Само в един ден – жито, вино и любов

Автор: Веселина Седларска


Само в един ден – жито, вино и любов

В един-единствен ден - целият този джаз, животът.

Днес трябва да приготвим прясна пита. За целта са ни нужни килограм брашно, лъжичка сол, хладка вода, загрята фурна. Тестото се меси, докато почне да образува шупли, не става с бързане. Имате време,

докато мъжете отидат до лозето

прекръстят се, отрежат от три главини по три пръчки и изберат цар на лозята. Коронясват го с венец от лозови пръчки. Така си осигуряваме закрилата на Трифон Зарезан.

Днес трябва да подарим вино и шоколад (ако сте мъж) или да изпратим картичка (ако сте жена). Жени, ако картичката не е една, а повече, внимавайте при съчетаването на името върху плика с обръщението в картичката. Ден с обилни сърцевалежи, циклони от любовни стрелички, преспи от амурчета. За картичките с промишлено обяснение в любов отдавна са се погрижили американците, за сърцата и купидончетата - китайците, за шоколада - швейцарците, за виното - Трифон Зарезан, а за кондомите - французите. Целият свят ни помага да си спечелим закрилата на свети Валентин.

Днес трябва да си купим книга. Човеците сме сгради. Всяка книга е нова стая. Или прозорец. Или ъгъл, от който нещата се виждат различно. Или

 проветряване, затопляне, осветяване

доставено до нас с буквите на Константин-Кирил Философ. Днес в църковния календар е Успение на св. Кирил Славянобългарски.

Днес трябва да сварим жито. Ако сте почнали житния режим на Дънов, значи вече го правите от няколко дни. Но тук става дума за друго жито, коливо. И да го раздадем на живите, за да споменем мъртвите. Днес е Задушницата преди Месопустната неделя. Да не забравим вино - виното днес е и символ на кръвта на Христос. След това започват великденските пости.

Ооо, постим ние, разбира се, че постим. И много ще се изненадаме, ако ни кажат, че самият Исус и учениците му не са постили. Някои от нас даже се изповядват. Други пък се изненадват, че и в православието имало изповед. Трети направо са готови да спорят, че разликата между католицизма и православието е точно в това - че при нас нямало изповед. Неграмотност всякаква. Пречистени, на Великден ще отидат на църква да се причестят. Обикновено така го казват - причестихме се. Няма такава дума, разбира се.

Думата е „причастихме се“

станахме част от Него, завърнахме се в неговата цялост, получихме правото да станем част от единството, към което принадлежим - при-част-ие.

Хлябът, виното, книгите, незабравимите мъртви и любимите живи - всички ноти на песента на живота в днешната събота. Моят празник е съботата.

Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата, казва Исус и така ми съобщава, че човекът е най-важното нещо. Забелязали ли сте, че в Библията винаги пише „Исус каза и рече…“ Думите се изричат, но те също така и казват. Не е достатъчно тоест да чуеш думите, трябва да се вслушаш какво те ти казват и то най-често не е равнозначно на самите думи - трябва да се потъва в думите пласт след пласт, за да се стигне до истинския им смисъл.

Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата. Съботата не може да те задължава как да я изживееш, тя не е по-важна от теб, тя не е по-близо до Бога от теб. Ти си най-важният. Ти, човекът. Ти трябва да си мерило за всичко и не е богоугоден оня, който не те поставя на върха на своята ценностна система. Не вярвай на такъв, той се е отдалечил от Бога.

Странно е, че героят на най-продаваната в света книга - Книгата, е всъщност непознат. Толкова често, толкова много ни го обясняват пастори, падрета, попове, гуру до гуру, че ние се отказваме да го видим сами. Питала съм се какво иска да каже Исус с това, че на този, който има, ще му се додаде, а от този, който няма, ще се отнеме.

Вярващите се стъписват пред тези думи на Божия син, нали на него, благия, прилича да подкрепи бедните, каква е тази жестокост? Защо е готов да даде още повече на вече имащия, на богатия? Богатия на какво, питам и виждам, че хората дори не са се сетили да се попитат какво всъщност ни казва Исус. А той ни казва, че ние сме създадени от твореца със свободна воля.

 Ние избираме какво да притежаваме

- упование, отчаяние, кураж, страх, надежда, безсилие… И от каквото имаме, това той ще ни додаде. На куражлията - още повече кураж. На отчаяния - по-дълбоко отчаяние. А от липсващото ще ни отнеме. Страхливият ще получи повече страх и още по-малко смелост. Това жестоко и несправедливо ли ви звучи? Не, то просто е обяснение на духовния закон, който носи Исус - не мъртвият Исус от иконите, а живият от представите ни, от размислите ни, от общуванията ни с него в тишината.

Тишината… Той е бил в сложни отношения с тишината. Пилат Понтийски би могъл да го потвърди. Представяш ли си, едно, едно-единствено изречение на Исус е било нужно на Пилат, за да го оправдае. Но той е отговорил на Пилат с тишина. Ако беше поне мъничко дипломат, поне ей толкова политик, Исус е можел да излезе от разпита на Пилат жив и здрав. Трябвало е просто да отговори. Но той е отговорил с тишина. И тя е била по-дълбока от бездната на каквито и да е думи. Пилат се е надвесил над нея, видял е себе си и цялата своя голяма империя безсилни пред този човек и е побеснял. Ние обикновено търсим смисъла на думите на Исус. Но той е бил осъден заради тишина. Колко пъти сме мислили за смисъла и силата на тишината?

Много пъти, отговарят обикновено хората, щом сме чували гласа на съвестта си, значи сме се вслушвали в тишината. Съвестта? - не е достатъчно. Юда е бил съвестен. Бил е човек с по-силно его от другите ученици. Може би защото бил от по-богато семейство в сравнение с простите рибари. Егото му е било голямо, затова и по-често потърпевшо от Исус. Идеален за предател.

Но съвест е имал

иначе не би се обесил. Съвестта проговорила и той се обесил. Съвестта не е достатъчна. Това е било голямата разлика между Юда и Исус - единият е чувал в тишината своята съвест, а другият е разширявал в тишината своето съзнание. И е населявал цялата му огромна територия с любов. Не любов като противоположност на омразата. Любовта като противоположност на омразата съдържа омраза. А любовта като липса на омраза.

Целият джаз на живота в една бутилка, съдържаща кръвта му. Всичко можеш да направиш с нея. Да полееш лозето, за да го събудиш. Да бъдеш пиян от любов. Да прелееш гроб. Затова ни е дадена свободна воля - да носим правото и отговорността за подреждането на нотите.

По в-к Преса

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот