше - този въпрос е много важен. Народът? При цялото демонизиране, на което бе подложен в началото на 90-те години? 

Или това беше шоуто на политиците? 

Имаше го и централният комедиен персонаж - пак той, познахте - Плевнелиев. Каквото и да прави този човек, колкото и да се старае, все има някаква неловкост около него. Как иначе да приемеш думите му: „Имахме добра координация с Желев, пиехме заедно чай.“ Какви проникновени думи за смисъла на политиката. 

Защо говори такива глупости - защо му е това надигане на пръсти 

Пиеш чайче - и ето те до Желев. 

Думите нямат никакво значение за този човек. Още един пример: „Той (Желев) беше президент на всички българи…“ 

И Желев би се притеснил и дори обидил от подобно изхвърляне. 

Или другото: „Желев си отиде неочаквано и скромно.“ „Скромно“ - кое „отиване“ е скромно, по дяволите? И коя смърт е нескромна? 

Неизвестно защо, Нова телевизия показваше през цялото време повече фотоси на Плевнелиев, отколкото на Желев - сякаш него изпращаха. Поклонението пред Желев - като фотосесия на Плевнелиев. 

 

А Плевнелиев е всичко онова, което Желев не беше - и щеше да направи добре, ако се беше скрил някъде - да пие координирано чай с някой друг. 

По някое време от безкрайния бъбреж по телевизията прокапа нещо и за позицията на Желев на 14 декември 1989 г., когато тълпата искаше да щурмува парламента, а той и Ивайло Трифонов призоваваха от балкона на Студентския дом тълпата да се разотиде.

Какви бяха тия смелчаци? Дали комунистите не искаха да изиграят още тогава представлението с палежа на Партийния дом, което показаха на 26 август следващата година? 

Но нали атакуваха парламента през януари 1997-а - и какво се случи сетне, освен че окрадоха България? Заради този триумф ли Костов процедил през зъби само две думи за Желев? 

И заради приповдигнатостта на изпращането му Желев няма да остане никак доволен - сигурно щеше да се попита дали с притворството си някои не искаха опрощение за самите себе си: „Всичко ни е простено, забравете!“

Желев беше направо изигран


когато преди вторите президентски избори някои наложиха предварителните избори в СДС. 

Веднъж го попитах кой измисли тази дивотия. 

„Предварителните избори бяха фалшифицирани - отвърна той. - По данни на службите най-малко 250 хиляди комунисти са гласували за Петър Стоянов…Е - допълни той, - вместо да се превърна в президента обединител, обединих срещу себе си и СДС, и БСП!“ 

Малцина искат да си спомнят, че не толкова „Фашизмът“, колкото оспорването на Ленин очертава съдбата на Желев - а това се случва доста по-рано, още в началото на 60-те години. А и Желев не смяташе, че „Фашизмът“ е неговото най-голямо интелектуално постижение. 

Беше известно, че тоталитарните власти са препоръчвали книгата „да не се атакува касапски, а с игриво перо“. След 10 ноември 1989-а обаче по време на т.нар. Стачка на Сугарев я връзваха с въженце и я влачеха по земята, а тълпата се дереше под прозорците на Желев. 

Фрагмент от интервю във „Всяка неделя“, 2003 година: 

- Пътищата ти към СДС окончателно ли са отрязани? 
- Да, засега. Ще смятам, че СДС става нормална, демократична партия, когато намери сили официално да осъди стачката на Едвин Сугарев. 
- Възможно ли е това? 
- Ако не е възможно, шансовете са много малки. 
- За теб? 
- Не, за СДС. 

Желев не беше злоблив човек, но никога не забрави обругаването му. Затова късните панегирици щяха да му изглеждат неестествени. 

А Плевнелиев е много съмнителен с постоянната си песничка, че трябва да се опознае истината за комунизма.


Ами истината за СДС?


От „Вашингтон пост“ пък съобщили, че Желев е човек „без комунистическо минало“. Но тяхната е лесна, могат да си говорят ангро. Желев е бил член на комунистическата партия; сам ми е казвал, че е „започнал като сталинист“. („През юношеските години, както и за много от моите приятели, Сталин е бил едва ли не божество.“)

Но сетне бе изключен от БКП; Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, на който бе председател, се казваше не иначе, а „Михаил Горбачов“ - уж за прикритие. Но Горбачов си беше правоверен комунист, той така и не извади мумията на Ленин от мавзолея, докато плещеше врели-некипели и продаваше идеалите си. 

Желев не криеше тези неща и това го правеше истински. 

Има един филм, който трябва да видите на всяка цена - „Валенса“, на големия майстор на киното Анджей Вайда. Няма да се влюбите във Валенса - в никакъв случай, но поне ще го разберете. Такъв поглед е нужен към Желев. 

Между другото, той смяташе, че е бил дисидент преди Хавел и Валенса. 

Щяхме да научим доста неща, ако на ония, които пееха псалми в неделя, им бяха били серум на истината. Това щеше да се хареса и на Желев. 
… 
Питам се защо бившите ни президенти се събират на „президентски съвет“ при Плевнелиев - какво научават от домакина си? И това означава ли, че са съгласни с онова, което говори и върши той? 

 

По в. "Преса", със съкращение

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот